Признавам, отдавна не бях гледал българско кино. Честно казано, винаги съм бил доста скептичен по отношение на родните продукции, но мога с чиста съвест да заявя, че „Събирач на трупове” ми допадна. Още първата сцена събуди интереса ми като зрител. Видях мъж, който влачи черен чувал по улиците на нощна София. Мрак. Половин минута по-късно разбрах, че мъжът влачи собствения си труп. Стряскащо, а?

Така започва всичко. С един кошмар на главния герой Ицо (Стоян Радев). Обикновен човек, принуден ежедневно да се сблъсква очи в очи със смъртта. Работата в моргата го кара да възприема живота по друг начин. И тук идва следващият въпрос – какво е отношението на живите към мъртвите? Има ли го всъщност нужния респект към починалия? Този филм разкрива цялостната картина по въпроса, която никак не е цветна. Свалям шапка на режисьора Димитър Димитров и сценариста Марин Дамянов, задето са стигнали докрай в описанието на действителността, такава каквато е. Може би именно по тази причина филмът ме спечели. Първо, защото прави дисекция на най-сложната материя – мъртвата. Мъртвата материя. И още – защото разказва една история за изгубените ценности. История за фалша, на който робуваме всички. История за бедните и богатите. История за същинската обич, която не съществува, но я има. История за самотата. История, поднесена с хумор, но носеща в себе си дълбочина и болка. С две думи – истинна история.

Събирач на трупове

На пръв поглед сюжетът изглежда банален – около 35-годишен неудачник, шофьор на линейка се влюбва в метреса и прави и невъзможното, за да я накара да му отвърне със същото. Естествено, появява се Роко (Михаил Билалов), мъж от миналото на Катя (Теодора Духовникова), който е пълната противоположност на Ицо. Той е властен, безскрупулен, агресивен и арогантен. И точно тук е горещата точка на целия филм. Изправяш се на нокти, искаш да разбереш какво ще се случи. Осъзнаваш, че смъртта е нещо естествено, нещо нормално. Най-нормалното нещо всъщност. И едновременно с това достигаш до още едно важно прозрение, а именно – любовта не е там, където я търсим, а там, където не очакваме. Прекрасна поанта, бих казал.

Като цяло, искам да поднеса адмирациите си към актьорския екип. Бях приятно изненадан от факта, че липсваше онова присъщо за повечето български актьори преиграване, което често идва в повече на публиката. В „Събирач на трупове” всичко е истинско. Само това ще ви кажа. Няма излишна поза. Всеки един от персонажите е точно на мястото си. По мое мнение двата най-ярки образа са Ицо и Катя. Поради огромния контраст помежду им. Той – пропадналият тип, чиято единствена мечта е някой да го обикне. Тя – успялата дама, копнееща да бъде част от хайлайфа, която отдавна не умее да изпитва радост. Той – копнеещият, плахият, странникът. Катя и Ицо са като двата полюса, като плюса и минуса. Докато тя му крещи и го използва за каквото ѝ хрумне, той послушно изпълнява нарежданията ѝ. Докато той ѝ сваля звезди, тя се надсмива над социалното му положение и смазва мъжеството му. Опитите на Ицо да я спечели удрят на камък. Според нея, той е плазмодий и боклук.Спомних си съвсем ясно една нейна реплика: „Ще те изхвърля веднага, след като спреш да ми бъдеш полезен.” Тук ясно открояваме отвращението, което изпитва жената от класа, срещайки мъж, който е много под нивото ѝ. Жената, която е способна да смачка този мъж. Да го унищожи, без да ѝ мигне окото. Паралелно с този разказ за сблъсъка между материалното и смисъла, ставаме свидетели на главното: всеки ден, всеки час, всяка секунда – някой умира. Докато ние, простосмъртните, се обиждаме, нараняваме и отблъскваме – времето минава. И никой от нас не знае колко му остава…

Събирач на трупове” е не просто филм за смъртта. Това е филм за живота. За преходността му. За това, че трябва да се обичаме, докато все още дишаме. За майките, които волно или неволно нараняват децата си. За отпечатъците, които родителите оставят върху децата си. За белезите, които някога са били рани. Впечатли ме също образът на Марио (Виктор Андонов), синът на Катя, който минава като сянка между отделните сцени. Мълчалив, затворен. Досущ като Ицо. Смазан от собствената си майка. Плачещ тихо в стаята си вечер. Пълна противоположност на Авера (Стефан Щерев) например. Циганинът, който живее ден за ден, но е щастлив. Бащата, готов на немислимото, за да защити честта на своята дъщеря. Каква ирония. Ромът е в пъти по-смел от българина. Защото кръвта му ври и нищо не е в състояние да го сломи.

