Дисекцията на семейството е една от любимите теми на поколенията. Неговият анализ прескача през десетилетия и столетия, за да намери много форми и изразни средства. От Фройд, през музиката, до киното семейството, като основна социална група на всеки човек, е разнищвано, анализирано и разпарчетосвано по много и най-различни начини.

Киното, подобно на таткото на психоанализата, рядко харесва щастливи семейства. Щастието е рядка болест, на която се гледа с отвращение и с мнителност, както дете гледа супа топчета в детската градина. За киното то е неестествено състояние, кратък миг, който само чака веселата фасада да се пропука, за да започне навън да се излива реалната помия. Ако човек трябва да сварни истинския живот с киното и своето собствено семейство с най-известните изобразени в седмото изкуство, то той ще остане крайно разочарован – те са лъжливи, жестоко деформирани под натиска на бита, скучни, мръсни и грозни. Независимо от фасадата, която продават на света навън.

marriage-story-review-im03-20200123

Семейството е фабула, в която могат да се случат хиляди сюжети. От крайните с убийства, измами и брутален тормоз – станали основа на множество истории – през починали роднини, раздели, скандали и нанесени непоправими психически разстройства, до по-обикновените просто нещастни, без да знаят защо или да имат основателна причина за това. Но причина винаги има, вярвайте. От най-простите битовизми до по-сложните предателства, семействата, които киното показва и анализира под формата на безмилостен разказ, а накрая разкъсва на две, са винаги нещастни и слънцето отдавна е спряло да свети на тяхната улица, както се пееше в една песен.

Именно едно такова семейство Ноа Баумбах поставя в центъра на своята, на пръв поглед, простичка история. Според законите на всяка логична мисъл Чарли и Никол – персонажите в Marriage Story – не би трябвало да имат никакви проблеми. Те са млади, красиви и успешни. Те са бохеми. Живеят в Ню Йорк, той е режисьор, тя е актриса, имат дете, имат приятели, прекарват си добре, печелят пари, печелят и награди. Ноа Баумбах ситуира своите персонажи в една много неестествена за повечето хора среда. Двамата са артисти – емоционални, чувствители и самоанализиращи се хора. Те не са хлебар и сервитьорка, шофьор и касиера, или дори по-изтънченото – учителка и мениджър на нещо си. Почти неестествените им професии може би имат за цел да ни лишат от цялото усещане за бит, които този тип филми носят. Не, че такива неща не се случват в света на артистите, просто човек не е свикнал да ги гледа поднесени по толкова обикновен начин. Или просто изборът на ситуация е такъв, защото Баумбах знае този свят най-добре – той е режисьор, а жена му е актриса, превърнала се в режисьор. Защото човек наистина познава най-добре само и единствено себе си, и колкото и да е странно за някои, се вдъхновява от нещата, които се случват в собствения му живот, а не от несъществуващи и чужди му светове.

marriage-story-review-im04-20200123

Marriage Story вкарва с шут зрителя в началото на един развод, дошъл сякаш от нищото. От нещастието само по себе си и от недоволството да си тук и сега, без да знаеш причините за това, но дълбоко притеснен от факта, че сам си се докарал до това положение. Тук нямаме кратко интро на семейна идилия центруфугично преминала в грозна разпра. Още на петата минута ние влизаме, чувствайки се почти непоканени, в интимния свят на Чарли и Никол, който е станал неудобен за двамата като тесни обувки.

Първите четири минути в Marriage Story са посветени на едно ехо и сенките на отминалото време, в което двама души са били щастливи. И Никол, и Чарли показват с почти задъхан ритъм, кои са нещата които са обичали един в друг. Самозалъгвайки се може би, че те са били достатъчни за крачката „докато смъртта ни раздели“ и довели ги до положението, в което се намират – седнали на неудобен диван пред още по-неудобен психоаналитик. Оттам насетне с прецизността на хирург, но с подхода на касапин, Ноа Баумбах започва плавен разказ за погрома на тяхното семейство.

