Отдавна сме спрели да се учудваме на глупостите и на скандалите, които се случват в държавата ни и в родното ни кино в частност, тъй като последните няколко години така наречените ни „творци” и институциите, особено в лицето на Националния Филмов Център, нееднократно ставаха за посмешище. Но този път простотията е от такъв характер, че наистина останахме изумени.
И не, не става дума за поредната дрязга от рода на „защо предпочетоха еди-кой-си филм да представя България на „Оскарите”, а не избраха моя, който е много по-хубав и взел не-знам-си-какви награди”, а за директен удар по бъдещето на родното ни кино, което се крие в младите творци.
Според информацията, директорът на НФЦ Павел Васев е взел еднолично решение да отреже изцяло финансирането за категорията за дебют (където кандидатстват младите ни таланти) за сметка на допълнителен четвърти филм в категорията игрален филм, където мерят сили добре познатите ни „мухлясали” режисьори, бълващи негледаемите си произведения, които доста успешно успяха да отчуждят зрителите от родното ни кино.
Решението на г-н Васев е дори още по-странно при положение, че победителят в категорията за дебют (излъчен от художествената комисия на НФЦ, оценяваща отделните проекти) е „Спасителят в прахта“ на Павел Веснаков, който е събрал повече точки от победителя в категорията за игрален филм. Тоест, най-високо оцененият от художествената комисия проект няма да получи подкрепата на държавата ни по причини, известни единствено на г-н Васев.
Ако в момента си казвате „много важно, вероятно филмът на Веснаков ще е също токова тъп, колкото и поредният награден „шедьовър” на някой от утвърдените ни режисьори”, значи въобще не схващате къде е проблемът в цялата ситуация и едва ли ще можем да ви го обясним дори и да изпишем 100 страници. Точно затова ще спрем до тук. Оставаме с надежда (колкото и малка да е тя), че ще дойде ден, в който най-накрая в тази държава ще се пови човек, който обича киното, има смела визия за бъдещето, включваща максимален брой млади творци, и който ще раздава субсидии не на приятелска основа, а за най-интересните, различни, свежи и обещаващи проекти.
Вижте повече подробности за случая в отвореното писмо от екипа на „Спасителят в прахта“:
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ВСИЧКИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ИНСТИТУЦИИ, ЛИДЕРИ НА ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ, ФЕНОВЕ НА КИНОТО И ПРИЯТЕЛИ
ОТ ЕКИПА НА ПРОЕКТА ЗА ДЕБЮТЕН ИГРАЛЕН ФИЛМ „СПАСИТЕЛЯТ В ПРАХТА“
28 май беше последният законов срок, в който Националният Филмов Център трябваше да оповести резултатите от пролетната конкурсна сесия 2015, разпределяща държавните субсидии за българско кино. И победителите са…
В категорията Пълнометражен игрален дебют художествената комисия в състав: председател Вера Найденова и членове Асен Георгиев, Любомир Младенов, Милко Лазаров, Петър Вълчанов, Здравко Маринов, Мартин Димитров, Павел Павлов и Правда Кирова е класирала на първо място с най-голям брой точки проекта „Спасителят в прахта“, режисьорски пълнометражен дебют на Павел Веснаков, по сценарий на Константин Божанов, Арнолд Баркус и Павел Веснаков.
Павел Веснаков е автор на едни от най-награждаваните късометражни игрални филми за последните няколко години у нас – „Зевс“, „Чест“, „Парафиненият принц“, „Влакове“; той е най-младият българин, номиниран за Европейските Филмови награди, носител на голямата награда от Клермон Феран.
Това, обаче, оказа се, нищо не означава. НФЦ няма да субсидира проекта, въпреки успешните резултати и безапелационната победа в категорията –обща оценка 526,00 точки и средна оценка 60,00 точки (за сравнение, второто място в категорията е получило обща оценка 479,50 и средна 54,14, проектът, класиран на трето място е с общ брой точки 478,50 и средна оценка 54,07). В процентно съотношение резултатите изглеждат така: „Спасителят в прахта“ печели с 90, 91 %. За сравнение, най-високият резултат в категорията Игрални филми е 89,37 %. Тоест, „Спасителят в прахта“ реално е най-високо оцененият проект във всички категории на тази сесия.
