Този човек е категоризиран гений, абсолютно луд и много-много, ама много талантливо шизофренично, хипохондрично, кретенизирало копеле. И колко от вас не се сетиха, че става въпрос за Уди? Ъ – то е ясно от заглавието… Така де, тази легенда съвсем скоро ще стане на 76, пише откакто си помни, прави кино от 45 години (а-ха – нали?!) и колкото и противоречиви чувства да предизвикват в хората по целия свят, филмите му са очаквани с нетърпение. Има разочароващи (и то как!), но честно казано, повечето му изповеди са ми много любими.
Във всяка негова киноавантюра има толкова много от него самия, че образите – независимо дали е той, Кенет Брана, Джейсън Бигс, Лари Дейвид, Джош Бролин или Оуен Уилсън – изглеждат, чувстват, мислят и се държат като негови клонинги. Което е много забавно, и поучително. Колкото и да повтарят самите актьори, че Уди Алън е един от най-добрите „актьорски” режисьори, които дават свобода на мисъл, реакция, импровизация, авторът-кукловод така си е написал материала, че изкусно успява да ги манипулира – хем излиза добрия, хем постига именно онова, което е пожелал да направи! Уникалистичен е!
Ето затова ме мъчи завист към събратята му американци, повечето от които не подозират каква точно легенда на 20 век представлява този режисьор, и ще имат възможност в продължение на три часа и половина, в две вечери – днес и в понеделник, да видят документалния филм от поредицата на PBS „American Masters”, продуциран от Брет Ратнър и режисиран от Робърт Уейд, посветен на Уди Алън.
При все, че е известен с нежеланието си да допуска хора (и камери) до себе си, Алън разрешава на екипа да проследи година и половина от живота му, от работата по „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат” до премиерата на „Полунощ в Париж” в Кан. Както подобава на истинска документална творба, ще има връщане към ранните години, лични откровения и признания на куп актьори и кинаджии, с които Алън е работил. Може да е ода за режисьора, може да е изследване на образа му в обществото – какъвто и да се окаже този филм, той със сигурност ще се превърне в безценен документ на времето. В чисто исторически план. За поколенията след нас, които ще се раждат без спомен за миналото, и може би ще искат да си конструират собствена представа за годините и шантавите, талантливи хора, които са ги правили интересни, очаквани и незабравими.
Поздрав за всички почитатели на Уди Алън с една супер-реплика от финала на „Каквото дойде”, където героя на Лари Дейвид споделя, намигвайки към публиката в залата: „Виждате ли? Аз съм единственият, който вижда цялата картина. Това имат предвид, като ме наричат ‘гений’.”
