Зулендър 2 - ревю

Започвам това ревю с честното признание, че много обичам тъпи комедии. Не от онези най-най-тъпите, а от другите, с брутално чувство за хумор, голи мъже, които често са дебели, и тези, които си правят ебавка с всичко, дето минава за важно и свято в света на големите. Тези жанрови филми са моето guilty pleasure. Мога да ги гледам до безкрай, а след това да използвам реплики от тях за catchy фрази, когато реша да се правя на интересна. Рядко ми се получава, но адски ме кефи.

Зулендър“ е една такава комедия. Тя е толкова провокативно тъпа, че всичката смотания, която извира от всеки неин кадър, те кара да се хилиш като петокласник, който са го хванали с долнопробно порно списание.

Годината е 2001-а и Бен Стилър пуска комедия,  в която се бъзика с модния бизнес. Той го прави елементарно, но с желание и ясната идея, точно какво иска да каже на хората извън бизнеса и в него, като ги гъбарка на най-елементарно ниво. Истината е, че му се получава. Тъпашкият му образ на Дерек Зулендър е най-смешното и нелепо същество, което съм гледала в последните години. И моля ви, не сравнявайте „Зулендър“ с всички онези треторазрядни американски комедии, които винаги имат навика да кастват хора като Аштън Къчър в главната роля. „Зулендър“ е нива нагоре. Да, нива. Благодаря.

Дерек Зулендър се превръща в култов образ на култова комедия, въпреки ниската си оценка от критиците и прочие разбирачи, оперирани от чувство за хумор или най-вероятно тайни почитатели на кожените елечета, якетата с косъм и леопардовите обувки. Иначе не мога да си обясня лошото отношение към първата част на филма по друг начин.

Бен Стилър, Оуен Уилсън и Пенелопе Крус

Петнайсет години по-късно Стилър се заема със задачата да възроди Дерек Зулендър – човекът със смразяващо секси поглед, най-жестокият и горещ модел в света на висшата мода, а бе, най-якият в света на яките, сещате се. Ако „красивите“, фалшиви, глупави и измислени хора имаха царство, то Дерек Зулендър щеше да е техният крал. А неговият най-голям конкурент – моделът Хензел, в ролята Оуен Уилсън, все така дебилен, независимо какво играе – ще бъде неговият заместник-крал. Бен Стилър възражда Зулендър и Хензел, с ясната идея, че е създал интересни образи, които дори след толкова време пак ще се гледат. И прави перфектната рекламна кампания – той взима назаем реалния свят на висшата мода, с която така умело се бъзика, за да се промотира. И отново му се получава добре. От ревюто на Valentino, на което той и Уилсън излязоха по време на една от Седмиците на модата, през парфюма „Zoolander N2“, който много напомня на Chanel N5, до висенето в рамките на шест часа по витрините на моден магазин, промоцията на „Зулендър 2“ носи духа на първата си част. Но само това.

Да направиш продължение на готина, малоумна комедия сигурно е едно от най-трудните неща на света. Освен, че трябва да си смешен, както си бил преди, защото хората го очакват, то трябва и да умееш да надградиш над онова, което вече си разказал. Не е редно да се повтаряш. Стилър се опитва да направи и едното и другото, и някъде в симбиозата между двете нещата не се получават. Той хем връща старите образи, такива каквито ги помним, хем им наслагва повече смисъл, случки и сюжетни линии, изцяло ненужни в този тип филми. Затова на финала имаме нещо, което уж трябва да е гурме, ама си е шопска салата с претенция.

Зулендър 2“ ни среща с почти всички персонажи от първата част. Тоест, ако не сте я гледали половината смешки – тези, които реално стават, за вас има шанс да останат непонятни. По-тъпата част от смешките ще са ви ясни, но какво от това, те са просто тъпи и толкова.

Уил Феръл

Във втората част на филма Дерек Зулендър се е оттеглил от модния бизнес след безпощаден крах на кариерата си и отнемане на родителските му права, а Хензел се е отдал на духовно и сексуално порасване. Тоест, прави оргии и медитира. И така 15 години. След като се избъзикват малко повече от необходимото с цялото време, което е минало между първата и втората част, Стилър и Уилсън ни повеждат из дебрите на продължението. Началото е ударно – с Джъстин Бийбър, който бива направен на решето и с последни сили си прави селфи за Инстаграм. Освен с модния бизнес обаче, тук Стилър, Уилсън и Джъстин Теру, който е сценарист на филма, решават да ни занимават и с някакъв вид шпионаж и световна интрига, като от роман на Дан Браун, която носи своите корени още от библейско му, сиреч – Рая, Ада, Адам, Ева и един богоизбран, който всички издирват. Не стига това, но за да е още по-сложно, те решават да вкарат и интрига с клика от зли дизайнери, запътили се към тоталното продаване на душите си в търсене на Извора на младостта.

