Невидимия / The Invisible Man

 

Романът „Невидимия“ („The Invisible Man”) на Хърбърт Уелс е един огромен и изключително важен крайъгълен камък в литературата и влиянието му в научната фантастика и дори ужасите е неоспоримо. Книгата е вдъхновила множество творци в най-различни сфери на изкуството през последните сто и няколко години и едва ли е изненада за някого, че Universal правят пореден опит да съживят тази своя икона, вдъхвайки ѝ нов, модерен и актуален живот.

Тук ще си позволя да отворя една кратка скоба и да изразя съчувствието си към студиото, което вече над десет години се опитва да стартира своята споделена вселена от познати чудовища, но все нещо се обърква. Последният им опит от 2017 година, който много хора се опитват да забравят, беше нелепият рестарт на „Мумията” с Том Круз и София Бутела. Филмът успя да спечели достатъчно пари, но изключително негативните мнения на фенове и критици принудиха Universal за пореден път да преосмислят своята стратегия за така наречената Dark Universe. В крайна сметка те решиха, поне на този етап, да оставят високобюджетните блокбъстъри и да поемат в по-евтина посока. Благодарение на тази нова насока получаваме и колаборацията им с Blumhouse Productions „Невидимия“.

За всички фенове на чудовищата на Universal, в което число се поставям и аз, Невидимият е не по-малко познат и обичан от останалите им икони като Дракула, чудовището на Франкенщайн, Човека вълк, вече споменатата Мумия или Създанието от Черната лагуна. Клод Рейнс му вдъхва за първи път живот на големия екран през далечната 1933 година под режисурата на Джеймс Уейл. Като всеки подобен персонаж под шапката на това студио, Невидимия получава множество продължения и дори няколко странични истории с разнообразни герои, че дори и смесване на жанрове. Винсънт Прайс, Джон Хол и Артър Франц са само няколко от актьорите, които поемат щафетата от Рейнс. Разбира се, през последните години една от най-популярните сред масовата публика трактовка за невидимост и побъркан учен, който страда от това, е версията на Пол Верховен „Човек без сянка” („Hollow Man”). Самият Уелс не се посочва като източник, но е повече от ясно откъде идва идеята на целия филм.

Ето, че стигаме и до темата на това ревю. Най-новата версия на „Невидимия“ е дело на режисьора Лий Уанел и следващите редове може и да съдържат леки спойлери. Чувствайте се предупредени.

invisible-man-review-i1-20200229

Не мога да кажа, че съм кой знае какъв фен на Уанел като режисьор, но пък харесвам идеите му като сценарист. Признавам обаче, че предишният му филм „Upgrade” доста ми допадна и в него той показа интересна и мрачна визия, която малко или много се опитва да повтори с „Невидимия”. В едно свое интервю той спомена, че се стреми към модернизиране на историята, като в същото време му се иска и да успее да обоснове идеята за невидимостта. Колко е успял ще оставя на вас да прецените, защото нещата могат да бъдат много субективни като стане дума за каквато и да е форма на фантастика.

Филмът със сигурност не губи време за кой знае какво встъпление или представяне на своите герои. Още с откриващата сцена виждаме една силно изплашена и боязлива Елизабет Мос, която се опитва да избяга от своя приятел. След успешното фиаско и помощта на нейната сестра (Хариет Дайър) действието прескача две седмици напред и зрителите научават, че въпросният приятел (Оливър Джаксън-Коен) се е самоубил, а Сесилия (Мос) наследява значителна сума пари от него. Тук идва и най-силната страна на „Невидимия”. Камерата често се премества в очакване зрителите да видят нещо дребно и незначително, което дори могат да пропуснат, ако премигнат. Понякога пък може да ви излъже и нищо да не се случи, но вие ще го очаквате със същото напрежение. Именно този страх от неизвестното и кратките моменти, понякога с продължителност от секунда или две, които ни загатват, че този невидим мъж е там и буквално диша във врата на Сесилия, са най-голямата сила на филма. Кадърът със студения дъх беше много добро попадение и с идеалната продължителност, премахвайки ненужното, което видяхме в някои от рекламите.

