Angry Birds: Филмът / The Angry Birds Movie

One flew over the cuckoo's mess
от на 2016-05-13
 

През все по-отдалечаващата се 2009 г. мобилните телефони на повечето от нас бяха Nokia, модел 3310, или поне аналогични на безсмъртната клетъчна пръчка. Малцина се разхождаха със смартфони, при това с достатъчно голям дисплей, който да ти позволява директно да извършваш всички функции на иначе механичните клавиатури, с които бяхме свикнали. Но това не е всичко. Крадецът на ябълки (Стив Джобс) и компанията му винаги са били една стъпка напред в технологично отношение… и за да не се чудите защо по дяволите четете този тех-носталгичен увод, правя рязък завой със следното – декември 2009 г. за първи път в AppStore-а се появяват „Angry Birds”. Финландската компания Rovio Entertainment, вдъхновени от играта „Crush the Castle”, където целта е да събориш/разрушиш редица замъци и постройки посредством требушет, раждат едни от най-емблематичните, култови, чаровни, сладки и биполярни герои на всички времена.

Ред, Чък, Бомб, Матилда и Блус са основните персонажи в играта. Не мисля, че има уважаващ себе си човек, който да не е запознат с тези симпатични пилета, чиято основна цел е да изтрепят всички зелени(!) прасета на екрана, при това по особено жесток начин. За да се оправдае насилието, създателите са вкарали елемента на отмъщението – скапаните свине непрекъснато крадат неизлюпените яйца на иначе миролюбивите птички, което автоматично дава право на добрите герои (разярените птици) да се превърнат в конници на апокалипсиса и с разнообразните си умения, да стоварят небето върху главите на нищо неподозиращите, и вероятно доста глупави, прас-тагонисти.

За изминалите 7 години играта не е спирала да бъде хит, като разработчиците непрекъснато се стараят да доставят нови и нови приключения в света на „Angry Birds”. Всичко това води до гигантски резултати – милионите сваляния на играта се превръщат в милиарди, а възрастта на последователите варира от 3 до 103 години. Като фен от ден първи, мога да заявя, че съм изиграл абсолютно всичките продължения, при това с три звезди. Да! Изпуснах доста секс…

Eнгри Eлф гнява Институцията

Eнгри Eлф гняви Институцията

Франчайзът не пропусна да изкара на пазара и различни видове печатни издания – поредица готварски книги, няколко документални, занимателни, че дори и National Geographic подобни книжни творби. Комикси също. А по отношение на анимацията – телевизията бе облагодетелствана с първите сериали, в които любимите герои правеха същите неща като в игрите, но с една идея повече въображение.

И след като вече ви е писнало от това уводно запознанство с феномена „Angry Birds”, е Ред-но (хе-хе-хе) да поговорим и за пълнометражката – „Angry Birds: Филмът”. Защо подхождам така снизходително? Защото още с излизането на първия трейлър бях абсолютно скептичен към проекта. Разбирам, че фен базата на игрите е огромна и това автоматично означава още приходи в джобовете на финландските програмисти (да бе, да), но не можех да си обясня коренната визуална промяна на героите във филма.

Изхождайки от анимационните серии, а и от игрите въобще, консистентният образ на бесните птички беше едно от най-яките неща в света на „Angry Birds”. Топчестият им вид, култовите звуци, които издават, докато чакат реда си за изстрелване с прашката, деструктивните им спешъли – всичко. Превръщайки ги в ходещи пилета, които поради някаква причина не могат да летят, но за сметка на това говорят, и тотално променяйки визията им, ме трансформираха от обикновен застаряващ фенбой в grumpy old fuck, който нямаше търпение да гледа филма, за да може да го нахрани с удоволствие.

Но тъй като нито аз, нито някой друг от феновете, имаме думата за това как да изглежда „Angry Birds: Филмът” и какво да има в него въобще, търпеливо зачаках с леката надежда все пак нещата да не са чак толкова зле. Уви…

Изпитах точно 5% удоволствие докато гледах – твърде малко. Искрено се радвах, когато на предпремиерата децата около мен се кикотеха в захлас. Разбира се, на тях им трябва малко. Достатъчно е Ред да се удря в поредица от клони, мъмрейки нещо неразбираемо под клюна си, да се размазва на големия екран с опулени очи и прехапан език и детското забавление е гарантирано.

