Изненадващо и за мен, харесах „Джон Картър: Между два свята” – намирам го за приятен и доста развлекателен въпреки всичките му недостатъци, били те драматургични, повествователни или актьорски. Харесвам го, защото той е рядка порода филм – епична, високобюджетна сай-фай/фентъзи приказка от онзи тип, за който феновете умират, но Холивуд се страхува да прави. Като такъв, смятам, че трябва да бъде гледан на кино, ако не за друго, то поне заради принципа. Защото е истинска изненада, че филмът вижда бял свят, а не се нарежда сред амбициозни проекти като „At the Mountain of Madness”, „Тъмната кула” и „Изгубеният рай”, които бяха прекратени поради бюджетни „съображения”.
Наистина „Принцесата на Марс” на Едгар Райс Бъроуз, която е в основата на филма – класическата първа част от поредицата за планетата Марс (или Барсум), написана преди точно 100 години – е изключително интересно и важно произведение, вдъхновило автори като Хайнлайн, Бредбъри и Кларк и филми като „Flash Gordon”, „Star Wars” и „Аватар”, и рискът не изглежда толкова голям, но истината е, че популярността на книгата е далеч от тази на „Властелинът” или „Хари Потър” и огромна част от съвременната публика, съставена предимно от деца и младежи до 25-годишна възраст, не е чувала за нея. Затова, като говорим за 200 и кусур милиона, риск има и както вече казах, направо е изненадващо, че вместо него от „Disney” не ни сюрпризираха с някое от поредните (безкрайни) продължения, римейки и рибути.
За непознатите с литературния първоизточник, историята е следната: С помощта на „магическо” устройство, скрито в древна пещера, бившият капитан от Конфедерацията Джон Картър се озовава на Марс, където въпреки новооткритите си свръх-човешки способности като супер-сила и възможност да скача на невероятни разстояния, е заловен от расата на Тарките – примитивно племе от високи по 3 метра същества с четири ръце, наричани „Зелените хора” на Барсум. Истинските му проблеми обаче започват, когато той спасява принцесата на един от двата най-големи града на хуманоидните обитатели на Барсум („Червените хора”), Зоданга и Хелум, които са в открита война помежду си. Така той не само се намесва в конфликта, но привлича и вниманието на Терните – мистериозна и високотехнологична раса, която стои в дъното на всичко.
Знам, че звучи малко неясно, но точно това беше и целта, защото тук се крие един от основните проблеми на „Джон Картър” – адекватното представяне на всички сюжетни линии. Във филма има доста събития, които са извън познанието на главния герой (следователно и нашето) и е необходимо да бъдат представени чрез различни гледни точки, а това води до фрагментарност и неравномерности в цялостния ритъм, което не позволява наистина да „погледнем с очите на главния герой”. Добавете към това огромното количество нова информация (история, раси, конфликти, митология и т.н.), няколко ненужни сцени – като краткия увод с гласа на Уилям Дефо зад кадър – както и класическата повествователна рамка, в която събитията са разказани от човек (самия Бъроуз), четящ дневника на главния ни герой, и нещата стават още по-сложни, особено за децата, които са основната аудитория на филма.
За да се овладее всичко това, трябват три неща – здрав сценарий, здрава режисура и здрав монтаж. Типично за фантастичните епоси (подобно на „Star Wars” и „Аватар”) сценарият ще отнесе най-много критики, защото той е базата, върху която стъпва всичко останало, и аз съм склонен да се съглася, че ако той беше по-съсредоточен в конкретната история, вместо да полага основите на евентуални продължения (каква изненада), нещата щяха да са доста по-стегнати. Режисурата на Стантън, който прави игралния си дебют, е стабилна, но проблемът е, че в усилията да пресъздаде невероятно богатия фантастичен свят на Барсум, е изпуснал чисто човешкия елемент. Не е изненадващо, че образите на зелените марсианци са най-пълнокръвни и истински – на тях е обърнато далеч повече внимание, отколкото на „хората”. Що се отнася до монтажа, определено има какво да се желае, но въпреки това смятам, че предвид спецификата на разказа, авторите са се справили добре.
