Скитница / The Host

Определението, което най-точно описва „Скитница” на Андрю Никъл, е „spectacular bore”! Принципно не съм имал големи очаквания към този филм, предвид това че в основата му е роман на Стефани Майър, чиито творчески връх е поредицата „Здрач”, но смятах, че Никъл би могъл да предложи нещо интересно – все пак е автор на филми като „Гатака”, „Господар на войната” (като режисьор) и „Шоуто на Труман” (като сценарист).

В центъра на „Скитница” е пошла и елементарна любовна история, точно каквато бихме могли да очакваме от Майър (за разлика от „Здрач” обаче този път не говорим за любовен триъгълник, а за своеобразен четириъгълник), натъпкана в рамката на един от най-известните фантастични сюжети, касаещи извънземно нашествие – романа „Кукловодите” на Робърт Хайнлайн и класическия филм „Invasion of the Body Snatchers”.

Действието на филма се развива в близкото бъдеще, в което Земята е завладяна от „миролюбиви” извънземни паразити, наречени „души”. Те се настаняват в телата на хората, като унищожават техните личности. Едно момиче обаче оказва съпротива. Мелани Страйдър запазва своето „аз”, продължава да живее в тялото си и от време на време дори успява да поеме контрола от Скитница – чуждоземната душа, която е новият господар на тялото ѝ.

Мелани успява да убеди Скитница да тръгне през пустинята, където се укрива последната съпротива на човеците и където се намират нейният любим Джаред и брат ѝ Джейми. Когато стигат там, освен омразата на хората, Скитница открива и тяхната истинска същност, изпълнена със съпричастност, съчувствие и любов. Тази неподозирана страна на човеците променят Скитница и тя се влюбва в едно от оцелелите момчета. Любовта между двамата обаче е също толкова невъзможна, колкото и тази между Мелани и Джаред. Но дали?

Въпреки че тук-там има известни проблясъци и предлага един-два любопитни социални и морални казусa, в крайна сметка историята е напълно елементарна. Не това обаче е основният проблем на филма. В „Здрач” има също толкова елементарна (и пошла) история, но реално погледнато той превъзхожда „Скитница” по всички възможни параграфи. А такова нещо, лично според мен, може да се случи само, ако някой е направил целенасочени усилия в тази посока.

А тези усилия, колкото и да ми е неприятно да го кажа, са на Андрю Никъл, на който принципно разчитах да ни предложи нещо гледаемо. Той, общо взето, е оставил на заден план или е претупал абсолютно всички потенциално интересни елементи, а останалото, включително и „екшъна”, е омесил в една безлична и скучна боза, която е извел до непоносими измерения. А визията му, която е една и съща от „Гатака” насам (само в „Господар на войната” предлага нещо различно и честно казано, имам чувството, че филмът е режисиран от друг човек), слага черешката, като придава на всичко една допълнителна стерилност.

С две думи „Скитница” е филм, който заслужава повече „хейт” от „Здрач” и трябва да се избягва от всички, които не са момиченца на 13-14 годишна възраст (а ако познавате такива, бих ви посъветвал да направите всичко възможно да ги спрете да го гледат). Освен това, по никакъв начин не заслужава вниманието, което му отделих, но както се казва в един друг филм, като започнах ревюто и ме домързя да спра.