Вярвам, че всички добри филми си приличат по нещо. Има някакви тайни послания в тях, които тренираният киноман може да хване дори с просто око, само докато гледа трейлъра. Той може да подуши доброто кино, там където лаикът се заблуждава по заглавието, основния актьорски състав или режисьор, който не е суперзвезда и съответно той не е чувал.
В този ред на мисли „Зад волана” („Baby Driver“) е именно такъв филм. Заблуждаващ те с името си и наличието на Ансел Елгорт наравно поставен с Кевин Спейси. Дори с по-главна роля. Всички мислят, че филмът е ебавка, анимация, някаква лятна чекия… И за някои сигурно ще е именно това. За което могат само да съжаляват, да се почешат по задника и да продължат към залата, в която дават „Бензин“. Асоциацията е не случайна. И в Baby Driver имаме коли, пичка и добра музика.
За всички други „Зад волана” е най-чаканото филмово заглавие това лято и с право. Ако може да опишем един филм като „летен чук“, то това би бил този.
„Зад волана” ти влиза ударно и с бутонките още с откриващата си 6-минутна сцена, в която може и да няма диалог, но има парче на Jon Spencer Blues Explosion, пушки, каскада с червено Subaru, Джон Хам, Джон Бърнтал и малко Кевин Спейси.
Подобно на повечето добри филми, които си приличат и които по някаква случайност биха могли да бъдат подминати от по-заблудените люде, този изглежда като нещо, което някой някъде е гледал, при това 100 пъти. Имаме групички от посредствени, но наточени и агресивни обирджии, мастит шеф, замесен в сенчести сделки, млад шофьор за бягство и една девойка, която е обикновено момиче, но участва в необикновени обстоятелства.
Сюжет като приказка, в която накрая всички се женят, гълъби сплитат косата на булката, а лошите биват порицани и наказани публично, и ако сме по-творчески настроени – дори замеряни с развалена храна, за да си научат добре урока.
И може би, ако някой друг, а не Едгар Райт беше правил този филм, това щеше да е точно така. Но отново, ако някой друг, а не Едгар Райт беше писал и режисирал този филм, той щеше да е нещо тотално различно и ние в момента нямаше да пишем за него.
Двете най-важни чувства на света са чувството за мярка и чувството за хумор. Едгар Райт е режисьор, който притежава и двете в перфектен баланс. Освен това има и специфично чувство за разказване на истории. Еклектиката, която неговото кино търпи не е чашата чай на всеки. Той те подлъгва жанрово, спъва те сценарно, защото се мислиш за по-умен и смяташ, че можеш да познаеш сюжета, шутира те диаложно и дори може да те накара да се напишкаш в някои моменти. Дали е защото не понасяш кръв или е защото си се кискал до пръсване, е без значение. Резултатът е един и същ.
Едгар Райт прави добре измислено, оригинално и хомогенно кино. При него всеки детайл е важен, всеки елемент е помислен и всяко нещо има значение. Той е като криминален писател, който ти дава всички улики, но ти пак не можеш да познаеш убиеца. Което е най-големият му плюс.
„Зад волана” е първата комерсиална забава, която Райт си устройва с Холивуд. Британец в най-яркия и дори клиширан смисъл на думата, Райт прави кино с хумор, кръв и странности, което не би се усладило на всеки. Но който открие себе си в неговите многовкусови визуални полемики, става верен фен до края на живота си.
„Зад волана” не е изключение. Той е стилен, изненадващ, многопластов, смешен, добре премерен и задъхан филм.
Той започва като дълга дръпка от коз, който те кара да се чувстваш като еднорог, с цветна и бърза сцена. После те качва на емоционалната си въртележка от обрати, любовна история, няколко обира, голям злодей, група от по-малки злодеи и на финала те опръсква с кръв, колкото можеш да поемеш, че дори и малко повече. След него се чувстваш като дете предобрило със захарен памук, но ти е толкова хубаво.
Сюжетът наистина не звучи впечатляващо, ако го разкажеш на някой, който в живота си не е чувал за Райт. Имаме адски добър шофьор за бягства от обири с прякор Бейби (B-A-B-Y, baby, както пее Карла Томас), който иска да се измъкне от схемата на обир-бягство-обир-бягство. Той, разбира се, не върши тази работа, защото е зъл или трупа пари за старини, а защото изплаща дълга си към голям и лош човек. Както се случва в приказките – шофьорът си намира момиче и му се налага да мине през хиляди препятствия, за да се измъкне от съмнителните неща, които прави, за да бъде с нея.
Едгар Райт изкълчва клишето на обирджийските филми и го прави да изглежда като картина на Пикасо. Разместена, почти идиотска, но някак шедьовър. И не, защото другите го казват, а защото още с виждането й, ти го усещаш.