Като не си циганин – ще патиш”. Култова фраза. Има обаче една подробност – след като Авера убива насилника на дъщеря си, нещо в Ицо се пречупва. Той вече не е същият Ицо. Трансформацията на образа му е пропорционална с напрежението, което все повече нараства. До мига, в който завесата пада и следва грехът. Убийството, което Ицо извършва над Роко, мислейки си, че това ще промени Катя. Поредната заблуда. Поредното доказателство, че когато един мъж обича една жена, той често ослепява за реалността.

Ето защо ви казах, че този филм горчи. Защото не ни спестява тъгата на света, която ни заобикаля.  И все пак – има хепи енд, не се тревожете. Няма да ви развалям удоволствието от развръзката. Затова отидете на кино, вземете си бира и големи пуканки и се насладете на изживяването. Заслужава си.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 Comments

  1. Не съм гледал филма, но останах с приятно усещане от самото ревю (което едва ли ще бъде одобрено от Вл.Апостолов, хаха), въпреки два минуса. Първо, бруталните спойлери в края. И второ, следното:
    „Признавам, отдавна не бях гледал българско кино. […] Като цяло, искам да поднеса адмирациите си към актьорския екип. Бях приятно изненадан от факта, че липсваше онова присъщо за повечето български актьори преиграване, което често идва в повече на публиката.“
    Това се е превърнало в досадно клише и звучи повърхностно. В българското кино – също отдавна – на повечето актьори в сериозни продукции вече не им е присъщо да преиграват. И това изобщо, ама изобщо не е проблемът на съвременните ни филми. А и дори да има спор преиграват ли или не, авторът няма как да знае достатъчно добре, защото не е гледал бг кино отдавна 🙂

  2. Интересно е от време на време тук да има ревюта за български филм, макар и (вероятно) от не толкова опитен автор. „Събирач на трупове“ може да се постави сред умерено положителните примери (напр. „Подслон“, „Урок“), с които българското кино загатва, че, макар и с миниатюрни стъпки, върви в правилна посока след тоталното блато, в което беше затънало в последните 25 години. Най-големият позитив на филма е, че не залита в огромни претенции, които впоследствие не може да задоволи, а се стреми да разкаже семпла история с известна драматургична дълбочина. Това е формулата, по която редица балкански страни – Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Словения, в последните години правят редица качествени филми, които намират своята публика, и то не само по фестивали.

    За самия филм – историята не е особено оригинална (аутсайдер се влюбва в метреса на гангстер, която се гаври с него), но режисьорът-дебютант я поднася мрачно, без много излишни украшения и близо до реалността, за разлика от претенциозни бутафории като „Дзифт“, „Тилт“, „Виктория“ и други подобни. Относно актьорския състав – преиграването на театралните актьори продължава да е сериозен проблем (макар и не основният), в съвременните филми, но тук главните герои са подбрани изненадващо добре – и Стоян Радев, и Теодора Духовникова изглеждат автентично, може би защото в някаква степен се отъждествяват с персонажите си и в живота. Детето също не дразни, а въпреки че от образа на циганина може да се желае още, Стефан А. Щерев-Смока се старае и изпълнението му по-скоро се получава. Режисурата, операторът, сценографията и костюмите са на прилично ниво и в известна степен успяват да компенсират минусите на филма, а той определено има такива.