Какво поражда семейното нещастие? Според Баумбах и неговия Marriage Story, то това са изначалното недоволство и крайната незадоволеност. Във всякакви аспекти. От това да не бъдеш признан, през дребните детайли, които изглеждат маловажни на пръв поглед, но придават смисъл на бъдещето ти с някой, до това да се чувстваш не важен, не харесван, не обичан. Безразличието е онова, което убива любовта. Не омразата.

marriage-story-review-im05-20200123

Никол и Чарли са нещастни, но още не го знаят. Първа до този извод стига Никол. Причината за нейното нещастие, колкото и банално да звучи, е чувството, че не е оценена. Не от публиката, хората, критиците, а от мъжа си. Мъжът, който я кара да се чувства маловажна и безлична. Прозрачна като лепенка на хладилник, която някой някога е поставил там и е забравил. Причината Чарли да се чувства нещастен е, че не знае какво иска Никол. Той просто не разбира. Неговото нещастие се генерира в течение на сюжета и фиаското на развода, в което е въвлечен. В началото на филма заварваме Никол инертна и недоволна, а Чарли става зло и изкълчено чудовище на себе си няколко сцени по-късно, заради безумиците, които му се случват. Накрая и двамата са злодеи, които хвърлят един към друг мръсотия, която се трупа на пластове и шансовете тя да бъде отмина, отлита с всяка минута, в която зрителят потъва в историята.

Техническата част на един развод е сложна, суха и неприятна машина. Лепкава материя, която ще дефинира следващите няколко години от живота ти. Не познавам човек, чийто развод да е бил лесен, като песен, лековат или да е минал безпроблемно. Същото важи и за по-простия вариант на раздялата, в която един иска да си тръгне, а другият не разбира защо и съответно му е трудно да го пусне. Но за съжаление, когато в едни отношения се стигне до това положение, сетивата и на двамата участници са толкова обострени, че дори най-малкият дразнител може да причини силна болка и ударна мигновенна реакция.

marriage-story-review-im06-20200123

Ноа Баумбах взима всички тези елементи – от техническата част на развода, която е сложна, тромава и пълна с глупости и гадости, през личните разпри, и стига до нуждата да нараниш другия още по-жестоко. Така, благодарение на тези елементи, той запълва „с месо“ своя филм и разказва историята на едно нещастие.

Третият закон на Нютон гласи, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посоката си противодействие. Верни на него Чарли и Никол започват да нанасят все по-жестоки удари един на друг, докато не стигат на големия сблъсък, изобразен в една от най-органичните и великолепни сцени с диалог, които модерното кино, сюжетно обособено в семейните истории, може да покаже.

Чарли и Никол въвличат себе си, детето си, което странно за една семейна история не е в самия й център, а е по-скоро ехото, което двамата използват, за да се надцакват, приятели, роднини и няколко странични наблюдатели в нещо, което започва като спокойна раздяла, за да се озове в бойното поле на чувства, емоции и омраза.

marriage-story-review-im07-20200123

Бавната, почти математически премерена точност, с която Баумбах води зрителя към центъра на битката, е прецизно премерена и симбиозно разпределена в целия филм. Сцените се преливат една в друга, напрежението се покачва, избухванията се редуват с моменти на спокойствие. Баумбах прави дисекция на модерното семейство под лупа, за да изкара на повърхността най-грозното, което лицата ни и душите ни крият. А когато видим тези лица, подобно на Чарли и Никол, ние сме ужасени от себе си и искаме да се махнем час по-скоро от това, което ни е накарало да погледнем.

Колкото и да обичаме някого, когато напрежението и недоволството е настанено между нас, а хвърлянето на мръсотия се е превърнало в ежедневие, се стига до момент, в който връщане назад няма. Баумбах води зрителя по стълбица именно до този миг, за да му покаже, че няма черно и бяло, добър и лош. За един танц са нужни двама и независимо кой е започвал първи, накрая и двамата танцуват тангото в ритъма. Ритмично, понесени точно в един такъв танц, Чарли и Никол влизат в тангото на раздялата, започнала просто и спокойно, стигнала до борба за надмощие, за да излязат от нея опустошени.

