Градът / The Town

Накратко и супер опростено, филмът разказва за Дъг МакРей, обирджия, който се влюбва в Клер – банков мениджър, която е държана за заложник в един от предишните му удари. Това, разбира се, води до сериозни усложнения около предстоящите му обири, както и в плановете му да прекрати криминалния си живот. По този начин той става по-лесна мишена едновременно за неуморим агент на ФБР и за престъпните фигури, стоящи зад големите удари на екипа му, които освен всичко друго са отговорни и за нещастието на семейството му.

Или с други думи казано, една не много оригинална и гледана до втръсване история – за един лош, но добър мъж, който е функция само и единствено на средата, в която е израснал, и който копнее за някаква положителна промяна в живота си – изграден от безкрайни клишета сюжет, в който няма почти нищо оригинално, героите, макар и добре развити, са до болка познати типажи, а финалът е ясен от първата минута.

Въпреки това обаче, „Градът” се оказва един от онези много редки случаи, в които въпреки тези огромни недостатъци, крайният резултат е повече от задоволителен. А под задоволителен имам предвид, че „Градът” определено е един от най-добрите „heist” филми от последните няколко години.

Ако трябва да го сравним с някое произведение, първото заглавие, което идва на ум не е „От другата страна” на Скорсезе – въпреки че ако съдим по трейлъра, точно това се очаква от нас – или пък предишният страхотен, но недооценен режисьорски проект на Бен Афлек „Жертва на спасение”, с който споделя адски много общи неща, а ненадминатият урбанистичен уестърн на Майкъл Ман „Жега”. Историята, ритъмът, вниманието към детайлите, развитието и мотивировката на героите, както и перфектната хореография на екшън епизодите – всичко това създава усещането за една положителна реплика към класиката с Пачино и Де Ниро.

Изключително адекватна режисура, която нито за момент не остава впечатлението за самоцелност. И като си помисли човек, че зад това седи човек като Афлек… Но нека не си кривим душата, него го бива за режисьор. Просто не виждаме как иначе би могъл да направи два добри филма един след друг, ако не притежаваше талант за тази работа. На всичкото отгоре и изпълнението му пред камерата не е зле. Аз поне не се сещам някъде да е бил по-добър.

Говорейки за изпълнение пред камерата, актьорският състав в лицето на самия Афлек, Ребека Хол, Джон Хам, Крис Купър, Блейк Лайвли, Пийт Посълтуейт и Тайтъс Уеливър е повече от фантастичен. Истинското бижу обаче е Джереми Ренър, който, при все че е натоварен с един от най-клишираните образи, успява да направи здрава и запомняща се роля, която ме кара напълно да си променя отрицателното мнение, което имах за него. Силно се надявам в бъдеще да не го виждам само в подобни роля, не за друго, а защото наистина има шанс от него да излезе нещо добро.

Преди да завърша, няма как да подмина едно от големите клишета, когато се говори за филми, в които мястото на действието е от огромно значение, защото в случая то ще бъде абсолютно вярно. Наистина Бостън – и в частност Чарлстаун, един от кварталите на Бостън, в който, както ни уверяват в началото на филма, живеят повече банкови крадци и похитители на бронирани коли, отколкото в който и да е друг град в Америка – е като самостоятелен герой във филма. Той е истинското сърце и душата на историята. Усещате изолираността и болезнената принадлежност на хората, живеещи в него, виждате нелицеприятна и отблъскващата му страна, но също така виждате и суровата красота на един град, който малцина разбират напълно.

За да обобщя, при все че страда от не един и два проблема – най-големият, от които лично според мен, е самият финал – „Градът” е адекватна и ангажираща криминална драма, която ви предлага едно от най-добрите проявления на жанра от доста години насам.