    Освен главните герои и циганина останалите персонажи не са добре развити и служат за пълнеж. Михаил Билалов и Лидия Инджова преиграват, особено образът и мотивацията на мутрата-мафиот е напълно неправдоподобен и дразни (за разлика от Стефан Денолюбов в „Урок“, например), а ролята на Китодар Тодоров като цяло е излишна. В сценария има няколко тромави и неравни моменти, както и няколко абсолютно нелепи реплики. С малко по-стегнат монтаж и без 2-3 излишни сцени филмът можеше да бъде 20-30 минути по-кратък, което би било плюс. Отколешната слабост на 90% от родните продукции – кошмарният звук, е наличен и тук, като в някои моменти дори е трудно да се разбере какво говорят героите. В цялостен аспект все пак „Събирач на трупове“ оставя добро впечатление, особено на фона на множеството ужасно слаби неща, които продължава да произвежда българското кино.

    Относно автора – със спойлерите накрая, текстът придобива вид на преразказ с елементи на разсъждение, което не би трябвало да е основната цел на едно филмово ревю. Освен това – Катя не е успяла дама и с Ицо не са на двата полюса, а са от един и същи слой на обществото, но с различни възгледи и емоционалност. Филмът не е за смъртта и за да ни покаже, че всеки ден някой си отива, а професията на главния герой е удачно избран фон за емоционалното състояние на главния герой. И последно – едва ли това е най-удачният филм за бира и големи пуканки, но… въпрос на вкус.

    И един призив към Дринов – опитайте се да намерите данни за боксофис представянето на филма (което едва ли ще надхвърля 100 000 лв.), както и за „Урок“, за да се види колко е публиката на по-стойностните, но по-слабо рекламирани продукции от трагедии като „11а“, например.

  3. Много подозрително. Трейлърът беше плачевен, но дори и филмът да е окей, чак пък да е толкова препоръчителен… Оставам скептик.

    PS По-скоро бих дал шанс на „Каръци“, макар да не харесвам Ивайло Христов като режисьор.

    1. Аз и като актьор не го харесвам :/

    2. Ha мен като актьор ми е нещо средно между окей и все тая.

  4. Филмът е много приличен и е доста в правилната посока! Има чудесни герои и доста забавни момчени и ситуации! Дайте му шанс!

  5. Ревюто е досущ като филма – нефункционално, предлагащо квази-анализи и намиращо структури там, където няма и в крайна сметка – ненужно. Да се сравнява този филм по какъвто и да е повод с Урок, който е отвсякъде издържано кино, е чиста проба неадекватност. Съжалявам, ако авторът (на което и да е от двете) се чувства обиден.

    Имах съмнителната чест да гледам Събирач на Трупове два пъти, на два различни фестивала, с добро количество време помежду им, та хем да осмисля какво гледам, хем да позабравя нещата, които са ме изнервили първия път.
    От добрата страна на нещата: публиката като че ли го хареса. И в двете зали хората се заливаха от смях на поръсените като сол върху крем карамел шеги. Опитите за хумор в тази инак мрачна история са доста елементарни, репетативни и в генерален смисъл – чужди на героите и сетинга.
    Друго: тонът на филма се мени по-често от настроенията на шизофреник. Започва като екзистенциална драма, продължава като доста нелепа offbeat комедия и така-нататък, като нищо не изглежда органично.
    Актьорите в тази лента са най-невинни. Те, очевидно, правят всичко по силите си, но безумен сценарий и режисура, отчаяно опитваща се да го балансира, не им дават мира.
    Стоян Радев, инак много изразителен актьор, се раздава, до колкото материалът му позволява, но в крайна сметка не успява да създаде плътен образ. Според мен това се дължи на това, че филмът е колекция от лошо свързани секвенции. Нито една от тях не води към нито една друга, съответно героят му не може да направи преход и в крайна сметка седи епизодично. Стефан Щерев е чудесно присъствие, но е слаб актьор. Неговият ‘циганин’ забравя, че е циганин през половината време – ту има акцент, ту няма. Мишо Билалов, по всяка вероятност най-кадърният актьор в каста, е тотално неизползван. Образът му е шаржиран до степен, че няма как да обитава същата планета като останалите.
    С женските образи нещата стават по-зле:
    Теодора Духовникова е типично кастната, за да претопли ролята, която играе вече от известно време на безобразно неприятна скрипя, а Лидия Инджова (любима моя актриса) и е отредено да играе просто женица, влюбена до уши в главният герой (така и не става ясно защо). Тук драматургичното престъпление е по-тежко, защото образът и е тотално обран от каквито и да е свойства, цели и пр. Нейната липса не би променила историята и на иота.
    И стигаме до любимият ми образ в такъв тип ситуации – героят-дете. Ще познаете класическата българска сценарна сенилност, когато сценаристът говори на публиката директно през устата на детето, без да минава ‘дълбокото’ послание през филтъра на героя, през речника му, мътните го взели, даже възрастта на това дете е неадекватна за 90 процента от репликите.

