Гравитация

Гравитация“ ще ви разтърси. Повярвайте ми, превел съм достатъчно синопсиси за третокласни екшъни, за да знам колко изтъркано звучи това определение. Този път не е така. От визуална гледна точка филмът е шедьовър. Ще се наложи да използвам и популярното клише, че една история е добра, когато успее да ви пренесе в своята реалност. Предстои ви не само да гледате филм за космоса, а да прекарате час и половина в него.

Този филм е сбъднатата мечта на всеки режисьор. Очевидно е достигнат етап в развитието на технологиите, когато всяка идея може да бъде визуализирана с поразяваща реалистичност. Адмирациите към Куарон са още по-заслужени, като се има предвид, че говорим за реализъм във филм, изграден само от специални ефекти. След началния 15-минутен кадър ще се чувствате най-малко като след атракция в увеселителен парк, а тези със склонност към агорафобия със сигурност ще изпаднат в шок. Лично аз не се сещам за друг случай (да ме прощава „Аватар“), в който 3D-технологията да е ключов елемент от въздействието на филма. И това при положение, че конвертирането е извършено по време на постпродукцията. Има много неща, които ще напълнят очите (и ушите) на зрителя, като започнем от невъзможните ъгли на камерата, съвършения монтаж, и стигнем до невероятната звукова картина и ненатрапващата се, но въздействаща музика на англичанина Стивън Прайс. За да приключим с професионалния жаргон, от техническа гледна точка в „Гравитация“ има абсолютно всичко, което да ви държи на ръба на седалката.

Тук идва момента, когато началния ентусиазъм, ако мога да използвам терминологията от филма, започва да изпада в безтегловност. Подобен амбициозен проект крие доста рискове, но при режисьор като Алфонсо Куарон би следвало да очакваме повече внимание към сюжета и психологическия портрет на героите. История с двама герои (да не кажа един) е доста подходяща за тази цел, но сценария на Куарон, написан съвместно с неговия син Хонас, е изграден предимно от първосигнални внушения и клишета, типични за средностатистически блокбастър.

Сандра Бълок

Историята на д-р Райън Стоун (Сандра Бълок) е описана дотоклова, доколкото да стане ясно, че трагедия от миналото ще окаже влияние върху съдбоносно решение, което трябва да вземе. Още по-онеправдан е героят на Джордж Клуни, чийто мотиви за поведение остават неясни. Като цяло посланията на филма, макар и значими, са доста буквални, а ключовите  реплики са като статуси от „Фейсбук“. Лично моите съжаления са, че творец от калибъра на Куарон е пропуснал да извлече максималното от тази история, която дава възможност за изследване на човешкото поведение при възможно най-екстремните обстоятелства.

В центъра на тази космическа опера е ролята, отредена на Сандра Бълок. Забележими са усилията й да придаде повече плътност на образа, но крайният резултат не оставя впечатлението, че гледаме изпълнението на примадона. При много важните монолози и близки планове липсва онзи последен детайл, който те кара да онемееш. Макар, че се заклех да не го казвам, подобни роли плачат за актриси от калибъра на Мерил Стрийп. Именно сцените, изискващи максимално актьорско усилие, са най-слабите във филма. Колкото до Джордж Клуни, неговата роля по дефиниция не предлага нещо повече от леки физически упражнения. В този смисъл, присъствието  му е рутинно и ни връща в ранните години на „Спешно отделение“.

Може би трябва да уточня, че изтъквам тези забележки не толкова като недостатъци, а като пропуснати възможности. Извън забележителната визия, “Гравитация“ дава много поводи за размисъл относно деликатната природа на човешкия живот. Лично аз приемам този филм като една изключително въздействаща метафора за космоса като човешко съзнание, където можеш да крещиш колкото си искаш, но никой няма да те чуе. С две думи: „Гравитация“ трябва да се гледа. Може да не е съвършеният филм, но е съвършеното зрелище.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

65 Comments

  1. В един справедлив свят, Алфонсо щеше да яде баклава с Фархундето и да кърти налъмите на бабите, бълвайки купища турски сериали!

  2. Аахахаа, Иняриту наистина е зверски надценен режисьор според мен.

  3. Кога ще е премиерата в България? В сайта на кино Арена пише че е на 04.10, но няма обявени прожекции за него, а на служебният им телефон не знаят кога ще е премиерата.

  4. Премиерата е утре. Извън IMAX препоръчвам залите с Долби Атмос в Арена Делукс.

