След като отнесе цели три златни глобуса, включително и за най-добър мюзикъл или комедия, побеждавайки дори „Вълкът“ на Скорсезе, „Американса схема“ се добра и до нашите кина. При проект с такъв грандиозен cast и режисьор, едва ли е необходимо да се споменават завишените очаквания, които го придружават още от обявяването му, а и когато критиците произнесат тежката си дума, която в случая е едно смазващо „Да!“, пред обикновения зрител сякаш не остава друг избор, освен да падне на колене и да признае тази модерна класика. И все пак една еретична мисъл не ми дава покой: „Ами ако всъщност не е чак толкова добър?“
Филмът започва с надписа: „Some of this actually happened”, което общо взето означава: „Абе, взехме една истинска история и напълнихме с измислици“, така че не намирам никакъв смисъл да ви занимавам какво всъщност се е случило. В центъра на филма е любовният триъгълник на Ървинг Ронзефелд (Крисчън Бейл) с неговата истерична съпруга Розалин (Дженифър Лорънс) и любовницата му Сидни Просър (Ейми Адамс). Ървинг е гениален мошеник, който спазвайки строги правила, се стреми да не изпада в сериозни неприятности. След като прави любовницата си свой съучастник обаче, всичко се обърква и Ървинг е принуден да работи с амбициозния млад федерален агент Ричи Димасо (Брадли Купър) в героичния му поход към разобличаването на корумпирани политици и разкриването на „големите риби“ от подземния свят. Всичко от което Ървинг се е пазил през всичките тези години.
Режисьор на „Американска схема“ е Дейвид О. Ръсел, който през 2010 сякаш направи голямо завръщане към киното със сериозно награждавания „Боецът“, последван от „Наръчник на оптимиста” (който аз страшно харесвам). Преди тях, не мога да ви кажа друг негов филм, освен може би „Трима крале“, който пък беше най-малкото любопитен. О. Ръсел има много специфичен стил и тон, и ако щете дори чувство за хумор, които намират път във всичките му филми и особено в последните три. От това което съм видял до момента, бих казал, че го бива в работата му с актьори, особено в изграждането на женски образи и това е може би най-очевидно точно в „Американска схема“.
Просто трябва да видите какво правят Лорънс и Адамс с ролите си. Словесните им двубой са чисто удоволствие. Едната играе неуверена провинциалистка, готова да скочи с двата крака в светския живот, за да получи всички възможни облаги, но същевременно лесно ранима и търсеща любовта на Ървинг. Лорънс е фурия! Глуповата, похотлива, адски бъбрива и немърлива майка (пожарите са ежедневие в нейната къща), която търси утеха в присъствието на Ървинг и е готова да се бие за него с всяка провинциална повлекана. Жестоки са! Много се зарадвах, че им дадоха глобуси. Крис Бейл просто няма какво да го коментираме. Достатъчно е да хвърлите един поглед към плешивото му теме и приятно окосменото му шкембе, за да си спомните, че човекът не си играе. Прпсто трябва да имате уважение към такива актьори, които със своята желязна работна етика се посвещават на това, което правят с толкова сърце и страст, доставяйки ни незабравими изпълнения. Изненадващо за мен, Джеръми Ренър също беше страшно добър. Той играе един несигурен, корумпиран кмет, който през цялото време се опитва да се хареса на всички и същевременно да вземе правилните решения за бедната общност, от която той самият се е издигнал.