Angry Birds: Филмът

Но малчуганите не са таргет на тоя филм, колкото и странно да звучи. Да, анимация е, но от десетилетия насам, такъв тип кино творби са предназначени за възрастните, за да не си нарежат вените, гледайки някакво малоумие, докато дечицата се забавляват на раздвижените картинки. Феновете на игрите (трябва да) са таргет на „Angry Birds: Филмът”. Същите тези хора, които оценяват геймплея на всяко ново приложение и които могат да схванат всички или поне повечето попкултурни препратки вътре. Да не говорим, че само първите 5-10 минути бяха подходящи за деца. Slapstick комедията, на която те се смеят с глас и сълзи на очите, се изчерпва твърде бързо (за тяхно съжаление и моя огромна радост) и посоката, в която поемат създателите на това нещо е абсолютно неподходяща за детската аудитория.

Да, агресията над прасетата е обоснована и хич не е нещо ново във вселената на „Angry Birds”. Но тук говорим за едно по-мащабно, доста по-детайлно и внушително ултра-насилие. Децата гледаха като препарирани, направо ужасени. Очаквах някое хлапе да се разреве във всеки един момент, когато сандъчетата с TNT изпълваха екрана с красиви огнени кълбета. Но и това не се случи – със сигурност щях да се изкефя повече.

Проблемите на „Angry Birds: Филмът” продължават. Сценарият е безумен, все едно е писан в голямото междучасие от група тийнейджъри, които за първи път са минали три-четири нива на играта, при това с не повече от две звезди. Цари истински хаос. Липсват дори стандартните за анимациите послания, които да облъчват детската аудитория (и да задействат обратния стомашен рефлекс на възрастните). Няма хомогенност в историята. Сухо представяне на героите, неправдоподобна прасешка инвазия и тотално лишена от вкус развръзка, в която единственото хубаво нещо беше, че можеш да видиш пилетата в действие. Да, играта, обърната в 3D, представена върху възможно най-големия немобилен диспейл, но пак с разни WTF? Моменти.

Да поговорим за героите. Ред, който би следвало да е главният герой, всъщност е изключително досаден и далеч от симпатичността, която Rovio са изградили в игрите. Шоуто краде Чък, който за съжаление представлява един микс от катерицата от „Over the Hedge” („През плета”) и Quicksilver от „X-Men”. Безумно, мързеливо и обидно за зрителя. Бомб е вторият sidekick в групичката и неговата роля е да… ни напомни за Пумба. Да, точно така. Чък и Бомб са пилешката версия на Тимон и Пумба.

Angry Birds: Филмът

Липсваха ми Блус. Или нека го кажа така – не ми хареса, че ме държаха до самия край, за да ги видя най-накрая в пълния им блясък. Доколкото нещо блестящо може да има в „Angry Birds: Филмът”. Матилда беше окей. Заниманието, което са й измислили – също. Дзен-терапевтът на ядосаните птички – горе-долу работи, на фона на всичко останало.

Твърде много внимание беше обърнато на различни второстепенни герои. Никакъв фън. Най-смешното нещо, за порасналите деца, го видяхме в един от трейлърите. А именно Могъщия орел и сцените с езерото на върха на планината. Да, кретения е, но поне е адски забавна.

От гледна точка на музикалното оформление – при избора на повечето парчета, авторите на филма са нацелили десетката. Но честно казано ми писна всеки един път, когато някой оцелява да ми пускат „I Will Survive”, под една или друга форма. Попкултурните препратки, за които споменах по-горе, са интересни сами по себе си, но стоят като дразнеща окото кръпка. Второстепенните прасета, чрез които тези намигвания към по-грамотните зрители бяха насочени, прекалено много ми приличаха на миньоните. Смятам и това за огромен минус, пореден признак на мързел от страна на създателите на „Angry Birds: Филмът”. В крайна сметка имаме продукт, който е много пъти по-слаб и от най-слабата игра на Rovio, във всеки един аспект. Нито е достатъчно инфантилен за младата аудитория, нито задоволяващо интригуващ за по-големите деца. Срамота!

За финал искам да добавя и няколко впечатления от работата по българския дублаж на филма, както и провокативните безумия, случили се преди началото на предпремиерата.

