След изключителния „The Door” е време за слаб епизод. Ясно ни е, знаем си порциите качествена телевизия, които може да предложи един сезон. Максимум през епизод, на умерени количества, един силен по средата и чак към края лека засилка. Междувременно трябва да изтраем груба експозиция и кофти ефекти, за да се придвижим към същината. Контрастът е толкова силен, все едно гледаш друг сериал.
След като Ходор задържа вратата, остана нуждата от едно голямо време-пространствено уточнение. Как, по дяволите, Бран и Мийра ще се измъкнат достатъчно бързо от бродниците, които почти разбиха вратата, докато малките (всъщност Ходор им казваше fly, you fools) тръгнат във виелицата. Това е от онези разминавания, които ако не се напаснат добре, изглеждат като нещо нагласено, като на кино. Е, наистина са стигнали твърде далеч, предвид темпото, с които се движат и предвид тичащите скелети, но пък поне получаваме приятна изненада, която да ни разсее.
Чичо Бенджен се притичва на помощ. Макар да е загърнат в плащ, съвсем ясно е (а и го коментирахме под текста за миналия епизод), че е дошло времето за завръщането на изчезналия скиталец. Скиталец ли казах? Бенджен наистина напомня на смесица между Бързоход и Черен конник и цялата сцена носи Властелински дух, което е страхотно, стига да не бяха кошмарните ефекти и цялостна хореография на бойната сцена, която би била по-на място в някое шоу по Холмарк. Виждаме бърза смяна на образи от виденията на Бран, който явно има монтиран Blu-Ray плеър в главата и получава достъп до box-set-а с всички сезони до момента, с допълнение отпаднали сцени, в които вижда как Джайм посича Лудия крал и сяда на трона, чуваме и крясъците „изгорете ги всички”.
Продължаваме с любимата ни двойка… not. Сам и Джили бяха ужасно симпатични и очарователни в сезона, когато се запознаха, след което се превърнаха в драматургично бреме. Това е втора сцена в този сезон, в първата Сам повръщаше 800 пъти и трябваше да е смешно. Пристигащата в дома Тарли Джили, подобно на Рей от „Междузвездни войни” е впечатлена от зеленината. След кратък обзор на растенията, Сам й обяснява, че ще трябва да излъжат баща му, че русото бебе със сини очи е тяхно (сериозно, никой ли не забелязва такива неща или просто всички имат високо разбиране за хромозомите).
Красиви са кадрите в крепостта, която напомня на византийска вила. Очарователната семейна вечеря, когато бащата на Сам демонстрира уменията си да бъде симпатяга също е едно от добрите попадения в епизода. Хареса ми как се държа братът на Сам. Макар добре да знае, че е фаворитът на баща им и че Сам не може да се мери с него, все пак не е тотален задник, просто погълнат от заниманията си и може би глуповат. Виждаме всъщност и целта на пътуването (която според мен никак, ама никак не оправдава огромния път, който двамата трябваше да изминат). Мечът „Проклятие” е от валерианска стомана и е гъзария, която всеки би задигнал от неприятния си баща. Както и правят.
Аря гледа сценка, която искрено я забавлява. Сигурно е приятно да видиш отзвук от събития, които вярваш, че ти си предизвиквал, особено отравянето на един от отговорниците за обезглавяването на баща ти. Приятна е шекспировата шарения на трупата, заменила досадния бой с тояги. Лейди Крейн спечели чувствителното ми сърце. Талантлива, благородна и красива, актрисата нямаше как да бъде отровена. Без значение от каузата, добрите хора могат да намерят друг начин. Аря изважда Игла изпод камъните. Какво ли я чака онази мърла с лошата прическа.
