Окабелени мечти / Dreams Rewired

„Окабелени мечти” („Mobilisierung der Traeume”) е филм-есе, чиито режисьори (Мартин Рейнхарт, Томас Тоде и Ману Лукш) ни връщат столетие назад във времето с кадри, развенчаващи мита, че царуващата днес мания по технологиите се е родила с Интернет.

Филмът е дезориентиращо, спираловидно пътуване в заешката дупка, от която са се пръкнали технологиите, оказали преломно въздействие върху познатата ни днес действителност. Едно от предимствата на филма идва от гласа на Тилда Суинтън – естественият избор за акомпанимент на примигващи сигнали и светлини от мистериозно (и малко заплашително) минало. Диапазонът на нейните коментари се простира от поетичните (за)бележки („geography is history”) до комичното – огласявайки кадри от най-ранните телефонни разговори с познатия ни днес забързан и малко идиотски жаргон.

Източници за филма са ранни индустриални филми от Томас Едисън, разнообразни архиви (Дженеръл Мотърс), датиращи от далечната 1890 г., както и кадри на първия кино-вълшебник – Жорж Мелиес.

Монтажите създават нужното усещане за магия и ретрофутуризъм, където части от миналото изглеждат по-модерни и научно-фантастични от всичко, познато днес. Лишен от хронологична точност, която да свързва включените кадри, филмът излиза от рамката на „урок по история“, третирайки откритията като повече от купчина механизирана пластмаса и показвайки как идеите зад тези открития непрекъснато афектират пазара на глобално равнище, световната политика и мир, социалните контакти и прочее.

„Окабелени мечти” не призовава към конкретни действия, а вместо това стимулира вътрешната потребност у всеки от нас да бъде по-осведомен за заобикалящия го свят и сполетяващите го промени. Споделянето на снимки в социалните мрежи може да е сравнително нов феномен, но импулсът зад това споделяне е жив от поне столетие назад във времето.

Филмът не се опитва да възстановява исторически или да анализира фактите, а вместо това утвърждава случилото се по свойски начин, заключва го в мантрата: „Нашето време е време на абсолютна комуникация“.

Макар да не изпъква с нещо феноменално, „Окабелени мечти” е интересно и съдържателно тълкуване на историята на технологиите и тяхното влияние. Най-малкото си заслужава заради гласа на Тилда Суинтън, едновременно утешителен и вълнуващ, озвучаващ симфоничното подреждане на found footage кадри, превръщайки ги в нещо неимоверно познато и причудливо извънземно.