Има два вида хора – едните харесват Николас Виндинг Рефн, а другите не разбират от кино. За ваша радост, не сме от вторите, а дългоочакваният „The Neon Demon“ е проект, който следим от самото му зачеване, когато даже имаше друго заглавие. Oнзи ден дори пуснахме няколко чудесни снимки, които хвърлиха малко повече светлина както зад, така и пред кулисите. Времето обаче лети наистина бързо – филмът е вече готов, включен е в официалната селекция на тазгодишния фестивал в Кан, а вчера най-сетне излезе и първи трейлър, който бързаме да споделим с вас:
Update: Вижте и един NSFW британски тийзър.
Трейлърът е всичко, което някак интуитивно очаквахме и се надявахме да видим – зареден с пурпурна омара визуален деликатес, който не само допълва прекрасно досегашните произведения на Рефн, но и ни навява паралели с други любими наши режисьори, като Дарио Ардженто („Suspiria“), Брайън Де Палма („Фатална жена“) и Дарън Аронофски („Черният лебед“). По-добрата сестра Ел Фанинг изглежда превъзходно в ролята и смятаме, че по удачен начин ще улови и пренесе на екран смъртоносната комбинация от невинност и фаталност, а Аби Лий все повече ни печели с извънземния си, насекомоподобен, но по някакъв странен начин непринуден сексапил.
В „The Neon Demon“ участват също Алесандро Нивола, Кристин Хендрикс, Киану Рийвс, Джена Малоун и Чарлз Бейкър, а премиерата на Запад ще е през лятото.
Всяка година, в която има филм на рефн е празник за филмовото изкуство.
Refn rulz.
Ако го няма на кино обаче, ще е кофти. Иначе трейлърът изглежда повече от страхотно според мен.
YES !
OGF май не дойде у нас. а беше с гослинг. но принцесата би трябвало да привлече тийн тълпа.
Аби Лий е изключително неприятна. К’ъв сексапил виждате там… Не знам с какво точно ви печели…
Его и тоя. Не е неприятна бе! 🙂
Много е яка.
Не знам защо, ама сестрите Фанинг, с това Лолитско излъчване….могат да ме вкарат в беля.
Те порастнаха ли вече?
Ел онзи ден стана на 18. вече няма нужда да се чувстваме гузно. : )))) ама сестра й нещо взе да погрознява. 🙁
Oтдавна са легални май 🙂 Ама мене другата не ме кефи ‘ич, докато Ел е супер.
Абе вие луди ли сте ве … Дакота е супер, много по-яка мацка е от недъгавата си сестра :))))
http://41.media.tumblr.com/073e806f54b1e972bad79c06f9348e79/tumblr_nuekliLEur1shgopuo1_500.jpg
На тази снимка верно е така 🙂 Мене Ел ме кефи повече като актриса, Дакота дълги години ме дразнеше…
Дакота беше по-добра актриса в началото, но после Ел я задмина. И да, малко е по-едричка, но сега е и по-хубавата. 🙂
Но Дакота като малка беше с невероятно излъчване – жестоко дете!
„Дакота беше по-добра актриса в началото, но после Ел я задмина. И да, малко е по-едричка, но сега е и по-хубавата.“
Човееек, заслужаваш утре да бъдеш омазан с торта и в най-тесните си гънки за тия думи 😀 Ел била по-хубавата и по-талантливата … това е позорно изказване и ако нямаше история като (сравнително) адекватен кинокритик в близкото минало, може би щях да те пратя да патрулираш по границата 😀
Най-много, след като ме намажеш, да ми оближеш хуя! 🙂 🙂 Не съм казал, че Ел е по-талантлива – в общи линии казах, че в момента прави по-добри роли от сестра си. Кажи един филм от близките 5 години, в които Дакота е по-добре от Ел. А красотата е относително понятие. И не ми се прави на разбирач, щото си малко над пълната трагедия. 🙂 🙂
Човееек, Чанинг Тейтъм прави по-добри филми от Ник Кейдж през последните 5 години, но това не го прави по-добър актьор. Дакота e далеч по-добра актриса от сестра си във всяко едно отношение, да не говорим, че и е в пъти по-хубава (ама това го обсъдихме вече) 😀
Не измествайте дискусията от това http://www.hawtcelebs.com/wp-content/uploads/2015/05/abbey-lee-kershaw-at-mad-max-fury-road-premiere-in-hollywood_9.jpg 🙂 Що се отнася до фанингите… все тая 😀
БАси, помислих, че тоя се е снимал с гръб и си е извъртял главата така :/
@MAD MAX:
ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХХААХАХХАХА
Къ моа ви кефат тия бе… ненормални ли сте. Тия немат никакви цици… и трите………
Лелееееее…
Циците не са толкова важни, стига зърната да са яки 😉
Аби е weird, но (за мен) е адски hot, включително и на снимката, дето Елфа е пуснал.
