Зоотрополис / Zootopia

We might be evolved, but deep down we're still animals
от на 2016-03-07
 

Зоотрополис / Zootopia - ревю

Зоотрополис“ всячески бива заклеймяван като неподходящ за деца, макар критиката да го обожава. През последните години е осезаемо акцентирането върху злободневни (освен типичните универсални) проблеми в анимационните филми. Хуморът в продукциите на Pixar и Disney е все по-труднодостъпен за необременените в публиката, а част от впримчените идеи оставят много на въображението, стига то да не се помещава в главата на 8-годишно дете.

Отвътре навън“ далеч не е просто детско филмче, незабравимият монтаж в „Up” е способен да разплаче по-зрял човек с обобщаването на два човешки живота в 5 вълшебни минути, а съм склонен да поспоря, че втората част на „Как да си дресираш дракон“ се доближава по структура до древногръцка трагедия. Тим Бъртън отдавна рисува и пише ръбати анимации, които не са (само) за деца. Допълнително изброяване е излишно.

Факт е, че всички се смяхме на забавния трейлър на „Зоотрополис“ с флегматичните ленивци, които работят в администрацията, защото схванахме алюзията. Толкова искрено се забавлявахме, че никой не се запита доколко това е подходящо за 6-годишно момиченце, например, което не подозира мощта на туморния гняв, образуващ се по гръбначните прешлени,  докато чакаш 3 часа на лелките от социално-битово обслужване да им се „опресни програмата“, за да ти пуснат бележка за месечните сметки.

Зоотрополис

След като изяснихме, че анимационните филми вече не са само за деца, сме свободни от скрупули да продължим с новото постижение на Дисни.

Събитията се развиват в цъфтящия и шарен Зоотрополис, където хищници и плячка пребивават в хармония, свободни да бъдат каквито пожелаят. Това привлича малката зайка Джуди Хопс, чиято мечта е да се подвизава като полицай. Отгледана в семейство зайци, чиито надежди са малката им дъщеря да прекара живота си във ферма, а не да се превърне в първия дългоух гризач, навлякъл униформата на реда, Джуди непоколебимо завършва обучението си и се включва в полицейските отряди, рамо до рамо с възголеми носорози, лъвове, бикове, слонове и бели мечки. За зла беда ѝ се налага да си партнира с Ник Уайлд – щура лисица, която допълнително вгорчава живота ѝ.

Както се досещате, „Зоотрополис“ е филм, засягащ две пъпки, каквито са расизмът и сексизмът, които няма изгледи да изчезнат от лицето на Земята, докато аврамовият дом, който тя представлява в момента, не се (само)затрие. Лайтмотив е въпросът „защо тези две характеристики на човечеството са толкова мощни катализатори на омраза“. Сценаристите Джаред Буш и Пол Джонсън конструират свят, населяван с разнообразни характери – едни са примери за „нормални“, докато други са врагове, готвещи се да престъпят линията на закона и общоприетите норми.

Зоотрополис

Безброй анимации разчитат по различен начин темата за равноправието и непредубедеността между хората, но малко успяват да го постигнат със задъхващата енергия и прекрасните текстури на „Зоотрополис“.

Вместо непрекъснато да изтъкват корозивния проблем, авторите не са ни спестили разходка из анимирания град, давайки свобода на своите главни герои – Джуди и Ник – да взаимодействат с оригиналните и причудливи обитатели, създавайки сцени, изпъстрени със ситуационен хумор и поп-културни препратки. Така неусетно стигаме до момента от трейлъра с ленивците, както и до впечатляващата сцена с преследването между заек и невестулка.

Футуристичното усещане на света и вътрешното му движение са възхитителни – екшън сцените са интензивни, на нео-ноар мистерията не ѝ липсва напрежение, а на преобладаващия мрачен тон контрастират откровено смешни и прочувствени моменти. Подобно на „Отвътре навън“, красивата анимация ще се хареса на всички, но по-суровите елементи от диалога, като „Не е важно колко много искаш нещо, а на колко си способен“ не резонират успешно с по-малките зрители.

Зоотрополис

Сюжетът подчертава положителната нагласа на главните герои, но по протежението му се появява и не един негативен образ. Този контраст допълнително засилва посланието за мир и хармония, отговорност и респект – не е неочаквано, че доброто надвива злото, просто начинът, по който постига надмощието си е по-свойствен, различен от наложения модел за жанра на анимационното кино.

В заключение, „Зоотрополис“ е развлекателен, но по-дълбокият смисъл в заложените проблеми, както и интересното забъркване на жанровете едва ли биха допаднали на невръстната публика. Въпреки това, филмът е една от по-добрите анимации, излизали през последните години и вероятно след време, когато този „по-тежък“ тон на анимационното кино се наложи, ще бъде призната за класика на Disney.

коментари
 
Отговорете »

 
  • DDL
    2016-03-07 at 16:59

    Евала Жор, супер ревю!

    Отговор

  • Жор
    2016-03-07 at 17:38

    Чакам Елфа да се включи с „два пъти „анимационното кино“ в два последователни параграфа 😛

    Отговор

  • Иван
    2016-03-07 at 19:19

    Расизма не се е зародил от хубаво и аман от толерастия. С тази толерантност почнаха да ни се качват по главите. Всяко нещо с мярка.

    Отговор

  • cazaril
    2016-03-08 at 13:46

    Апчих,

    каквото HBO направи с фентъзи-жанра (цици, кръв и грязный язык) да пребъде на големия екран с качествени, милионоструващи анимации пълни с разврат, експлотиране и нисък морал. Представяте ли си го? „Не, тати, тоя филм не е за деца“, „НО Е АНИМАЦИЯ ТАТЕ, ЕРГО – ДЕТСКО!!!“, „Не, сине, не може, не може…“

    Отговор

  • SAMI - M
    2016-07-01 at 09:29

    супер е филмчето 😉 дано да има 2 част и т.н. .. с нетърпение чакам :) <3

    Отговор

Коментирайте