Това е филм за преоткриването. Всеки се стреми да бъде някой друг-харесван, обичан, успешен, да бъде най-доброто си аз. Това не е типичната ви обирджийска кримка, в която всичко зависи от изненадващия обрат на края. Тук акцентът е върху персонажите – техните взаимотношения, успехи и провали. Сюжетът се движи сякаш хаотично, всеки герой дърпа чергата към себе си, а 70‘-те години са представени с едно намигване към класики като „Добри момчета“ и „Буги нощи“. Музиката е от изключително значение! Забележете как тя е използвана да свързва героите в различните им взаимотношения. Забравих да спомена, че Брадли Купър също е чудесен, макар и да не блести, малки детайли като дъвченето на езика издават сериозната работа, която е свършил
До туквсичко добре, но как изглежда цялата картина? Работата е там, че поради огромната свобода, която актьорите са получили да творят, сюжетът е останал на заден план и това в крайна сметка се оказва един голям камък, който дърпа филма надолу. През цялото време изобщо не ми пукаше какво се случва на екрана, каква е аджеба „схемата“ и какво ще стане с героите, които уж са толкова интересни. Личи си, че всички са се забавлявали много докато са снимали, даже ми се струва, че на доста места е имало импровизации, но филм само на импровизации трудно устоява. Трябва си подложка, нещо което да подплъти всички тези герои и в крайна сметка да ги свърже в една история, която да запомните. „Американска схема“ не е паметен филм, той е един карнавал от звуци, облекла и перуки, който ще забравите скоро след като излезете от салона.
Има един интересен сегмент, който е разпарчетосан из целия филм. Шефът на Брадли Купър – Луи С.К (който намирам за един от забавните хора на планетата) му разказва история от детството си, която в крайна сметка остава без край. Мисля, че това чудесно обрисува чувството, което оставя у вас филмът-незадоволение… Не знам дали това е било направено нарочно, но на мен ми се стори като сериозен минус, който в крайна сметка вреди на филма. В крайна сметка препоръчвам заради стахотния диалог и забавните моменти – и заради шибания Де Ниро, който ще ви накара да поискате цял филм само за него.
Първото ревю на този филм, което точно описва каквото мисля и аз. Чудесно направен филм в синематографичен план. Прекрасно изграждане на сцените, невероятна актьорска игра, страхотни диалози, музика, костюми и т.нат. Но откъм сюжет издиша. Историята (схемата) не ме впечатли, не ме държа в напрежение и сякаш липсваше кулминация.
Мисля, че филма заслужава Глобусите (а и Оскарите) в индивидуалните категории, но не и за най-добър филм.
Филмът е за същото, за което е и този на Скорсезе, но разказано по-леко, по-забавно, по-елегантно и с повече врътки, по-малко драма.
И, разбира се, този никой не го гледа и коментира, щото няма скандал, няма ексцесии, има само кино и полуциците на Ейми Адамс. Но… Дженифър Лорънс е титанична актриса.
мене не ме грабна нещо този филм. актьорите са си екстра, но като цяло филма не ми хареса.
Много съм съгласен с всички. Чудесен развлекателен филм си е, а и дано Лорънс прибере Оскар, защото го заслужава, но като цяло сюжета лесно се забравя.
Тия Оскари ше ме убият вече, деба и наградите и всичко…Сега гледах „Her“. Финикс къв трябва да го дене, за да вземе тая статуетка бе…?!
Приятно филмче. Брадли Купър е роден точно за такива роли, винаги съм го възприемала (нямам представа защо :)) като по-малкия, наистина, глуповат брат на Бен Силър. И „Наръчник на оптимиста“ наистина не знам защо е толкова харесван, пълно е с подобни филми при това много по-добре направени и с много по-добра игра. Но наистина зависи кой, кога и как гледа даден филм. 🙂
Финикс наистина е феноменален! Все още не мога да повярвам как успява да играе нормални хора. 🙂
„Наръчник на оптимиста“ е чудесна романтична комедия – една от най-добрите в последните години. Персонажите са адски добре изградени, единствено епизодът с танците ми се стори твърде изтъркан. Лорънс рита задници!
Бива!
Изобщо не знам какво и харесвате на Лорънс. Другите са чудни.
Много стилен и силен филм! Героите са изградени перфектно, всеки е толкова мотивиран, специфичен и реален, че ти доставя удоволствие всяка минута да ги наблюдаваш! Историята не е толкова важна, не знам защо се хващате за това, тя е фон на тези образи, объркани, амбициозни, играещи роли! Историята просто движи героите, тя не служи за нищо повече! До последно не знаеш, кой ще е прецакания, оттам идва и напрежението, в един момент толкова ти харесват всички, че сетивата ти са притъпени и ти се иска за всеки да има приличен финал – така и стана! Като казвам приличен, не значи хепи енд! Чудесен филм просто! Диалозите – остри и точни, няма хън мън и постулати!