  5. Още като пуснаха трейлърите и заинтригува точно това, че ще бъде уникално преживяване буквално в космоса.. начина по който е заснет ме впечатли още в първите малки трейлъри и си пролича, че ще бъде една от изненадите на годината… тези дни ще го гледам задължително на кино, а иначе много ме зарадва това положително ревю :))) Дано наистина да си струва! 🙂

  6. Това Е шедьовър!!! Такова нещо не бях гледал много отдавна, наистина ме държа от самото начало до последния момент… истински режисьорски подвиг, от една толкова семпла история да изкара такъв двучасов съспенс! Реално трейлърът се изчерпва с първите 5 минути, когато си казах, е какво ще правим сега час и половина??? Обаче се оказа, че има какво!!! Куарон + музиката + визуални ефекти, които са направо феноменално реалистични!!! … да направиш декор, който има толкова детеайли, на космическа станция!!! Една единствена малка забележка, препятствията се повториха два три пъти… но винаги се надграждаше… Като цяло докато гледах и се бях изпънал на стола в киното, единствените пъти, в които се разсейвах беше, за да си кажа… „Ебаси, как са го направили това“!!! Та така… заслужава си!!! Мисля, че актьорите бяха достатъчно добри, Бълок игра много ненатрапчиво и за мен беше добро попадение… повярвах й, че когато си мислиш, че си изгубил всичко, се оказва, че има още какво!!!

  7. От месеци чакам този филм да излезе, за да го гледам, но сега не съм сигурен. Притесненията ми се състоят от това, което казва Na-um в началото. Какво става след всичко, което показват в трейлъра? Чудя се дали ще е интересно, когато действието се развива на едно място. Та, искам да ви питам, струва ли си да дам парите си, за да го гледам?

  8. @ Whatever По добре си ги дай сега за Гравитация, отколкото после за Хобит. Филма го гледах днес – просто невероятен.

  9. Не се безпокой. Аз имах същите притеснения и не останах разочарован. 🙂

  10. @ Whatever – дори ако оставим 98-тe% в http://www.rottentomatoes.com настрани – вече има достатъчно изказали се хора от един, два филмови фестивала … начина по който говорят и нещата, които казват са достатъчни, за да събудят здраво любопитство …

    Сещам се и за тези думи на James Cameron за филма:

    „I was stunned, absolutely floored. I think it’s the best space photography ever done, I think it’s the best space film ever done, and it’s the movie I’ve been hungry to see for an awful long time.“

    http://variety.com/2013/film/news/alfonso-cuaron-returns-to-the-bigscreen-after-seven-years-with-gravity-1200596518/

    Аз го гледах немедленно – и си тръгнах с чувството оформило се в мисъл, че досега май не бях гледал съвсем нещо подобно … Не мога и не искам да го сравнявам с други филми – за които може да се сетим по една или друга линия …

    Става дума за обратното на това, което на английски се нарича derivative и е постигнат безспорен и категоричен успех … Имам разни въпроси – ня няма да ги задавам нахалост – а ще ги обсъждам със зрителки – защото най-интересна в момента ми е гледната точка на зрителките между зрителите …и как и какво виждат те в това, което прави главната протагонистка …

  11. Някой знае ли защо премиерата в Арена – Ст. Загора и Арена – В. Търново е отложена, какичките на касата казват че изобщо няма да се излъчва в тези градове. Сега погледнах сайта и на Cinema City, там също няма прожекции в Ст. Загора. Ебаси, толкова се бях надъхал за филма а сега няма къде да го гледам :/

  12. Гледах го още първия ден, та да драсна и аз някоя дума. То няма какво повече да се добави без да издаваме сюжета, който въпреки че не е кой знае колко сложен, поднася някои изненади. Имаше и няколко дребни недомислици, или поне аз не ги разбрах, а и останалите с мен, но това са дреболии.
    Та, красота! Това описва всичко. Не знам как са успели да постигнат такова съвършенство, че всичко да изглежда толкова реалистично. Не знам и с какъв бюджет са разполагали, но филма е прекрасен. Супер реалистичен. Това от към техническата част, иначе днес един познат ме пита: „Е, нямаше ли нещо, дето да те дразни?“. А аз му отговарям: „Всичко ме дразнеше, защото беше толкова реалистично, че през цялото време й завиждах на героинята, че е в космоса“… Е, те това е… 😉 😉 😉

  13. Идеен и визуално изпипан, но твърде формулатично написан за да ме трогне.