Изненадващо за мен, изпълнението на Тейлър Кич, което очаквах да е меко казано трагично, се оказа на доста добро ниво. От време на време звучи фалшивичко, но кой няма при наличието на подобен, тромав диалог. Важното е, че физически няма грижи с образа и му придава така необходимата живинка, за да не потъне в клишето на „загубилия семейството си войник, отказващ да участва във военни конфликти”. За съжаление, същото не може да се каже за останалите актьори, които виждаме на екран. Лин Колис като принцесата Дежа Торис не е трагична, но определено е тромава и невдъхновяваща – с една дума е „meeeh!”. Добре, че поне е секси.
Брайън Кренстън, Кирън Хайндс, Доминик Уест и Джеймс Пюрфой пък са тотално „missused”-нати и дори Марк Стронг, чиято роля уж е важна, няма много възможност да се разгърне. Като контра пункт се явяват тези актьори, които са превърнати в извънземни с „магията” на motion-capture технологията. Уилям Дефо, Саманта Мортън и Томас Хейдън Чърч правят доста емоционални и изразителни роли и се превръщат в последното доказателство, че зад този тип изпълнения стои нещо повече от единиците и нулите на компютърната анимация.
И докато сме на темата компютърна анимация, нека да кажа, че техническата страна на филма е най-големият му плюс, което едва ли е изненада за някой. Цялостният дизайн на филма, включващ градовете, превозните средства и извънземните, е на впечатляващо високо ниво, както и самото изпълнение – в по-голямата си част ги приемаме като действителност, а не като ефекти.
На финала, ако ми позволите едно много грубо обобщение, „Джон Картър” не е шедьовър, но предлага изключително приятно забавление, което е в средата по пътя към епичните фантастични епоси, за които всички фенове като мен мечтаят. За да достигнем до тях обаче, трябва да отидете и да гледате филма, защото в противен случай, ще продължаваме да гледаме продължения и римейки до откат. Ако пък не ви вълнуват подобни неща, гледайте го просто за разтуха от „малките” и сериозни оскарови филми, които излязоха по кината през последния месец-два. Какъвто и да е случаят, моят съвет е: Get your ass to Mars!
Браво за ревюто!!! Колкото до филма, и аз го чакам с нетърпение и съвсем скоро ще му се насладя на големия екран (а кой знае, може и няколко пъти – жажда трябва да се утолява 😉 )
Цитат:
За да достигнем до тях обаче, трябва да отидете и да гледате филма, защото в противен случай, ще продължаваме да гледаме продължения и римейки до откат.
Отговор:
Проблема е, че като отидем да го гледаме, пак ще ни засипят с продължения до откат 😉
Кажете ми има ли 3Де прожекции, че да не е като Призрачния Ездач само обикновени. И ако са в трето измерение, какво е мнението ви? Живо ме интересува 🙂
Има, има. Ние го гледахме в IMAX. Аз си тръгнах, признавам 🙂
@Кишо
Чакаме мнение. 🙂
@heinrich
Да, ще ни засипват, но поне студията ще рискуват от време на време с подобни заглавия. А ако се провали обаче, забрави за чести високобюджетни епики…
@MCFOXXX
3D-то е като филма. Не е „уау“, но е далеч от най-лошите постижения в областта.:) 🙂 . Мен нито ме издразни, нито ми направя някакво специално впечатление. От ненатрапчивият тип е. 🙂
@Анита
Това не е честно изказване. Трябва да кажеш, че това не е твоя тип филми, но че го препоръчваш на всички любители на фантастичните приказки и че е по-добър поне от 80% от глупостите, с които ни заливат напоследък. Please do that! 🙂
Няма да я гледам тая чекия! 😀
Добре, по желание на домакина:
„Това не е моят тип филм, но четете Дринов, много му е хубава рецензията и изчерпателна, макар и леко пристрастна. Можете да прочетете и мойта в петък, но тя повече ще го смачка, защото наистина не е моят тип филми. Освен това разказът е супер некохерентен и непоследователен (не съм чела романа на Бъроус), и макар филмът да е визуално и технически издокаран, като фабула и обосновка на героите е хиляда пъти по-зле от Войните, Аватар и сие. Тоест култовостта, дето я имат те, Джон Картър ще я гледа през крив макарон. Все пак, гледайте го, защото като фантастична приказка не е идеално лош, а Дисни имат към 300 милиона да избиват. Ако не ги избият, догодина пак ще гледаме само изсмукани от пръстите продължения.“
🙂
@legrandelf
Ти кво, нещо лошо за чекиите ли искаш да каеш? 🙂
@Анита
🙂
Аз самият съм казал, че е некохерентен, само че съм използвал други думички. Не съм съгласен, че „фабулата и обосновката на героите“ е по-зле „Star Wars“, особено пък от новата трилогия. „Аватар“ е по-стегнат, защото е много конкретен, докато тук проблема е, че има адски много информация и събития и е много трудно да се синтезират нещата, така че да стане ясно.