    Потенциално сериозни сюжетни нишки (изнасилването на дъщерята на Авера) са резолирани в дълбочина, като на улична локва в горещ летен ден. Няма арки, няма нищо.

    Ако трябва да съм честен, този филм ме ядоса неимоверно. Не защото е слаб, а защото е ужасно посредствен, а можеше да е силен. И ако УРОК доказа нещо (и особено спрямо Събирач на Трупове) е, че парите с които се снима един филм нямат (и никога няма да имат) отношение спрямо качеството на финалния продукт.

    Мислейки сега за Събирач на Трупове, се сещам за красиво и минималистично заснетата отваряща сцена с Ицо, който уморено влачи труп, който, както се оказва, е самият Ицо. Това, по ирония на съдбата, е и най-адекватната метафора за тази лента. Нека почива в мир.

  6. Божее, какъв беше тоя напън за анализ на Dorrian, откъде се роди, каква огромна необходимост от изразяване е била необходима, за да се избълва това в коментар под ревю? Нямало арки, кой зрител борави с арки, когато се наслаждава на кино? Самият ти казваш, че зрителите го харесват и то фестивални зрители (ако това е критерий за качество), което преди всичко е целта на киното. Зрителите го харесват, ДА, защото носи наслада, забавлява без напъване. Първо – да не забравяме, че филмът е дебют, за разлика от „Урок“, където Петър Вълчанов има вече сериозен опит като режисьор на няколко къометражни. няколко сериала и една новела по БНТ, плюс това че не работи сам, а с жена си, която също има своя опит. За този дебют на режисьора в Събирачът… имаме два огромни плюса – стегнат сценарий, ясен главен герой и категорична тема – любовта като мотив! Духовникова – също, безвъзвратно изхабена, категорично невярваща и неспособна – чудесна беше. Второ: героите на Радев и на Духовникова са много добри, нетипични, интригуващи, изчистени и с ясно развитие, ясни цели. Огромна рядкост за българското кино. Радев дори си има арка – от невярващ в чистата любов и обвързването, от изолиран социопат с детска травма и патологичен комплекс, през преболедуването и болката от първата истинска любов, до откритието за истинските чувства. Трето, прехваленият Урок за мен е слаб филм, натоварен с образи шаблони, с клишета в общуването, в готови модели като пияният съпруг некадърник, корумпиран полицай, циничен селяндур лихвар, дърт богаташ с евтина ку*ва любовница, провинция с малцинство – образи присъстващи във всеки банален български сюжет. А тук имаме и претенция за артхаус. Разтеглен, протяжен, с кофти финал (без възмездие). Четвърто – Събирачът има на моменти жанрови смесвания – като наистина шаржираните Билалов и Инджова, но като цяло не излиза от драма с елементи на черна комедия. Отново напредък за български филм. И на финала – да, детето беше фалшиво, Билалов беше фашив. Наистина се усеща лек наивизъм в подхода на режисьора, както и смелост да наложи на 100% вижданията си, но филмът си струва, най-малкото заради опита да направи гледаем зрителски продукт!!!