А и пак да кажа за актьорската игра – невероятна! Неслучайно имат номинации във всички актьорски актегории!
А и още нещо… Ейми Адамс!!!!!!
Да, филмът е наистина чудесен – като не си спомням скоро да съм гледал подобна въртележка от образи и герои, които така плътно да изпълват и „нажежават“ екрана.
Веднага да си кажа: филмът е в съвсем друга (по-висока естетическа и художествена) категория спрямо ‚Вълкът‘ на Скорсезе. Достатъчна е една просто установима, но фатално значителна причина – на екрана гледаме хора. Зад всеки безумен герой с невероятен псевдоним или име се крие човек, всеки със своите страхове, мечти, слабости. Това, което всички тези чудесни актьори разказващи ни за тези хора от това време постигат е просто забележително наистина.
Луи Си К също го постига – само в 2, 3 сцени – въпреки, че му е непривично да не държи дистанция – и ние виждаме ирония дори там където може би я няма. Това, че не разказва историята си за еди-какво-си докрай чудесно приляга на образа, който играе – спънат от нерешителност обикновен човек, който като стане сутрин гледа най-вече да си опази работата.
Ейми Адамс е разкошна – убийствено сексапилна строга господарка пар ексаланс и травматично уязвима едновременно; на няколко пъти света и се разпада пред очите ни – след което тя отново успява някак да изплува на повърхността. За Дженифър Лоърунс не виждам какво мога да добавя – което да не е повторение на вече казани суперлативи по неин адрес. Имам някаква смътна мисъл, че тя показва повече и повече за героинята си колкото по навътре в историята отиваме – отначало сме изненадани (нали е просто една пренебрегната домакиня с невротични изблици) и после загряваме, че всъщност идея нямаме какво ще последва. Следствието от това е, че сме залепени за екрана – в очакване какво ще последва не само заради криволиците на историята, а и защото не сме сигурни – при това хич – накъде ще поемат в следващата минута всички тези хора пред нас.
Не трябва да се сравняват такива неща – не е редно, но все пак – богатството и дълбочината на минимум 7 (седем) отделни човеци – всеки с техните очи, очи, очи и сълзи, кожа, плът, кръв, пот, прически, шкембета и рани по лицето за които ни е разказано тук (героите на Адамс, Лоурънс, Бейл, Купър, Ренър, Луи С.К. и Де Ниро) изнася и издига на съвсем друго място филмът спрямо други номинирани за най-добър филм.
Във ‚Вълкът‘ на Скорсезесе сещам за всичко на всичко един човек – този изигран от ди Каприо ? И още един донякъде – героят на Йона Хил – с много уговорки, че ми е трудно да отделя специфичността на Йона Хил от човека (при всички положения в Moneyball той бе по-убедителен в по-трудна роля). Всички останали – след като съм гледал Американска Схема – ми стоят като (карикатурни) типове – а не като хора. Какъв е Дюжарден (човек или швейцарски банкер мошеник със симпатичен акцент); какъв е Матю Маконъхи (човек или гадина от Уол Стрийт); какъв е Кайл Чандлър (човек или федерален агент) ; каква е английската леля (човек или английска леля); каква е втората жена на Леонардо (човек или trophy wife) ?
Тези обстоятелства не са никак маловажни. Американска Схема е голямо и важно художествено постижение за холивудската система за производство на филми.
И на мен Дженифър Лорънс не ми направи чак такова впечатление. Ейми Адамс беше по-добра. Освен това смятам, че Джулия Робъртс в „У дома през август“ прави по-сложна и по-добра роля. Убийте ме! 🙂
Филмът е разкошен, актьорите са чисто качество, но е ясно, че Ейми Адамс е с класи над Лорънс. Не само в този филм, но и по принцип.