Абсолютно е уийърд (както доста фотомодели), но и според мен е секси. 🙂
Аби+Ел+Джена Малоун…. Павлов, ако и тоя филм на рефн не ти хареса, те блокирам от листата с приятели.
Значи, Аби+Eл грам не могат да ме впечатлят, но виж на Джена Малоун съм фен. Плюс това този трейлър ме радва и ми се струва, че за първи път ще мога да дам едно „Ок“ на Рефн :))))
Рефн ми е адски странен режисьор, някои неща ми харесват, ама други просто ме карат да драйфам… Оплюваният от всички вас Драйв на мен лично ми допадна, много ми хареса кинематографията и музиката в тоя филм. Но Only God Forgives ми съсипа всичко.
А за жените – абе я се кротнете бе, кви са тия тая оная хахахах 😀
Има си верно красиви актриси, кво спорите за кой инсект е по-малкото зло.
Само кино инвалиди могат да оплюят „Драйв“ – такива като Мад Макс. 🙂
Ами на мен ми хареса доста, мисля, че му дадох 8/10, мързи ме да проверя. Много харесвам Нютън Томас Сигъл, а както споменах – саундтракът беше страхотен. Бих изрекъл дори едно blasphemy за Мад Макс – ост-а на някои места ми напомня адски силно като усещане на Блейд Рънър хахаха
Са ше ме убие с камъни 😀
Drive и OGF са култови, бе. Кой тъпак ги е оплювал? Рефн беше перфектният режисьор за продължението на Блейд Рънър. Не че Вилньов няма да свърши добра работа, но за рисков и интересен филм рефн беше човекът.
Only God Forgives и Enemy за мен са двата най-добри филма за периода от 2010 до сега(Shame на МакКуийн е малко зад тях), но смятам за губене на време Вилньов или Рефн да се занимават с ненужни продължения или existing properties. Оптимист съм за Blade Runner 2, просто щях да бъда по-ентусиазиран за нещо авторско – както в случая с The Neon Demon.
По повод Drive толкова съм говорил и спорил, че ми е писнало от тая т.нар „модерна класика“ по която всичко живо се прехласва и припада. Навремето Силвъра (мир на праха му) изнесе може би най-адекватният текст по повод тая шарена претенция и затова няма да тръгвам да се впускам в собствено разтегляне на локуми, а просто ще го цитирам и ще си спестя главоболието (въпреки, че и той пропуска доста тъпотии от филма):
„Не знам до каква степен хората си дават сметка колко праволинеен, стандартен и тривиален е този филм (всъщност дават си, но после слагат НО и се започва – Албърт Брукс това, режисьорът Николас Рефн онова…). А иначе някакъв Пич се влюбва в съседското девойче, което не знае как да си подбира половинките (примерно Оскар Айзък) и им ражда деца преди да разбере, че ще ходят по затвори и след това ще бъдат изнудвани за пари (пък уж Кери Мълиган не изглежда такава по принцип). После този пич се забърква в кашите на мъжа й, нарушавайки железните си принципи, ама какво да правиш – любов от пръв поглед. И малко след това се случва някакво брутално разчистване на сметки с трагикомичен, леко поетичен финал… Кой знае защо показан като „игра на сенки“. Как от ето това да направиш филм, по който цял свят да въздиша, да го слага в челото на класациите си за 2011, и даже да бъде номиниран за престижни награди? Дразнещо елементарно е:
В ролята на Пича кастваш… ами Пич. Не знам до каква степен хората си дават сметка, но без Райън Гослинг при същото всичко останало, Drive щеше да им изветрее от главите още докато си плащат за паркинга след киното. Тук няма сценарист, няма значение кой е режисьор и оператор, нито съпорт каста – има едно брутално правилно решение да се повери точно такава роля точно на този актьор и той да вземе да я изнесе триумфално и вдъхновено. Очаквано хладен, нелогично брутален и goofy усмихнат… Не личи да му е било особено трудно.
