Американски животни / American Animals

The perfect heist is a work of fiction
от на 2018-09-09
 

Абсолютна изненада се оказа за мен „American Animals” на Барт Лейтън („The Imposter“)! Въпреки че сме отразили цели два трейлъра, бях пропуснал да си отбележа заглавието в списъка за гледане и бяха нужни два отзива (тук и тук), които да привлекат интереса ми към това, което се оказа, един от по-добрите филми тази година.

Историята, както изписват в самото начало, не е базирана на действителен случай, а е драматизация на самия случай – обир, извършен от четирима колежани през 2004 г. Обектът на тяхното рисковано начинание са няколко изключително редки книги от библиотеката, най-ценната от които е „Птиците на Америка“ от Джон Джеймс Одюбон, писана в началото на XIX век. Редкият том, илюстриран с изящни рисунки на самите птици, се оценява на повече от 12 милиона долара. Сума, която е достатъчна, за да накара Уорън (Евън Питърс), Спенсър (Бари Кьоуън), Чаз (Блейк Дженър ) и Ерик (Джаред Ейбрахамсън) да прекрачат невидимата граница, която завинаги ще промени животите им.

Фрагмент от превъзходните рисунки в книгата на Одюбон.

Фрагмент от превъзходните рисунки в книгата на Одюбон.

Най-впечатляващото в случая не е толкова невероятната историята, колкото подходът на Лейтън, за когото това е първи художествен филм (ако изобщо можем да го наречем такъв). „American Animals” е любопитна комбинация от интервюта на самите момчета, техните преподаватели и родители, но и драматизация на самите събития, в която участват упоменатите по-горе актьори. Наясно съм, че може би ви звучи безумно на първо четене, но Лейтън е оплел структурата толкова добре, че в самия край няма никакво значение кой е истински и какво играе. С течение на времето актьорът и действителният човек се сливат – първият става проекция в миналото на втория. Не съм виждал скоро толкова убедително използване на подхода, но си спомням, че във „Вземи парите и бягай“ на Уди Алън имаше подобно преплитане между документално и художествено, само че там интервютата бяха измислени и цялото нещо клонеше към пародия.

Филмът е ясно разделен на две части – първата за подготовката и втората за извършването на самия обир. Свежо е да се види, че някой отдекя толкова време за подготовката на обир, която се проследява в детайлност (този сегмент в обикновен екшън би бил около 20 мин). Четох, че на някои критици им се сторило твърде мудно придвижването на дейстивето, но нито за момент не почувствах излишно сюжетно мотане. Динамично, забавно и интригуващо протича първата половина. Сигурен съм, че Стивън Содърбърг няма да пропусне „American Animals” и ще го видим в списъка му с изгледани заглавия, имайки предвид колко деривативен от неговото творчество изглежда като тон филмът. Това го казвам по възможно най-добрия начин, разбира се.

Страхотната дигизировка за първия опит е на възрастни мъже.

Страхотната дегизировка за първия ден на обира е на възрастни мъже.

Въпреки веселите сцени обаче, в думите на родителите на момчетата се може да се чуе повторена думата „загуба“. Не се усеща нищо трагично в самия тон на филма – вижда се, че децата са живи и здрави все пак (не бях запознат със случая,  – препоръчвам ви да не проверявате), но се усеща едно уплътнено чувство на разхищение. Правдивите истории за кражба неизменно са истории за вина и изолация – като шедьовъра на Робер Бресон „Джебчията“, напоен толкова силно с „Престъпление и наказание“ на Достоевски и като фантастичния „Good Time”, за който отделихме специален текст в началото на годината. Спомних си и за документалния „One Year in a Life of Crime“, от който е вдъхновен отчасти „Good Time”. Там има много от тази загуба и разхищение на младостта.

Но тук малко избързвам, защото в по-голямата си част „American Animals” е юношеско приключение – една авантюра, в която момчета, които имат цялото спокойствие на света, решават да платят цената за дозата адреналин. В подготовка за обира гледат „Убийството“ на Стенли Кубрик, а на рафта се виждат наредени още „Глутница кучета“, „Кибритлии“, „Крадец”, „Обичайните заподозрени“, „Бандата на Оушън“, „Ужилването“ „Аферата Томас Краун“, „Критична точка“ и дори „Кавга“ на Жул Дасен. Няма начин човек да не ги погледне съжалително и със съчувствие – това са деца, които нямат никаква представа от това, което се готвят да извършат. След това идва денят на обира.

Макетът, който използват за подготовката на обира е като отражение на самия филм - поглед отгоре на едно престъпление.

Макетът, който използват за подготовката на обира е като отражение на самия филм – поглед отгоре на едно престъпление.

И след него вече идва денят на обира, защото се оказва, че не са пресметнали всички фактори. Това ще е най-малкият им проблем. Тук интервютата спират, драматизацията поглъща всичко останало и насочва погледа към хаоса, който се отприщва в библиотеката. Мога да си представя как в бъдещето други крадци гледат този филм като пример за това как не трябва да се извършва обир. Старая се да няма спойлери, но ще издам, че нещата стават наистина embarrassing. Сегментът на самия обир е зловещо напрегнат и пропит с хумор и съжаление. Актьорската игра е великолепна, малко по-късно Чаз (Блейк Дженър) ще насочи пистолет към останалите, докато през сълзите му прозира непоносимото осъзнаване на ситуацията. От тук нататък нищо няма да бъде същото.

American Animals” не е нравоучителен, не се старае да ви убеди „не правете така вкъщи“, но със сигурност краят му не оставя голямо място за разсъждения и морални дебати. Съжалението и разпиляното време се усещат във всеки един от погледите на четирите момчета, от които са взети интервютата. И четиримата са успели да се адаптират в обществото, но сянката от извършеното престъпление продължава да тегне върху животите им. Като всички въздействащи произведения на изкуството, отнасящи се за престъпници, „American Animals” улавя точно емоцията, дестилира я и оцветява платното, върху което различните хора ще разтълкуват различен образ, но всички ще са наясно, че виждат свиващо сърцето изображение на смъртта и насилието и последвалото съжаление. В случая като красива, но жестока птица с окървавени нокти, нарисувана върху страница на стара книга.

Част от страхотния постер.

Част от страхотния постер.

Един ден ще умреш!“ е викът, който отеква зад Спенсър (Бари Кьоуън), докато се опитва да се оттегли от кражбата. Вероятно това са думите, проявления на мисълта, които тласкат тези четири момчета да проядат седем години от живота си. Никой от тях не отделя време да планува какво ще направи с парите от кражбата. Сякаш са наясно, че нямат шанс от самото начало. Може би някои от тях тайно се надяват да бъдат заловени. Като слаб син, който намира утеха в наказанието на баща си – категорично и насилствено избавление от хаоса в света. Може би целият обир е бил за добро – придаване на смисъл в обърканото им съзнание. Няма дефинитивно обяснение на постъпката им, щеше да бъде обидно опростяване ако имаше.

American Animals” е филм, който спокойно можеше да е част от каталога на A24, но е хубаво, че не е. Важно е да се правят толкова живи независими проекти от колкото се може повече компании. Със страхотна операторска работа, саудтрак (за втори път тази година, след „Hot Summer Nights“ се чува великолепното парче „Vitamin C” на CAN) и може би един от най-добрите монтажи от доста време насам, Барт Лейтън предлага солиден независим филм за престъпленията на младостта и дава заявка, че има какво да покаже в художественото кино. Със сигурност спечели още един ентусиаст за следващия си проект.

Оценка: 7.3/10

коментари
 
Отговорете »

 

Коментирайте