Признай си, че мислиш така заради циците! Това е причината да ти харесва и „Вълкът“, нали, ти повърхностен скапаняко. 🙂 🙂 Не че Лорънс няма цици и не ги показа достатъчно. 🙂
Споменах ли, че Крисчън Бейл е номер едно – жестоко изпълнение. Само Льонката е по-добър тази година. 😉
И заради задникааааааа, мхульо комиксов. Сцената в кенефа в дискотеката….
Шегата и цицитите настрана. филмът е страхотен. Но „Вълкът…“ е on another fuckin level. И нещо много важно – без Скорсезе, няма „Американска схема“. Целият стил на филма е тооооооооооооооооолкова повлиян от „Добри момчета“. Та даже а камеото на Боби де Ниро. Най-накрая да го гледам в качествен филм в последните години.
Повечето малоумници тук обаче са забравили шедьовъра и се изказват неподготвени.
А Бейл е шибано актьорско животно. Напълно съгласен.
Сравнението бе между ‚Вълкът‘ и ‚Американска схема‘ … не между ‚Вълкът‘ и цялостното фундаментално творчество на Скорсезе … при това направено с извинение, че такива сравнения са нередни изначално и подкрепено с несъкрушим аргумент …
С една позната коментирахме още един (също така несъкрушим) аргумент в полза на ‚Американска схема‘ и понеже ми я голямо сърцето – ще го споделя и него:
1) покварата, която сееше наред Белфорт в очите на Скорсезе излиза, че е като вирус, като холера на която никой не може да се опре … Всеки до който се докосне Белфорт – нарамва телефон и тръгва след него на кръстоносен поход да лъже, мами и краде ….Накрая даже виждаме и федералният агент, качил се в метрото на път за вкъщи след работа, как аха-аха започва да гледа на обикновените хора през очите на кого ?… на Белфорт, разбира се. Какви са тези обикновени нещастници в това нещастно метро ? Даже и този достоен фебереец – един вид – излиза, че накрая се подава на дяволската магия да убеждава (и покварява) с която е надарена гадината Белфорт … Това е то човешката природа (заключава Скорсезе) – в определни условия всеки от нас ще се огъне – ще подаде – ще мине границата – ще се изкуши – ще прецака съседа – ще направи крачка в разрез с нормата …
2) в ‚Американска схема‘ нещата са доста по-усложнени – и както може да се предполага – по-правдоподобни. С две думи – наблюдаваме (както стана ясно) реални хора, които се колебаят, измъчват, пият хапчета и потят пред всеки нов (несигурен) избор – защото (както всъщност става) не винаги знаем къде е границата – и също така нямаме никаква идея какво ще последва от този или следващия или по-следващия избор. Вместо гамата на човешката природа да е в две основни краски: а) глупав кретен и б) корумпиран кретен (както е във ‚Вълкът‘) – в ‚Американска схема‘ имаме неизброимо количество мотивации и причини и илюзии и мечти и чувства, които се преплитат в неизбродим лабиринт от преплетени човешки съдби и пътеки, в рамките на които днес може да се вземе решение в едната посока – но след няколко дни да се вземе друго – в другата посока. (само един пример по темата за дълбочината на представените хора: във ‚Вълкът‘ свръх амбициозните ( и уж успяващи) млади хора крещят едно и също на един език; в ‚Схемата“ най-страховития бандюга се оказва, че говори на арабски …).
Иначе казано – всеки от нас (заключава или по-скоро внушава Дейвид о. Расел за разлика от Скорсезе) може да премине всяка граница – но и в двете противоположни посоки (престъпникът действа етично или се оказва полиглот, а полицаят действа безогледно и e много зле с language skills), защото човешката природа by default съдържа конфликта между добро и зло вътре в себе си – така де – конфликтът е във всеки един от нас … всеки ден … now and forever …until the end of time ….
Само един доуточняващ въпрос, без да се заяждам. Защо Белфорд е по-малко истински от героите в „Схемата“? Не виждам, как амбициите, алчността, наркоманията, женкарството, те правят по-малко истински от един по-затворен, интровертен човек с някакви „ценности“.
