Ловец на лисици

Когато за първи път чух името “Foxcatcher”, беше в контекста на слуховете за нов филм, в който Стийв Карел ще играе главната роля, която учудващо на всички няма да включва традиционните за него техники на олигофрения, в опит да отпусне и размее зрителите. Звучеше интересно. С течение на времето се появиха спотове, постери, повече любопитни факти и информация около новия филм на прекрасно представящия се до момента режисьор Бенет Милър. Някои може да си го спомнят от последното му заглавие – “Кешбол”, а други да го свързват със зловещо добрата роля на Филип Сиймур Хофман като Труман Капоти в едноименния филм.

Но старите лаври настрана. Поне засега. “Ловец на лисици” е филм, вдъхновен и следващ реални събития. Не, това не е политически трилър, занимаващ ни с манипулаторските тенденции в САЩ от средата на XX век. Филмът е драма, разположена в края на 80-те години от миналото столетие. Драма, в която основна роля заемат спортната борба, двама братя (световните и олимпийски златни медалисти Дейв и Марк Шулц) и един ексцентричен, доста мистериозен, патриотично настроен богаташ (Джон Дюпон), чиито интереси са същият този спорт, оръжията и силната необходимост да се докаже като нещо повече от “просто наследник” пред себе си, социалните му съседи по прекомерна обезпеченост и… неговата майка.

Каквото и да си говорим, когато стане въпрос за филм по действителен случай, интересът е подбуден и зрителят се пълни с очакване. Оттам насетне най-важна роля имат рекламата и балансираното поднасяне на фактите, за да се получи приличен и непретенциозен краен продукт.

След това идват “дреболиите”. Разните детайли, на които бихме обърнали внимание и които разграничават набързо заснета помия от кандидат кино-шедьовър. А когато пред себе си имаш предизвикателството да влезеш в ролята на реален човек, очакванията са още по-големи. Затова и физическата трансформация на Стийв Карел е нещото, което беше доста(тъчно) обсъждано след излизането на постерите и трейлъра към филма. Както и по-горе споменах – нищо общо с маниакалния идиот, който сме свикнали да гледаме. Пред нас застава един преобразен Карел, дегизиран с пичеловен нос ала Сирано дьо Бержерак и едва доловимо помръдване на устните, когато му се налага да говори. А той не говори много, не са му присъщи и положителните емоции. Успешно улавя духа на Джон “Златния орел” Дюпон и до самия край на филма (де)градира до уникални нива/дълбини на подтиснатост и вглъбеност.

Чанинг Тейтъм и Стив Карел

Представянето на Карел е впечатляващо и истински променящо възприятието за актьора, уверявайки зрителя, че в тоя човек има хляб за нещо повече от допотопна комедия с никакво послание и смисъл (колкото и всички да се кефим на подобни филми от време на време). Но да не го хваля прекалено много. Преди няколко дни се разрових в нета и открих няколко документални клипа за фермата “Foxcatcher” – едно огромно имение, в което първоначално са ловели лисици като хоби, а по времето на Дюпон е по-популярно като спортната база, в която са се тренирали щатските атлети по борба, в подготовката им за олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Във въпросната документалка сами може да се срещнем с Орела и да направим реална преценка колко фантастично (или не) се е представил Карел в ролята си.

Не бива обаче да забравяме и другите действащи лица. Марк и Дейв Шулц – респективно Чанинг Тейтъм и Марк Ръфало – са не по-малко добре изобразени във филма претендент за най-добро кино произведение за изминалата година. При тях също се забелязва физическа промяна. Деформирани от борбата уши, плътна мускулна маса и дебел врат – все черти, присъщи на един световен и олимпийски шампион по спортна борба – Марк Шулц. А очарователната походка на „мече“, с леко приклекнала и прегърбена стойка, готова всеки момент да те фаткира с туш върху тепиха – Дейв Шулц – ми е честно казано любимото нещо от филма. И за него се порових в необятните дебри на интернета и смея да заявя, че Марк Ръфало прави най-добрата роля от тримата. Всички са на висота, но неговото изпълнение е отвъд гримьорския детайл. Иначе му отива да е с оплешивяващо теме…

Не бих казал, че това е (сегментно) биографичен филм за Джон Дюпон. Не само поради факта, че и тримата актьори развиват образите си достатъчно добре, а защото триото представлява една житейска симбиоза, на която при липсата на едно от звената, няма да имаме същия удовлетворителен краен резултат, представен под формата на редица животопроменящи победни и неочаквано фрапиращи моменти.

