Играта на Ендър

Това ревю е от гледната точка на човек, който е чел книгата, и колкото и да се опитвам да подходя максимално обективно, романът на Орсън Скот Кард е прекалено въздействащ, за да успея да го игнорирам и да разглеждам филма така, както трябва – сам по себе си. Разбира се, това е съвсем нормален риск, когато става дума за толкова обичана книга и вероятно доста от феновете на романа се притесняват какви ли ужасяващи промени и волности са си позволили създателите на филма. Но основните проблеми на „Играта на Ендър” – ритъмът, недостатъчно пълнокръвен свят и герои, на места дори и визията – не идват от пренасянето му на екрана. Като екранизация, „Играта на Ендър” работи чудесно. За съжаление, като филм не е толкова добър, колкото можеше да е, но в крайна сметка, дори и с известни недостатъци, пак е далеч над типичната холивудска фантастика.

Играта на Ендър” очевидно не е летен блокбастър и то не само защото излиза по кината ноември месец. Макар да е холивудска, студийна високобюджетна фантастика със задължителните вълнуващи приключения и битки в открития космос, „Играта на Ендър” е максимално далеч от безсмислените развлечения, които обикновено гледаме на големия екран, особено у нас, където се въртят всички големи блокбастъри, но рядко се появяват по-провокативните или смислени фантастики. „Играта на Ендър” е значително по-близо до втория вид, благодарение на сериозните теми, които изходният материал разглежда и които – за всеобщо щастие и успокоение – са запазени във филма. Филмът залага по-скоро на емоцията, отколкото на интелекта, за да ги представи, което до известна степен е отклонение от подхода на романа, но пък работи по-добре за едно качествено кино  изживяване.

Това, което не се получава толкова добре, е представянето и навлизането в света на Ендър. За мен в началото беше проблем да „вляза във филма” и прекалено бързото прескачане от епизод на епизод прави ритъма най-малкото неравен, а е трудно да се хванеш за героите и те да те преведат през бързеите. Ейса Бътърфийлд е идеален избор за Ендър (дори да нямаше солидния актьорски талант, пак щеше да се справи, само с изражението и погледа си), но самият герой, макар и без съмнение протагонист, трудно може да се нарече универсално достъпен. И ако ми позволите едно кратко отклонение: обсъждайки актьорите, нямам никакво намерение да коментирам възрастта им и ще кажа само, че решението героите да са тийнейджъри във филма е не само очевидно откъм изпълнение, но и много успешно от гледна точка на сюжета.

Сред поддържащите актьори единственият, който заслужава да бъде споменат, е Харисън Форд, който се справя повече от отлично с ролята на полковник Граф – донякъде защото е Форд, донякъде защото се придържа много близко до романа, но най-вече защото има повече време за дребните нюанси, които правят Граф повече от типичния военен или възрастния, натоварен със задачата да взима тежки решения, без да си позволява да изпитва морални съмнения.

Останалите герои (и актьори) се скицирани най-общо и едва успяват да се отличат – един с ръста си, друг с отделна фраза, трети с цвета на кожата си, но нито един с действителен, отличителен характер, камо ли с някакво развитие. Всичко това в никакъв случай не е по вина на актьорите, а е изцяло резултат от сценария на Гавин Худ и Орсън Скот Кард и режисурата на Худ, които просто не дават достатъчно екранно време на героите. А можеше да има време за всичко и всички, защото филмът е под 2 часа, които отлитат като един. Спокойно можеше да се отделят още 10-20 минути около средата на филма, без това да натежи по какъвто и да е начин. Повече време във Военното училище би ни дало по-добре развити герои и усещане за изминало време, което определено липсва във филма, а би направило света по-истински и емоционалните и морални дилеми на героите по-естествени.

Така, както кино-версията е монтирана (а може би и заснета), остава усещането, че в първата  част на филма са запазени само най-задължителни за сюжета сцени, орязани и максимално стегнати – абсолютният минимум, който не позволява никакви „излишни”, обогатяващи света сцени или дори кадри. За щастие, втората половина на филма или по-скоро последната – и най-важна – третина не страда от този леко забързан и понякога неравен ритъм. Не искам да издавам нищо за тези, които не са чели романа и ще добавя само, че краят, който толкова лесно можеше да бъде пренебрегнат заради вкусовете на „масовата публика” (или това, което Холивуд смята, че зрителите не могат да понесат или просто не ги интересува), е запазен и очевидно в него е вложена много мисъл и много труд – точно както трябва да бъде.

Това е и една от причините да оправдавам и пренебрегвам (или поне извинявам) недостатъците на филма – а както споменах, такива определено има – и съответно да давам положителна  оценка на „Играта на Ендър”. Може да не е съвършен, но е добра екранизация на труден за адаптиране роман и по-важното, съдейки по реакциите на хора, които не са запознати с книгата, филмът работи сам по себе си и въпреки че не задълбава прекомерно в няколко сложни и не особено приятни или леки теми и коментари за човечеството, той определено не бяга от тях. Идеите на романа са запазени, а точно те са най-ценното. Може би подходът е по-малко интелектуален и по-скоро емоционален, но точно това е големият плюс на филма, превръщайки го в представител на онзи рядко срещан на големия екран вид фантастика – филм, който не се притеснява да повдига сложни въпроси, без да дава лесни отговори, и ако му позволите, ще ви докосне истински.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 Comments

  1. Тотално разочарование за мен…Не съм чел книгата,но през цялото време имах чувството ,че са прескочени цели глави от нея,че липсват герои даже.Толкова схематично представен филм.През средно 5 мин ,гения вдигаше ранг,та стана и адмирал…Въобще не ме грабна,сценария е правен по кратката версия на книгата май…Края можеше да спаси филма(да беше върнал яйцето на Земята),но сигурно в книгата не е така…Цял филм чаках нещо да се случи и това не стана…Нещо много важно липсва в този филм,но си мисля,че докато не прочета книгата,няма да разбера….

  2. Нито знам защо актьорът, който играеше Ендър, беше волейболист 2,20, нито знам защо филмът съществува.

  3. Беше ми доста странно, докато го гледах. Това една от книгите, които според мен не са за филмиране. А Харисън Форд, за разлика от О’Конъри или Клуни напр., изглежда доста жалко вече на възраст, макар че ми беше любим като Соло и Индиана Джоунс.., Сега дори ми беше смешен в тази роля…