И Хитлер не е ли увлича милиони хора след себе си в начинания, които са меко казани чудовищни? Не можем ли да научим нещо и от него? Или да кажем майната му, той не е бил истински, а освен това не е етично, какво ще се занимаваме с него.
Точно така. Не само, че Белфорт не е по-малко реален човек от образите в Американска схема, ами всъщност е обратното.
Вълкът отразява действителността и се придържа към реално случилото се много повече отколкото Схемата. Иронията е, че именно това, което в очите на някои зрители прави персонажите в Американска схема по-пълнокръвни и човешки е чиста драматургическа инвенция. Измислено е. Не се е случвало.
Героят на Бейл изпита колебания и искаше да спаси кмета, който пък бе покзана като наистина загрижен за своите хота. Булишит, пичове. Реалните хора, които са вдъхновили филма нямат нияо общо с тази хуманна картина. Кметът е бил тежък мошеник, а човекът, изигран от Бейл никога дори не си е и помислял да му помогне и да смекчи присъдата му.
И какво се получава – това, което си мислите, че прави обрзите в Американска схема по-добри, богати и нюансирани и по-истински всъщност е лъжа. Sugarcoat, както се казва. Именно това художествено решение за по-‘човешки“ облик на персонажите е големия недостатък на филма. Но пък явно пасват на очакванията на чувствителни души като някои от коментиращите тук,
Вълкът от своя страна е хирургически разрез право в сърцето на алчността. И показва истински хора – себични и празни. О, да пълно е с такива. Никога не правете грешката да надценявате приматите, наречени хомо сапиенс.
Белфорт е истински и Ди Каприо го прави – но тук става дума за необикновен човек, да кажем най-общо – изключение някакво – стихия от таланти и необмислени и неосъзнати импулси. На него вярвам – въпреки, че Ди Каприо даже го прави по-очовечен от колкото заслужава…
Той, обаче, е единственият истински в целия ‚Вълк‘ … В това е проблемът – и той е съществен…
Хитлер е много удачен пример. Освен, че е водил (насила) милиони да извършат чудовищни неща – в рамките на живота му има общо 42 неуспешни опита да го бастисат … Ако не се лъжа това май е рекорд в историята … трябва да го проверя за да съм сигурен. Така или иначе – историята за Хитлер – включва задължително и тези стотици или хиляди, които са планирали тези атентати срещу него … Незнам дали те са били по принцип интровертни или не …:) Повечето – ако не всички – загубват живота си.
Ето един бърз линк по въпроса:
http://www.hitlerpages.com/pagina69.html
С други думи – във ‚Вълкът‘ имаме един истински, по историята на реален и необикновен протагонист, и една армия от неистински, между които не виждаме нито един ‚атентатор‘ – нито един, който убедително да тръгне в другата посока – или поне да го видим, че се опитва… Казахме, вече, че според Скорсезе и федералният агент – на лично равнище – е заразен в края на филма …Затова и картината, която виждаме, е частична – непълна – може да се каже – (изненадващо) незадълбочена…
Белфорт и първата му жена – тя също е истинска – станаха двама …
Сцената пред хотела е може би единствения опит за ‘тръгване в обратна посока’ за който се сещам – с извинение, че не се сетих в предния пост … И там Ди Каприо без да говори играе феноменално …
Защо и Дони да не е истински? Или Брад, или другите другари от най-близкото му обкръжение? Та те са повече от истински – те са автентични! Мисля, че си мисля :), че разбирам какво имаш предвид, но определено не намирам думата „истински“ за най-точната. И не смяташ ли, че когато фокусът на историята ти е един човек, не всички около него могат да бъдат развити по-свободно?
Оф, аре стига нарцистичен булшит и в тая тема, не стига ли другата.
