Кейт Бланшет: Long may she reign, our super-dainty Cate, daisies and jasmine bouquet!

 

*Заглавието е заигравка на автора с монолога на Петручио, в който ухажва и възхвалява непокорната красавица Катерина и я нарича „полски мой букет“ в пиесата на Шекспир „Укротяването на опърничавата“. За останалото ще се досетите сами.

Холивуд, боготворен и осъждан заради противоречивите си нрави и морал, място на избраните, нарицателно за красота, богатство и разкош, сбъднатата американска мечта, символ не само на американските, но и на световните идеали, е дал на света не едно име, което със своя талант и железен характер е изковало инициалите си със златни букви в историята на киното.

Там женската красота винаги е била издигана в култ, съпроводен с желание, похот и възхита. Актриса, която е на върха, кара публиката да изпада в истерия. Чертае стъпките в модата. Става модел за подражание за жените, а мъжете са в краката ѝ, копнеейки да се докоснат до нейното величие.

Там, в лоното на киноиндустрията, много млади и неопитни момичета, извървявайки стръмните пътеки към успеха и славата, понякога жертвайки много, са се превръщали в легенди пред очите на публика и критика. Понякога те са с осанка на кралици, понякога са нестандартни, опърничави или кокетки. Списъкът е неизброим… Марлене Дитрих, Вивиан Лий, Джуди Гарланд, Катрин Хепбърн, Джоан Крофорд и Бети Дейвис, Одри Хепбърн, Грейс Кели, музата на Хемингуей Ава Гарднър, изпепеляващата Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, София Лорен, секс символът Мерилин Монро, Джейн Фонда, Джесика Ланг, Мерил Стрийп..

Когато през 2003 г. Мартин Скорсезе ѝ поверява ролята на киноиконата Катрин Хепбърн в „Авиаторът“, който проследява живота на легендарния режисьор и продуцент Хауърд Хюз, тя надали предполага, че това ще ѝ донесе първата награда „Оскар“, а още по-малко, че година преди да навърши 50 години, досущ като актрисата Хепбърн, чиято роля изпълнява, ще бъде удостоявана редом с името ѝ да върви званието киноикона.

Днес тя отбелязва своя 49-и рожден ден, заела президентското място в журито на 71-я филмов фестивал в Кан. Тя е доказана актриса с огромен диапазон, разнообразна филмография, съставена от сериозно и арт експериментално кино и комерсиални продукции. Удостоена с две награди „Оскар“ и още пет номинации. Три награди „Златен глобус“, три награди BAFTA и какви ли още не отличия. Отдадена на щастлив 21-годишен брак с драматурга и сценарист Андрю Ъптън, от когото има трима сина Дашиъл Джон, Роман Робърт и Игнейшъс Мартин и една осиновена дъщеря Едит. Социално и политически ангажиран деятел, който се бори за различни каузи. Преди дни отразихме интервюто ѝ за списание Variety, в което говори открито за каузите, правата на жените и Харви Уайнстийн. През 2017 г. получава най-висока чест в родината си – спътник на Ордена на Австралия. На вашето внимание, ослепителната Кейт Бланшет!

Преди 49 лета в Мелбърн, щата Виктория, Австралия, в домът на Джун и Робърт Бланшет, първата си глътка въздух поема русокосо момиченце с името Катрин Елиз Бланшет. Джун е учителка и строителен предприемач. Робърт, роден в Тексас, е старшина от американския флот. Тяхната приказка започва, когато корабът, на който работи Робърт, акостира на пристанището в Мелбърн. Плод на тяхната любов са Кейт и нейните по-голям брат и по-малка сестра. В родословното дърво на семейство Бланшет освен американски и австралийски, има френски, английски, шотландски и ирландски гени. Но приказката за тях приключва внезапно, когато Робърт намира смъртта си от сърдечен удар. Кейт тогава е едва 10-годишна.

Свирех на пианото. Той мина покрай прозореца. Помахах му за чао, но не го прегърнах или целунах. Той отиваше на работа. Същия ден той получи инфаркт. Беше само на 40. Развих навик никога да не напускам къщата, без да съм се сбогувала с всеки поотделно.

Описва себе си в детството като наполовина екстроверт, наполовина дама, останала без кавалер. Майка ѝ Джун никога не се омъжва повторно.

Години преди да стане любимка на камерата, Кейт открива любовта си към сцената. Едва 12-годишна, Кейт бива забелязана от преподавателката по актьорско майсторство Фелисити Донъли в Методиския женски колеж, в който учи. Тя вижда в малкото момиче с необикновена красота талант и огромен потенциал, а скоро след това я прави водач на класа по драма. Там се разкриват и режисьорските ѝ заложби. Режисира неведнъж различни пиеси на сцената в колежа. Една от тях е адаптация на класиката от 1969 г. „Уморените коне ги убиват, нали?“. След като завършва гимназиалното си образование, следва период на известно лутане. Първо записва икономика и изобразително изкуство, но прекъсва.

Завръщането ѝ към сцената е, когато Кейт е приета в Националния институт за драматични изкуства в Сидни, който завършва през 1992 г. и започва кариера в The Sydney Theatre Company и други местни театри. Удря джакпота с ролята на Каръл в „Олеана“ на Дейвид Мамет по три причини: това е първата ѝ голяма роля, а сценичен партньор ѝ е самият Джефри Ръш, за капак получава отличията „Newcomer Award“ и „Розмонт“ за най-добра актриса. Години след това с Ръш ще се срещнат отново на големия екран.

През 1995 г. е номинирана за най-добра актриса за ролята на Офелия в „Хамлет“ на The Belvoir Street Theatre Company. Изиграва още една шекспирова роля в „Бурята“ – тази на Миранда. Започва да получава покани за роли и на малкия екран – участва в сериалите „Police Rescue“, „Heartland“, „G.P.“ и „Bordertown“.

Сред ролите ѝ в театъра са още: Електра в „Електра“ на Софокъл, Нина Заречная в „Чайка“ и Елена Андреевна във „Вуйчо Ваньо“ на А. П. Чехов, Хеда Габлер на Ибсен, Бланш Дюбоа в „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс. През 1999 г. е премиерата на моноспектакъла „Монолози за вагината“ в прочутия The Old Vic в Лондон.

Дори след пробива си в Холивуд, Кейт никога не се оттегля от театралната сцена. Дори за 2 години заедно със своя съпруг са артистични директори на театрална компания в Сидни, до трайното им преместване в Америка. Една от последните театрални постановки с нейно участие е „Слугините“ на скандалния френски драматург Жан Жьоне, която разказва за две сестри прислужнички, които се опитват да убият деспотичната си господарка, наречена Мадам. Бланшет е Клер, а в ролята на сестра ѝ Соланж – небезизвестната Изабел Юпер. През миналата година Бланшет направи дебюта си и на Бродуей с пиесата „The Present” (или „Платонов“) на Чехов, в ролята на Анна Петровна.

С Изабел Юпер в постановката „Les Bonnes“ от Жан Жьоне. Режисьор Бенедикт Андрюс, Sydney Theatre Company, 2013 г.

С Изабел Юпер в постановката „Les Bonnes“ от Жан Жьоне. Режисьор Бенедикт Андрюс, Sydney Theatre Company, 2013 г.

Любопитен факт е, че първото ѝ участие във филм е абсолютно непредвидено. По време на ваканция в Египет, 18-годишната Кейт се запознава с египетския режисьор Кхайр Бешара, с когото са настанени в един хотел. Тогава той я кани на снимачната площадка. Още на следващата сутрин Кейт се озовава сред тълпата около ринга на боксов мач и участва в три сцени, в една от които танцува на заглавната песен на филма. Дебютът ѝ в киното е озаглавен „Kaboria“ и излиза на екран през 1990 г.

Първата роля в голяма продукция идва през 1997 г. във военната драма „Paradise Road“, където си партнира с Глен Клоуз и Франсис Макдорманд. Следващ екранен партньор ѝ е Рейф Файнс в романтичната драма „Оскар и Лусинда“.

През същата година се омъжва за Андрю Ъптън:

Не мислите ли, че както при повечето неща, както при комедията или дори секса, всичко е въпрос на тайминг. Аз мисля, че аз и съпругът ми се сблъскахме в най-подходящия момент. Познавахме се отпреди и не се разбирахме особено, но една вечер играхме покер и не знам как се случи, но приключихме вечерта целувайки се. Той ми предложи брак три седмици по-късно и се оженихме в същия дух. Слава Богу, няма никакви лоши последствия от тази хубава безотговорност.

Веднага след сватбата тя заминава за Англия за снимките на филма, който ще ѝ донесе световна популярност и признание – „Елизабет“ на Шекар Капур. Там тя ще се срещне отново с Джефри Ръш. За изпълнението си на The Virgin Queen тя получава първата си номинация за „Оскар“ и награди „Златен глобус“ и BAFTA. Девет години по-късно тя се завръща в тази роля с „Елизабет: Златният век“ и отново е в листа с номинации на гореспоменатите награди. През 2007 получава две номинации за „Оскар“ – за главна роля за кралица Елизабет I и за поддържаща роля в „I’m Not There.“, в който играе младия Боб Дилън.

Във времето между двата исторически филма за кралица Елизабет I, Бланшет се превръща в една от най-търсените и желани актриси. Спечелила е първия си „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля („Авиаторът“) и работи с най-уважаваните режисьори и актьори: „An Ideal Husband“ по Оскар Уайлд, трилърът „Талантливият мистър Рипли“ на Антъни Мингела с Джуд Лоу и Мат Деймън, „The Man Who Cried“ с Джони Деп, „The Gift”, „The Shipping News” по романа на Ани Пру, режисиран от Ласе Халстрьом и с участието на Кевин Спейси и Джулиан Мур, „Heaven” на Том Тиквер с Джовани Рибизи, „Вероника Герен“ на Джоуел Шумахер, „Babel“ на Алехандро Гонзалес Иняриту, където играе ранената съпруга на Брад Пит.

В интервю за телевизия FOX, Бланшет признава през смях, че е приела ролята на Кралицата на елфите Галандриел в трилогията на Питър Джаксън “Властелинът на пръстените“ само защото винаги е искала да се появи във филм със заострени уши. След края на снимките тя бронзира протезите за уши, с които играе.

В „Записки по един скандал“ на Ричард Еър тя е Шеба Харт, новопостъпила учителка по изкуство в държавно средно училище в Лондон, която има сексуална афера със свой непълнолетен ученик. Нейната колежка, самотницата Барбара Ковет (чудовищно добрата Джуди Денч) е обсебена от по-младата си колежка, изнудва я и я поставя в центъра на огромен скандал. Абсолютно очаквано филмът е приет отлично и академията им гласува номинации в актьорските категории.

В следващите години редува независими проекти с блокбъстъри като „Индиана Джоунс и Кралството на Кристалния череп“ на Стивън Спилбърг, „Робин Худ“ на Ридли Скот, трилогията за Хобит, анимацията „Как да се дресираш дракон 2“, „Пепеляшка“ на Дисни и първия ѝ комикс филм „Тор Рагнарок“. Снима се в два филма на Терънс Малик „Knight of Cups“ и „Song to Song“.

През 2009 попада отново в прегръдките на Брад Пит, в най-нежния и различен филм във филмографията на Дейвид Финчър – „Странният случай с Бенджамин Бътън“, базиран на разказа на Франсис Скот Фицджералд. Любовта между Бенджамин и нежната балерина с име на цвете Дейзи обаче е невъзможна. Докато двамата се борят срещу тленността, продукцията е спряна заради урагана Катрина. Филмът печели три награди „Оскар“ и още 10 номинации, включително за най-добър филм, режисьор и актьор.

Един от най-големите върхове в кариерата ѝ обаче носи името на друго цвете – „Син жасмин“. Лирическата героиня в голяма степен е вдъхновена от Бланш от „Трамвай Желание“. Уди Алън прави възможно най-правилния избор като взима именно нея за ролята. Бланшет, която сме виждали във всякакви вариации на силната жена, жена с класа и аристократична деликатност, този път виждаме като развалина, като един човек на ръба на отчаянието. Неописуемо… „Оскар“, „Златен Глобус“ и BAFTA за най-добра актриса.

За мен работата по „Син жасмин” беше абсолютна симбиоза между практиката ми в театъра и в киното. Всеки ден на снимачната площадка си казвах “Не прецаквай нещата!”. Не беше породено от притеснение, а от чист прагматизъм. Дадена ми е наистина прекрасна възможност, моя работа е да я направя наистина добра. Да достигна очакванията на Уди. Но си го казвах всеки ден. Не съм особено притеснителна и не съм особено зависима. Не търся непрекъснатото одобрение на режисьора, който постоянно да ми казва, че си върша работата добре и че съм страхотна. Нямам нужда да ме побутват. Топката е повече в моето поле.

„Каръл“ (2015)

Последната си номинация за „Оскар“ до момента получава за „Каръл” на Тод Хайнс по романа на Патриша Хайсмит „Цената на солта”. Действието се развива през 50-те години в Ню Йорк. Героинята на Бланшет, Каръл, опитва да се справи с разпадащия ѝ се брак и подтиснатата си сексуалност, докато не среща по-младата Терез Беливет (Руни Мара) и се впуска в „неморална“ връзка.. Поредният възторжено приет филм и 6 номинации „Оскар“.

Мисля, че вече стана ясно колко богат и разнообразен професионален опит има мис Бланшет, но има един филм, който още по-ясно подчертава колко богата палитра на чувства носи в себе си като актриса – „Manifesto“ (2015). Първоначално реализиран като арт инсталация в Берлин, която представлява зала с тринадесет екрана, на които едновременно се излъчват тринадесет откъса с различни решения и жанровe, базирани на манифестни текстове от футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“ и самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и лица от киното. Всяка една роля е поверена на Бланшет. Режисьор е Юлиан Розефелд. Откъсите са събрани и в пълнометражна версия, която у нас може да бъде видяна в Дом на киното отново през есента. Късометражният филм „Red” от 2017 г. също си заслужава да бъде видян.

След този ретроспективен поглед към нейното творчество, ви съветвам да изгледате някой от филмите ѝ, който не сте гледали или да повторите някой, който много ви е допаднал. Нека дружно си пожелаем предизвикателствата пред нея да не спират и да продължава да ни вълнува така искрено от екрана. За финал съм ви подготвил един цитат:

Знаете ли, да се видиш на големия екран не е съвсем просто. Аз обикновено гледам през пръстите на ръцете си. Съжалението винаги го има в края на всеки проект. Това е прекрасното в театъра – всяка вечер поне имаш възможността да подобриш нещата. Винаги съм безкрайно разочарована, а това е нещото, което ме тласка към следващ проект – не за да поправя щетите, а с надеждата да продължавам да се развивам. Иначе няма друга причина да продължавам да го правя, нали?

Честит рожден ден, Кейт!
С много любов, Венци Сариев.

Разбира се, човек се притеснява от старостта. Нека не се лъжем, смъртта е страх за всички ни. Аз просто не се паникьосвам от задълбочаващите се бръчки – те са от смях. А кой иска лице, в което няма история, няма хумор?

коментари
 
Отговорете »

 

Коментирайте