    Pacific Rim е по-як.

  14. „Pacific Rim е по-як.“ – муахахахахахахахах сигурно е бил съвсем не формулатичен и така те трогва, че с дни ти се реве!

  15. Въпреки че formulaic не се превежда така :D, с първото изречение от спорния горен коментар съм съгласна. Филмът има и недостатъци и те са добре засегнати в рецензията – но овчият възторг отдолу малко заблуждава 😀

    С второто не – Pacific Rim въобще не е в тая лига, въпреки че на мен ми беше супер забавен и занимателен.

  16. Недостатъци чак… не точно, по-скоро дребни шупли! Чакам да ги чуя.. 😉

  17. Прочети ревюто по-горе. Не е мое, но и моите съображения са в сходна посока. Всъщност ето – http://www.segabg.com/article.php?id=668203

    Не отхвърлям и определение като „леки шупли“, филмът е много въздействащ. Но не бих го нарекла шедьовър на столетието.

  18. Не, просто Pacific Rim е филм при който това няма значение, защото не се взима на сериозно и единствената му цел е да забавлява публиката, което прави отлично и затова е най-добрият филм за мен тази година, но Gravity се опитва да бъде сериозен… като експлоатира износени герои и история, но без да се справя с това по-добре от други филми.

    Ако не беше космическата обстановката, щях да заспя и затова казах, че е идеен.

    spacexploitation с една дума.

  19. Гравитация е пълна загуба на време. Толкова слаб и разочароващ филм не съм гледал скоро.

  20. Здравейте,

    къде е по-добре да се гледа филма, в IMAX или в Арена Bulgaria Mall с Dolby Atmos?

  21. Съвсем съгласна съм с break!

    Уникална Визия – спира ти дъха – и с толкова „пробойни“ в репликите + Сандра… Тя изглежда супер, справя се с „физическите упражнения“, ала… ами не й повярвах, че се страхува! Казва ни го, но не го Живее…

    Break, първият път като ти прочетох ревюто, останах с впечатление, че хвалиш филма. Сега, след като вече съм го гледала, ми е ясно, че има много правилни съждения в посока упрек към филма. Много „трики“ – хем звучи/изглежда положително за непредубедени, защото никой не отрича визуалното съвършенство, хем е максимално обективно за онези, които вече са гледали „Гравитация“… Мдам, добре изглежда (и се чувства) на 4D, но… винаги има „но“ 🙁

  22. Да, визуално филмът е наистина въздействащ. Физически дори – гадеше ми се при доста от близките кадри.
    Но – изпълнението на Сандра беше толкова … емоционално нивелирано, че ми остана време да се запитам защо имаше откровено недогледани детайли? Например перуката на Сандра. Косата не трябва ли да е разпиляна при липса на гравитация?

  23. Да сравняваш филм като „Гравитация“ с „Огнения пръстен“ е смехотворно. Аудио-визуален кинематографичен шедьовър с тазгодишния летен блокбъстер! Аде стига бе! А доводите в полза на „Пръстена“ са още по смехотворни. МОМЧЕЕЕ! Те се състезават в различни категории! Все едно да кажеш (извинявам се за простоватия пример, но хората харесващи пръстена ще го разберат), че отбора на Лудогорец е по-добър от Ман.Юнайтед, защото има повече точки в шампионата! Все едно да сравниш Пасат с Порше – VW-то има по-голям багажник 😉 Къде ще сравняваш подобни неща! Волтрон срещу Космическа одисея! 🙂

  24. Не знам за какво говориш. Pacific Rсm е по-добре направен филм. Просто и ясно.

  25. Ако бях на 10 до 20 години – със сигурност „Пръстена“ щеше да ме впечатли повече(, както и „Expendables“ вероятно). Но след това мирогледа ти се отваря и почваш да оценяш не само лъскавите екшъни. То за това повечето блокбъстери вече се правят PG-13 – за да могат децата ги гледат и да трупат парички за студията. Дай им малко шаренийки и плоска история (лошо срещу добро) и бюджета е в кърпа вързан.
    Подобен филм е правен вече поне 3 пъти – справка трансформерсите. Филм като „Гравитация“ не е правен до сега. Най-малкото за това е по-уникален!

