Отвътре навън / Inside Out

Всичко започва с едно копче. И една свръхработлива, неизтощима, всеотдайна, завладавща и заразяваща Радост. Тя всъщност е главният разказвач, герой и двигател на най-новия филм на Пит Доктър и Pixar, за който си знаехме, че ще бъде супер-интересно приключение. Пред очите на първата емоция, появила се в „главнокомандването” на момиченцето Райли, се оформя първият прекрасен спомен и постепенно ни се разкрива чудната, направо магична фабрика за спомени, сънища и въображение, която действа безотказно у всеки от нас. Основните спомени създават най-важните „острови” в съзнанието – на семейството, на забавленията, на честността, на приятелството, а постепенно на помощ в управлението на вътрешния космос се включват още четирима „главни” герои-емоции – Тъга, Отврат, Страх и Бяс лют. Точно тези петимата, направлявани от Радост, трябва да помогнат на 11-годишната Райли, когато с мама и татко се премества от любимия им дом в средния Запад в Сан Франциско.

Предстоят първи ден в новото училище, изпитания на ледената пързалка с любимия хокей и разни други проблематичности, които се случват с Райли най-вече защото Тъгата не може да се стърпи да не бърника из спомените и по нещастно стечение на обстоятелствата тя и Радост изведнъж се оказват в лабиринта на дълготрайната памет, далеч от „главнокомандването”. И можете да бъдете сигурни – приключенията из увеселителния парк на въображението, в студиата за създаване на сънища, слизането в тъмницата на подсъзнанието и пропастта на забвението са увлекателни, поучителни и забавни както много други истории, създадени през годините от творческите екипи на Pixar.

Пит Доктър споделя, че е искал да направи филм за порастването на собствената си дъщеря, но всъщност се е получила история за техните отношения. Наблюденията върху порастването са в основата на чаровната приказка, като част от „събитията” в нея са директни асоциации с неща, които са се случили в живота на режисьора. Според първоначалната идея на авторите – в писането на сценария се включва и сърежисьора на филма Роналдо дел Кармен, и още двама творци, различните емоции е трябвало да бъдат около 27 (!), но това се оказва сложно за реализиране предизвикателство. Едни от последните емоции, които са отпаднали преди да се утвърди финалната петица, са Изненадата, Гордостта и Доверието. Този път аниматорите са само 45 души, което е половината на екипите в предишните филми на студиото. Още една интересна подробност е решението за визията на емоциите – те изглеждат като съставени от частици, които всъщност се движат, вибрират и създават впечатлението за кондензирана енергия.

При все че всички споделят колко трудна и продължителна се е оказала работата по „Отвътре навън” (назовете ни един анимационен филм, който да е направен с такъв мащаб – и да е бил реализиран бързо и лесно!), целият творчески екип е въодушевен и развълнуван от резултата. Гласовете на емоциите са поверени на отлични актьори, които работят най-вече в телевизионни проекти – Ейми Полър (Радост), Филис Смит (Тъга), Бил Хейдър (Страх), Минди Кейлинг (Отврат), Луис Блек (Бяс лют), малката Райли говори с гласа на Кейтлин Диас, а Даян Лейн и Кайл Маклоклън са родителите на момиченцето. Професионалното озвучаване на български език е на ниво и колкото и да предпочитаме да слушаме подобни филми в оригинал, все пак е важно да се държи сметка за аудиторията – малките зрители влизат въодушевени на кино, певицата Мария Илиева изпълва с подобаващ ентусиазъм ролята на Радост, а и останалите актьори създават чаровни персонажи с гласовете си.

Най-странното в случая е реацията на публиката – определено децата между 8 и 11-12 години (защото 13-годишните не ходят на такива филми, в главите им вече е задействан онзи бутон, който е все още с неясна функция в страхотното ъпгрейтнато табло за управление в „главнокомандването”…) остават замислени след филма и липсва познатото обсъждане на любими или интересни моменти за запомняне. За по-малките дори и този приключенски курс по психология май е доста сложен за разбиране и остават леко объркани и дори малко стреснати от филма. В него наистина има няколко страховити моменти, за които е добре малчуганите да бъдат подготвени – архетипният образ на Клоуна може би е най-незабавния детайл във филма, който обаче може да „проговори” много на майки, татковци и други възрастни в киносалона. А последните думи на чаровния Бингбонг – въображаемият отдавнашен приятел на Райли, който помага до последно на Радост и Тъга да се върнат в „главнокомандването”, са може би най-тъжното нещо, което съм виждала във филм за деца в последните десет години – Пит Доктър споделя, че актьорът Ричард Кинг плаче в студиото, докато записва „Отведи я на Луната вместо мен, Радост!”…

Страхотната палитра от емоции, с които разполагаме, за да рисуваме реалността, се превръща в супер-вдъхновение за неизтощимите аниматори от Pixar. Те отново са успели да спазят традицията – в „Отвътре навън” има достатъчно забавни и поучителни намигвания към аудиторията от възрастни, която неизбежно ще види филма заедно с малките зрители. Има и едни определени моменти в повечето техни творби, когато съчетанието между кадър, музика и кулминация в историята изличава границата между реалностите. И точно тогава малката Радост в главата ми подскача от удоволствие, че сме отишли на кино!