Епичният концерт на композитора на филмова магия Ханс Цимер на 16 май в столичната зала „Арена“ е материализирана мечта за всинца от нас, които израснахме в компанията на могъщите мелодии на маестрото. Армии от ценители на качествените образи и звуци знаят, че организирания от София МюзикЕнтерпрайсис  спектакъл на Цимер е централното музикално събитие в страната за 2016-а година.

Авторът на партитурите към гаргантюански хитове и културни феномени като „Гладиатор“, „Цар Лъв“, „Скалата“, „Тънка червена линия“, „Блек Хоук“ и др., обаче не ще се задоволи да се ограничи във формалните аудио рамки на музикален концерт, неговата мисия е внушителна мултимедийна пенетрация на всички нива и сетива, потентна емоционална офанзива с колекция от прецизно оркестрирани ноти и картини.

Музиката на Ханс Цимер е отговорна за безброй малки, но значими изтръпвания от удоволствие на милиони тела, мотивирани от епичните му композиции. Неговата професионална траектория от член на пънк и нюуейв банди в Германия и САЩ до император на екшън звученето във високопрофилното кино е атестат за адамантиев характер и еластичен талант, способен на впечатляваща еволюция.

Работата на Цимер говори по-силно от всеки опит за описание на вълнуващата му кариера. Няма по-качествена реклама за предстоящото шоу от парчета величествена хармония, продуцирани от неговото въображение. Припомнете си само темата от „Тънка червена линия“:

Нотите на Цимер капсулират красотата на картините, композирани от визуалния поет и философ Терънс Малик. Темата на Цимер Journey to the Line се разгръща в девет разтърсващо силни и въздействащи минути. Съпроводът  съдържа онази толкова търсена комбинация от емоционалности техническо превъзходство.

Друга величествена творба на Цимер, разбира се, е песента Now We Are Free от монументалния шедьовър на Ридли Скот „Гладиатор“:

Произведението, както и целият саундтрак към историческата фреска на Скот, е величествено и внушително, функционира като ключ към разнопосочни, но атрактивни усещания, действа като покана за битка и медитация едновременно. „Гладиатор“ и музиката към него закономерно извървяха дистанцията до културната съкровищница на Западния свят.

Титаничният талант на композитора се разтваря в колективното киноманско въображение и вдъхновява цяла меметична машина, която иконизира и интронизира Цимер.

Дори и 33 милиона гледания в YouTube са малко за невероятната тема Time от най-добрия филм на Кристофър Нолан „Генезис“:

A dreamiscollapsing, Waitingfor a train и Mombasa добавят към внушителното звучене на mind-bending епиката и представляват прекрасен партньор на визуалния размах.

Цимер е върховният повелител на екшън звученето, той стои наравно в изграждането на елитния авангард на жанра с режисьорски имена като Джон Мактиърнън, Майкъл Бей, а защо не и гигантът Джеймс Камерън.

Музиката на Цимер към екшън откровението на Бей „Скалата“ е чисто дестилирано удоволствие, инжекция с адреналин директно в мозъка, а ако сте като персонажа на Ник Кейдж – и в сърцето.

В деветдесетарската жанрова класика „Скалата“ Цимер ни предлага мускулест музикален съпровод, който напомпва съзнанието и мотивира желание за съществена физическа изява. Цимер е цар на този тип мелодии. Той създаде най-доброто нещо в цялата поредица „Карибски пирати“ – музикалната тема.

Единственият си засега „Оскар” Ханс Цимер печели през 1994-а за музиката към разкошния рисуван епос на Disney „Цар Лъв”. Заглавието описва перфектно импозантните композиции на Цимер. Симфонични теми с атмосфера на африканска джунгла, движещи грандиозния Шекспиров конфликт и възвестяващи тържеството на природата и живота. „Цар Лъв“ съвсем логично е най-добре продаваният саундтрак към анимационен филм в САЩ.

А шоуто на Цимер в София на 16 май не е нещо, което бихте искали да пропуснете.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Цимер е голям. Напълно споделям мнението на автора.
    Суперлативният стил на писане напомня клиширания патос на късния соц.
    Същият стил, обаче, му върши добра работа, ако трябва да оплюе нещо. Ако не засяга политика или икономика де, че там е неграмотен. На 30, а още в пубертета.
    п.п
    Къде е Silver сега, да влезе с малко цимер-хейт.

  2. Предвид последното ми включване по темата е малко смешно да се изказвам, ама пък хич не ме бива да си трая. Което понякога вреди де, все тая.

    Суперлативният стил напомнял соц патос ли? Хаха, добре казано. Лесно за казване, също така, ако позволиш.

    Интересно ми е защо Владо пише вече повече от рядко в сайта, бТВ. Преди известно време доста се срахме с него под някои статии, но предпочитам да споря с човек като него, вместо със Сатъри, брадви, тесли и тн. Явно е зает и тн., жалко.

    Малко хора могат да говорят по начина, по който пишат. Поклон от мен за такива, защото аз не съм сред тях.

  3. Вярно, че Силвъра, яко си хейтеше Цимър (не без основание в някои случаи).

    Иначе на мен първосигналната ми реакция беше към това парче от the Lone Ranger, с име … Silver (случаенос, не мислиа):
    https://www.youtube.com/watch?v=DGj7kF2Htjs

    На прима виста, за мен най-епичниата музика на Нанс е към The Last Samurai.