Когато нещо ново излиза на екран (дори и малък), включва магия и фентъзи елементи, и произхожда от Британия, оказва се много лесно да получи етикет „ала Хари Потър” – в случая с „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ („Jonathan Strange & Mr. Norrell”) – „ХП за възрастни”. Дали се прави за по-лесно насочване на вниманието на определени публики? И дали това „маркетиране” се харесва на авторката Сузана Кларк, която започва работа по едноименния си роман през 1993 година и в продължение на десетилетие изгражда образи, вдъхновени от Англия и човешките отношения в началото на 19 век, по време на наполеоновите войни?
Въпросите са по-скоро риторични, защото вземе ли в ръце бестселър – а дебютът „Джонатан Стрейндж и мистър Норел” се превръща именно в такъв, продуцентът е длъжен да съумее да го предложи/пласира/до-продаде по възможно най-добрия начин и на най-много хора, в случая – зрители. Имаме безпределна вяра в BBC One – може да се уверите сами защо.
Ще добавим още един риторичен въпрос – как се екранизират 800 страници?! Шансът е предоставен от BBC One в „златната ера” на телевизионните програми и отреденото време за историята е минипоредица в седем части. Подозираме, че най-малко с изискванията към декор и атмосфера (може да включат и размахване на магически пръчки?), продуцентите ще направят така, че всеки епизод да е поне по 50 минути – иначе би било загуба на време и ресурс.
Битка между двама магьосници или алтернативна история на Англия от 19 век? Дори тогава хората са престанали да вярват в магичното, но са удивени и зашеметени от саможивия мистър Норел (Еди Марсан), който кара статуите на катедралата в Йорк да говорят и да се движат. С малко убеждения и помощ от страна на негов помощник (Енцо Киленти), Норел се озовава в Лондон, за да помага на правителството във войната с Наполеон. Именно там е призован и тайнствен дух (Марк Уорън), който трябва да върне от мъртвите лейди Пол (Алис Енглерт), но се отприщват неподозирани сили…
В екранизацията участват още Самюъл Уест, Шарлът Райли и Бърти Карвъл – в ролята на антипода-предизвикател Джонатан Стрейндж. Режисьор e Тоби Хейнс („Doctor Who”), a сценарият е дело на Питър Харнес („Wallander”).
Първите два епизода вече били готови още в началото на 2015 – ще трябва да почакаме да се финализират и да ги пуснат всичките през май, та белким някоя телевизия да реши, че й е време да купува навреме готини сериали, за да не изостане безвъзвратно от зрителите си…
Една от най- скучните книги които съм чел. Едно безкрайно говорене и почти нищо не се случва.
Ще видим какво са направили.
Книгата не съм чел, но сериалът размазва. Най-добрите 7 последователни епизода за тази година 😀