Хорър елементите тук отстъпват място на чистия психологически тормоз, който Ейдриън извършва над своята бивша приятелка. Признавам си, че ми се искаше целият филм да беше структуриран по този начин. Злото през цялото време се криеше в звуците, в сенките, дори във вятъра. То сякаш беше лишено от материална форма и по този начин позволява на въображението на зрителите да се развихри максимално. Лъвкрафт е казал, че най-големият страх на човек е страхът от неизвестното и тук този страх е по-голям злодей от каквото и да е друго. Силно и много успешно допринася музиката на Бенджамин Уолфиш („То”, „Блейд Рънър 2049”, „Хелбой”), която работи чудесно в контекста на сцените, но бързо избледнява след това.

invisible-man-review-i2-20200229

Признавам, че не съм фен на главната актриса във филма – Елизабет Мос, която просто ме отблъсква по един специфичен начин, който не мога да обясня. Все пак не мога да не ѝ отдам дължимото, защото от една страна тя трябва да изнесе почти целия филм на раменете си, а и от друга много убедително се представя в ролята на изтормозена и ранена жертва. Страхът, за който споменах по-горе, може да се види в очите ѝ, да се почувства при всяко движение на тялото ѝ. Нито в един момент (или поне аз не мога да си спомня) не става ясно колко време е продължила тази токсична връзка между Сесилия и Ейдриън, но явно е било доста време, за да живее в подобен страх седмици след бягството си.

Ще ми се да кажа няколко положителни неща и за останалите поддържащи актьори, но просто няма какво. Нито един от тях, като започнем от сестрата, минем през чернокожия добър приятел и неговата дъщеря и стигнем до брата на антагониста, нито един не се откроява с каквато и да е запомняща се черта. Те са изцяло праволинейни от първата до последната секунда екранно време и дори няколкото ключови обрата не променят кой знае колко характерите им. Те са там просто да помагат или пречат на Сесилия и да движат нейната история. Всичко останало е на заден план.

За съжаление, „Невидимия” прави един много рязък завой към своята втора половина, който силно променя правилата на играта. Звуците и двусмислените намеци при движенията на камерата са заменени от ясни “невидими” действия. Невидимото все още е невидимо, но вече се превръща във видимо за зрителя. Това, което беше най-голяма сила на филма в първата половина, се превръща и най-голямата му слабост във втората. Камерата продължава да ни показва празните пространства под формата на продължителни и тягостни сегменти, но вече знаем какво се крие там. Дори и там да няма каквото ние очакваме, въображението ни е убедено. Моментът на съспенс се губи и психологическият ужас и тормоз се преобразуват в чист екшън, особено в последните минути преди епилога.

invisible-man-review-i3-20200229

Лий Уанел демонстрира интересни похвати в „Upgrade” и много от тях ще забележите и тук, ако сте гледали въпросния филм. Камерата често обикаля затворените пространства и не се опитва да се фокусира толкова силно върху Сесилия, сякаш действието се предава през очите на нейния преследвач и ние следваме стъпките му. Отново, за мое огромно съжаление, динамичните кадри, които съпътстват „битката” в болничното отделение към финала, въобще не бяха в тон с останалата част на филма, колкото и ефектни да изглеждаха.

Като изключим няколко отделни сцени, почти цялото действие на „Невидимия” се развива в тесни и затворени пространства, които допълнително допринасят за този страх, дебнещ в края на окото. Дали е било търсен ефект или просто ограничение на бюджета, но подобно решение страшно добре работи в контекста на самия филм. Стените сякаш задушават главната героиня и тя вижда заплаха във всяка сянка и всеки възможен ъгъл. Колкото по-малко е пространството, толкова по-близо е опасността и няма място за бягство.

invisible-man-review-i5-20200229

Сигурен съм, че много хора ще се захванат и за основната тема на филма – тази за токсичните връзки и желанието на една жена да избяга на всяка цена от своя насилник. Истината е, че „Невидимия” ни показва една силно изстрадала Сесилия, но нито за момент не се опитва да убеди зрителите в дълбочина колко точно страдания е трябвало да изтърпи, преди да предприеме своето бягство. Уанел използва насилието като средство, но без да се опитва да бъде поучителен, да сочи с пръст или да кара зрителите да си вадят някаква конкретна поука. Дали това е добре или не, сами можете да прецените. Въпросната токсичност на връзката между двамата главни герои е достатъчно ясна и едва ли има нужда от водене за нос.

Може би две от най-големите разлики, които открояват тази версия на „Невидимия” от почти всички останали, които съм гледал, са нейният антагонист и методите, използвани за постигане на ефекта на невидимостта. При всички останали филми злодеят страда от лош страничен ефект – постепенно губи разсъдъка си, което пък води до убийства, насилие и други подобни лоши неща. Тук имаме брилянтен учен милиардер, който желае да контролира всичко и всички около себе си. Неговото съзнание не се променя, защото техниката тук е различна. Без да спойлвам прекалено много, ще кажа само, че Лий Уанел се е опитал наистина да бъде максимално реалистичен, колкото му позволява материята като говорим за научна фантастика, разбира се. Няма да получим реално обяснение в подробности, но поне придобиваме някаква повърхностна идея.