Наистина не разбирам защо Аря, Сам и Джили трябваше да изминат тооооооооолкова дълъг път, за да постигнат толкова малко. В случая на Аря трябваше да чакаме цели два сезона, за да… се научи на търпение или някаква друга измишльотина, която уж трябва да оправдае проточеното време, сякаш не можеше да се случи във Вестерос. Каква беше отплатата от това да бъде в Браавос, нито се научи да приема образа на други хора, нито промени своенравния си характер. Вярно, че random shit happens all the time, ама… нали уж драматургия, аа-уу.
Нека тук бързо спомена сцената с онзи дъртия, който говори на някакви хора, че някой си е превзел някаква крепост. Това е Уолдър Фрей, който беше един от организаторите на Червената сватба (хубаво, че я спомена сто пъти в речта си, че да си спомним). Освен, че се потвърди информацията, която Кутрето снесе (хе-хе, колко умело се заигравам със sigil-а му, а?), сцената ни изненада и с появата на Едмур Тъли – братът на Кейтлин, за когото тотално бях забравил, че все още е жив. Ще има скоро размяна или екзекуция на заложници на север, чини ми се.
Марджери изглежда е приела новата вяра и е готова да мине по пътя на Церсей, макар че едва ли има човек, който да вярва, че лукавата кралица е завеяна колкото Томен (много ми харесва как играе малкият, абсолютно убедителен наивник). Мейс и Олена Тирел пристигат с войската си пред стълбите на септата, за да станат свидетели на най-големия политически трик, изиграван скоро в Кралски чертог. Върховният врабец установява едно от най-гнусните управления, познати в историята на човечеството – това на организираната религия. Кралят-дете така се овъртя, че положението е отвъд спасяване. Джайм ще трябва да замине за Речен пад, където да помогне на Фрей, но какво ли ще стане с Церсей. Задава ли се краят на един от знаковите герои в сериала?
Да отворя само една скоба. Какво стана и защо вече няма секс? Не, сериозно, когато Джайм и Церсей тръгнаха да се целуват, си помислих, че ще видим нещо в духа на свободолюбивия първи сезон. Ама нейсе! Докъде ни докараха. Сега и на малко биииуубс от време на време сме доволни.
Няма да пиша за нищо друго повече, освен за ужасната сцена с Денерис. Ужасна, ужасна сцена. Евтина и елементарна. Първо, поредният герой, който в този епизод осъзнава, че май си е губел времето. „Хей, аз що не си намеря едни хиляда кораба и не подпаля към Вестерос”. Това е като младите момичета, които все се канят да заминат за Париж. Но да оставим това настрана, да речем, че е трябвало да бъде изминат този дълъг път, да се научи ценен урок, каква беше тази глупава реч, поднесе по най-пластмасов начин, на фона на най-фалшивия кацащ дракон ever. Това не е материал, достоен за „Игра на тронове”. Имаме някакво себеуважание, някакви очаквания за credibility, които самият сериал е изградил. Беше смехотворна сцена, в която подвикващите 20 човека и насълзения Даарио още повече засилиха комичния ефект.
Доскоро защитавах тезата, че предвид невероятната основа, която имат, Бениоф и Уайз не могат да се спънат, няма как сериалът да не завърши по страхотен начин. Епизоди като „Blood of My Blood” ме карат да се съмнявам.
Виждаме бърза смяна на образи от виденията на Бран, който явно има монтиран Blu-Ray плеър в главата и получава достъп до box-set-а с всички сезони до момента, с допълнение отпаднали сцени, в които вижда как Джайм посича Лудия крал и сяда на трона, чуваме и крясъците „изгорете ги всички”.
* * *
Това са виденията които Триоката врана му предаде, докато бродниците и зомбитата нахлуваха. Всъщност, вместо да избягат веднага, Бран и Враната обменяха информация, Бран получи „ъпдейт“ от спомени и истории. И не беше само Лудия крал… имаше много моменти които Бран лично не е преживял, защото не е бил там или не е бил роден… не внимаваме в урока, слаб (2)
🙂
* * *
Виждаме всъщност и целта на пътуването (която според мен никак, ама никак не оправдава огромния път, който двамата трябваше да изминат). Мечът „Проклятие” е от валерианска стомана и е гъзария, която всеки би задигнал от неприятния си баща. Както и правят.