  26. Ако бях чел само комикси и се кефех на „Бързи и яростни“ сигурно щях да намеря „Скорост 3: Гравитация“ за много дълбок филм.

    Както казах, единственото иновативно нещо е (привидно) реалистичната космическа обстановка. Отзад е същият алгоритъм, който произвежда по няколко такива филма всяка година. Още щом се разбра, че доктор поправя „Хъбъл“, знаех точно кой филм ми прожектират ОТНОВО.

    Визията и няколко поетични кадъра не могат да ме накарат да се поддам на евтините емоционални манипулации, на които този филм подлага публиката. Тия номера са твърде стари. Не е далеч момента, в който сценариите за подобни филми ще се генерират от компютър.

    Както казах, филмът ми харесва. Просто не е нещо по което да се прехласне човек.

    В Pacific RIm, известен още като the most awesome dumb movie ever, няма нищо в повече и нищо не липсва от това, което трябва да е, докато напъните за сериозност и дълбочина на „Скорост 3“ се изживяват като тежък запек.

  27. Вчера го гледах на кино и съм съгласен с по-голяма част от ревюто на Дринката. Не знам дали проблема беше в техниката на русенското синема сити, но 3д-то почти липсваше, нямаше дълбочина, нищо. В един момент си свалих очилата и единственото раздвоено нещо на екрана бяха субтитрите. Както и да е, останах супер доволен от филма, а и от години не ми се е случвало филм да ми задържи изцяло интереса в продължение на 2 часа в салона. Струва ми се, че бяха прекалили със силата на звука, щото крясъците на Бълок адски ме дразнеха. 🙂 Личи си, че се вкарала в добра физическа форма за този филм де. Мерил Стрийп е великолепна актриса, но просто не я виждам как ще се вмъкне в скафандъра, но пък ако дедо Истууд беше на мястото на Клуни, можеше да се получи втора част на великолепния „Мостовете на Медисън“, само че в космоса:)

    Sick. S – ок, всеки има право на мнение, уважавам твоето, но според мен няма нищо логично в изказването ти. Според теб излиза, че Дел Торо е заебал „Хобит“, за да се заеме с непретенциозния „Огнен пръстен“, за който продуцентите са дали непретенциозните $200 млн…
    Отрочето на мексиканеца е тотална обида за интелекта на всеки уважаващ себе си човек. В него няма креативност, няма дори намек за добра актьорска игра, сюжетът го е хванала липсата, а за капак – най-хубавите ефекти са по време на финалните надписи. Наистина не е сериозно да сравняваш двата филма, защото разглежданият тук наистина се доближава до клишето, че киното е изкуство, а „пасифик рим“ просто няма как да е по-далеч от него. Скротума като никога е написал много добро ревю, в което ясно и точно обяснява защо онова нещо е толкова зле.

  28. Е ПА НЕ МЕ РАЗСТЪРСИ!ПУ НА!ОСВЕН ТОВА ЕВА МАЙКАТА НА ДЕСЕТ ФИЗИЧНИ ЗАКОНА6 ОТ 10 ОЦЕНКА!

  29. Киното е и забавление, освен изкуство. Оценявам и двете, но се ядосвам, когато се опитват да ме преметнат с фокуси-бокуси. Pacific Rim е повече забавление, отколкото Gravity е изкуство.

  30. Разбирам те напълно, аз пък се вбесявам, когато ме правят на по-прост, отколкото всъщност съм, както се случва с почти всяка продукция на Холивуд напоследък.

  31. @mike28
    Това ревю не е мое, а на Break, но се подписвам с две ръце под казаното от него!
    За „Огнен пръстен“ и липсата на креативност и за обидата за интелекта, ще ме прощаваш! Макар и да не съм на крайното позитивно мнение на „Sick. S“ смятам, че филмът е повече от чудесен, за това което е – високобюджетен B-movie!

  32. Извинявай, мислех, че ти си break. Ми така ми се получи с пасифика. Майкъл Залива например не мога да го понасям, но на трансформърите се забавлявам, без да ме дразнят кой-знае колко играта и малоумният сценарий. Като цяло Дел Торо ми допада като режисьор, но докато гледах „Огнен пръстен“, изпитвах предимно раздразнение.