Ха-ха, Анита, нъл знайш: More Never Is Enough 🙂
сцената в която феберееца седеше в метрото накрая съвсем не навя мисъл за съжаление или отстъпление, напротив, имаше стабилност и спокойствие. Феберееца беше единствения стабилен елемент, който знаеше кой е и с какво се занимава всъщност. Знаеше, че той е главният герой, а Белфорд само поредната му задачка. Готино… интересно.
Мама Божкеее,
Този филм толкова заслужава Оскари, колкото аз съм трамвай желание.
Нищо, че във филма играе Дженифър-ката, която ми е любимка от „Игрите на глада“.
Половината от филма, без притеснение споделям, че го проспах.
Този филм ми въздейства и покърти, колкото и филма „Войната е опиат“.:-)))
В момента го гледам филма..и щом първите 20 минути ме разсейват само циците на Ейми Адамс нещата са мега зле..и каква ЕСТОНИЯ през 1978 г. моля ви се.ми тя до 1991г.е част от СССР. Имам предложение да търсим гафове в Американска схема..Дженифър Лорънс тук е ужасна,просто ужасна
„You know sometimes in life all you have are fucked up poisones choices“
Шибано прекрасно до последният цвят, звук, мирис!
Така великолепно лишен от излишности. Крисчън Бейл феноменално добър! Жестикулация, изразност на тялото, тихият глас, особено когато е вбесен от тъпотата на ченгето. Красота в пастелни тонове, без ръкомахания и крещящости.
Всички са брилянтни актьори до последния милиметър.
Браво Бодилка! : )
Papa Joe,
Вземи обърни некой стол и му седни удобно, та да почетеш малко книжки. Тогава, като се позапознаеш с това как др. държави са гледали на Естония преди 91-ва, как са приемали окупацията и дали са я приемали като част от СССР – па чак след това побълвай гейската си помия. Аман от разбирачи станахте всички бе, дееба и кретените дееба
Явно съм най-големият олигофрен на тая планета, обаче възхваляването на Дженифър „Стюпид фейс“ Лорънс не го разбирам… Брадли Купър доказва, че може да предаде единствено емоцията на полустуден камък, докато Крисчън Бейл освен, че се бори за Оскар в категорията Трансформърс, тук не е особено впечатляващ; а полуциците (както някой се беше изказал в предните коментари) на Ейми Адамс няма да й донесат нищо повече от еректирала статуетка (в панталоните на всеки един некролог от Академията).
Иначе тоя филм е по-добър от „12 години булшит“, където от толкова черни, най-добрата роля е на Белия Фасбендър… да не говорим, че Пол Дано е по-як от главния герой.
Сърчо ела да ме ебеш бе нещастник.ела бе,ако първо си намериш миниатюрната пишка в гащите .Ще ти пусна бе ,за да те отърва от маниакалната мастурбация и пустата девственост.Ще бъда щедър и ще издържа едно минутното ти охкане .
Сега за филма- първо е адски слаб и не заслужава нито една номинация.Второ гафа си е гаф Естония си я няма през 1978 .Гафовете вече общо взето станаха в реда на нещата в повечето филми.Режисьори и сценаристи са хора, хеле пък американци,за които знаем, че географията хич не им любима наука .Щом гей като мен се е изкефил само на циците на Адамс и кенефната лесбо целувка нещата са ясни .Сърчо чакам да си оставиш координатите за йебането….и да подчертая прочел съм няколко камиона с книги, за разлика от твоите две – едната от,които е била буквар, а другата за оцветяване.
Елфче, и ти ли почна да се излагаш? 🙂
Айде и аз не съм най-големият почитател на точно това изпълнение на Лорънс, ама Крисчън Бейл прави жестока роля. bodilka го е казал перфектно. 🙂 Ейми Адамс Също е супер.