* * *
Еми не… Дебелия си промени мнението в последния момент, така че, едва ли целта е била точно такава. Целта беше, да остави Дивачката с бебето при роднините и да продължи Сам… но явно достойнството му се обади и импровизира. Също като Аря апропо. И тя щеше да убие, сипа отровата и после размисли. Не е някакъв план, а действие в последния момент.
ха-ха, слаб 2 на теб. това за виденията не е критика, а шеговит recap. никъде не съм написал, че е тъпо, даже по-скоро ми хареса.
чисто драматургично говоря, какво научиха героите, как се промениха?
Вероятно Аря научи, че не си струва да забрави коя е. Защото тя прави всичко за отмъщението. Ако е Никой, то това няма да е отмъщение. Чудно ли е, че едно момиче, дете, останало без ментор, без близки и скитащо се само по света, което го държи единствено идеята за отмъщение (защото знае, че няма при кого да отиде, мисли си, че близките и са мъртви), да не получи просветление за два епизода, каква точно и е целта и как да я постигне?!
Сам и на мен ми е скучен, още от книгите… и ми е напълно излишен. Но иронията за меча е неуместна, защото не беше в родния си дом за това. Има прилика в това което направиха Аря и Сам. И двамата извършиха нещо за което знаят, че ще има последствия. Бащата на Сам дали щеше да се трогне, ако дебелия просто си беше тръгнал с жената и копелето? Но с меча, за който ясно се натърти колко е важен за рода…
развитието на Аря е минимално, предвид огромния път, който измина. Виж за сравнение Джайм и Теон колко по-различни са.
Чисто сюжетно мечът е единственото оправдание да съществува тая сцена.
„нито се научи да приема образа на други хора, нито промени своенравния си характер. “
* * *
Интересно, как точно уби Мерин Трант предния сезон!?
https://www.youtube.com/watch?v=Q4O9IWLoABU
да, но тогава Джакен й помогна, нищо не подсказва, че Аря може да го прави сама.
Аря открадна лицето и го направи сама. Затова Джакен и отне зрението. Някой съвсем не внимава…
все тая, идеята ми е, че няма как да го прави, когато й скимне.
На мен серията ми хареса.Беше малко мудна,но …според мен Сам трябваше да отиде при семейството си заради легендарния меч на баща му.Ария си спомни коя е,но не вярвам престоя и във Браавос да е бил напразен.Марджери и Лорас ще ги освободят,но от си мисля ,че цената която ще платят е да убият някого.Според мен Мардж. ще убие Томен а Лорас -Церсей.Бран пое ролята на триокия гарван след това което се случи в пещерата и понеже не успя да завърши обучението си ,процеса се ускори-времето не е достатъчно а той трябва да научи всичко бързо.
И за мен лично най-слабия …. всъщност, първият слаб епизод в 6сезон (което пък означава, че сезоза поддържа адски добро темпо, за разлика от миналия например).
Просто епизодът обърна внимание на арки, които винаги са ми били много „meh“ – Ария , Гили и Сам , а този сезон и нещата в Кралски чертог са ми доста скучновати.
На сцените с Денерис, какво има да им се коментира, 6 години го гледаме това вече
сезонът е супер и според мен също това е първият слаб епизод.
Едва ли някой си е представил, че ще в сериала ще имаме три дракона и нищо няма да правят.
И само за информация доста деца се раждат руси и после им потъмняват косите.
ясно, че се раждат. само че едно време не са разбирали от хромозоми и е било малко по-подозрително.