 Иво Сиромахов (Чък), Георги Милчев-Годжи (Бабълс – третоспетепен герой с 2 реплики) и Краси Радков (Ленард, лошият, най-главното прасе)

Иво Сиромахов (Чък), Георги Милчев-Годжи (Бабълс – третоспетепен герой с 2 реплики) и Краси Радков (Ленард, лошият, най-главното прасе)

В началото на март тази година стана ясно, че основните птици ще бъдат озвучени не от кой да е, а от шоумен номер 1 на България (не споделям това мнение) Слави Трифонов и най-приближените от екипа му – Иво Сиромахов (Чък), Георги Милчев-Годжи (Бабълс – третоспетепен герой с 2 реплики) и Краси Радков (Ленард, лошият, най-главното прасе). Колкото и непредубедени да сме, няма как тези хора, кои с актьорско образование, кои само с призвание, да се доближат дори на едно перце до оригиналните гласове – Джейсън Судейкис (Ред), Джош Гад (Чък) и Бил Хейдър (Ленард).

Питър Диклиндж като Могъщия орел или Николай Урумов – който всъщност се справя не лошо. Трудно е да преценя. Мая Рудолф (Матилда) или Алекс Сърчаджиева – пак се затруднявам. Дани Макбрайд (Бомб) или… Стоян Цветков? Всъщност той се справи страхотно. Колкото и да не ми се иска – плюс и за Сиромахов, който чудесно се вписва в образа на Чък и за разлика от колегите си, дори за момент не ме вади от филма.

Все пак един от най-силните моменти за цялата вечер беше свързан именно със Слави. В една от сцените героят му Ред беше оплют или залят с някаква гадост… и тогава Слави с погнуса прозвуча от големия екран: „Ъх! Отвратително…” – миг по-късно най-якото хлапе на света ever, което по случайност седеше до мен, възкликна недвусмислено: „Ти си отвратителен!” – priceless!

Стигаме и до обещания най-безумен момент от предпремиерата – ненужното политизиране на прожекцията. Речта на (г-н) Васил Новаков започна с приятно и невинно разгряване на детската аудитория, преди по най-грозния начин да направи глупав и обиден за зрителите завой към политиката. То не беше обяснение за сложната ситуация в България, то не бяха възклицания #КОЙ и похвали към този и онзи от екипа на шоумен номер 1 на България (не споделям това мнение). И тъй като аз съм една развратна конспиративна пачавра, съмненията ми около резона за включването на екипа от „Шоуто на Слави” към този филм се избистриха – тъп популизъм, хвърлящ още повече кал върху и без друго слабия „Angry Birds: Филмът”.

Разбира се, не натоварвам, нито задължавам някого със субективното си мнение и задръжки, които имам към тази групичка неприятни хора. И понеже сме го ударили на честност, искам с ръка на сърцето да заявя, че съм разочарован от видяното. В случай, че някой продължава да не е сигурен дали и колко (не) ми е харесал „Angry Birds: Филмът”, ще завърша с…

Оценка: 3/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2016-05-13 at 14:57

    ахахахахахахаха „Ти си отвратителен!” ! ! !

    жестоко ревю, а снимковият материал на това ревю разширява границите на сайта до невъобразими размери. 😀

    Отговор

  • 2016-05-13 at 15:11

    Ох, бе – Елфът винаги е бил и ще бъде КУЛТ сам по сeбе си!
    Страхотно ревю!
    Институцийо, стимулирай го малко, пусни (му) барем веднъж 😛

    Отговор

  • селянин
    2016-05-13 at 18:30

    Кога ще направите нов епизод на IK (да се надяваме не с комиксова тема)?

    Отговор

  • Liubo Ursiny
    2016-05-13 at 22:14

    Авторът е моят шоумен №1.

    Отговор

  • himalai
    2016-06-12 at 00:57

    Гледай го на английски. Има яки лафове – The piggest party of the year, eggcellent :)

    Отговор

  • Астера
    2016-11-19 at 20:00

    Мога само да потвърдя казаното от теб, че си една “развратна конспиративна пачавра“ и да добавя, че явно нищо не разбираш от шоуменство !!!!

    Отговор

  • radi
    2019-08-25 at 12:03

    Къде е Елфа да пише ревюто и за продължението :)

    Отговор

Коментирайте