Уди Алън

Този човек е категоризиран гений, абсолютно луд и много-много, ама много талантливо шизофренично, хипохондрично, кретенизирало копеле. И колко от вас не се сетиха, че става въпрос за Уди? Ъ – то е ясно от заглавието… Така де, тази легенда съвсем скоро ще стане на 76, пише откакто си помни, прави кино от 45 години (а-ха – нали?!) и колкото и противоречиви чувства да предизвикват в хората по целия свят, филмите му са очаквани с нетърпение. Има разочароващи (и то как!), но честно казано, повечето му изповеди са ми много любими.

Във всяка негова киноавантюра има толкова много от него самия, че образите – независимо дали е той, Кенет Брана, Джейсън Бигс, Лари Дейвид, Джош Бролин или Оуен Уилсън – изглеждат, чувстват, мислят и се държат като негови клонинги. Което е много забавно, и поучително. Колкото и да повтарят самите актьори, че Уди Алън е един от най-добрите „актьорски” режисьори, които дават свобода на мисъл, реакция, импровизация, авторът-кукловод така си е написал материала, че изкусно успява да ги манипулира – хем излиза добрия, хем постига именно онова, което е пожелал да направи! Уникалистичен е!

Ето затова ме мъчи завист към събратята му американци, повечето от които не подозират каква точно легенда на 20 век представлява този режисьор, и ще имат възможност в продължение на три часа и половина, в две вечери – днес и в понеделник, да видят документалния филм от поредицата на PBS „American Masters”, продуциран от Брет Ратнър и режисиран от Робърт Уейд, посветен на Уди Алън.

При все, че е известен с нежеланието си да допуска хора (и камери) до себе си, Алън разрешава на екипа да проследи година и половина от живота му, от работата по „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат” до премиерата на „Полунощ в Париж” в Кан. Както подобава на истинска документална творба, ще има връщане към ранните години, лични откровения и признания на куп актьори и кинаджии, с които Алън е работил. Може да е ода за режисьора, може да е изследване на образа му в обществото – какъвто и да се окаже този филм, той със сигурност ще се превърне в безценен документ на времето. В чисто исторически план. За поколенията след нас, които ще се раждат без спомен за миналото, и може би ще искат да си конструират собствена представа за годините и шантавите, талантливи хора, които са ги правили интересни, очаквани и незабравими.

Поздрав за всички почитатели на Уди Алън с една супер-реплика от финала на „Каквото дойде”, където героя на Лари Дейвид споделя, намигвайки към публиката в залата: „Виждате ли? Аз съм единственият, който вижда цялата картина. Това имат предвид, като ме наричат гений.”

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *