Започва световна революция срещу човечеството. Води я малкото пухкаво зайче Снежко, а в армията му от изоставени улични животни има татуирано прасе, крокодил, хамелеон, проскубани котки покрити с белези. Насреща им излизат глезени домашни любимци – кучета, котки, морски свинчета, канарче и дори един ловен орел. Епичната битка се развива по улиците и в каналите на Ню Йорк. Понякога се пренася и по прането, разпънато между сградите. Случва се да не е ясно кой на коя страна е. Също и дали всъщност не водят една и съща борба – за любовта на някой човек.

Анимацията „Сами вкъщи” чакаме вече година. Веднага след като за пръв път видяхме първия трейлър с дебелата котка, която отваря хладилника, вижда огромно печено пиле и мъчително се старае да устои на изкушението, с дакела, който си прави масаж с миксер или пудела, който си пуска метъл на уредбата веднага след като стопанинът му излезе от къщата. А това е само началото на филма. И дори не се появяват главните герои. Таксито, пълно с домашни и бивши домашни любимци ще профучи през живота ви на 5 август. През моя мина малко по-рано.

secret-life-of-pets-review-img-07-20160729

Често много забавните трейлъри на анимации са последвани от разочароващи филми. Така стана с „Миньоните” миналото лято. Тазгодишният фаворит за най-гледан рисуван филм обаче преизпълни всички надежди за остроумна история с находчиви идеи. Има си даже екшън сцена с преследване с коли като в „Умирай трудно”, N-та част. Добре де, беше между автобус и микробус. Но пък разблъскаха автомобилите по Бруклинския мост като кегли и накрая увиснаха над Йист ривър. Опасностите дебнат и под земята. В каналите преследването е особено опасно. Най-вече ако по петите ти е най-бясното пухкаво зайче в света.

Всъщност главните герои в историята са кучетата Макс и Дюк, които са прибрани от улицата от Кейти. Макс живее с нея от малък, а Дюк се нанася доста по-късно. На двамата им се налага да си поделят любовта на момичето, както и мекото кучешко легло. В борбата си обаче те се озовават на улицата, нападнати са от банда котки побойнички и се налага да си помагат, за да успеят да се върнат обратно у дома. В това време влюбената в Макс бяла померанка Гиджет организира спасяването на „може да се каже, че ми е гадже” заедно с повечето домашни любимци от квартала. Мисията е доста объркана, профучава през партита, сборища под земята, покриви на сгради, но в крайна сметка е успешна.

secret-life-of-pets-review-img-08-20160729

Сами вкъщи” не е затрогващ филм, няма и социални и политически отпратки, както други анимации от последните години, въпреки присъствието на странните военизирани общества под земята и ужасно мръсния фон на улиците на Ню Йорк. Абсурдисткият хумор, странните обрати и внушението, че приятелството е най-важно, може да се хареса еднакво на деца и родители. Може би малко повече на възрастните. Все пак главната идея е да не изоставяме домашните си любимци, а това със сигурност е възпитателно.

Като почитател на котките бих предпочела на тях да им се отдели повече място, но въпреки че това е по-скоро филм за кучкари, беше супер. Все пак може направят отделен филм за дебелата котка Клои.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. Тази година нито една анимация не гледах ,сега трябва да наваксам ,но започвам със Зоотрополис 🙂

    1. Никое животно няма как да е > dogs, тия симпатяги са от друга планета 😀 Но деветгодишната си персийка не я давам за нищо и никого, малката шашма е номер 1. Немската ми овчарка е също номер 1, щото просто всяка немска овчарка е номер 1. Абе всяко животно е номер 1. Освен рибите, нали, Фак рибите.

    2. Те няма защо да се рейтват изобщо…Претеншъс прик 😀

    3. Не съм чак притеншъс. Бих ял кучета.

    4. Не се съмнявам, че всичко би ял, коте 😀

    5. Стига да мърда, докато го глозгам!

  2. „Зоотрополис“ на мен като нищо ще ми влезе в топ 10 за тая година (макар да има още доста време и маса филми за гледане). А този не съм сигурен дори, че ще го хвана на кино, дано все още го въртят през септември…

    1. Едва ли ,ама гледам е доста гледаем в САЩ

  3. Гледах го и ми беше доста „meh“. Второстепенните образи ми бяха по-интересни, а като теми и проблеми си беше доста постничък и праволинеен, особено като го съпоставям с други анимирани филми от последните години. Все пак доста шарен и приятен за сравнително краткото си времетраене.