Зад волана / Baby Driver

The good, the bad and the Baby!
от на 2017-07-26
 

Вярвам, че всички добри филми си приличат по нещо. Има някакви тайни послания в тях, които тренираният киноман може да хване дори с просто око, само докато гледа трейлъра. Той може да подуши доброто кино, там където лаикът се заблуждава по заглавието, основния актьорски състав или режисьор, който не е суперзвезда и съответно той не е чувал.

В този ред на мисли „Зад волана” („Baby Driver“) е именно такъв филм. Заблуждаващ те с името си и наличието на Ансел Елгорт наравно поставен с Кевин Спейси. Дори с по-главна роля. Всички мислят, че филмът е ебавка, анимация, някаква лятна чекия… И за някои сигурно ще е именно това. За което могат само да съжаляват, да се почешат по задника и да продължат към залата, в която дават „Бензин“. Асоциацията е не случайна. И в Baby Driver имаме коли, пичка и добра музика.

За всички други „Зад волана” е най-чаканото филмово заглавие това лято и с право. Ако може да опишем един филм като „летен чук“, то това би бил този.

Зад волана” ти влиза ударно и с бутонките още с откриващата си 6-минутна сцена, в която може и да няма диалог, но има парче на Jon Spencer Blues Explosion, пушки, каскада с червено Subaru, Джон Хам, Джон Бърнтал и малко Кевин Спейси.

MV5BMTUyNDk3MTUzNF5BMl5BanBnXkFtZTgwMjA0NzI2MjI@._V1_SY1000_CR0,0,1669,1000_AL_

Подобно на повечето добри филми, които си приличат и които по някаква случайност биха могли да бъдат подминати от по-заблудените люде, този изглежда като нещо, което някой някъде е гледал, при това 100 пъти. Имаме групички от посредствени, но наточени и агресивни обирджии, мастит шеф, замесен в сенчести сделки, млад шофьор за бягство и една девойка, която е обикновено момиче, но участва в необикновени обстоятелства.

Сюжет като приказка, в която накрая всички се женят, гълъби сплитат косата на булката, а лошите биват порицани и наказани публично, и ако сме по-творчески настроени – дори замеряни с развалена храна, за да си научат добре урока.

И може би, ако някой друг, а не Едгар Райт беше правил този филм, това щеше да е точно така. Но отново, ако някой друг, а не Едгар Райт беше писал и режисирал този филм, той щеше да е нещо тотално различно и ние в момента нямаше да пишем за него.

Двете най-важни чувства на света са чувството за мярка и чувството за хумор. Едгар Райт е режисьор, който притежава и двете в перфектен баланс. Освен това има и специфично чувство за разказване на истории. Еклектиката, която неговото кино търпи не е чашата чай на всеки. Той те подлъгва жанрово, спъва те сценарно, защото се мислиш за по-умен и смяташ, че можеш да познаеш сюжета, шутира те диаложно и дори може да те накара да се напишкаш в някои моменти. Дали е защото не понасяш кръв или е защото си се кискал до пръсване, е без значение. Резултатът е един и същ.

MV5BMjMwMTQ3ODU3Ml5BMl5BanBnXkFtZTgwMjYyNjM2MjI@._V1_SY1000_CR0,0,1502,1000_AL_

Едгар Райт прави добре измислено, оригинално и хомогенно кино. При него всеки детайл е важен, всеки елемент е помислен и всяко нещо има значение. Той е като криминален писател, който ти дава всички улики, но ти пак не можеш да познаеш убиеца. Което е най-големият му плюс.

Зад волана” е първата комерсиална забава, която Райт си устройва с Холивуд. Британец в най-яркия и дори клиширан смисъл на думата, Райт прави кино с хумор, кръв и странности, което не би се усладило на всеки. Но който открие себе си в неговите многовкусови визуални полемики, става верен фен до края на живота си.

Зад волана” не е изключение. Той е стилен, изненадващ, многопластов, смешен, добре премерен и задъхан филм.

Той започва като дълга дръпка от коз, който те кара да се чувстваш като еднорог, с цветна и бърза сцена. После те качва на емоционалната си въртележка от обрати, любовна история, няколко обира, голям злодей, група от по-малки злодеи и на финала те опръсква с кръв, колкото можеш да поемеш, че дори и малко повече. След него се чувстваш като дете предобрило със захарен памук, но ти е толкова хубаво.

MV5BMTUxOTQwNjk2N15BMl5BanBnXkFtZTgwNzgzNzI2MjI@._V1_SX1777_CR0,0,1777,744_AL_

Сюжетът наистина не звучи впечатляващо, ако го разкажеш на някой, който в живота си не е чувал за Райт. Имаме адски добър шофьор за бягства от обири с прякор Бейби (B-A-B-Y, baby, както пее Карла Томас), който иска да се измъкне от схемата на обир-бягство-обир-бягство. Той, разбира се, не върши тази работа, защото е зъл или трупа пари за старини, а защото изплаща дълга си към голям и лош човек. Както се случва в приказките – шофьорът си намира момиче и му се налага да мине през хиляди препятствия, за да се измъкне от съмнителните неща, които прави, за да бъде с нея.

Едгар Райт изкълчва клишето на обирджийските филми и го прави да изглежда като картина на Пикасо. Разместена, почти идиотска, но някак шедьовър. И не, защото другите го казват, а защото още с виждането й, ти го усещаш.

