Стил, перфекционизъм, изящество, непогрешим авторски почерк, интуиция, ясна визия – истинско удоволствие е да можеш да споделиш с публиката тези определения. И те важат с пълна сила, но не за света на модата, а за новия филм на една филмова легенда. Във фокуса на историята попада прочутата семейна и супер-скандална история за възхода и падението на фамилия Гучи, за която продуцентката Джанина Фачо се бори в продължение на години да влезе в графика на нейния съпруг и партньор Ридли Скот. От началото на хилядолетието, когато той се сдобива с правата за екранизация на книгата на Сара Гей Фордън „Домът на Gucci: Една истинска история за убийство, лудост, блясък и алчност“, различни режисьори и различни актриси са били (почти) в готовност да започнат работа по проекта, но… един е Ридли Скот и една е Лейди Гага. И се оказва чудесно стечение на обстоятелствата, че именно те са главните „виновници“ за реализирането на тази идея – да оживеят на голям екран няколко пълнокръвни италианци, които създават една от абсолютните емблеми в света на модата.

houseofgicci-6-220211127

Домът на Gucci“ е филм за провалените шансове. Той е огледало за всяко нещастно семейство. Той разказва за една любовна история, която постепенно се изражда в пренебрежение и ненавист, отровена от алчност, подозрения, сплетни и жестоки удари „под кръста“. Всичко започва с един обикновен купон през 1970 година, на който скромният, (тогава) непретенциозен Принц е набелязан от една невинно-любопитна Пепеляшка. Макар да не получава благословията на баща си Родолфо, един от синовете на основателя на компанията Гучо Гучи, влюбеният Маурицио се жени за пресметливата Патриция Реджани и потегля по пътя на семейната разруха. Няколко десетилетия и няколко предателства по-късно, превърналият се в моден магнат Маурицио приключва живота си на 46 години с няколко куршума, поръчани от побъркалата се от злоба негова бивша съпруга, която получава прозвището Черната вдовица, осъдена е на 29 години затвор и чинно излежава 18 от тях. Това са фактите. За да се превърнат те във филмова история обаче са нужни още много елементи.

houseofgicci-4-220211127

Най-важното решение, което Ридли Скот трябва да вземе, е на кого ще повери основния образ-двигател на разказа. Чест прави на Стефания Германота, че приема да се превърне във влюбената съблазнителка Патриция, която пред очите на зрителите постепенно променя бъдещия си съпруг, отношенията между членовете на фамилия Гучи, а също и себе си – от чаровно същество с простодушен характер, инстинктивна хитрост и атрактивна външност, през наслаждаваща се на разкоша псевдо-аристократка с ужасен вкус към тежки бижута и обсебващо желание да контролира (недиректно, това все пак не е „женска“ работа!) семейните дела, до кошмарната, озъбена топка ярост, реализирала убийствената си отмъстителност. Не съм убедена, че би могло да има по-добър избор на актриса за тази роля от дръзката Лейди Гага – не само защото тя е привърженик на прословутия „метод“, чрез който се постига тотално сливане с образа, но и заради нейната великолепна непринуденост, тотална дисциплина и разбира се, подходяща родствена свързаност с Италия. Лейди Гага е изпълнител с много лица; безстрашен боец, изпълнен със състрадание; луд авантюрист, готов на всичко в името на изкуството. И тази енергия, която сме наблюдавали да струи от нея през годините, е опитомена и насочена от режисьор като Ридли Скот в правилната посока – за да създаде безупречен образ, на човек от плът и кръв, който обича и мрази с еднаква страст и себе си, и лудия свят, в който живее. Актрисата споделя в интервюта, че е коментирала със Скот дали всъщност нейната героиня преследва славата и богатството. Двамата са стигнали до заключение, че в самото начало Патриция и Маурицио наистина са били влюбени и са се оженили с чисти сърца и вяра в чувствата си. Неглижирането на този брак от страна на фамилията дарява на младия студент по право известно време, в което се чувства свободен от неодобряващите погледи на роднините. Но желанието на жена му да влезе в кръговете на „големците“ и благосклонното отношение към нея от страна на чичото Алдо (според историята във филма) водят до промяна на атмосферата. Дори и да се е опитала Лейди Гага да следва тази „линия на невинност“ в началото, никак не ѝ се получава – още при първото споменаване на „Гучи“, в очите на героинята ѝ сякаш светва надпис „Трябва да се пробвам на всяка цена!

houseofgicci-3-220211127

Тук е моментът да споделя, че колкото и искрено да харесвам превъплъщенията на Адам Драйвър в (почти) всичките му роли, за съжаление в „Домът на Gucci“ той е с „поддържащо“ присъствие. Героят му е там, където е нужно да бъде – до жена си (може би не винаги одобряващ, но явно съгласен с идеите й), с мека, добронамерена усмивка към роднините (която може и да е измамна), с прилагане на известна твърдост към госпожата (когато е наложително) и с категоричността на тоталното пренебрежение във финалния етап на семейните им отношения. И макар Маурицио да е физическата жертва в техния конфликт, аз не изпитах съжаление или симпатия към него – може би защото режисьорът така е композирал своя разказ, че да изгради възможно най-обективно представяне на всеки от главните действащи лица. А именно обективно погледнато всеки герой в този трагичен фарс някак си е заслужил съдбата…

Драйвър е чудесен в ролята си и като истински кавалер предоставя прекрасна възможност на Лейди Гага да блесне и дори да доминира със своето изпълнение. Но… според мен овациите трябва да бъдат заслужено поделени между нейната роля и експлозивното изпълнение на Джарет Лето, който е абсолютно неузнаваем в ролята на братовчеда на Маурицио и сина на Алдо – Паоло Гучи. Визуалната трансформация е грандиозна и безспорно е от решаващо значение за оформянето на образа на вечния загубеняк и наивник, лесен за манипулиране и удобен за прецакване. Супер силна роля прави Лето, която ще бъде запомнена от всеки зрител наравно с удивлението от безскрупулните ходове на алчната Патриция.

houseofgicci-5-220211127

Двамата аристократи в актьорството – Ал Пачино и Джеръми Айрънс, поели ролите на братята Алдо и Родолфо Гучи, са абсолютно безупречни в изпълненията си. Никой не може и да очаква нещо различно, когато става дума за прецизна режисура и майсторски щрихи в изграждането на образите. С няколко точни реплики, близък план с многозначителен поглед и повдигане на вежди мистър Айрънс може да бъде толкова изчерпателен, че да останем с убеждението как познаваме и най-съкровените мисли на неговия герой. С опита на годините пред камера и благодарение на интересната крива на възхода и падението на Алдо Гучи, Пачино успява да изгради толкова пълнокръвен и впечатляващ образ, че наблюдаването на сцената с неговия финален подпис върху книжата-дялове от наследството на Гучи предизвиква почти физическа болка от искрено съжаление… Всъщност Ридли Скот е направил абсолютно сполучливо и чудесно съчетание на актьорски таланти. Но… присъствието им, изпълненията им, взаимодействието по между им, макар да са безупречни, не раждат оня мечтан и очакван калейдоскоп на страхотния филм, който поглъща зрителя до степен на абсолютна забрава.

houseofgicci-7-220211127

Домът на Gucci“ всъщност прилича на скъпарски бижутерски магазин или на лъскава бутикова витрина. Ридли Скот е подбрал истински скъпоценни камъни, със съвършени качества, поставил ги е в майсторски обков (на логично подреден, но по-дълъг от необходимото сценарий + вдъхновяващ саундтрак), но не се е получила желаната и очаквана благородническа тиара, а някакво различно украшение. То ще привлече с блясъка си погледите на любопитните, ала след време надали някой ще си го спомня. Може би няма да бъдат забравени бързо изкусният диамант на Лейди Гага и розовият рубин на Джарет Лето, но истината е, че липсва предизвикателството, което споменава Том Форд в подзаглавието по-горе. Историята на семейство Гучи е разказана със стил, изящно реализирана, с непогрешим авторски почерк на майстор-режисьор и безупречни актьори – защо тогава регистрираме достойнствата ѝ, вместо да ни развълнуват?…

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Аз ли съм единственият пидрас, който е гледал тоа филм? Много е як.

    1. Да пидрас си! И не не си единственият който го е гледал.