Малко по-горе споменах и музиката на Бенджамин Уолфиш, която наистина много добре пасва на голяма част от сцените и със сигурност допринася за напрежението, което е нужно при напрегнатите моменти. Уви мелодиите бързо избледняват и малко повече от час след напускане на киното не можех да си спомня и една дори. Това със сигурност е жалко, защото ми направиха много хубаво впечатление по време на самия филм.

invisible-man-review-i4-20200229

Невидмият” на Лий Уанел определено няма да се превърне в хорър събитието на годината, но заслужава вниманието на по-запалените фенове. Филмът започва силно и обещава наистина добър психологически трилър, но много бързо превключва от бавното си стряскащо темпо към по-жизнен и бърз екшън. Радвам се, че Уанел не е наблегнал на така наречените jump scare моменти, които са сведени до минимум тук, и наистина се е постарал да предаде ужаса чрез своите герои, независимо дали става дума за последиците от една токсична връзка или побоят над група пазачи в болнично заведение.

Надявам се тази интерпретация на „Невидимия” да си спечели фенове и да покаже на Universal посоката, която им е нужна, за да поставят истинското начало на своята Dark Universe. Епилогът, макар и изцяло завършен, ни предлага намек за едно много по-различно продължение и дори смяна на пола на титулярния персонаж (макар да се носят слухове, че студиото готви и римейк на „The Invisible Woman” с Елизабет Банкс в главната роля и на режисьорския стол). Предполагам, че времето ще покаже как публиката възприема тази нова версия.

Ако сте фенове на чудовищата на популярното студио, а дори и само на Невидимия, то този филм има какво да ви предложи. Сценарият със сигурност не е перфектен и страда от няколко много сериозни сюжетни дупки, особено във втората си половина, но не са чак толкова фатални. „Невидимия” е мрачен филм, който работи със сериозни теми, опитвайки се да бъде модерен и актуален. Липсата на някакво по-солидно и дълбоко послание по въпросните теми може и да се стори проблем за мнозина. На останалите може и да допадне. Лична оценка – 6.5 (можеше да бъде и 7, но тази втора половина, тази проблемна втора половина).

коментари
 
Отговорете »

 
  • Иван
    2020-02-29 at 13:30

    Елизабет Банкс и режисьор са две доста различни неща!

    Отговор

    • Silentium
      2020-02-29 at 22:41

      Кой колкото си може сега. Не че съм гледал нещо нейно де 😀


    • UZUMAKI
      2020-03-01 at 20:35

      Не знам за Банкс, но Мос ми е мн. противна :(


    • Silentium
      2020-03-01 at 21:29

      Подкрепям с две ръце 😀


  • G.Dim.
    2020-02-29 at 23:52

    Оооф, за малко си помислих, че Асен Блатечки е направил филм… :-O

    Отговор

    • Silentium
      2020-03-01 at 06:33

      Лафовете за Блатечки остаряха бързо… вече 😀 Не че схващам какво общо имат с този филм де, ама сигурно ти си знаеш :)


    • G.Dim.
      2020-03-01 at 15:50

      Операцията бяха споделили във фейсбук страницата си един видео афиш от БНТ1, в който се майтапят с Асенката как по би му отивала ролята на Невидимия, заради безсмислените му коментари относно Жокера.


    • Silentium
      2020-03-01 at 17:34

      Хаха ясно, така вече придобива смисъл 😀


  • X-Force
    2020-03-06 at 20:46

    Напълно съгласен с ревюто. Мос износи целия филм на раменете си и направи добра роля. Уанел отново доказва, че е кадърен сценарист и режисьор, но продължава от време на време да бълва тъпотии. „Невидимия“ започна перфектно, но в момента, в който дойде сцената в ресторанта всякаква логика изхвърча през прозореца. Отделно всичко се превърна в генеричен екшън, а последната третина беше толкова anti-climactic, че няма накъде повече. Финалната сцена крещеше, че се задава ненужно продължение. Като цяло му давам 6.5-7/10, но с малки настройки можеха да направят велик филм, който да стигне 8-9/10, а защо не и повече?

    СПОЙЛЕР
    Вместо да Мос да убие Ейдриън толкова лесно, можеше да ползва костюма, за да отговори на огъня с огън и да видим как хищника се превръща в жертва и то в собствената си къща. Доста можеха да развихрят въображението си, но вместо това Уанел избра най-нелепия завършек. Даже не искам да отварям скоба за моралния избор, който ченгето направи, пускайки на свобода Мос…

