„Колумбиана” не е най-голямата тъпня, която е излизала изпод перото на някога уважавания Люк Бесон, но от последните му заглавия (наричани накратко бесонки), най-ясно илюстрира факта, че от едно определено време ни се пробутва кажи-речи един и същи филм.
Историята е следната: Каталея (Зоуи Салдана) е млада жена, която търси възмездие за смъртта на родителите си. Едва деветгодишна, тя става свидетел на убийството на семейството си от колумбийски криминален бос. Успявайки да избяга, тя намира подслон при своя чичо Емилио (Клиф Къртис), известен гангстер, който я взима под крилото си. Петнадесет години по-късно Каталея е изкусен наемен убиец с една единствена цел – да се добере до човека убил родителите й.
Разбира се, не можем да очакваме „Колумбиана” да е баш едно към едно с някоя конкретна бесонка, но ако сте гледали това-онова, просто няма как да не забележите, че отделните елементи на историята до един са взети от вече съществуващи филми и просто са поразместени, колкото да не e супер нагло. Но докато сюжетът по един или друг начин може да се поразкраси – тук да се добави нещо, там да се махне или да се размени, това няма как да стане с героите. Уви, тях колкото и да ги разместваш и да им сменяш пола, те пак са си същите – от клише нагоре. А на всичкото отгоре актьорите, които ги изпълняват са точно тези, които очаквате. Само се чудя, как за баш боса не са взели Хоакин де Алмейда.
Друг съществен проблем на филма е, че изисква малко повече „suspension of disbelief” отколкото да речем някоя от Джейсън Стейтъмовските брадви, а това е много. В пролога, където малката Каталея бяга от злодеите – пролог, който между другото е ненужно дълъг (сигурно е около една трета от филма) – нещата са по-невъзможни и неправдоподобни отколкото в „Трите малки нинджи”.
Тук тези, които са се настроили за бесонски нафталинови теми и идеи от време оно, където думите реализъм и правдоподобност са нещо мръсно, биха казали, че всичкo това не e от първостепенна важност, стига да има екшъния. Ами, екшъния има, само дето и тя е рециклирана. Една от най-добрите битки е тотален rip-off на „Борн”. И още нещо, как па така и най-смотаните момченца за поръчки на киноглаворезите са майстори на паркур? Аре стига вече, честно казано ми писна от некви подскачащи… както ги нарича Джон Маклейн „спайдърмени нещастни”.
Като изключим тези неща, както вече казах в началото, „Колумбиана” не е от най-трагичните неща, които може да видите. Технически филмът е окей, изглежда добре, има един-два момента, които си заслужават – първото убийството в затвора например – а и Салдана изглежда подходяща за ролята. Не казвам, че играе добре, а че е подходяща и ѝ отива. Най-важното обаче е, че въпреки недостатъците си филмът не обижда интелекта, което в наше време си е истински успех. В крайна сметка, ако си падате по бесонските безсмислици, по-добре гледайте „Колумбиана”, отколкото поредния Джейсън Стейтъм.
Сценарият на този филм първоначално е написан от Бесон с идеята историята описана в него да бъде продължение на „Леон“ със заглавие „Матилда“. В последствие обаче поради различни причини решава да се откаже от този си замисъл (сигурен съм, че тук всички почитатели на „Леон“ с погледи отправени към небето си казват: „И слава Богу!“ 🙂 ). Нанася корекции в сценария според режисьора на „Колумбиана“ Оливие Мегатон (Дали? Само Бесон си знае!) и в крайна сметка се получава това, което е описано по- горе в коментара за лентата. Не съм гледал филма и не знам какъв е но имайки предвид последните изцепки на Бесон от типа на „От Париж с любов“ наистина се радвам, че не е направил продължение на „Леон“.
“От Париж с любов” е елементарен, но поне е забавен. Докато тук имаме малко повечко драма, отколкото трябва. И аз се радвам, че не сме видели продължение на „Леон“!
Малко извън темата… Докато гледах „HDSP“ постоянно се сещах за „Леон“ покрай героя на Мариан Вълев. Нещо ми напомняше в сюжета… 😉
Ти си луд! 😀
До момента, в който прочетох за чичо Емилио, си мислех, че сюжетът страшно ми прилича на „Специалистът“ със Силвестър Сталоун и Шарън Стоун.
Не мога да разбера защо Холивуд непрекъснато рециклира до болка вмирисани стари теми, вместо да се опита да създаде нещо ново. При толкова много сценаристи, трябва да има поне един с малко по-свежи идеи в главата! Или може би ще се окаже истина, че американското кино е индустрия – бълваща едни и същи продукти с различни опаковки.
@Юлиана
Точно затова става въпрос. 🙂
А относно сценаристите, има такива хора, просто те не работят в „блокбасъровото“ кино, а си правят независими филми. И американското кино не е само Холивуд! 🙂
хе-хе, само като видях треилъра и ми стана ясно, че ще е бесонка 🙂
да вмекна само, че щом Бесон продуцира, това не може да бъде наречено Холивудско кино (колкото и на самия него да му се иска). Вярно е, че в Холивуд само рециклират, но поне крадат едни от други, а не за стотен път от самия себе си.
А това, което наи-много ме дразни в бесонките, не са сюжетите, а обикновенно едноизмерните герои и факта, че диалозите като че ли са писани от 8 годишно дете.
@Дринов: Бесониада: това ме кефи…
@надя
Радвам се 🙂
Ходи да гледаш „The Lady“ като го пуснат и да кажеш как е после, че ми е много интересно. 🙂
@ Дринов
ще се опитам да се насиля, май излиза през октомври. Да знаеш, че само за теб ще го направя, защото последният му филм (този за Париж) беше абсолютна боза…
А „Адел Бланк“ гледа ли го, чувам добри неща?
А за парижанския, ако е „Аджела“ и на мен не ми харесва. 🙂
не съм го гледала, но чух, че е ок.
Анджел-А е отврат!