  33. @mike28
    Ха-ха! Майкъл Залива. 🙂 🙂
    Лошо няма за „Пасифика“, мога да разбера хората, на които не им харесва. Аз самият не твърдя, че е нещо специално, просто не съм съгласен, че с определението „липса на креативност“. Според мен това не е вярно и доказателството за това е на екран. 🙂

    Айде като излезе „Рейд 2“ да напишеш едно ревю?! 🙂 🙂

  34. С моя крив стил на писане съм само за ревю 🙂
    Добре де, любопитно ми е каква креативност намираш в това, да вземеш откъси от сценариите на няколко филма в този жанр, или пък да определиш, че порталът, от където нахлуват чудовищата е само един, обаче нашите са пръснати по цялото земно кълбо, вместо да ги чакат там, или пък от какъв зор кайджуните нахлуват само по един, а не влязат наведнъж и да приключат всичко? И още и още много примери… Пък нека си го дават по кината.

  35. Креативността е във визията на йегерите и в цялото изпълнение на идеите. Как може да мрънкате? За мен си беше детска мечта да гледам филм с роботи на голям екран, изпълнен по този начин. Детска мечта!

  36. Грешката ти е, че се опитваш да мислиш, докато гледаш филм като Pacific Rim. Другата ти грешка е, че не се опитваш да мислиш, докато гледаш филм като „Скорост 3: Гравитация“.

  37. Напротив, наясно съм, че гледам летен хит, предназначен да забавлява. А на гравитация хич не съм мислил – там просто няма сюжет, просто разчитаха на визия и да държат зрителите в напрежение.
    Ъъъ, филми с роботи на голям екран – трансформърсите не ги ли даваха в кината?
    Ми дизайнът на чудовищата хич не ме грабна. И аз се чудя как може да харесвате пасифика, ама ей го – на. Хора всякакви. 🙂

  38. Споменаването на Трансформърс в дискусия за Pacific Rim е сквернословие! 🙂

  39. Всъщност, Евангелион е доста далеч от Пасифик Рим (и не е основния „вдъхновител“). Виж, ако кажеш мека жанра в частност, съм по-съгласен (отделно и още неща).

  40. Далеч, далеч, колко да е далеч? Пък и трите филма са базирани на аниме сериала, който мисля, че е от края на 80-те и началото на 90-те, отделно, че този жанр – чудовища срещу мекове си е запазена марка на японците. Инак като история, псифика си е опасно близо до „Денят на независимостта“ и още една камара дизастър филми, ама това е казано вече многократно.

  41. Ти ще трябва да отговориш на този въпрос, не аз твърдя, че Ева е основният вдъхновител на Пасифик Рим. Само че, ако ще говорим/пишем, нека да е в подходящото ревю.

    Евата (сериала и първоизточника) е от 95 г. Изключително важно аниме се води, дори ако кажа, че е нещо като крайъгълен камък, няма да преувелича. Въвежда много нови неща, които дотогава не са били типични за него (и които не присъстват в Пасифик Рим).

    Аз го намирам за страхотно аниме (което междудургото е черпило някои идеи от по-старо аниме, ако ти е интересно, ще погледна кое беше), но всичките тези сравнения (датиращи още от трейлърите на Пасифик Рим) са доста голословни и на пръв поглед направени от хора, които са гледали тука-там някой аниме в мека жанра, и не са запознати много, много с него (па и са му обидени на всичкото отгоре, по незнайни причини).

    Филмът на Дел Торо се е вдъхновявал цялостно от мека жанра. Разбира се, бих искал да разбера, какво виждаш взаимствано специално от Ева (тогава и ще мога да съм по конкретен в отговора си)?

    Съгласен съм за всичко казано от теб за Кайджу (думичка, която научих покрай Паисфик Рим) филмите, а също и още една камара японски разновидности. Денят на Независимостта е добър удар в целта, а има и още. Но това е само в подкрепа на на моето мнение, че Евата не е основния вдъхновител ;).

    Ако не си гледал фийчърите на филма, които Уорнър пускаше покрай премиерата, може да им хвърлиш едно око, или ако не си разглеждал wiki страничката му, там е пълно с информация по въпроса.

  42. Не си спомням да съм казал, че Ева е единствен и основен вдъхновител. Изобщо нямам претенции, че разбирам нещо от жанра с мекове, никога не са ми били особено интересни подобни филми, а и определено нямам никакво намерение да се занимавам повече с пасифика и всичко свързано около него. Смятам, че дори за слепец е видно, че цялостната концепция на огнения пръстен се доближава доста до тази на аниметата, поне за мен не си струва задълбаването, че да навлизам в детайли – кое и как е взаимствано.
    Не разбрах кой и на кое/ кого е обиден?

  43. Скоро не бях чел толкова суперлативи за един толкова нескопосано направен смешен филм. Не съм го гледал на 3Д, а и май никога няма да го гледам. Стигат ми първите 30 минути на 2Д.

  44. Пристъпвайки с известни резерви към филма, особено предвид факта, че съм вкъщи и го няма уж задължителното 3D за такъв тип филми, останах потресена… филмът ме развълнува и ми въздейства така, както не очаквах, повлече ме със себе си далече и дори не разбрах кога са изминали 91 минути. Палци горе за Сандра Бълок, според мен това е една от най-добрите й роли!

  45. Много се радвам да прочета такова мнение като горното – звучи като автентично кино изживяване от най-хубавите – на зрител насаме с историята …

    Вчера пак си говорих с човек, който не му е повярвал на този филм – и пак не го разбрах съвсем защо …

    Сандра Бълок има много сериозни шансове. С този безспорно успешен филм трябва да е ясно едно – всеки от ангажиралите се с него са ходили по територия, която те не са минавали преди това …и всичко им е било за първи път …(ако не броим Джордж Клуни може би) …

    След четири години работа гаранцията е била точно никаква, че този неимоверно висок риск ще успее. Успява именно заради категорията на режисора и актрисата –

    Искаше ми се някоя зрител-ка да подхване нещо за това, че героинята е жена – сама, нечакана от никого на земята, без индикации изобщо да съществува някой, който я обича, само с болезнен спомен за загубено в миналото дете, която сега е съвършено сама на майната си в недрата на черния космос – захвърлена в нищото – някак си въпреки това намира сили и смисъл да продължи … дори след като привидно се предава …Защо тя намира тези сили вътре в себе си ? Искаше ми се да прочета женски отговор … защото – явно Сандра (актрисата), докато е седяла като кукувуца сама в някаква метална камера по време на снимките съумява да внуши нещо на публиката по широкия свят …след като тя самата е намерила отговор на този въпрос …и отговорът и е женски ….

  46. @Милбо
    Точно разговора с ескимоса е много ценен с това, че дори и толкова далече от всички не си сам. Хората са там долу и затова нея я тегли все тази гравитация.

    Явно филма е започнал да налазва торентите. Аз чакам с нетърпение другия месец да излезе BD-то че са ми прелюбопитни бонусите. И точно в този момент се сещам, че нямам 3D телевизор…

  47. Не съм гледал филма, но trailer-а не ми вдъхна никакво доверие…
    Малко извън темата – поздравления за статията. Рядко може да се прочете нещо смислено за даден филм – включително и в този сайт. Интересно е и това, че мненията на читателите, често са по-интересни от мненията на авторите 🙂
    След като гледам филма, ще рапортувам с мнението си 🙂

  48. Докладвам 🙂
    Филма е изключителен! Потвърждава напълно подозрението ми от по-рано, че хората нямат работа в Космоса. Той е напълно чужд на тяхното тяло и на техния дух.
    За съжаление обаче, човечеството продължава да съсипва с ускорени темпове единствената годна да поддържа живота планета, която му е достъпна в обозримо бъдеше.
    Жалко…

  49. Визуално пиршество! Абсолютно! Направо си избива на някаква „съспенс-документалистика“! Изключително въздействащ, въпреки плакатните на места реплики и, лично за мен, недостатъчно убедителна Сандра. Макар да ми се искаше филмът да задълбае в по-философски теми, съм убеден, че това щеше да развали ритъма му.

  50. Авторът на статията очевидно не е ходил на училище… Ако беше влизал в часовете по физика щеше да забележи, че този филм е по-нереален от Междузвездни войни.
    Филмът е уникално тъп, клиширан и лишен от елементарен смисъл! Такава боза може да се хареса само на 9 годишни олигофрени.
    Писането на „възвишени“ думички не те прави интелектуалец. Всичките клишета, които този „кинокритик“ е изредил могат да впечатлят само празноглавите му клакьори!

  51. „Гравитация“ е безспорно едно невероятно операторско постижение и хумористична реклама на дамски боксерки, но не успява да надскочи формата на аудио-визуалният клип. Най-ценното, което ми остана от прожекцията, бяха разговорите за Чеховото творчество след края й, провокирани от плиткостта на сюжета и начинът, по който сценаристът гради психоемоционалния портрет на персонажите във филма.