Слагаш камерата ниско, ниско и почваш да караш на забавен каданс през 5 минути. От време на време това даже работи.
Разделяш диалога си на 4-5 равни части и ги пръскаш през 15-20 минути, тъй като хората често виждат в хладната недоизказаност и дългите погледи безмерна психологическа дълбочина.
Вместо музика слагаш приглушено синтетично боботене, което да подчертае дебело кога се случва нещо драматично (къде си Марк Ишам от Crash, къде?). Когато няма боботене, има бонбонени песни, в тон с бонбонените начални надписи и постер. Култ!
Вместо да боядисваш в червено Рон Пърлман, показваш му истинската адска мутра и го правиш мутра от ада с issues.
Когато има насилие, правиш го брутално in-your-face, защото това ще те покаже като независим режисьор и още веднъж ще подчертае пред публиката, че гледа някакъв сериозен шит, а не Костенурките нинджа. (Нищо, че след първото пръсване на мозък почна да става малко скучно и много showoffy.) Също така помага, ако сложиш сцена в бардак, в която рояк бездушни курви гледат с отегчение как Гослинг се опитва да забие куршум в челото на един от лошковците с чукче за пирони.“
Личното ми мнение е, че Drive e ПЪЛЕН БОКЛУК, а Рефн … ще видим, тоя неонов трейлър ми изглежда добре, така че няма да бързам да го погребвам 😉
Хм…
Странно ми е да съм ти опозиция, тъй като съм свикнал да съм буквално винаги на твоето мнение.
Имам чувството, че тая вечер и ти и Дринов сте се напили или нещо сте се назлобили поради някви драми, има голяма доза липса на логика и при двама ви. Или – айде – не на логика, но някакси личното ви възприятие за някви филми/актьори/актриси толкова взима връх, че направо ви умопомрачава 😀
Приемам, че при теб не е точно такъв случаят, тъй като съм попадал и преди на мнението ти за Драйв, та ще се опитам да бъда възможно най-дипломатичен и трезв. Аз не смятам Драйв за модерна класика и меко казано страня от тезата, че тоя филм е нещо брутално и тн. Това, между другото, е голям кур. Твърде много филми биват щамповани или като „гениални“, или като „пълна простотия“, няма средно – средното би значело, че се губиш някъде в тълпата и не си отпред пред нея като Уважавано Мнение. Типичната трактовка „кон с капаци“ – не виждам защо Драйв трябва да бъде възприеман ИЛИ като брутално гениален култов филм, ИЛИ като пълна идиотия. В така зададена среда каквото и да каже някой, на който му е харесал ( или поне донякъде) – все е в грешка. Ако човек с богат речник – а ти, Мад Макс – си човекът с най-богат речник сред пишещите тук, хендс даун за ревютата ти – казвал съм го не един път – тръгне да ти обяснява колко не струва нещо – е лесно да звучи релевантно. Интелигентните хора умеят да защитават позицията си до плюс безкрай, но… Извинявай, казаното от теб тук е несериозно. Да съдиш по филм поради медиокър историята и това да е основен довод в нещо, което си написал като първосигнална реакция на коментарите по-горе… Еми не може бе, човек, де да знам. Историята е обикновена, героят на Пича е Пич. В смисъл, какъв ти е доводът? Историята е човешка и кастът е добър? Казваш, че похватите са изтъркани. Тук много може да се говори, но аз убедено вярвам в това, че клишетата са клишета именно защото нещо истинско ги е наложило като такива и въпросът конкретно за филмите е дали работят. Тук, естествено, става трудно за тълкувание, явно за теб не работят – въпрос на вкус, в никакъв случай на някакви константни филмови критерии. Знам, че ако тръгнем по тоя път можеш да ми извадиш още десет причини и с всяка да надграждаш, в един даден момент ще се откажа да споря защото нямам твоя акъл и речник. И поради това ще повторя това – не е нужно един филм непременно да е „явление“ или „говно“ за да е добър или лош.
