Човек на гнева / Wrath of Man

Someone please check on Guy Ritchie
от на 2021-06-08
 

Напълно съм наясно, че много хора се отказаха от Гай Ричи след „Гепи“ или след „Рокенрола“ и дори донякъде ги разбирам – в неговата кариера последва една доста значителна порция време, в което той правеше филми за големи студия по известни (или поне вече съществуващи) интелектуални собствености, а не оригиналните си сценарии, заради които хората в началото му станаха фенове и заради които избухна на световната киносцена с неповторимия дебют „Две димящи дула“. Разбирам го напълно, но аз не съм от тези хора. Аз съм фен и на последващата му работа, дори и на филмите режисирани „под комитет“ – смятам, че „Мъжът от U.N.C.L.E.“ е криминално подценен филм, който заслужаваше продължение пет пъти повече от „Шерлок Холмс“, който също много харесвам; смятам, че „Аладин“ спечели повече от режисурата на Гай Ричи, отколкото всеки от другите live-action Дисни римейкове спечелиха от режисьорите си; смятам дори, че „Крал Артур: Легенда за меча“, въпреки че цялостно е слаб, също съдържа 20-30 минути в началото от чиста Гай Ричи тип екшън-комедия, които много оценявам. Именно това е причината всъщност да продължавам да съм фен на Ричи, дори и след години от, общо взето, правене на посредствено кино – дори и когато той е принуден да се съобразява с много хора и много интереси, които сигурно са извън неговата лична артистична визия, той успява да вкара уникалния си стил като режисьор, неговата естетика е видна и разпознаваема отдалеч. Представете си тогава за какво става дума, щом едва-едва понесох „Човек на гнева“.

Директно ще започна от най-големия проблем, а после ще ви разкажа подробностите – „Човек на гнева“ въобще по никакъв начин дори за секунда не се усеща като филм на Гай Ричи. В него няма стилизиран екшън, има стандартизиран и клиширан екшън. В него няма бърз, остроумен, силно жаргонизиран диалог – в него има поредица от гнусни шеги, които запълват сцените без екшън. В него няма запомнящи се, отличаващи се, забавни герои, всеки със своята странност и бързо установим характер – в него има Джейсън Стейтъм и купчина хора с прякори. Ден преди да напиша този текст си говорих с приятел, който не разбира особено много от кино, но познава работата на Гай Ричи – този човек е харесал филма повече от мен, забавлявал се е, сподели ми, че му е било весело и разпускащо екшънче. Този човек буквално зяпна от удивление, когато му казах, че това е филм на Гай Ричи – не можеше да повярва, че това е истина. „Човек на гнева“ се усеща все едно Ричи е позволил на някой студент по кино (или на някое от децата си) да режисира филм и да използва името му, а самият той дори не го е гледал. Няма нищо „Гай Ричи“ в този филм.

Историята иначе разказва за Патрик *буквално не мога да си спомня фамилията*, на когото му лепват прякора „Х“ в инкасаторската компания, в която започва работа, защото там всички си имат прякори и както вече споменах, никакви други черти на характера. Може би щеше да е интересно това, че специално ни се показва, че Х минава задължителните тестове, за да бъде нает, на косъм, точно със 70-те процента успеваемост, които се изискват от него, въпреки че очеизвадно е много по-квалифициран от това. Може би щеше да е интересно да проследим какъв му е случаят и какви са тайните му, ако не ни бяха разказани в трейлъра – че синът му е мъртъв и той ще търси отмъщение, или ако ролята беше поета от по-способен или дори малко способен актьор, какъвто Джейсън Стейтъм не е.

wrath-of-man-still2

След около средата на филма започва второстепенната сюжетна линия за това как се е случило синът му да умре. Това е единствената поносима (но само поносима!) част от филма, защото онзи блок бетон Стейтъм не е на екран. Проблемът там е, че въпреки че огромната зееща дупка от актьорски талант, която е Стейтъм, е премахната от уравнението, другите проблеми си остават. Екшънът е скучен и му липсва въображение, групата, която се подготвя за обир, е тотално лишена от индивидуални характери, не научаваме нищо за тези герои, освен кой е шефът и кой е този, който ще създава проблемите.

В тази втора група се подвизава Джефри Донован, който, горкият, е практически единственият в този филм, който може и се опитва да играе. Партнира му Скот Ийстууд – и той не е някакъв дар за актьорската професия, но поне е достатъчно красив, че да искаш да го гледаш на екрана. В първата група, тази на новите колеги на Стейтъм, са Джош Хартнет и Холт МакКелъни, на които също практически нищо не им е дадено да правят.

Абсолютно най-удивителното за мен от целия филм е, че на Ричи (или който всъщност го е режисирал) толкова не му е пукало за сюжета, че има една цяла сюжетна линия с един доста известен актьор, която е напълно необяснена. Присъствието на този актьор и този герой няма абсолютно никакво влияние над сюжета, нямаше нищо да се промени, ако сцените му бяха изрязани. Акълът ми не побира как е възможно Гай Ричи, който е способен да оплете 20 героя в една и съща ситуация, всеки идвайки от различно място, с различен багаж и по различни причини, просто да забрави, че не е обяснил защо един от най-известните актьори във филма му въобще е там.