Добра дума заслужава и музикалното оформление на “Foxcatcher”. Фонът е доста обран като композиция – подбрани са непопулярни, но доста класически произведения, които придават едно ледено, дори амбиент звучене, засилвайки меланхолията, която така или иначе доминира през целия филм. Цялостната визия, начинът по който говорят актьорите, преобладаващата тишина, на моменти разбивана внезапно от кратки, отчетливи и много резки първични звуци и шумовe. Шепот на ушенце, последван от раздиращ тишината БУМ! – ококорен, зашеметен и объркан се озърташ, а в очите и лицата на другите виждаш само апатия, сякаш нищо никога не се е случвало.

Чанинг Тейтъм и Марк Ръфало

Foxcatcher” ми харесва още и заради монотонния и привидно спокоен подход и начин, по който се развива действието – веднага разпознах стила на Милър. Чувствах се по подобен начин и с “Капоти” – държи ме за гърлото, увлича ме в историята, привързвам се към героите, без значение дали са глуповати, рационални, мрачни, мистериозни, ексцентрични или с нещо повече от психопатични наклонности.

Радвам се, че Бенет Милър поддържа необходимото и очаквано от кинозрителите високо ниво на своите филми. Абсолютно заслужено и достойно може(м) да нарече(м) “Foxcatcher” успех, след като за пореден път Академията по най-добрия начин обръща внимание на режисьора. От общо 5 филма, които има зад гърба си (махаме двата документални) – нито един от тях не е бил приет равнодушно. Нещо повече, коментарът и критиката по адрес на неговите творби са единствено и само в положителен аспект.

Едно голямо браво трябва да кажем и за добре свършената работа по отношение на сценария. Екипът се е справил блестящо – номинацията му за Оскар подкрепя думите ми. В компанията на Е. Макс Фрай и Дан Фътърман, Милър е намерил най-подходящите разказвачи на една истинска история; сценаристи, които балансират по доста добър начин между драматичните факти и художествената измислица (защото такава има винаги), така че да създадат един кинематографично издържан филм, без да се чувства разпиляност и хаос между това, което се случва на екрана и емоциите, зараждащи се в душата на кинолюбителя (нещо, което липсва на един нашумял в последно време български филм).

И за да не прекалявам, макар че вече го направих, ще завърша с няколко думи – “Ловец на лисици” е едно от най-добрите заглавия на 2014 г., за което честно казано ще стискам палци да спечели колкото се може повече статуетки в борбата за най-елитния кино приз. За разлика от някои други, по-деликатни и по-специфични заглавия, този бих гледал повече от веднъж – woops! и това вече го направих. И го усещам още по-завършен и по-пълнокръвен след всяко гледане. Както и пред по-близките ми споделих веднага, след като приключих с “Foxcatcher” – въобще не се сещам за нещо, което да не ме изкефи в тоя филм.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. Много добро ревю 🙂 Не си коментирал актьорската игра на Чанинг Тейтъм, която, според мен, е много добра, като за неговите възможности.

  2. Хубав, психологически дълбок филм, но по мое мнение си е тежичък, труден за гледане (но „трудът“ да се гледа определено си заслужава). Актьорската игра лично за мен е на очаквано високо ниво, особено що се отнася до Карел. Да, снимал се е предимно в комедии, но за повечето от тях не мога да кажа, че са направени през пръсти и са безсмислени и малоумни (Anchorman например е явление в комедията и един от най-смешните филми на всички времена, с изключително разнообразен хумор – поне според мен), или пък че Карел е подходил несериозно към ролята си.

    Това, че някой толкова лесно ни кара да се спукваме от смях (като Карел или, да речем, Джим Кери), по-скоро трябва да ни подскаже, че този актьор вероятно е добър и би се справил с какви ли не роли (както го прави Карел в „Ловец на лисици“, или пък Джим Кери, например в „Човек на луната“ (според мен страхотен грях на Академията, че дори не е номиниран за „Оскар“ за тази си роля), „Блясъкът на чистия ум“, „Шоуто на Труман“…).

  3. Престъпно добра беше 2014 г. 🙂 „Foxcatcher“ е поредният аргумент. Много повече ми хареса от „Теорията на всичко“ и малко повече от „Лешояда“. Силен филм, много прецизен като режисура, адски актьорски и наистина въздействащ. Не е „Whiplash“, „Birdman“ или „Boyhood“, но вероятно ще е класи над „Американски снайперист“, към който имам страшни предубеждения, макар да съм фен на Клинт Ийстууд. Споменавам именно оскарови филми, защото се опитвам да преценя къде се вмества сред миналогодишните фаворити. Ами, доста напред е… и все пак под „The Grand Budapest Hotel“.

    PS Още не съм гледал „Игра на кодове“ и „Selma“.