Хаха, чоовееек … благодарско, ама това за „най-богатия речник“ категорично не е вярно, ама айде това утре ще го преговорим на по бира (смей да не дойдеш) 😀
По повод моето настроение относно Drive – обективно погледнато, разбира се, че преувеличавам 😀 Поне половината от коментарите ми тук са провокации за да дразня Марти, а другите – Дринката 😀 Просто има филми, за които трудно може да се намери рационално обяснение защо не ти харесват, тъй като похватите използвани в конкретния филм не ти работят по начина по който ги усещаш в друг. Строго субективно е.
В Drive имам голям проблем с героя на Гослинг и от там ми тръгва цялата негативна фиксация. От къде идва този пич, защо е толкова хладнокръвен, при все крехката му възраст, какво е преживял за да стане такава машина и прочие. Това е като в уестърните … човека без име идва в града и раздава справедливост, след което си тръгва по начина по който е дошъл. В този жанр работи, защото времето в което жанра се упражнява, позволява голямо разнообразие от (тежки) човешки съдби. Но в нашето съвремие тези неща ми се струва, че трябва да имат обяснение или поне аз имам нужда от това в конкретния филм.
Иначе няма как да не призная, че Рефн е интересен режисьор със свой собствен стил. Въпросът е, че все още не мога да го усетя дали това е негов авторски почерк и визия или самоцелно се стреми да се отличава с нещо по-нестандартно. Бие ми на претенция, но не смея да съм категоричен. И тъй като не мога да съм категоричен (защото винаги човек трябва да има едно на ум, предвид това, че може и да греши), реакцията ми по-скоро контра на масовия хайп и поставяне на пиедистал.
„Въпросът е, че все още не мога да го усетя дали това е негов авторски почерк и визия или самоцелно се стреми да се отличава с нещо по-нестандартно. Бие ми на претенция, но не смея да съм категоричен. “
С други думи го казах по-горе някъде из мненията, но и аз клонях към същото. В някои филми го усещам, в други – не. В мен Рефн извиква асоциация към Бъртън, макар и с чувствително по-слаб сигнал – едно време го обожавах, след което не знам дали просто не си полудя или като цяло не го кефи да е претенциозно лайно… Съмнявам се, че ще науча някога, съмнявам се, че Бъртън или другият мой някогашен слабо казано любимец – Деп – ще направи качествен филм.
Рефн ми е странен, почерк не мога да открия. Почерк откривам при при Ридли Скот, при Финчър, ако щете при Гибсън. Може да звуча много холивудски с тия примери, но майната му – доброто си е добро и там спорове около Гослинг няма как да има 😀
П.П. За речника няма какво да обсъждаме, може да не съм най-умния тук, но съм силно четящ и няма как да се отметна от думите си – тук съм си убеден. 😀
Това за речника ще го коментираме допълнително, щото иначе тука ще ни обвинят във взаимни реверанси, но отново ще си позволя да ти опонирам – просто не си прав 😀
За Бъртън и аз имам същото мнение – не мога да го понасям напоследък. Добрият режисьор трябва да показва разнообразие и еволюция, а при Бъртън (а и не само при него) този елемент отсъства. Просто не харесвам подобен вид режисьори, които се боят да експериментират и залагат на едно и също нещо.
При Ридли моментът с почерка е много тънък. Да, той е разпознаваем, но в точно определени елементи, които в някои от филмите му отсъстват обаче. Например трудно можеш да намериш общи неща (дори визуално) в „Добра Година“ и „Ханибал“, или в „Телма и Луиз“ и „Блек Хоук“. Но темата е дълга и живот и здраве съм решил да я развия в един по-дълъг (дори за моите стандарти) материал, та тогава ще я коментираме.