Не мисля, че епизодът е слаб, просто подготвя за случките в следващите- най-накрая придвижиха нишката на Аря към централните (а защо тя е в Бравос, еми заради Мартин, така е в книгите, така са решили и тук), Денерис също се реши на тва окончателно, стабилно назряха нещата в Кралски чертог и оформиха конфликта в речните земи. Не всеки епизод трябва да е пълен с битки и смърт, за да е добър
никой не иска само битки и смърт, а интересна драматургия и добре режисирани сегменти. в случая ставаме свидетели на брутално претупване и „давай да върви“.
Интересно е как пишеш като голям интелектуалец, а изглежда, че си мислиш, че гледаш „Дневниците на вампира“, и очевидно не си способен да се насладиш на качествена телевизия без екшън сцени. „Игра на тронове“ е политическа драма и винаги е имал такъв тип епизоди, в които гледаме страхотни диалози, схеми и политически обрати. Недей да гледаш класики като „Mad Men“ и „The Wire“, няма да издържиш и два епизода.
Но най-смущаващото нещо в това ревю са нелепите критики към ефектите, които си бяха страхотни и на мега високо ниво, както във всеки друг епизод.
Въобще не съм съгласен и с критиките към Ариа, тя научи много и скоро това ще се види, убеден съм. Мечът, който взе Сам също ще изиграе важна роля, а сцената на Данарис беше нужда за да подчини дотраките изцяло, те не са като другите и войници, те са диваци и тази проява на власт от нейна страна беше необходима за да сме сигурни, че ще я слушат.
чак пък да пиша като голям интелектуалец… 😀
„Дневниците на вампира“ е чудесен пример, защото качеството на ефектите и нелепата хореография на кратката битка в началото на епизода г/д са на това ниво.
„Mad Men“ и „The Wire“ са едни от най-добрите сериали. Благодаря за препоръката, ама вече съм ги гледал. 🙁
Не смятам, че съществува интелектуалец, който е написал някакъв материал и след това е решил да отговаря на коментарите на читателите си, камо ли пък с нещо от сорта на „слаб 2 на теб“. Всеки има мнение. Когато пишеш за сериал от сорта на Game of Thrones, нелепо е да очакваш, че всички ще споделят твоето, а злобните отговори на всеки, изразил различна гледна точка, са меко казано проява на лош вкус. Все пак, как беше, това не е Холмарк.
какъв интелектуалец, какъв „автор“, това да не е ню йорк таймс. много ясно, че ще отговаряме, особено на груби коментари.
Кръговрат в природата. Грубите коментари в поста пораждат груби коментари от потребителите в сайта. Когато плюеш по нещо, не можеш да очакваш, че всички останали също ще плюят по него. В този случай сте в малцинство с това мнение, което ясно се вижда в коментарите и тук, и на другите места, където е шернат този пост.
Забършете пяната, която капе от устата, като бързате да отговаряте злобно на всички останали коментатори и приемете, че може би в този случай не сте единствената велика инстанция, която никога не греши…
единствената велика инстанция е Институцията, ние сме малки инстанции.
иначе къде в рекап-а има плюене? плюене ще е, ако бениоф ми е откраднал гаджето и аз мразя сериала заради това.
Сигурно сме малцинство в коментарите в Замунда, където всеки слабоумник с достъп до интернет вряка.
готово, избърсах си пяната. още нещо?
Аз пък си мисля, че от първи сезон до сега ни се даде да разберем, че нищо и никога не се случва случайно в този сериал, макар и да не е очевидно на пръв поглед. 😉
С критиката към персонажа на Ария, никак не се съгласявам, мисля , че тя премина през всичко това (не малко, както „авторът“ е казал), за да осъзнае най-важното- че ще остане винаги Старк.
Сам взе меча, не защото обича bling bling дрункулки, а защото този меч може да убива бродници.