Всички клишета за бандите, обирджиите, лошите и добрите хора, тук са обърнати с хастара навън, сложена им е малко театралност и цветове, и са пуснати да си играят на „Стражари и апаши“. Едгар Райт е написал и визуализирал чудесна история, базирана на нищо и никаква жанрова тъпотия, и е намерил перфектните представители, които да я изиграят, под неговото вещо ръководство. От Кевин Спейси, през Джон Хам, Джейми Фокс, до Ансел Елгорт актьорският състав е секси и готин. Те имат пълноценна връзка и чудесна химия на екран, която дори в най-cheesy моментите не те дразни.
И, разбира се, третото най-готино нещо в този филм е неговият саундтрак. Тъй като Бейби слуша музика постоянно, песните – чудесни рок и фънк класики от 70-те, 80-те и дори 90-те – са почти перфектно синхронизирани с всяка сцена. Може да кажем, че „Зад волана” е своего вид модерен мюзикъл, но това освен дръзко, би било и леймърско, затова няма да го направим.
Ако, когато го изгледате обаче, имате напористото желание да се качите на колата, да си пуснете някое парче и да тръгнете към залеза, не се срамувайте, с повечето хора е така.
„Зад волана” е от филмите, които ще отсрамят лятното кино тази година. Така че, между пиенето и пъшкането, дайте шанс на Едгар Райт. Нека ви изненада и затопли задните ви части с този захаросан и вкусен кино шут.
Браво, хубаво е ревюто, с филмът р кажи-речи десетка <3
Paзбира се, харесах филма, просто не виждам как Райт може даправи нещо не-яко. Макар обаче да е свеж, майсторски хореографиран и монтиран, с култови типажи, диалози и препратки, не ме изпълни колкото някои от предните му неща. Давам му около 7.5/10.
PS Райт толкова брилянтно работи със саундтрака, че по ненатрапчив начив в някакви моменти наистина сякаш гледаш мюзикъл. Ама як мюзикъл, не като „Ла Ла Шит“, хаха.
Още не съм гледал филма, но исках да риплайна в агриймънт с всеки коментар, който завършва с: „не като „Ла Ла Шит“, хаха.“ 😀
+1 ?
И аз искам да риплайна с един шит… в устите ви!
Турският Райън Гослинг е тук. ?
Баце, и ти ли искаш?
Don’t feed the messenger.
UZUMAKI измисля поп-културните феномени като този по-горе. ☮️
😀
Един въпрос към гледалите го, липсват ли фалшиво изглеждащите CGI автомобили от почти всички филми за автогонки? Ако е така, свалям шапка!
До колкото знам, филма е изпозлвал почти на 100% само реални автомобили, разчитайки на супер-каскади с тях!
Преследванията изглеждаха изцяло practical, при Райт рядко имаш злоупотреба с дигитални ефекти.
The World’s End!?
Не ти разбрах въпроса.
Филма беше супер и наистина не можеш да познаеш какво ще се случи. Аз лично очаквах да има повече автогонки като началната сцена например.
Смотано ревю! Дяволски добър филм!! Плътна десетка.
Тоя толкова елементарен филм, с два три добри лафа, супер саундтрак, читави екшън сцени и преследване и тотални клишета! Грам не ми е ясна, откъде идва тая истерия и превъзнасяне.
Един от най-добрите филми за годината, ако не и за последнтие години. Филмът на фона на днешните кинопродукции е със скромен бюджет, но изключително добре и забавно поднесен.
Остава приятно впечатление, за някакъв шантав мюзикъл, където според мен му е и голямата сила. Всяка една песен е доста добре синхронизирана и поставена в настоящата сцена и засилва допълнително атмосферата. Кевин Спейси и Джейми Фокс, както и се предполага, са съвършени. Джон Хам също. Каскадите са много добре изпълнение и няма този отвратителн CGI ефект, който остава след някоя боза ала Бързи и яростни. Хуморът работи много добре, като дори и черния такъв , е достатъчно премерен.
Филмчето е приятно разпускащо, забавно, много по-различно от стереотипа, което се очаква имайки предвид режисьора. Може би, няма да се хареса на доста голяма част от зрителите, очакващи тежки екшън каскади и ефекти.
Някой друг да получи Twin Peaks vibe, виждайки сервитьорката-героиня на Лили Джеймс и напомняйки му на Шели ?
Да, абсолютно! Доста хора са го усетили сякаш. Имаше постове в нета дори. Самата Лили Джеймс носи много близко усещане до младата Медхей Еймик.
Йесте, индийд. 🙂
„„Зад волана” не е изключение. Той е стилен, изненадващ, многопластов, смешен, добре премерен и задъхан филм.“
Кое беше изненадата, кое беше многопластието, кое беше смешното?
Изненадата бе, че филм на Райт бе толкова Диема дженерик. 🙂