  7. Няма напън, няма нищо. Казвам го както го виждам, защото ми втръсна да чета словоизлеяния пред олтара на българското кино, защото е българско кино. Към ревюто ли да се обърна с това какво не е наред, или да порасъждаваме малко над филма първо 😉 Айде, филма.
    Дебют е, без съмнение. Урок също е дебют, бидейки пълнометражен филм, така, че в тази категория опита на режисьорите е напълно сравним. Защото снимането на реклами, клипове и шортове не те подготвя по никакъв начин за снимки на пълнометражен филм и да се сравняват двата опита, защото видиш ли – работят с някаква форма на разказ е като да сравняваш баскетбола с билярд със снукър, защото се играят със щеки. It’s a whole different ball game, както се казва 🙂 (И апропо, ако имам нещо срещу Урок, то това е именно, че филмът е шорт, разтеглен до пълнометражен) Петър Вълчанов работи с жена си, също със своя опит. И? Или по Събирач не са работили хора с опит? Не е ли сценаристът професор по драматургия в НАТФИЗ, или се бъркам нещо? Айде, да не си ги мерят опитите и компанията 😉 Моя е грешката, че намесих изобщо Урок, защото двата филма не са много сравними в това, което се опитват да направят и как. Сравних ги само защото Урок успя и направи вълни (при това в международен план), а за Събирача… e, ще видим. Дано пък съм в малцинство.
    Двата ОГРОМНИ ПЛЮСА (btw изброил си три, ама карай ;))
    1.Стегнат сценарий? С ластик, вероятно. Този сценарий в драматургичен план, в последователност, в обоснованост на сцени и пр. е толкова стегнат, че се разпада като го прелистиш. Още с отварящия сегмент (колата, взрива и пр.) си губим времето в сюжетна линия, която нито има резолюция, нито отношение към основната история, нито към героя, извън факта, че той се появява в края на въпросния епизод. Излишности и нелепици до края. Михаил Билалов, който би следвало да е голяма част от историята, мисля, че го има в четири сцени на кръст с променлива нужда.
    2.Ясен главен герой – да, има го. Но не е ясно ЗАЩО е главния герой. Какъв му е героизма до края на филма. Какви трудности преодолява, че да БЪДЕ герой? С изключение на едно решение (да слезе от колата в едно задръстване и да се качи при Катя, което всъщност не е защитено по никакъв адекватен начин) и една ‘дилема’ на финала (кавичките са защото няма затруднение във взимането на това решение), този герой на практика е пасивен. Всичко му се случва на него, вместо ТОЙ да случва всичко.
    3.Темата е ЛЮБОВ? Това, любопитен съм, къде точно го видя? Така и не разбираме какво, по дяволите харесва Христо в Катя (което е важно, защото НИЕ не я понасяме и съответно това ни отблъсква и от него), има вманиаченост, но любов … Not so much. Не разбираме защо Инджова харесва Ицо толкова.
    Духовникова няма какво да я коментирам. Талантлива актриса е (видно в Дървото на Живота of all places), ама това тук….

    Кога във филма става ясно, че Радев не вярва в истинската любов и обвързването? Че то целият филм е за неговият опит да обича и да се обвърже с някого, който не го ще, като малко досадно куче, което колкото и да го риташ, няма да си тръгне по своя воля. Къде в това му действие провидя липса на вяра в любовта? И къде открива истински чувства и към кого? Че той започва от патологичен случай и свършва още по-зле – хладнокръвен убиец, който ‘заживява щастливо’ с момиче, което никога не е искал и подритваше цял филм. Хм…. Да не сме гледали различни филми?

    Колкото до образите-клишета в Урок – да, такива са и в това няма нищо лошо, стига да филмът ти да не е клише накрая, а Урок е всичко друго, но клише – не е. Освен това тези герои са с много ясна функция там – да създадат сетинг за главната ти героиня да бъде героиня. И ако ти прави впечатление, героинята в Урок винаги се движи с ясна цел, през целия филм. Постоянно на пътя й се слагат препятствия и тя постоянно трябва да ги преодолее, жертвайки това, което смята, че е като човек. Простичка концепция, но работи и работи добре. Възмездие? Не си схванал филма, струва ми се. Целият урок (pun intended) е, че няма възмездие. Никой не гледа. Няма по-висши стандарти от тези, които изграждаме сами за себе си.