И какво значи пристрастна рецензия? Има малко лично мнение, мислех си, че е хубаво, когато има такова нещо, но обективно съм написал плюсове и минуси, нали?
Чел съм книгата! И не си спомням за тези Терни!
Споменава се за няква свръхразвита цивилизация която отдавна е изчезнала но не е представена по никакъв начин в книгата! И двата вида зелени и червени се водят наследници на тази цивилизация!
Не си спомням всичко но беше нищо такова! Както и да е! Ще видим!
Дринов, да те питам, накрая дават ли как принцесата снася яйце? 😀
Не знам дали е споменато във филма но ще издам едно нещо на непросветените!
Жените на Марс и зелените и червените не раждат а снасят яйца от които после излизат бебетата! 😀
Би било интересно да се видят „родилните болки“ на жена снасяща яйце!!! 😀 😀 😀
Яйцата ги видяхме, и много брутално ги отглеждаха тия бебета, ама не знам докъде се простират спойлърите 🙂
Пък и както казах, не догледах филма докрая.
@Ivcho
Да, яйцата напоследък са актуална тема. 😉 А ти не си ли виждал кокошка как снася – аз си представям нещо такова, само дето са по изцъклени – като в „Зов за завръщане“ (нали за Марс ставаше въпрос)! 😉 😉 😉
@Дринов
Е това е проблема, че не смеят да рискуват малко повече:)
@Ivcho
Както каза Анита, имаше ги яйцата но само на Тарките. Не е ставало на въпрос, че принцесата снася. Ама имайки предвид, каква е кокошка, едва ли ще е изненада за някого. 🙂
@heinrich
Няма как да рискуват повече, ако не се гледат подобни неща. Ако помислим реално 200-250 млн. са АДСКИ много пари и ако ги загубиш, не можеш просто да махнеш ръка.
@Дринов
За махане с ръка незнам, но манахе на глава… със сигурност 😉 😀
Запали ме, Днес отивам да го гледам.
@Ivcho
Верно ли и принцесата снася в книгата. Това иглежда любопитно и ще си я потърся за да й хвърля едно око на яйцето… 😉
Гледах го и в общи линии ми хареса. Много е объркващо това кой е червен, кой е син, кой е от ДПС – кой за какво се бори. Но тук точно залагат на това да се гледа филма многократно и тогава да си доизясниш марсианските подробности.
Филма е много увлекателен и понеже Джон и Дежа ми станаха симпатични още от началото с удоволствие изгледах филма. Както бих гледал и евентуалните продължения. 🙂 🙂 🙂
И аз го гледах снощи, на IMAX-а :Р
На мен ми хареса пък… Имаше няколко по-абсурдни момента, но то къде ги няма 🙂 Пък и на фона на повечето бози, които се появяват в днешно време, това си е много над… средното ниво. Готино беше.
От друга страна червените все пак бяха представени като хора (макар и със синя на цвят кръв) на външен вид, та затова сигурно са решили да прескочат момента с начина им на възпроизвеждане на… бебета хахах :Д
@Тихомир
Да снася!
Разбира се в книгата само се споменава накрая след голямата битка че Джон и принцесата имат яйце но не е описано самото снасяне! 😀
За това питах дали във филмът е показано! 😀
Аз също го гледах снощи и съм доволен. Приказка, но добре разказана и визуално на абсолютно прилично ниво. Не виждам какво толкоз сложно имаше по расите, според мене си беше съвсем простичко всичко. Най-слабото звено беше принцесата, която беше като некво милфче малоумно. Бих бил доста доволен да я видя как снася и се мъчи в инкубатора:)
Еха, радвам се, че има поне няколко човека, на които им е харесал филмът. 🙂 🙂
А бре, кой ви прави заглавките на ревютата? Доста ме кефят, особено онова на „дама, поп, асо, белот и последно десет“ – филма с Гари Олдман.