  4. @Стефан Ст:
    Мдааа, сега виждам, че съм оставил в сянка Чанинг Тейтъм и съм го споменал на няколко пъти, но като част от множественото число… реално, каквото се случва и с Марк Шулц 😀 Явно просто ми е дошло отвътре. Иначе – признания и за него, впечатлява и показва, че има нещо повече от Меджик Майк, Джи Ай Джо, Джупитър Ассендинг тайп ъф булшит 😀

    @ТТТ:
    Да, Anchorman на мен също ми допада, макар че втората част вече ми идва в повече. Винаги съм уважавал комедийните актьори, особено тези с широк диапазон, що се отнася до маниер на игра, начин по който да те разсмеят и възможността им да изиграят нещо повече от олигофрен (който, ако трябва да сме честни, се играе трудно, без да минеш в графата full retard). Карел е доста обран, откъм простотия и има приятно количество интелигентни комедии зад гърба си. Вероятно съм го „нахранил“ малко повече, отколкото трябва, но това трябва да се явява единствено и само трамплин за така или иначе мощното му изпълнение във „Foxcatcher“.

    @UZUMAKI:
    Будапеща е най-голямата сила. Поставям Лисиците на второ място, след това Уиплаш. Това в контекста на огромната 2014-та! „Играта на кодове“ е готин филм, но е под „Birdman“ и „Лешояда“. „Selma“ не съм гледал. Виждам, че Снайперът няма ревю (все още), трябва да го обсъдим с Митачето… щото с удоволствие бих сипал малко на Клинт, който също харесвам доста, но не ми пречи от време на време да хуля негови филми.

  5. „Foxcatcher“ е много голям филм! Аз бих го поставил над „Хотела“. 🙂

    Елфче, щом го искаш Клинт, твой е. Аз го гледах, ама просто не мога да стиган до ревю. 🙁

  6. „Будапеща“ е супер, но в контекста на останалите филми на Андерсън не е нещо невиждано, даже напротив. 🙂 Не мога да преценя кой е най-добрия от изброените, остава ми да изгледам още 1-2 заглавия и тогава ще правя някви финални равносметки. 😀 Засега като че ли е „Whiplash“.

  7. Наистина, както казва и авторът горе в коментар, „нахранването“ по отношение на Карел е прекалено. „Техники на олигофрения“, „има хляб“ и т.н.? Очевидно не е гледал Little Miss Sunshine, Seeking a Friend for the End of the World, The Way Way Back, a и не само, или ги е забравил. Първо минусче на ревюто 😉

    Иначе актьорското трио наистина е сила и съм съгласен, че Ръфало е малко отгоре дори. Но Тейтъм много се е постарал и впечатлява също.

    „… след като приключих с “Foxcatcher” – въобще не се сещам за нещо, което да не ме изкефи в тоя филм.“

    Ето още нещо, с което съм напълно съгласен. Страхотен филм. Сам по себе си. Но… и тук следва едно голямо НО, хаха… Ако човек познава в малко повече детайли историята предварително или се поинтересува впоследствие, се сблъсква с нещо неприятно. Филмът изобщо не е „следващ реални събития“, а си позволява да кривне доста, от което остава една горчилка. След изявлението по-долу от Марк Шулц, аз определено имам проблем с филма. И въобще, имам проблем с всеки филм, който е уж „следващ реални събития“, а манипулира толкова сериозно историята и – което е още по-кофти – характерите и отношенията между тях. А толкова исках да нямам проблем с този филм…

    „I was already an Olympic and WORLD Champion before I met du Pont. The director took my 1985 World Title away in the film. I was not emotionally fragile as critics suggest. I didn’t move to Pennsylvania to wrestle for Foxcatcher. I took an assistant coaching job at Villanova. I never looked up to duPont as a mentor, leader, father figure. He was a lot dirtier the first time I met him and he was drunk. He told me he would have nothing to do with Villanova which was the only reason I went there. du Pont was a repulsive sickening freak. I could barely stand looking at him. I never touched him except for a photo at the hall of fame and when I threw him in a headlock for a documentary. I never showed him any moves or taught him anything about wrestling. I never coached him in a wrestling match. I never read any speech he gave me. I never dyed my hair. Dave was my older brother, not a father-figure. After I won the NCAA’s and Dave took 2nd, Dave started asking me about technique and calling himself Mark Schultz’s brother. I was a 3x NCAA Champion. Dave won once. After 1986 I started beating Dave in practice consistently. I never worked out in the new wrestling complex du Pont built in the film. If du Pont ever slapped me I’d have knocked his head off. I never wrestled after Dave moved onto Foxcatcher Farms. I was doing Jiu-Jitsu at BYU. Dave was never a head coach anywhere. I was a Division I University Head Coach for 6 years. Dave was intelligent but no more than me. Just coz I wasn’t filling the silence with superfluous noise all the time doesn’t mean I was inarticulate. I earned a masters degree with a 3.6 gpa. I’m a corporate speaker and life coach. The movie doesn’t show hardly any of my victories. It focuses on only my losses. The personalities and relationships between the characters in the film are primarily fiction and somewhat insulting. Leaving the audience with a feeling that somehow there could have been a sexual relationship between du Pont and I is a sickening and insulting lie. I told Bennett Miller to cut that scene out and he said it was to give the audience the feeling that du Pont was encroaching on your privacy and personal space. I wasn’t explicit so I didn’t have a problem with it. Then after reading 3 or 4 reviews interpreting it sexually, and jeopardizing my legacy, they need to have a press conference to clear the air, or I will.“