Подобно на повечето битки и тази тук, макар и не толкова визуално впечатляваща и носеща усещането на блокбастър, завършва с моменти на умора и приемане. Победители, разбира се, няма. Само зли моменти на слабост, които всеки се опитва да забрави. Чарли и Никол се възстановяват от развода и всеки продължава по пътя си. Цената, която плащат е висока и двамата го знаят. Затова и накрая се опитват да се държат по онзи повърхностно щастлив начин. В който се правиш, че си доволен от финала, но дълбоко в себе си знаеш, че просто си щастлив, че всичко е свършило.

marriage-story-review-im08-20200123

Както казах в началото дисекцията на семейството вълнува човека от времето, в което е запалил огъня. Щастливото семейсто е като НЛО, за което хората говорят, но никой не е срещал. Ноа Баумбах прави класически разказ на най-старата история в света – тази на отминалата любов – с модерен привкус и горчиви нотки. Скарлет Йохансон и Адам Драйвър са магнетични като Чарли и Никол. Те се надиграват и вадят най-доброто от себе си и от другия. И макар всички да знаем колко добър е Драйвър, все си мисля, че сме забравили колко добра е Йохансон. Marriage Story дава отговор на този въпрос и им носи номинации за награди, каквито те безспорно заслужават. Лора Дърн, Рей Лиота и Алън Алда допълват пъстротата на характери, които една семейна битка заслужава. Те са верни войници, въоръжени с токчета и костюми, с аргументи и доказателства, за да направят тази война още по-вълнуваща и болезнена. И се справят повече от великолепно.

Marriage Story е приказка за любовта и омразата, за болката и безразличието, за нуждата да полагаме усилия и да не можем да се справим. За началото, за неизбежния край, за примките, които си поставяме сами, вярвайки, че така е по-добре. За липсата на диалог, за това, че не изразяваме чувствата си, когато трябва, за страховете, че няма да бъдем обичани, за удоволствието да причиняваме най-лошото, на онези, на които държим най-много. За положението, в което сами се докарваме, взимайки поредица от погрешни решения. Защото, както е казал Реймънд Чандлър: „Няма по-смъртоносен капан от този, който сам си поставяш.“ И е бил прав.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

19 Comments

  1. Добро ревю за един от филмите на годината. Скарлет напомня колко добра актриса е, Драйвър е супер, но истинските MVP-та са Рей Лиота и Лора Дърн – за малкото си екранно време тия хора изградиха перфектни образи на безскрупулни адвокати, които ще помня дълго време.

    П.С. Скарджо има най-успешната година в кариерата си – две номинации (за Jojo и Marriage Story) + участие в най-касовия филм за всички времена. Not too shabby!

  2. Един от филмите на годината – дрън-дрън …

    Ние сме от тези, които не харесаха филма.
    Има сцени, които са тромави и наивно/неубедително указващи к’во следва да ни бъде внушено.
    Един пример само: когато в един момент затваряха една врата заедно, и като я затвориха се озоваха разделение от нея.
    Really ?
    This is silly, тъй като е прекалено очевидно.

    Още трейлъра – аз обичам това, а пък той онова – звучеше изкуствено, неорганично и нагласено.
    Виждаш как актьорите играят. Погледнете го пак – ще го видите. В момента в който Скарлет се смее …
    It is not being that person – it is playing that person ….

    Първата третина на филма тежи – поради тези именно причини – аха да набере скорост и не успява –
    Писал, правил, струвал Баумбах- скърца просто …

    В един момент всичко тръгва – смазано и хубаво – и после пак – глупости някакви.
    Финалът с писмото и детето бе абсурден – it is embarrassing.

    Режисьорът е длъжник на двамата главни актьори.
    Те си вършат своята работа отлично – но са подкопани от някои сцени и реплики – които не са се получили –
    Чисто и просто Баумбах не е успял съвсем да извади елементите, които са в повече и е трябвало да изчисти – за да е по-лек, елегантен и дълбок крайния резултат.