На мен лично, този епизод не ми беше слаб, напротив- беше натоварен с много смисъл, който няма как да де предаде със секс сцени и рязане на глави (които доста липсват на някои, очевидно). Все пак наличието на „Хляб и зрелища“ не гарантира силен епизод 😉
синопсиса на „автора“ е леко (прекалено) бозав и доста повърхностен…
Ама ти наистина каза едно голямо нищо. Поздравления!
„Нищо не е случайно“ звучи като подзаглавие на някоя конспиративна книжка. Говорим за изграждане на образи и тяхното развитие.
Защо трябва Аря да осъзнава, че е Старк? Съмнявала ли се е някога? Да не би да е осиновена? Защо това нейно осъзнаване трябваше да се случи внезапно след два сезона мъки?
Ама очевидно е защо е взел меча. Просто е досадно да го гледаме как повръща в кораба и бие път през половината Вестерос, за да откара уж Джили при техните, след което да се махне (ОЩЕ В СЪЩИЯ ЕПИЗОД). Това ако не е пришпорване, с цел „давай, че няма време“, то не знам кое е. И тоя меч все повече започва да ми изглежда като шибано оправдание за цялото пътуване.
Липсват ни секс сцените, така е. Не обичаме да се натоварваме с толкова много смисъл за един епизод. 😀
има едно предаване, което го дават по HBO “After the thrones“, дават го то4но след всеки епизод, погледай го малко и може да разбере’ какво имах впредвид под “няма нищо случайно“. Накратко- много от нещата, които гледаме в този сезон, са загатнати още от първи 😉 see?- нищо случайно 😉 Правилно ти е отправил забележка някой по-горе, че не си внимавал 😉
Ария я караха да се откаже от самоличността си, за да да стане “no one“, което не и се получи – затова осъзнаване говорех.
А за останалото- ми пусни си порно, там поне няма да ти се налага да разсъждаваш докато гледаш 😉
И добронамерена препоръка ти давам: занапред, ако искаш да продължаваш да пишеш критики (в което, поне за момента- сори, ама НЕ си добър), ще ти се наложи да се научиш и да търпиш такива 😉
Глупости, много неща се навързват в последствие, а други са установени от книгите. ПЪЛНО е със случайни неща.
Това „не й се получи“ е очарователно. Ще го ползвам, когато искам да опиша колко претупано го изиграха в Браавос.
Критики приемаме, когато не са ала-бала.
Абсолютно вярно е това, което си написал за Аря, Fishy. А Изумения май ще си остане завинаги изумен. Човече, не знам защо изобщо гледаш филми, като не схващаш, че и ревюта правиш?
Точно в това е идеята, Аря да измине мнооого дълъг път и същевремнно си остава на място. В името на отмъщението се подлага на жертви и лишения, готова да се обезличи завинаги. Оказва се обаче, че колкото и да жадува за отмъщение, не може да плати исканата цена – себе си, като същност.
Ходор!
Аря ще излезе по-голяма от тая другата с „кофти прическата“ и ще я убие, докато а man ще уважи това. Развитието на персонажа ѝ показва че е непокорна, и накрая като нищо може да го убеди в своята гледна точка, или най-малкото да заслужи признание от него.
ха, дано! засега съм скептично настроен.
Към автора на ревюто:
Caaalm down, брат, това е просто един епизод от един сериал. Всичко си написал свежо и готино, и въпреки това преувеличаваш на моменти все едно си заложил прасето.
Сериалът галопира с темпо, за което само си мечтаехме в по-раните етапи на историята. Толкова яки неща се случват, че целият този хейт е 1. неоправдан, 2. излишен и 3. звучи все едно сте се хванали на бас, че „еееей сега с тоя пост ще пука на стотина коментара.“
галопирането е също толкова лошо, колкото и протакането.
И само не ми бутай това с драматургията, че начинът по който Денерис надъхва на измислен език, кара Арагорн да си сложи памперс.
уооооот? 😀 ти сериозно ли?
