„Рио”

Често ми се иска да имам истински писателски талант. Да заразявам с думи, да увличам, да внушавам идеи, ако щете. Това чувство е изключително силно сега, когато искам да ви разкажа за всички прекрасни преживявания, които имах покрай двудневния джънкет (кофти дума, ама какво да се прави, навлязла е в употреба в средите) в Стара Загора по случай премиерата на  „Рио“ – най-новия анимационен филм на „Blue Sky”, „Fox” и режисьора Карлос Салдана („Ледена епоха”, „Роботи”, „Ледена епоха: Разтопяване” и най-касовия анимационен филм у нас „Ледена епоха: Зората на динозаврите”).

Един пътепис би ми свършил чудесна работа. Сещате се, нещо от рода на „На пазарджишкия Макдоналдс… Ама, ще речете защо почвам от Макдоналдс. Защо ли? – Да ви кажа: ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се блъскате по градския транспорт и после да кесите по светофарите…” Само дето аз не съм Алеко и тези неща не ми се отдават. Затова, позволете ми непретенциозно и с няколко прости думи да ви споделя за какво точно става въпрос.

Както вече стана ясно, основната причина за цялото мероприятие е премиерата на изключително симпатичната анимация „Рио”. Покрай филма обаче се запознахме и с дейността на „Зелени балкани”, която е най-старата природозащитна организация в България, водеща в опазването на редки видове и техните хабитати в цялата страна.

Връзката между двете неща се налага от факта, че въпреки че е един от онези детски филми, които на пръв поглед имат ясна и не особено сложна история, в същото време „Рио” много фино и ненатрапчиво засяга проблем, които може да бъде достатъчно сериозен, но над който много малко хора се замислят. Трафикът на редки птици и животни с цел продажба, която най-често е резултат от желанието на някой малоумен, комплексиран селяндур да се похвали, че в дома си има екзотично животно.

Повярвайте ми, темата има остра нужда от популяризация. Наложително е да се акцентира върху този проблем и пагубното влияние, което имат подобни дейности върху дивата природа и отделните видове в частност, включващи не само екзотични птици. Понякога става въпрос за предотвратяване на екологични катастрофи. Например, специалистите от „Зелени балкани” – в лицето на Ивайло Клисуров, управител на Спасителния център за диви животни в Стара Загора и д-р Христина Клисурова – ни увериха, че така популярните червенобузи костенурки, които отглеждаме в аквариумите си, са забранени за продажба у нас, защото са вид, който няма естествени хищници и попаднали в дивото успешно изместват и унищожават родните видове (по последни данни това е вече факт), а те все още могат да се открият по магазините.

Ще попитате: „Добре, но защо точно „Рио”? Ами, защото той разглежда темата за трафика на животни – главният герой във филма, папагалът Блу (син макау) е отвлечен от трафиканти, докато собственичката му и специалист по птиците правят опит да го чифтосат с последната женска от неговия вид – и защото потенциално има възможност той да предизвика обратен ефект. Подобно на „Търсенето на Немо” (въпреки ясното послание към всички деца, че мястото на рибките е в океана при техните „семейства”, заради него търсенето на риби клоун се покачило неимоверно много) и „Рио” е изправен пред същия проблем. Блу е изключително сладък и така персонифициран, че дори на мен ми се приисква да си има подобен приятел, та какво остава за едно дете. Тоест необходимо е да говорим за това както с децата си, така и помежду си.

„Рио”

Но нека да кажем няколко думи за самия филм, извън засегнатата по-горе тема. По никакъв начин не искам някой да си помисли, че става въпрос за нещо много сериозно. Напротив, „Рио” е типичният семеен филм, който не се отклонява и на сантиметри от сигурната зона, в която се развиват и предишните филми на режисьора Салдана. От една страна това може да бъде минус, тъй като той не поема почти никакви повествователни рискове (а и такива свързани с визията) и е трудно да изненада зрителите, но на фона на студията непрекъснато състезаващи се да ни представят все по-оригинални, нестандартни и съвършени в техническо отношение филми, които обаче губят своят същност, „Рио” изглежда като малко, непретенциозно, но блестящо бижу, което докосва точно тези емоционални струни, които трябва.

Вечното разочарование за възрастните – дублажът – е факт, но поне в последно време родните фирми се понаучиха как се правят тези неща и крайният резултат е един от добрите. Сред българските гласове са тези на Христо Димитров, Ася Рачева, Малин Кръстев и Румънеца и Енчев, които противно на очакванията ми не са никак дразнещи, даже напротив.

„Рио”

Понеже се разпрострях доста, само ще кажа, че ако имах дете, лично аз бих го завел на „Рио” без капка колебание. Въпреки че стъпва на позната основа, той притежава сърце, което го поставя пред 99% от непретенциозните анимации и определено инфантилните и бездушни игрални детски филми, които се завъртяха по родните ни екрани през изминалите няколко месеца.

Последно искам да благодаря на Александра филмс, че ми позволиха да бъда част от прекрасното изживяване, в което се превърна този джънкет, който всички наричахме с кодовото название „следващия път в истинския Рио”. 🙂

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. йес, йес. С нетърпение го чакам. Гледах рекламата, т.е. трейлъра в събота, и със сигурност ще ми хареса. То в момента единственото, което се гледа по кината е "Ранго". ако не са анимациите не знам какво щях да правя 😀

    PS йък, дублажът може да развали кефа 🙁

  2. Чудесно е филмчето, струва си паричките.

    И ако обичате не влизайте в ролята на един баща дето попита детето си "Искаш ли да ти купя пуканки?" – КУПУВАЙ И БИЛЕТ И ПУКАНКИ И ВСИЧКИ ВЪТРЕ!