210504-jason-statham-wrath-of-man-ac-818p

Не мога да кажа как „Човек на гнева“ се сравнява с френския оригинал „Le Convoyeur“, на който е базиран, нямам представа. Но истината е, че няма значение. Филмът сам по себе си е изключително слаб, ако оригиналът също е слаб, това по никакъв начин не оправдава липсата на подобрение в римейка. Стилистичното решение „Човек на гнева“ да се раздели на сегменти, озаглавени с определени реплики, е толкова елементарно и невдъхновено, че е причината да смятам, че е взето от студент по кино. В един друг свят, един истински добър режисьор (какъвто, колкото и да се оплаквам тук, все пак продължавам да смятам, че Ричи е) можеше да го използва в своя полза, да привлича вниманието на публиката към истински важните реплики в отделните части, или пък да изопачи тематиките, които разследва. Но не, тук издълбаната и празна кора на Ричи си е наела приятелчето, какво значение има, че е абсолютно дърво, дори не се е опитала да изгради стойностен свят и поддържащи персонажи около него и просто …. ами не знам, прекарали са си приятно времето по време на пандемията? Радвам се за тях, но да не ми причиняват на мен крайния резултат.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Иван
    2021-06-08 at 14:27

    Въпреки че не прилича на филм на Мадончо. беше повече от приятен за убиване на време!

    Отговор

    • Pow R Toc H
      2021-06-08 at 16:20

      Кое па му беше приятното? Всички бяха некви уроди, и си трепаха, кат мухи, щот така пише на хвърчащите листчета дет са им дали за сценарий. Мрачен, безиидеен, предвидим та дрънка, нищо забавно, нито от към репликите, нито от нищо. “
      Ако говорим за леки и приятни филмчета – „Никой“ си беше мастърпийс, в сравнение с това говно. Издържах до към средата, а нямах никакви очаквания, освен да получа, нещо „леко и неангажиращо“. И аз харесвам голяма част от филмите на Ричи, но тая шитня е пълен позор, която наистина няма как до повярва човек, че Ричи има нещо общо с нея. Гати деградацията!


  • suicidal
    2021-06-09 at 09:11

    Абсолютно 100% подкрепям автора. Малоумен и тъп филм с нула Гай Ричи усещане, освен малко музика и малко засемане. Имах безумието да напиша мнението си за сценария в една ФБ група за кино и ми скочиха всякакви амеби с аргументите, че това не било док. филм за обир, а магията на киното. Магията на киното!!! Чал.

    Отговор

  • violator
    2021-06-09 at 22:35

    Филмите на Гай Ричи след „Гепи“ все едно ги е режисирал някой лоботомиран рапър.

    Отговор

  • Totenkopf
    2021-06-11 at 14:34

    Крал Артур го изтрих точно на минутата, като видях хоботите на слоновете как имаха закачени за вериги някакви гюлета и разрушаваха с тях, едно от най безумните неща, които някога съм виждал на филм. То и предишния му филм така и не се реших да го гледам, явно и този отива там.

    Отговор

  • kikogod
    2021-06-12 at 16:17

    На мен пък ми беше доста приятен. Вярно, че нямаше почти никакви, типични за него похвати, но защо пък трябва да има? Според мен това е напълно съзнателно, и Гай се е помъчил да направи доста по-сериозна и мрачна крими драма, като си личи, че определено „Жега“ му е бил сериозно вдъхновение. Да, не е нещо невиждано и финала е малко разочароващ и „по учебник“, но честно казано, доста ми беше интересно първата половина с разплитането на цялата история и как се е стигнало до там. Има към средата и нещо като туист, който също ми хареса. Ся, предтекста е, че за тоя филм, така и не гледах трейлър. Може би това ми е изиграло добра шега, тъй като Леда споменава в ревюто, че трейлъра е издал всичко, което е ужасно. В днешно време, тоя тренд е отвратителен, не знам защо няма по-добър контрол по трейлърите. Както и да е – смятам, че Леда е малко крайна и филма си е среден, към добър дори. Имаше не лош съспенс и увлекателна история, но за съжаление слаб финал. Оценка: 7/10

    Отговор

  • Totenkopf
    2021-06-13 at 20:20

    Леда, мерси няма да го гледам!

    Отговор

  • Драго
    2021-06-19 at 13:17

    Това е един от най-добрите екшъни за последните 10 години! Препоръчвам го на тези, които обичат добрия екшън! С класа е над Nobody (2021)!!

    Отговор

  • Satyr73
    2021-08-11 at 19:30

    100%-оф Гай Ричард мармалад. Ненормален режисьор. Каквото захване го прави. Филм направен единствено за Стейтъм.

    Отговор

  • Milbo
    2021-08-21 at 23:17

    Това ставаше – виждаха му се ‘белите конци’, но пак ставаше …
    Сегментите с отделни реплики бяха ок …Why not ?
    Тук със сигурност не са понечили да правят Pulp Fiction

    Unrealistic expectations can always ruin that sort of fun …

    Nobody не можах да го догледам –

    Отговор

Коментирайте