Мотивът да НЕ бъде подкрепен победителя, както и класиралия се проект на второ място в може би най-важната категория (защото ако няма нови хора и нова енергия в изкуството, то е обречено на гибел) е следният: директорът на НФЦ Павел Васев еднолично е решил да ореже тази категория, за сметка на категорията, в която мерят сили игралните проекти на режисьорите и продуценти с филмография зад гърба си. Там НФЦ ще подкрепи не три, а цели четири филма и по този начин средства за Дебют в игралното кино НЕ остават. А по закон НФЦ има ангажимент да подкрепя освен игрални филми, и дебюти.
Ако НФЦ не споделя общественото очакване за подкрепа на дебютиращите в игралното кино, защо изобщо съществува категория за Дебют? Мислите ли, че е приемливо да се манипулират талантливи режисьори, продуценти, сценаристи и кино професионалисти, доказали себе си до момента, дори и въпреки системата? Всички, замесени в категорията за Дебют, не само нашия проект, но и останалите, са хора, спечелили вниманието на много международни кино фестивали – едно от ключовите изисквания да те допуснат до участие.
Чисто законово тази несправедливост ще бъде отнесена към съда и вероятно ще бъде поправена във времето. Нищо обаче не може да отмести лошия вкус, който остава.
Междувременно, вече сме уведомили сродните международни организации и чакаме тяхното становище и подкрепа. Много колеги и приятели вече изразиха шока и недоумението си от нелепата ситуация. Сега е моментът и медиите да демонстрират смисъла си и да покажат на широката общественост разликата между добро и зло, като дадат гласност на проблема.
С благодарност и уважение,
Екипът на „Спасителят в прахта“
МУВИМЕНТО ООД
Едноличното решение заслужава направо уволнение. Но без да сте прочели сценариите е доста нелепо генерално да определяте едни режисьори като мухлясали, а други като обещаващи. Младите трябва да се подкрепят – ДА, но какво ако наистина не им е добър проекта? Просто дори в хуленето трябва да сте обективни.
„Сега е моментът и медиите да демонстрират смисъла си и да покажат на широката общественост разликата между добро и зло, като дадат гласност на проблема.“
ахахахаххххххххххххххххххххххаааа, wtf. това е най-малоумното, претенциозно, жалко, арогантно, морализаторско, снизходително парче идиотщина, на което съм попадал през последния месец.
Дебютанти в игралното кино, но ветерани в отвратителната демагогия.
Отвратителен селяндурско авторитарен подход на Васев. Сега, нека видим, кои са 4-те филма, които получават субсидия в категорията „Игрален Филм“ – това е най-сериозната категория за пълнометражен филм, финансиран от държавното НФЦ. Там субсидиите са около милион, милион и нещо лева. На първо място е класиран филмът „Рибена кост“ на Драго Шолев, според мен абсолютно залужава този млад режисьор втори филм след „Подслон“, може би най-добрия бг филм за последните 25 години! Драго Шолев освен това беше ощетен, защото спечели финансиране на онази злополучна сесия, която беше спряна, заради справедливите доводи и заведени дела на глухонямото момиче! Сега Драго се явява за втори път със същия проект и справедливо печели. На второ място е класиран „Житие“ на Красимир Крумов. Не го познавам, нито съм гледал негови филми, предполагам, че никой няма и да се сети. Не знам на база на какво са му дали субсидията. Често субидиите се дадват, не заради стойност на сценария и проекта, а заради влиянието на продуцента. Продуцент на „Житие“ е Скрийнинг имоушънс ООД – Павлина Ангелова. Единственото, с което я свързвам е един ужасен късометражен филм „Три дни в Сараево“. На трето място е класиран „Вълците идат“ ето тук според мен е големият гаф на комисията. Този филм е на режисьора Костадин Бонев – негов е „Потъването на Созопол“ . Потъването на Созопол е обида за киното въобще, не знам какъв зрител трябва да си, за да оцелееш след прожекция на този филм и импулсивно да не си направи автолоботомия. При това Коцето Бонев, както всички му викат, взима почти на всяка сесия субсидия, или за документален филм или за игрален. Великолепната глупост Потъването на Созопол за 8 седмици по киносалоните е направил 4551 зрители сприходи от 30 000 лв!!! Чутовна бройка! Арт киното ни постигна невиждани висоти. След този филм държавата става световна столица на тъпото кино. Горе долу толкова побира стадиона на Лудогорец! Коцето Бонев е любимец на номенклатурата, на бутафорията и на постсоц комплексарщината. Искрено искам да срещна човек, който харесва този филм, да го опозная, да го заведа на психиатър, аз ще го платя. И последния филм, който според мен ще отенесе упреци, че едва ли не заради него е орязана субсидията на Павел Веснаков, е „Възвишение“ по романа на Русков. Там режисьор трябва да бъде Виктор Божинов, ако се сещате, това е режисьорът на всички по-успешни и модерни сериали от последните 5 години – Стъклен Дом, Под Прикритие, Дървото на Живота, Столичани в Повече. А романът е един от най-добрите и награждавани български романи през последното десетилетие. Мисля, че справедливо може да се даде шанс на Божинов да направи пълнометражен филм. Какво излиза, че ако Божинов, Веснаков и Шолев са от младото поколение, модерни и успешни режисьори, какви са Красимир Крумов и Костадин Бонев???