Всички клишета за бандите, обирджиите, лошите и добрите хора, тук са обърнати с хастара навън, сложена им е малко театралност и цветове, и са пуснати да си играят на „Стражари и апаши“. Едгар Райт е написал и визуализирал чудесна история, базирана на нищо и никаква жанрова тъпотия, и е намерил перфектните представители, които да я изиграят, под неговото вещо ръководство. От Кевин Спейси, през Джон Хам, Джейми Фокс, до Ансел Елгорт актьорският състав е секси и готин. Те имат пълноценна връзка и чудесна химия на екран, която дори в най-cheesy моментите не те дразни.

MV5BNjcwNjE2OTk3NF5BMl5BanBnXkFtZTgwNjE0NzI2MjI@._V1_SX1777_CR0,0,1777,979_AL_

И, разбира се, третото най-готино нещо в този филм е неговият саундтрак. Тъй като Бейби слуша музика постоянно, песните – чудесни рок и фънк класики от 70-те, 80-те и дори 90-те – са почти перфектно синхронизирани с всяка сцена. Може да кажем, че „Зад волана”  е своего вид модерен мюзикъл, но това освен дръзко, би било и леймърско, затова няма да го направим.

Ако, когато го изгледате обаче, имате напористото желание да се качите на колата, да си пуснете някое парче и да тръгнете към залеза, не се срамувайте, с повечето хора е така.

Зад волана”  е от филмите, които ще отсрамят лятното кино тази година. Така че, между пиенето и пъшкането, дайте шанс на Едгар Райт. Нека ви изненада и затопли задните ви части с този захаросан и вкусен кино шут.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Начев
    2017-07-26 at 15:00

    Браво, хубаво е ревюто, с филмът р кажи-речи десетка <3

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-07-26 at 17:35

    Paзбира се, харесах филма, просто не виждам как Райт може даправи нещо не-яко. Макар обаче да е свеж, майсторски хореографиран и монтиран, с култови типажи, диалози и препратки, не ме изпълни колкото някои от предните му неща. Давам му около 7.5/10.

    PS Райт толкова брилянтно работи със саундтрака, че по ненатрапчив начив в някакви моменти наистина сякаш гледаш мюзикъл. Ама як мюзикъл, не като „Ла Ла Шит“, хаха.

    Отговор

  • Иван
    2017-07-26 at 19:44

    Един въпрос към гледалите го, липсват ли фалшиво изглеждащите CGI автомобили от почти всички филми за автогонки? Ако е така, свалям шапка!

    Отговор

    • Kristiyan Atanasov
      2017-07-27 at 11:52

      До колкото знам, филма е изпозлвал почти на 100% само реални автомобили, разчитайки на супер-каскади с тях!


    • UZUMAKI
      2017-07-27 at 12:44

      Преследванията изглеждаха изцяло practical, при Райт рядко имаш злоупотреба с дигитални ефекти.


    • The Bear Jew
      2017-07-27 at 14:06

      The World’s End!?


    • UZUMAKI
      2017-07-29 at 19:01

      Не ти разбрах въпроса.


  • A.
    2017-07-29 at 18:16

    Филма беше супер и наистина не можеш да познаеш какво ще се случи. Аз лично очаквах да има повече автогонки като началната сцена например.

    Отговор

  • Dredd
    2017-07-30 at 01:16

    Смотано ревю! Дяволски добър филм!! Плътна десетка.

    Отговор

  • Na-Um
    2017-07-31 at 13:03

    Тоя толкова елементарен филм, с два три добри лафа, супер саундтрак, читави екшън сцени и преследване и тотални клишета! Грам не ми е ясна, откъде идва тая истерия и превъзнасяне.

    Отговор

  • Михаил Добрев
    2017-08-03 at 17:21

    Един от най-добрите филми за годината, ако не и за последнтие години. Филмът на фона на днешните кинопродукции е със скромен бюджет, но изключително добре и забавно поднесен.
    Остава приятно впечатление, за някакъв шантав мюзикъл, където според мен му е и голямата сила. Всяка една песен е доста добре синхронизирана и поставена в настоящата сцена и засилва допълнително атмосферата. Кевин Спейси и Джейми Фокс, както и се предполага, са съвършени. Джон Хам също. Каскадите са много добре изпълнение и няма този отвратителн CGI ефект, който остава след някоя боза ала Бързи и яростни. Хуморът работи много добре, като дори и черния такъв , е достатъчно премерен.
    Филмчето е приятно разпускащо, забавно, много по-различно от стереотипа, което се очаква имайки предвид режисьора. Може би, няма да се хареса на доста голяма част от зрителите, очакващи тежки екшън каскади и ефекти.

    Отговор

  • Twin Picks
    2017-09-15 at 19:14

    Някой друг да получи Twin Peaks vibe, виждайки сервитьорката-героиня на Лили Джеймс и напомняйки му на Шели ?

    Отговор

    • Стефан Димов (movieman)
      2017-09-16 at 13:42

      Да, абсолютно! Доста хора са го усетили сякаш. Имаше постове в нета дори. Самата Лили Джеймс носи много близко усещане до младата Медхей Еймик.


    • penzata
      2017-09-16 at 17:26

      Йесте, индийд. :)


  • ratm18
    2017-09-22 at 18:58

    „„Зад волана” не е изключение. Той е стилен, изненадващ, многопластов, смешен, добре премерен и задъхан филм.“
    Кое беше изненадата, кое беше многопластието, кое беше смешното?

    Отговор

    • penzata
      2017-09-22 at 19:01

      Изненадата бе, че филм на Райт бе толкова Диема дженерик. :)


Коментирайте