  2. House of Gucci
    Пълен провал! (Нo неунивайте, скоро в групата ще се изсипят доста хвалебствени ревюта за същя филм, където ще можете да си регулирате кръвното, ако ви се вдигне тук 😂) Първите 30 минути с чудовищното присъствие на Джеръми Айрънс, абсолютния аристократ тайкун, олицетворение на елегантност и сдържаност, Родолфо Гучи, похапващ под оригиналната Adele Bloch-Bauer на Климт, ти спират дъха, в предвкусване на грандиозното събитие, което си очаквал толкова дълго. Викаш си: “ехааа, нау уи токинг”… и натъпкваш 20 пуканки в устата си, притаил дъх. Тъкмо започваш да вярваш, че това може да е едно стилно творение, нова класика, точно като винтидж Гучи чанта или чифт Гучи мокасини и после всичко катастрофира надулу с главата по заснежените писти на Сан Мориц. Всички главни герои, освен този на м-р Айрънс са гротескни карикатури. Нямам идея, как се случва това, след като си наел плеяда от брилянтни актьори! А историята сама по себе си е истинска, пленителна трагедия за вечни неща като алчност, амбиция, ревност, предателство, глупост и силата на сексуалната енергия (последното да се чете: ‘колко може да изпростее един интелигентен мъж, когато е под сексуалната власт на грозновата, но болезнено амбициозна селяндурка, с харизма на трабуретка, наследница на камионджийска фирма?’). Това е златна възможност – не може да бъде фарс или пародия! Има потенциал да е следващия Кръстник или Гетсби, но уви – няма трупове в басейна и конски глави в леглото. Има грандиозен бюджет, но това вече кой го няма! Изпипаната, импозантна обстановка – скъпарски апартаменти в Ню Йорк и Милано, вили на Комо и в Швейцария, ламборгинита и прочее – всичко това можеше да бъде страхотен, стилен декор за модерна трагична италианска опера, а вместо това се превръща в сапунена такава. Но ултра-луксозната визия е просто своеобразен специален ефект, арматура, която държи „Къщата на Гучи” да не рухне, докато основите скърцат.
    Книгата на Сара Гей Хардън – сензационна история за убийство, лудост, блясък и алчност – е оригиналът, от който Ридли Скот черпи за тоя странно труден, гротесков, безсмислен филм. Клюката е, че семейство Гучи вече търсели правен съвет. 😂 Правен съвет? Какъв ти правен съвет! Акцентите сами по себе са повод за голям дипломатически скандал”. Какъв беше тоя банален “Бат, уай ар ю гоингъ дееерр” акцент и театрално жестикулиране, напомнящо на ритуал за чифтосване на албатроси? Тоя грандиозен бюджет не предполага ли да се проучи как наистина разговарят италианците? Диалектът на Гага повече ми прилича на руска олигарша, отколкото на Джина Лолобриджида. Напълно похабен гигантски талант, начело с Адам Драйвър и Джеръми Айрънс. Горкия Адам се бори що годе с матряла, като свинкя с тиква, но в тоя потъващ Титаник няма спасителни лодки.
    Пластове и пластове на объркване. Толкова е разчленен и лишен от харизма тоя сценарий, в който очевидно всеки актьор, (даже и добрите), играе в различен филм, сякаш по ковидски разделени от плексигласови прегради.
    Даже и пантомимата на Джаред Лето, макар и свежарска (ако беше в сериал на нетфликс), създава неприятен вкус, в сравнение с блясъка на Големия Ал Пачино и спорадичното, но много силно присъствие на Джак Хюстън. Та истинският Паоло Гучи е толкова сериозна, трагична фигура. Бездарния наследник на модната империя, мултимилонер, който накрая умира в пълна нищета! Камоон! Би трябвало да бъде супер силен образ – апотеоз на посредствеността и безвкусицата. Тук е представен като малоумник с мания към рипсено-кадифени костюми и кресливи анцузи. Понеже Лето също е доста добър актьор, донякъде успява, въпреки тесногръдата пародийност на сценярия. Но като цяло няма спойка, няма химия…. няма алхимия – сексуална или каквато и да е – не само между Гага и Адам, но между никого на екрана. Всъщност, филмът не може да измисли нито една причина – освен кастинга на един тон звезди – защо и как Маурицио Гучи се влюбва в златотърсачката Патриция. За да не е напълно негативно това ревю, трябва да призная, че Гага е потенциално идеален кастинг за Патриция. Тя умее да играе. В първите кадри, в които виждаш как, като чува името “Гучи”, очите й правят “ка-чинг!”, се усеща тази непреодолима, въйпиюща, алчна, режеща до кокал, амбиция на младата миланска бамбина да покори – не, това е твърде благородна амбиция – да сграбчи света в орловите си нокти. Но после и тоя балон издиша. Да, разбира се, че има моменти, в които нещата се получват, все пак са близо 3 часа и все пак е Ридли Скот, но е трудно и отнема повече време да се изброят начините, по които “House of Gucci” не заслужава вашето време. Отивате на кино за изискано бутиково изживяване, а накрая излизате от нещо доста по-близо до усещането за претъпкан мол.

    1. Е… Не бих била толкова многословна, но като цяло това тука съвпада с моето мнение.
      Да добавя – не само влюбването – на ни едно съществено събитие в този филм не му се разбират причината и поводът.
      Иначе – да, отиваш да гледаш, щото пише Гучи на плаката. Не за друго.

    2. гЕпи коментара от ФБ „Препоръчай филм“ или просто реши да изхитрееш навсякъде?

    3. Булевардното, евтинджоско писане в стил списание за кухнеснки потреби от гр. Калофер на този бугаристански писач се разпознава от 1 милион километра …
      Прочетох точно първите 3 реда …и последните 2 …
      Чичка, батка – никога не отивам на кино за ‘бутиково изживяване’…
      Тенк ю за твоята пишман угриженост, бaт ноу тенк ю….

  3. Почти навсякъде чета, че Лето е пълна пародия , както често му се случва в стил (It’sa me Marioo) , разбира се Светлито го хвали.

  4. Svetly, to your last qustion – we do not care, because Mr. Ridley Scott does not care…
    He does not give a fuck really, does he ?…
    It’s just ‘another job’ for him – as he himself said once in one THR directors roundtable …
    And his attitude in the morning I presume is: oh well, let’s get on with it …

    I do plan on giving this one a chance, though – but at home…
    I felt so bored and stupid when I did not listen to my son not to watch James Bond, but believed a grown up person with pretensions that I should see it – that I am not going there any time soon for any of that industry produced shit …