@Елица
Явно вие сте от хората, които не са схванали същината на проблема. Да кажем, че проектите за игрален филм са прекрасни, а този за дебют е кофти, нищо, че е оценен най-високо от комисията и шефа на НФЦ с целият си „обективизъм“ е решил че не струва и го е отрязал. Защо не е дали парите на следващия проект за дебют или на третия? Или всички са скапани? И да ви кажа, не е необходимо да съм чел за да знам, че проектите на всички от дъртите режисьори са мухлясали – доказателство са филмите ни от последните 25 години. Ще си гледаме Ничев до откат. 🙁
@Vladi
Не е толкова лошо, колкото закриващото ти изречение по БТВ в петък! Не беше арогантно, но беше… ти си знаеш какво. 🙂 🙂
аахаахаахаххаахах, дори не помня каква глупост съм казал, Не призовах ли да се гледа Лудият Макс, бе мухльо 🙂
А Коцето Бонев ака „трамвайният човек“ е embarrassment – докато дават субсидии на такива малформации като тоя наистина няма да станат нещата.
@Na-um
„Красимир Крумов. Не го познавам, нито съм гледал негови филми, предполагам, че никой няма и да се сети.“
Ами вземете се поограмотете малко за българското кино, то не започва от вчера. То бива generation gap, бива, ама чак пък толкова…
Мислите ли, че не съм проверил в гугъл? 😉 Та ако може да ми обясните значимостта му като режисьор?
С коментарите си измествате същността на проблема. Спорът не е млади срещу стари (в изкуството такова нещо като старост, както знаете няма). От сега ви казвам, че Възвишение ще бъде огромен провал – просто защото вкусът, стилът и възможностите на режисьора са на светлинни години под силата на романа. Потъването на Созопол направил 4500, казвате? Учудвам се, че толкова много – без никаква реклама и ПР, прожектиран в 3-4 арт салона. Подслон и Урок също се въртят около тази бройка, въпреки че са на младите и талантливи Драго, Петър и Ина. Няма мерило…. Проблемът в случая е един – казва се Павел Васев. Безпардонна постъпка, типично в неговия комуноиден стил. Към него трябва да бъде насочен гнева ви. Не разбирам защо се джавкате един друг.
Na-um, „Аве“ за два месеца има 5839 зрители. Добър филм ли е според твоите критерии?
„Учудвам се, че толкова много – без никаква реклама и ПР, прожектиран в 3-4 арт салона.“
Какво? Булшит радарът ми почти се счупи. Какво е това говорене наизуст. „Потването на Созопол“ беше тежко рекламиран с плакати и билбордове из цяла София и клипове в праймтайма на националнните телевизии в продължение на седимици. Имаше и множество прожекции в мейнстрийм веригите Арена и Синема Сити. Освен това имаше на разположение по дефиниция благоразположените, безкритични бг медии за безплатна, масирана реклама. Тв и радио интервюта, .цели вестникарски страници с позитивни, помпозни материали… пълният пакет сляпа бг медийна подкрепа.
Въпреки всичко това филмът е творчески и зрителски провал и срамно петно върху киното в световен мащаб.
“ Няма мерило….“ Има мерило. По законите на всяко съществуващо мерило потъването на созопол е абоминация.
Гледах „Потъването на Созопол“. Начи, не знам що за мазохизъм е това да продължавам да гледам българско кино… Даже не ми се коментира особено много. Просто нямам думи. However, трябва да призная, че филмът ми даде 3 много положителни момента: Леонид Йовчев, не заради елементарно-идиотската му роля, но заради това, че се присетих за превъзходния му Хамлет и за няколко минути се пренесох на друго място. Дублажа на франсето, който накара всички в публиката, които помним „Ей ей…Ей ей ей… В какво се забърках…“ – да се разсмеем искрено. И трето: Субтитрите. Те нямат нужда от коментар. Нищо в тоя филм няма нужда от коментар. Ще ми се да си бях разхождал кучето 2 часа, в момента наистина ме е яд, че не го направих.