Събрал си десетки хиляди варвари по прашния път към града, който си превзел преди време и е на ръба на гражданска война. По пътя си мислиш как да надъхаш всички тези варвари, които след като те видяха да излизаш без сажда от горяща къща, не са особено уверени накъде те следват.
В един каньон усещаш присъствието на вече заздравелия ти голям черен дракон (мнооого голям, пищно секси дракон). Разбираш, че това е чудесен момент да изненадаш и допълнително да впечатлиш твоята нова чудовищно многолюдна армия. Затова:
– Ще накараш ли целия халазар да паркира в устието, докато ти „се метнеш на гърба на звяра“, за да дадеш една стегната мотивираща реч, спестявайки излишната паника от внезапно появил се дракон:
– Ще си продължиш все едно нищо не се случва.
Да, има много нови нюанси в поведението на Денерис, които ни подсказват, че от нея наистина се получава един завършен завоевател. Това поведение, жестовете и еректиращата сцена върху дракона (която няма прецедент в киното) бяха поднесени повече от красиво и със сигурност повече от адекватно, сравнено с речта на Арагорн в края на Завръщането на Краля.
А пък за историята,
всичко си върви ок, дори има надежда да видим възкръсналата дама с каменото сърце, предвид че Ричард Дормър не е кастнат за ролята на Берик Дондарион.
HYPE IT UP!
BTW,
искам да споделя колко разочарован останах от развоя на събитията.
Много ми се щеше Аря да стане безликата машина, за която я готвеха, за да получим една успешна поръчка в края на историята, която да направи всичко „сладко-горчиво“;
… а сега излиза, че ще пречука онова другото малкото, което ме кара да се замисля: „Какво става като пречукаш слуга на Многоликия?“ Имам предвид, събират компанията и идват да те натупат? Или мазно те чакалят да се отпуснеш и скриеш „на сигурно“ и след това ти отравят тоника.
Абсолютно съм съгласен с всичко написано в критиката – дублира едно към едно моите мисли.
Не мога да разбера нито един от защитаващите епизода. Аргументите, които давате не адресират изобщо проблемите, посочени от автора.
– Никой не казва, че Ария не трябва да отстане „истинска“ Старк и че не й трябва Иглата. Обаче тва да стане на цената на два сезона напред-назад учения нон-стоп, хиляди „Момиче няма име“ и за какво? За да се върне на позиция нула, от която тръгна и на всички беше ясна: жажда за отмъщение?? Поне тоя процес да бяха изобразили с нещо по-значително. А тя при първото колебание вече захвърли толкова подготовки и терзания. Глупаво и най-вече боринг.
– Никой не казва, че целта не е била Сам да вземе меча или че мечът не играе изключително важна роля. Но както и при „развитието“ с Ария – подготовката за това беше разтеглена неимоверно, без да се изчерпа ситуацията, че биха толкова път с такива препятствия. Действа безсмислено и забързано, като че ли просто са спестили бюджет от разработка на сценария, важното е схемата с меча да се изпълни…
– Никой не казва, че не е важно дотраките да бъдат приобщени напълно и убедително към армията на Данарис. Но ревюто обсъжда конкретната сцена: това е по чувство 50тата й такава реч, и 20тото такова сплашване на тълпата с дракон. Колко още от тоя един сюжет могат да ни пробутат се питам?
Ревюто включва между другото и положителна критика, ако някой не е забелязал. Към която се присъединявам напълно!
Добро ревю!! Отличен 6- (минус за блурей-сравнението 😉
Хип-хип, ура ! ! !
Пичове не се карайте. Аз смятам, че епизодът беше жесток само заради един единствен момент. Джейми сваля бронята си. Помните ли как Баристан Селми свали бронята си в първи сезон, когато Джофри го прокуди? По абсолютно същия начин Джейми свали бронята си пред Томен, макар и с една ръка. Драматургично епизодът беше на блестящо ниво, просто цялата драмтургия лежеше на стари ларви (easter eggs), които няма как да се помнят шест години.