Извинете, обърках се. В своята основа „Зулендър 2“ не трябваше ли просто да е комедия, в която някой се ебава с модния бизнес? Къде отидоха смешките с фотомодели, които се поливат с бензин и се самозапалват без да искат, и стигнахме до момента, в който лошият Томи Хилфигър иска да злорадства над нечий труп!? Предполагам, че на Бен Стилър му е също толкова мъгляво и неясно, колкото и на мен. Затова и имаме този резултат на голям екран.

Зулендър 2“ е неприятно несмешен в своята основа, макар да има много моменти, които предполагат и носят нужните за този жанр тъпашки избухвания. Най-яките моменти могат да се изброят на пръстите на едната ви ръка. Единият е Пенелопе Крус, макар тя да е по-скоро секси, а не толкова смешна. Вторият е Бенедикт Къмбърбач, който е само смешен в ролята на нещото Ол и в никакъв случай не е секси. Третият е думата „ламе“, с която Стилър замества доброто модерно лейм, тъй като не знае какво е и го чете буквално. Четвъртият е безобразната ебавка с всичките досадни хипстъри и друг вид био и еко олигофрени и на финала, ярко блести Уил Феръл. Защото Уил Феръл винаги е смешен, по дяволите. И винаги някъде в някакъв момент е гол. Което също е смешно.

Бен Стилър и Пенелопе Крус

За разлика от добрите шеги, които в 60% отсъстват, „Зулендър 2“ е натъпкан със звезди до пръсване. От Джъстин Бийбър през Ъшър, Оливия Мън, Ана Уинтър, Били Зейн, та чак до Стинг, всеки, който е бил свободен в периода на снимките, е някъде там из сцените на комедията. Появява се за малко или за много, но го има. Натъпкан с повече знаменитости, отколкото с хумор, „Зулендър 2“ е лошо продължение на своята култова първа част.

Сигурна съм, че много от вас ще отидат да го гледат обаче. И много ще се смеят на голяма част от смешките. Но киното, подобно на чувството за хумор и алкохола, винаги трябва да е с мярка.  Тук тя се губи под пластовете напъни на Стилър да бъде смешен на всяка цена. Което е ненужно, точно толкова, колкото и участието на Джъстин Теру в този филм. Но вкусът за кино, било то за събота вечер или за друг ден от седмицата, винаги е въпрос на избор. Като повечето неща в живота. Дали ще изберете „Зулендър 2“ след това ревю е ваша работа. Но се чувствайте предупредени.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. спомням си, че навремето бях дал 4000 лв /4 лв/ за касета под наем, и пак не можах да го изгледам, уникална тъпотия. Като разбрах, че правят 2-ка се изненадах много, ама не бих си го причинил

  2. He, много от нас няма да отидат да го гледат, а ако случайно се излъжат, няма да им хареса. Освен това първият филм наистина е негледаемо тъп, както Ридик каза.

  3. Малик обожавал „Зулендър“. Не съм гледал нито първия, нито втория. Само сцената с Дейвид Боуи.

  4. не ми е ясна таргет групата за подобен филм, не ми е ясно кой дава зелена светлина на такъв проект, все пак става въпрос за не малко пара

  5. Едно от най-добре написаните ревюта, които съм чел на сайта.

  6. Ей, аз се надявам на ревю на Детпул, на Аве, Цезаре, вие глей на кви тъпотии пускате ревюта начи.

    Беги маани се с тия олигофрении, кой ще седне да ги гледа. Насила да ме вържеш ще си избода очите..

  7. П.С. Единственото хубаво нещо в тоя филм, ама абсолютно единственото нещо са ЦИЦИТЕ на Пенелопе 🙂

  8. Не знам за вас,но на мен специално Бен Стилър ми писнА със тези неговите „емблематични“ продължения:Нощ в музея 1,2 и 3,сега и Зулендър 2,какво ли ще измисли още кокошия му мозък:Хем боли,хем сърби 2,ли?!? И появата на тоя малък Пикльо и мерзавец Джъстин Бийбър в ъв тоя филм е ПОВЕЧЕ ОТ НЕУМЕСТНА!!! Ама както и да е,все си е боклук.