    Най-симпатични и органични са двамата адвокати.
    Думите им пъплят от живот – те са убедителни, забавни и завършени.
    Защо ?
    Защото тези замечателни актьори играят архетип, който не е натоварен от сложния процес, в който са вкарани основните герои – процес, който сякаш в главата на автора не е съвсем избистрен …
    Фактът, че само те имат шанс за реални награди – и са най-убедителното нещо във филма илюстрира проблема с централната история…

    Явно на самия Баумбах са му трябвали години да загрее как е оплескал работата със семейството си – в реалния си живот.
    Адам Драйвър успява да покаже този процес на осъзнаване – дори болката тук там по отношение на сина му, въпреки, че режисьорът на практика му пречи (без да иска предполагам).

    1. Добър коментар! А какво мислиш за The Squid and the Whale (2005)?

    2. Сцената с вратата… Мдам… Определено ме издразниха там. Сякаш правена за зрител без мозък. Съгласен.

  3. „Двамата са артисти – емоционални, чувствители и самоанализиращи се хора. Те не са хлебар и сервитьорка, шофьор и касиера, или дори по-изтънченото – учителка и мениджър на нещо си“…Щото хлебарите, селвитьорите, шофьорите и касиерите или учителите и мениджърите не могат да са чувствителни и самоанализиращи се хора. Алоууу .. Зузи.ту.

    1. Абсолютно подкрепям! Баси резила! WTF?!

  4. Благодаря за ревюто. Споделям всичко написано. Това е филмът от 2019-та, който ме разчувства най-много.

  5. дали по време на снимките Драйвър е казал на Лорето:
    „добре, че те вкараха в преразход преди две години, че ако знаеш що за сценарий са измъдрили за последната серия …“

  6. Стига хвалби за този филм! Не е лош филмът, ама си е за стрийм контент. И след като второстепенните персонажи във филма правят най-голямо впечатление, тогава има ли смисъл въобще да го обсъждаме, камо ли за Оскар!

    ПП Препоръчвам вместо тази изсмукана от пръстите драма, по-добре гледайте Доктор Сън – режисьорската му версия! Може би е само около 100-на пъти по-интересен.

    1. Ихаааа: „стрийм контент“!
      К’о е туй? Някаква нова исконно българска фраза ли е? Я за простаците някакво обяснение?

  7. Само тотален ментален и емоционален фалит, който грам не отбира от кино, може да каже, че този филм не е добър или пък, че най-доброто в него били поддържащите персонажи. Бахти чехълчетата, братче. Много се дразня на себе си, когато такива малоумници ме карат да избухвам… 🙁
    Браво за ревюто! Филмът е невероятен, и като кино, и като история, и като изпълнения.

  8. Само прикрит гей, който се приема за голям киноестет може да реши, че този филм е нещо повече, отколкото е в действителност. Ако беше за голям екран, тогава щеше да бъде пуснат на голям екран! Синопсисът на този филм е толкова тривиален, че няма на къде повече! Да не говорим, че се отнася най-вече за Щатите, където всяко трето семейство е разведено. То затова и бракоразводните адвокати просперират. И може би най-големият проблем на филма е, че се крепи на бракоразводната система в САЩ, както и на решението на единия член от семейството да намеси адвокати при развода, след като първоначално двамата са взели решение да не ги намесват. Подобна „драма“ не би се получила никъде другаде по света, и е по-правилно филмът да се нарича „Бракоразводна история“. Още по-голяма „драма“ се получава, когато двамата почти банкрутират, за да платят на адвокатите си. Даже има сцена, където филмът се подиграва на себе си. Това е сцената, когато са в съда – обсъждат се доходите на семейството, заради които е възможно тези адвокати да бъдат наети. И това, че делото за развода се протака прекалено, докато други по-бедни хора чакат реда си в препълнената зала.

    ПП И след като „избухна“ какво се получи?! Буря в чаша вода ли?! Ха-ха! Явно си твърде слабоумен, за да определиш сам значението си за околните, без да се надценяваш многократно!

    1. Напълно съгласен.Филмът е безкрайно банален и не ми харесва( а съм открит гей)Някак с Крамър срещу Крамър бракоразводните филми ми се изчерпват,

  9. Ихаааа: „стрийм контент“!
    К’о е туй? Някаква нова исконно българска фраза ли е? Я за простаците умниците да дадат някакво обяснение?

  10. Инициирахте у мен дестинация за обсервиране на лайкван „и“бект!