Що се отнася до „Роба“ още не съм го гледал и може би затова не ти разбирам напълно намирисващото на расизъм изказване. 🙂 🙂
Държиш се стерилно коректно, което е по-лошо и от политическия му вариант 🙂
Кой? Аз ли се държа стерилно коректно или Бейл? Не разбрах. Ако съм аз, това е защото ми писна да се разправям. 🙂 Теб направо ще те смажа следващия път когато те видя, какво има да те псувам в коментарите. 🙂
Ох, ох, като изключим началото (К. Бейл!), което беше ефектно, но евтино, фимла е една досадна разтеглена чекия. В киното целия ред се прозяваше яко… и аз…
Кой идиот тук написа за някаква актьорска игра, психология и дори имаше наглостта да го сравни с „Вълкът…“???
Приготвям се да ме размажеш и мен, защото Съм Съгласна с Елфа на 100% B|
С какво точно си съгласна? И нямаш ли някоя средняшка пиеса да гледаш за 10-ти път, та се буташ където не ти е работата? 🙂
@Gabriella
Какво против чекиите имаш? 🙂
С мнението му за филма – и си отиди при кофата с лайната, ‘щото очевидно си изгладнял, без да ми посягаш към класиката, кретенозавър такъв! 😀
Отивам си при кофата, но за да ти сервирам една дойна доза! Какво, Крисчън Бейл не прави добра роля ли? Айде моля ти се. А „класиката“, леко да не е класика!
1940 – СССР анексира (юни) Естония, образувана е Естонска ССР!!! Как точно искате да я наричат във филма, бе, „Естонска ССР“??? Естествено, че Естония ще й кажат!
Скучен бил филма, ами спри да ядеш тия пуканки и следи какво става на екрана!!! Скоро време не бях гледал филм с толкова добре изградени образи, толкова финно изпипан диалог, който не е бутафорна поучителна мъдрост, а се вписва идеално в героите и ситуацията!!!
Понякога трябва да се погледне в подтекста и втория план на действието! То не може всички да искат да спасяват света или да отмъщават за избитото им семейство, като се хвърлят с картечница в ядрото на колумбийската мафия!
Горе някой написа, че Лорънс му е любимка от Игрите на Глада… сериозно ли?????? Как да спориш повече с такъв човек?
Много ум или не ум колко от американците и тогава и днес знаят що за чудо е Естония.Странно е и , че героинята на Ейми Адамс отнякъде я е чувала,като се има предвид, че от на майната си.На историческите карти между 1941 и 1991 няма Естонска,нито Молдавска,нито КазАхска ССР.Има само СССР.Филма е скапан и може да бъде харесан само от хора,които гледат кино от 2012 насам да кажем.Героите изглеждат демотивирани, диалогът скучен и досаден, историята -безинтересна- на кой му пука какво ще стане с тариката и тъпата му любовница.Абе псевдо разбирачи някой гледал ли е примерно ,,Да убиеш присмехулник“.Черно бял филм,който слага в малкото си джобче да речем всички номинирани филми от последните няколко години( без Прешъс и Южнячки)
Не наум гледай примерно,,Опасни връзки“като заговориш за изключителна актьорска игра
Не само съм гледал, ама съм и чел… и живял… и знам как се наричаха републиките, щото си пишехме с казахстанчета, татарстанчета и прочие! Представяш ли си! Ама търсенето на грешки във филмите да не е някаква нова професия на недооценени филмови критици?
Имаше ли Jorney във филма? Имаше! А най-прекрасното беше, че дълбочината му се изразяваше много повече от късане на маргаритка и „Обича ме, не ме обича“! Отношенията и образите бяха достатъчно силни, че да им вярваш и да предизвикат емпатия в зрителя, но си трябва житейски опит!!!
Филмът си има недостатъци, които са отбелязани. Но е забавен и актьорската игра е превъзходна. Не виждам по-достоен филм за Оскарите, а и вече обра повечето Златни глобуси.
„На историческите карти между 1941 и 1991 няма Естонска,нито Молдавска,нито КазАхска ССР.“(да не е казахска, а е казахстанска) Това просто не е вярно. Има 15 съветски републики с точно определени граници. На атласа ми от 86 г. всичките бяха отбелязани. Такова отчайващо малоумие не бях чел отдавна.
Папа жо е от редовните посетители на институцията ни.
Напоследък се губи и ми липсва 🙁