Ами по принцип моя колега ги прави, но „Дама, поп…“ е от официалните плакати на филма. Много са здрави.
Това тук също е официално лого. Общо взето, гледаме да използваме готови елементи, защото ни мързи. 🙂
Поздрави за хубавият сайт .Вече няколко месеца чета ревюта и коментари и страшно много ми допада всичко което пишете.
Днес гледах филмът и като фен на жанра много ми хареса,дано само успее да по-събере пари та да видим още от приключенията за Марс
Поздрави на Дринов и всички подвизаващи се тук.
Благодаря, за поздравите и за добрите думи! 🙂 Освен това се радвам, че филмът ти е харесал. 🙂
От Investor :
„Катастрофалните приходи от прожекциите на фантастичния филм „Джон Картър: Между два свята“, който се появи по екраните в целия свят преди две седмици, ще донесат на компанията Walt Disney загуби на стойност около 200 млн. долара, съобщи Ройтерс, позовавайки се на прессъобщение.
До момента след два уикенда по екраните „Джон Картър“ е събрал едва 184 млн. долара приходи в световен мащаб, което е далече от предварителните очаквания за разбиващ боксофис хит.
Създателите не коментират какъв е бюджетът на мегапродукцията по роман на Едгар Бъроуз, но според анализатори, цитирани от The Hollywood Reporter, той е в размер на между 250 и 275 млн. долара. Към тях трябва да се прибавят и 100 млн. долара за реклама.
В Северна Америка приходите от прожекции на филма възлизат на малко повече от 53 млн. долара за две седмици.
„Джон Картър: Между два свята“ е заснет от Андрю Стантън, който е режисьор на шедьоврите „Търсенето на Немо“ и „УОЛ-И“ на студията Pixar и е автор на сценариите на трите филма от поредицата „Играта на играчките“.
Сега Disney ще трябва да разчита на Marvel и Pixar, за да събере по-големи приходи през следващите месеци. Филмът „Отмъстителите“ на Marvel трябва да излезе по екраните в края на април в Европа и на 4 май в САЩ, а „Храбро сърце“ на Pixar – на 22 юни в Северна Америка и в началото на август в Европа.
Провалът на „Джон Картър“ все пак бе очакван, коментира специализираният сайт Deadline.com. Дори най-песимистичните нагласи обаче сочеха не по-лоши загуби от 100-120 млн. долара, а в най-лошия сценарий – 180 млн. долара.
Това е поредният филмов провал за компанията след провалилите се „Принцът на Персия“, „Чиракът на магьосника“ и „Тайната на Червената планета“.
По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Петър Нейков“
Да, видях го това. Жалко, защото това ще забави втора част, ако въобще я направят, но иначе няма да ги жаля „Disney“, в крайа сметка ще си избият парите от Blu-ray, телевизионни права, играчки и т.н.
Снощи най – накрая намерих време да отида да го гледам!
Значи аз съм потресен! Преди написах че ща има много свободни съчинения но след като го гледах изводът е един, целият филм е едно свободно съчинение!
Знам че не може да е едно към едно с книгата но това което са направили изобщо не ми хареса! Сменете имената на героите и мястото на действието и това става друг филм!
Самият Бъроуз ако беше жив и гледаше филма нямаше да познае че е правен по негова книга! 🙂
Принцесата се предава сама на тарките! Майко мила!
Кви са тея Терни? Няма такива! Доколкото знам втората част се казва Боговете на Марс! Тези го играят нещо като богове, и може би са взети от там! Не съм чел втората част но сега вече имам повод и ще го направя!
Ако някой я е чел да каже.
Ами краят! О боже!
Да не почвам че трябва да пиша до утре! 🙂
Иначе визуално всичко си е ок!!!
Боговете на Марс, са май точно тези Терни. Джон Картър се прави на един от тях някъде в поредицата, но не знам точно в кой роман. 🙂