В този смисъл това беше по-скоро The Door part-B.
Продължава идеята от предишния епизод. Денерис не просто изнесе реч, а претвори речта на Хал Дрого от Вес Дотрак, когато тя изяде конското сърце. Бащата на Сам беше сравнен с бащата на Гили – това беше спусъкът, който активира поведението на Сам. Отново виждахме вече познати ситуации, но с нови реакции.
Някой май е гледал дискусията след епизода. 🙂 Хубави са нещата, които споменаваш, но не правят добра телевизия. Това са задължителните отпратки, които die hard феновете следят.
Е според мен това не се улавя само от дай хард феновете, а от всички, които имат спомени за по-емоционалните моменти от шоуто. Аз почнах да гледам сериала преди 2 месеца и все още ми стоят всички спомени от епизодите. Та в този ред на мисли и дискусии не съм гледал, просто тия ярки моменти проблясват, когато по толкова брилянтен начин ги повтарят. Последните няколко епизода алармират за следене на такива препратки, защото явно са стигнали до онзи момент от жанра, в който героите попадат в ситуациите от началото на тяхното развитие.
Ехха, тука готина дискусия на играта става, мъчех се да намеря някой форум на ГоТ ама бе успех. Тоя сайт случайно ми излезе. Евала маняци на ГоФТ че сте така активни тука. Аз много се бях зариби по играта 2012-13-14. Ся не че пак не откачам за нея, ама по улегнало подхождам към епизодите. Ае ще почета някой друг коментар и после пак ще пиша!
С6Е6 беше писан от Б. Когман, за първи път тоя сезон ДиД не са в писателските кредити(ако не се лъжа) но това няма чак такова значение, хората са си дали мид-сизон бреак 🙂
Как не я стигнаха Мийра скелетите по-рано, как с6е5 белите бродници влязоха първи в дървото, а толкова късно дойдоха при враната- емии, айде правим се на луди че не сме го видели това. Като бягаха с шейната очаквах или КХендс или Бран да литне и да ги спаси. Кво беше това ще щял да може да лети – хахах
Сам и Гили сладки 2-3 сцени, жалко че баща му няма да го видим повече( дано го видим) Тайуин Ланистър в2.0
От Аря очаквах нещо такова, тя има добро сърце и чувство за правилно и грешно. Наистина нейния сторилайн се обезсмисли, както и да е предстои битка с другото момиче, а след това – не знам, dont care
Кингс ландиг – Дж РР Мартински познания на историята. Човека си има това виждане и го пушва. Марджери излезе суха от нещата, спестиха си cgi пари за гола двойничка. Церсей и предстои битка чрез двубой с Планината, а кой ще се бие за вярата – е те тука откачам от вълнение защото ако прогнозите са верни се очертава…
Като показаха невестулките от Фрей и настръхнах. Най-добрия момент в тоя епизод – предишната сцена свършва и Уоудър Фрей в близък план. Все едно бях Бран и ми дойде видение – сезон три – о даа good times, а като спомена за храбрата дружина и сърцето ми заби в каменно-твърд ритъм – хахах
Не ми хареса с Денерис сцената. Кви са тия Дотраки пълни смешници. Тотални циркаджии в сравнение от сезон 1. Поредната реч :):) Емилия Кларк вкара страшни физиономии, как да не се влюби човек в нея.
почти всеки епизод си има отделни сценаристи, но основата на сезона винаги е написа от Бениоф и Уайз.
Да, вярно. Яко драскат двамата. Бях останал с впечатление че пишат само по-важните епизоди през сезоните. Останалите сценаристи имат общо 15 епизода. Б.Когман му гледах едно интервю по ютуб, разказва как жена му била гледачка на детето на Бениоф и така се запознали. Разказа и неща от кухнята на шоуто.
Като цяло тежка е задачата на ДиД,