  8. Нито Будапеща нито Фокскачър струват/При номинациите за ОСКАР обясних за вторият.Филмът е недоправен, незавършен, безсмислен.Ревюто и автора му жестоко бъркат..И между другото аз пък смятам, че 2014 бе една от най слабите за киното…Бойхуд,Уиплаш,Бърдмен,Фокскачър са тотално забравими филми от ранга на Американска схема и 12 години робство ,които след година две никой няма да ги помни.На гранд хотела пък му бих дал всичките малинки,но пък там конкуренцията е безкрайно жестока
    Хубави филми от номинираните са Игра на кодове,Не казвай сбогом, Все още Алис и Левиатан.Като погледна номинациите може и още някой приличен филм да посоча

  9. Ето какво съм писал преди за Фокскачър:
    Фокскачър е доста слаб филм ,въпреки доброто изпълнение на Карел..и пак холивудците се плашат от хомота..никъде във филма не е намекнато, че Дюпон е изкрейзило без секс хомо(той може да си плати ..и опа си е плащал) и филма в последната си част е направо необясним..прескачаме 6 години и какво..нищо.Няма го и Валентин Йорданов,на когото Дюпон май е завещал 80 процента от имуществото си…Руфало е по добър в Нормално сърце,в тая дрисня се появява в 4 сцени ..май
    Кучев е прав че филмът няма много общо с реалните събития,но по друга причина.шулц младши навсякъде упорито отрича, че с дедо Дюпон са били интимни.Да ама са били и на онзи му е омръзнало да ,,обслужва“ дъртият задник и затова е напуснал.Ние такива им викаме ,,манафи“

  10. Смразяващ, а оценка 8,5 му е малко, по мое мнение. За мен класацията за миналата година върви:
    Бърдмен
    Левиатан
    Ловец на лисици
    Лешояда
    Камшичен удар
    И тн.

    А филмите на Уес са друга вселена <3

  11. Момичето по горе ми напомни.що никой не се сети да похвали /и или направи ревю на страхотният Левиатан?Филм,който слага в малкото си джобче всички номинирани за най добър филм.Ама нали е руски и то някак не е модерно да го хвалим..Не бях ревал на филм от месеци, да не казвам от година поне, а Левиатан го стори.И няма хубав край.Злото побеждава ..както в реалният живот ..или както кмета Вадим казва,,Вие за мен сте насекоми…Нямате права и няма и да имате“
    ОСКАР ЗА ЛЕВИАТАН!
    Сега се сещам да прибавя и Лешояда към приличните филми,но май само заради последният половин час!

  12. Foxcatcher e категорично най-добрият bioflick в годината на bioflick-овете. Очертава се като доминиращ елемент във филмите на Милър феноменалната му работа с актьорите. Браво за хубавото, стегнато ревю.
    Левиатан е добър, но е твърде-твръде руски по много начини и не всякога в добрия смисъл.

  13. Извинявам се за Offtopic-a, но съм любопитен дали ще има ревю и на „Дякон Левски“…

  14. Дано да има. 🙂 Дори бездарните, удавени в делюзионен егоцентризъм булшити с елементи на болен национализъм заслужават качествено оплюване.

    PS Кур за „Левски“, също така.

  15. Липсата на „Foxcatcher“ сред номинираните за най-добър филм е позор и резил за Академията(не, че им е за сефте). Филмът е брутален, изродски, нечовешки и квото още се сетите! Филм в който главният герой е американската мечта или по-точно това в което се е превърнала. Въобще не ме интересува дали пресъздава на 100% историческата действителност, това не е учебник по история или филм по Дискавъри. Актоьорската игра е на много, много високо ниво. Чанинг Тейтъм също заслужава номинация, освен перфектните Стив Карел и Марк Ръфало. През цялото време имаш чувството, че не гледаш филм, а хора, които скрита камера е уловила в определени моменти от живота им.Бенет Милър показва на всички бг спецове как с минимален бюджет се прави шедьовър. Взе награда за режисура в Кан за филма, но сега е ясно, че няма да го оценят. Категорично най-добрият филм за годината. След него поставям „Бърдмен“ и „whiplash“.