    Събирачът няма ‘на моменти жанрови смесвания’, защото писалите го хора не познават жанровите тропи достатъчно, че да го държат в един жанр, камо ли да ги смесват. Драма? Къде видяхме драма? Кой жертва какво и какво му коства това. Във филма имаше две убийства и изнасилване и ние не прекарахме и две минути на нито едно от тези, инак огромни събития, около всяко от които един по-кадърен разказвач може да изгради цял филм.

    Не трябва да се чете горенаписаното като дъжд от лайна спрямо режисьора и оператора (защото за сценариста е късно, опасявам се). Да, те са млади и са обещаващи и вероятно следващият им филм ще е значително по-добър от този. Но е глупаво да се тупа по рамото посредствеността и да се защитава с липса на опит, младост и пр. Именно тази практика ни е докарала до където сме, а тук смърди.

    1. това с баскетбола, очевидно съм го изпуснал 😀
      \

  8. Аз не мога да дам релевантно мнение за Ивайло Христов като актьор, защото го свързвам основно със Секс, наркотици и рокендрол. Като си гледал дори веднъж извънземното изпълнение на Баташов и после отидеш на лигавщината с участници Дони, Калки и тн… Стъпки в пясъка беше иначе негов, нали…? Мързи ме да проверя, но помня усещането след тоя филм, защото съм го чувствал след много български филми. Едно кратко meh, малко яд за дадените пари и една бира, за да има и нещо хубаво в тоя ден.

    Иначе, не съм гледал филма, но ревюто е – да не се засяга авторът – доста зле написано и слабо структурирано.

  9. Боже, какви недоволни хора коментират тук. Събудете се и се усмихнете, животът не е вечен. Замирисва ми на кръчма и евтина ракия като ви чета коментарите.
    Филмът е чудесен и многопластов.
    Анализът на Росен Карамфилов е много точен.

  10. АБЕ ХОРА КАКВО ЗНАЧИ ТОВА : „Признавам, отдавна не бях гледал българско кино. Честно казано, винаги съм бил доста скептичен по отношение на родните продукци…“
    ВИЕ ДОБРЕ ЛИ СТЕ???!!! ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ ПРЕДИ 30 – НА ГОДИНИ БЪЛГАРСКОТО КИНО Е БИЛО МНОГО ПО – НАПРЕД ОТ ИСПАНСКОТО И НЕ САМО??? ЗНАЕТЕ ЛИ, ЗАЩО СЕГА ТЕ СА НИ ЗАДМИНАЛИ? ОТГОВОРЪТ Е ЧЕ ТЕ ГЛЕДАТ МНОГО ОТ РОДНОТО, СОБСТВЕНОТО СИ КИНО, ДОРИ И ДА Е УЖАСНО И ДА НЕ ИМ ХАРЕСВА ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ГО ПОДКРЕПЯТ, ЗА ДА ИМА РАЗВИТИЕ И ЗА В БЪДЕЩЕ ДА СЕ ПРАВЯТ ВСЕ ПО – ДОБРИ ФИЛМИ!!! А НИЕ КАКВО ПРАВИМ?! НЕ ПОДКРЕПЯМЕ ДОСТАТЪЧНО РОДНОТО, ВСИЧКО РОДНО ДОРИ, НЕ САМО ФИЛМИТЕ!!! ДОКАТО НЕ ЗАПОЧНЕМ ДА ГЛЕДАМЕ И ПОДКРЕПЯМЕ ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ, БИЛО ТОЙ ДОБЪР ИЛИ НЕ, ТРУДНО ЩЕ ЗАПОЧНЕМ ДА ПРАВИМ ПО – КАЧЕСТВЕНИ ФИЛМИ!!!

  11. Само за бирата и пуканките не съм съгласна :). Това не е филм за бира и пуканки, може да ви приседнат или да се задавите :). Филмът е прекрасен, прекрасен е и саундтракът от Рут Колева. Благодаря за ревюто.

  12. IRIMATEI
    az namq kvo da vi 4akam da mislite zaminavam
    maitap ve uili
    ako iskash posledno da kontaktuvame
    mqstoto i 4asut sa izvesni v p[laninata
    ENO ENO
    ve4e me boli pove4e ama dano mi prosti
    BOG NA SVTLINATANETI 4ove4e