    Отговор

  • Преслав Наумски
    2020-03-06 at 21:32

    СПОЙЛЪРС АХЕД
    Аз не съм съгласен . Сцената в ресторанта беше страхотна и напълно логична. Последвалият екшън в болницата е ясен, няма какво да го коментираме. За финала, ако бяхме видели „как хищника се превръща в жертва и то в собствената си къща“, е това вече щеше да е нелепо! Даже смехотворно. Логически действията ѝ според мен са точни и мотивирани – в крайна сметка, както чух някой да казва „чудовищата раждат чудовища“. Това, което мен ме притеснява е, как тая измъчена мърла има сили да го заколи някой, който преди това я е вдигал с една ръка за гърлото – то бива изненада, ама чак пък толкова. Освен разбира се, ако костюмът освен невидимост, не дава и някакви допълнителни сили – сервомотори, нано-ала-бала енд шит, но нищо такова не разбрах, аз поне, Скобата за моралния избор на приятеля ѝ е страхотна и аз с удоволствие бих обсъдил. Според мен това е нещо, коетое напълно нормално – за човек, който почти е станал свидетел на смъртта на дъщеря си.
    Не съм съгласен и с ревюто, за „резкият завой“, който филмът прави във втората си половина, а именно, че невидимито се превръща във видимо за зрителя. Да така е, но за мен това е абсолютно наложително. Метафората е налице, но тук не става въпрос за изцяло психологическа алюзия – все пак говорим за истински невидим човек, и той трябва да манифестира по някакъв начин. В противен случай, щеше да е различен филм. Да, готин, в който никога не сме сигурни дали има истински невидим или не, но в случая говорим за класическо чудовище – място за съмнение няма. Вече градиш напрежение от това къде е, не дали е. За мен е проста задължително да го видим това. И евала, че дори и след този момент филмът продължава да гони минимализъм.
    Като цяло изненадащо стабилен филм. Твърдо 7,5/10 от мен.

    Отговор

    • X-Force
      2020-03-06 at 22:30

      Аз нямам нищо против сцената в ресторанта като идея и изпълнение. Наистина се изненадах колко смело убиха такъв поддържащ герой. Проблемът ми е, че убийството стана пред десетки хора, на оживено място, където не можеш да ме убедиш, че няма камери. Достатъчно е полицията да погледне записа и неоспоримо да се докаже невиността на Мос. Просто няма как да ме убедиш в обратното. Ако бяха вмъкнали 60 секунди как Ейдриън отива в IT стаята и изключва камерите щеше да е една идея по-правдоподобно, но who cares I guess… Просто всичко работеше на 200% във филма до този момент и това ме накара да слагам под съмнение логиката в решенията на полицията, вкарването в лудницата и т.н. откъдето пък дойдоха други проблеми.

      Не мисля, че би било смешно да се „обърнат масите“ и хищника да стане жертва. Даже това би подхождало повече на героя на Мос понеже тя не спря да бяга и да се крие през целия филм. По този начин тя продължава да се „крие“, но отмъщава по подобаващ начин. Всичко е въпрос на изпълнение, но отново – не можеш да ме убедиш, че начина, по който приключи конфликта между тях беше задоволителен. Всичко приключи за 2 секунди и дотам.

      От една страна се съгласявам за мотивацията на полицая да си затвори очите за убийството, но то друга – сори, ама ти си ченге и ставаш свидетел на предумишлено убийство. Искаш да ми кажеш, че той ще продължи да си пие кафето с Мос след всичко това? След като измряха толкова много хора? В крайна сметка дъщеря му е жива и невредима – мотивите за решението му са на кантар.


  • kikogod
    2020-03-18 at 13:38

    Влязох с минимални очаквания, но филма се оказа супер адекватна адаптация на втръсналата история за Невидимия. Да, това е и най-големия „минус“ на филма – реално не показва нишо ново и невиждано. Особено след култовия Hollow man, почти всички тропи са ми ясни. Буквално е все едно същото, само че по-малко over the top, от колкото беше филма на Верховен. Тук режисьора и сценарист Лий Уанел е успял да предаде срахотна атмосфера на постоянен страх от нещо, което не виждаш. Много добрите монтаж и интересни заигравки с камерата, показващи, че все едно има нещо в стаята, почти не те оставят да си поемеш дъх, поддържайки смущаващото усещане, че бивате наблюдавани. Знаех си, че има хляб в този човек, след като изглежда нискобюджетния му over the top сай-фай екшън UPGRADE, който също препоръчвам с две ръце! Другите силни страни на филма са добрата актьорска игра, особено от главната актриса (въпреки, че не ми е особено симпатична), както и тягостната музика, която прекрасно се сменяше динамично със случващото се. Единственото по-различно в сценария беше факта, че този път, може би Невидимия имаше ясно поставена цел, която преследваше и се получаваше интересна игра на котка и мишка и някои готини туистове между него и героинята. Финалът леко ме издразни, защото малко ми се стори попретупан и на бързо скалъпен, но бих го простил. Общо взето е впечатляващо какво е постигнал екипа и режисьора на филма само с бюджет от 7 милиона долара. Някои сцени са толкова добре направени, че няма как да разбереш, че филма струва жълти стотинки. В тези времена на бомбастични бюджети и ефекти е глътка свеж въздух да видиш нещо такова.
    Оценка – 7,5/10

    Отговор

Коментирайте