Съгласен съм с примера ти, но тук и аз съм силно субективен – всеки от изброените от теб филми съм гледал повече от 4-5 пъти. Това, лично за мен като фен, говори много. Има филми, които съм оценявал високо, но съм гледал максимум задължителните два пъти. Ханибал е един от най-любимите ми филми за многократно гледане, даже, хаха, помня преди с жената като ходихме във Флоренция и тя се беше зарибила да гледаме филми за Тоскана – нямаше филм, за който да си мислех повече. Добра година е класически пример за идеално работещо клише, а Телма и Луиз и Блек Хоук Даун са филми, които – ако хвана по тв – гледам докрай. Та, след това дълго лирическо отклонение – да, почеркът тук е трудно измерим в режисьорски похвати, но тук идва щипката тайна съставка в рецептата за един толкова голям режисьор – Ридли Скот е толкова поливалентен в кратките си забежки като еднократни флиртове с жанровете, че не ти се вярва, че той е режисьор на споменатите филми.
Иначе – естествено говорех в по-общ план, в голям процент от филмите му се усеща адски силен почерк – като теми, визия, послания и като цяло – можене 😀 Безспорен номер 1 в класацията за най-много подценени филми евър.
Ей това е най-трудното – да правиш тотално различни филми и въпреки това, ясно да личи стилът ти. Справка: – Кубрик. 🙂
За мен най-подценените филм на Ридли евър са „Американски гангстер“ и „Съветникът“.
Силвъра, мир на праха му, говори пълни глупости. : )
Много харесвам Рефн, но се чувствам като Мад Макс спрямо „Бронсън“. 🙂 Зарекъл съм се да го гледам от ново, но впечатлението ми беше за нагла и досадна претенция. Изпълнението на Харди обаче, беше на висота. 🙂
Реално погледнато, за филма като филм трудно може да се изкаже цялостно добро мнение. Наистина е досаден и дразнещ на моменти. Но отделните елементи в него, като разбира се Харди, сценографията, операторското майсторство, музиката, отделни сцени … са си много на висота и са един прекрасен demoreel за дръзката стилистика на Рефн, с който май доста лесно е успял да си намери работа по-късно 😀
Отсъждам положителна оценка за Drive и Bronson, отрицателна за Only God Forgives.
Aз пък не съм гледал нищо от филмите на Рефн, правени преди „Бронсън“ 🙁
Хаха, добре дошъл в клуба : ))). изглеждат много по-различни като естетика и никога не съм чувствал необходимост да ги изгледам. но пък ще е интересно да се проследи развидието. портрет на откачалника като млад.
Съгласен, да 🙂
За мен лично Рефн е един от най-интересните съвременни режисьори. А кариерата му е прекалено любопитна. Още от студент е буен, не прави компромиси, изключен е от много престижно филмово училище, после напуска още едно, за да прави нещата каквито и както си иска. Отказва примамливи предложения (включително и да режисира филм по сценарий на Триер, който работи с бащата на Рефн). Изисквала се е някаква нечовешка воля, за да продължи и да направи всичко това, което е направил. След като през 2003 стига до банкрут (със собствената си филмова компания) с пагубния провал на така или иначе доста слабия „Fear X“.
Pusher филмите и Bleeder са много сурови и имат своите качества – в Дания се считат за култ, защото са се явили като нещо съвсем ново и освежаващо за жанра.
Бронсън определено е рестарт за Рефн, с който тотално преосмисля стилистиката си и творческите си похвати. Силно контрастните цветове, зашеметяваща музика и дръзка режисура. И освен финансово успешен, това се превръща в най-силния му коз преди Drive.
Демона се чака като топъл хляб. А UK тийзъра е тотален чук!
прийч, брадър, прийч!
Мернах го наскоро по филмовите сайтове тоз филм, общо взето никой не е във възторг – нито дженеръл публиката която по- принцип е по-благосклонна, нито дори критиците, които би трябвало да се подпикаят от кеф на такъв тип фестивално кино – средно има все неща от рода на 3/5, 6.7/10, 50% и прочее. Това ми навява все мисли за претенциозната порно чекия Love от миналата година . Не, че искам да ви охладя ентусиазма, де…