Съветникът / The Counselor

Бог е мъртъв
от на 2013-11-15
 

Съветникът

Да си го кажем направо: предвид очакванията, свързани с творческия екип, който стои зад филма – от Ридли Скот и Кормак МакКарти до звездното актьорско присъствие в почти всички роли, били те големи или малки – „Съветникът” неминуемо ще доведе до разочарования, независимо от всичко. Просто такова е естеството на нещата. А предвид това, че филмът е брутален, мрачен, изключително нихилистичен, с герои кой от кой по-нелицеприятни, с които е почти невъзможно да се отъждестви човек, и с нестандартна драматургична и повествователна форма, отрицателните реакции към него ще бъдат още по-силни. Нещо, което вече е факт в Съедините щати.

Означава ли това обаче, че „Съветникът” е лош филм? Твърдо не! Означава само и единствено, че няма да се хареса на масите. Тези, които са склонни да погледнат отвъд очакванията за втори „Няма място за старите кучета” (в смисъла на по-традиционна конструкция, дълбочина на историята, съзерцателно философстване и дори изпълнения, ако щете), и тези, които си падат по откровената, пряма, безкомпромисна и оставяща много на въображението проза на МакКарти, ги очаква кино преживяване, което смея да твърдя, не се е появявало на екран в близките години.

Както казват Стивън Кинг и Питър Строб в иначе нямащия нищо общо със случая роман „Черният дом”, „точно тук и сега се намираме в изменчивото настояще, където дори острият поглед не долавя всичко”. „Тук” е някъде на границата между Мексико и Съединените щати. „Сега” е произволен момент от последните няколко години на новия век, който бележи невиждани досега размери на морален, културен, икономически и всякакъв друг упадък, в който „главният” герой на историята, млад и способен юридически съветник, вижда шанс за бързо забогатяване чрез еднократна сделка с наркотици, в която е забъркан и безкомпромисен наркокартел. За разлика от романа на Кинг и Строб обаче, където „неведоми пътища се вият тъй своенравно, че по-скоро слепец ще прозре какво предстои да се случи”, тук само слепец не би прозрял съдбата, която очаква съветника и хората, с които е свързан.

Използвам тази почти поетична литературна връзка, за да илюстрирам нещо важно. „Съветникът” представлява късче от реалността, от точно това „тук и сега”, в чиито фокус попада историята на съветника и останалите герои. И точно както би станало, ако сега хвърлите ограничен във времето поглед към произволно място и живота на случаен човек, това, което видите, няма да има традиционната драматургична структура на филмово произведение. Това, което ще получите, е герой с не особено голяма дълбочина, герой без ясно обоснована мотивировка, чиито решения и действия в определени моменти изглеждат нелогични и герой, чиито път се пресича от множество хора, често нямащи пряко отношение към основната история.

Всеки един от тези, да ги наречем „транзитиращи” хора (изиграни, без значение колко кратка е появата им, от наистина добри и известни актьори и герои, които вероятно имат своя собствена интересна история за разказване) има какво да каже като Истина за живота, вселената и всичко останало. Всеки един от тях е натоварен с неповторимата откровеност и хапливост, характерна за творчеството на МакКарти, което в комбинация с мимолетната им поява, на някои хора може да се стори като пресилена или изкуствена философска кръпка, но като част от цялостната „перспективна мозайка”, техните герои и разсъждения работят. Поне в по-голямата си част.

Разбира се, в това отношение не всичко е розово и тук-там се усещат пропуквания, които личат и при по-главните герои, натоварени със задачата да пресъздадат част от идеите на филма. И нямам предвид това, че рядко се виждат „обикновени” хора от подобна житейска прослойка да разискват в дълбочина философски теми (при това с подобен изказ) и да разсъждават върху естеството на алчността, покварата, насилието, съдбата, неизбежното зло и опустошителните последици от личното невежество и решенията, които взимаме. Просто, когато боравиш с подобни теми, буквалното им и очевидно пресъздаване и интерпретиране – било то визуално или вербално – не винаги работи.

Един от основните моменти във филма е темата за хищничеството (под всякаква форма), олицетворено от героинята на Камерън Диас. Тя е притежател на два гепарда и на дълго и широко споделя впечатления за тяхната природа и за хищниците като цяло, носи грим и татуировки, наподобяващи окраските на грациозните, но опасни котки (а в може би най-голямата wtf сцена на годината, носи и подобен тоалет), използва думи като „starving” и „famished” и дори името й Малкина означава женска котка, която изглежда зла. От това по-буквално, здраве му кажи. Сами се досещате, че това не остава много място за оригиналност и изненади. Не че това е някаква цел на създателите на филма.

От друга страна, също толкова буквалното (че дори и повече) визуализиране на насилието, чиято форма преди това е „загатната”, работи безотказно и безкомпромисно и в никакъв случай не бих казал, че е самоцелно или има функцията само и единствено на шок-фактор. Това са моментите, които онагледяват истинското, ужасяващо лице на света, в който живеем и който се правим, че не съществува отвъд фалшивите, кухи стени, зад които сме се скрили удобно. Тук някой би казал, че това не е необходимо, че една сцена, в която героят на Фасбендър получава видеодиск и бива съкрушен по ужасяващ начин, без буквално насилие и без да виждаме нищо конкретно, е далеч по-ефективна и откровено брутална от тази на смъртта на един от главните герои (сцена, която смея да твърдя е повече от впечатляваща и ще се помни дълго време), но това ще е чиста форма на лицемерие и означава само и единствено опит да сложим пудра на гангренясала рана.

Няма как да не кажа (макар и мимоходом) няколко думи и за актьорите, които са жизнено важен елемент за филма, в много по-голяма степен, отколкото в повечето „обикновени” случаи. При липсата на солиден „бекграунд” на образите и предвид нещата и идеите, които им се налага да изкажат и пресъздадат, задачата да придадат правдоподобност на героите си е почти непосилна, но Фасбендър, Брат Пит, Хавиер Бардем, Пенелопе Крус и дори Камерън Диас, която принципно е доста далеч от нивото на останалите, се справят повече от отлично и за пореден път доказват, че са едни от най-добрите актьори работещи в момента. Що се касае до поддържащите актьори, мога само да кажа, че появите на Бруно Ганц, Роузи Перес, Джон Легуизамо, Тоби Кебъл, Натали Дормер и всички останали, дори и когато героите им изглеждат напълно излишни за историята, са чисто и просто бижу.

За финал искам само да кажа, че не съм сигурен в каква степен МакКарти и Ридли Скот са повлияни от Ницше (дали конкретно за филма или по принцип), но не мога да спра да си мисля, че „Съветникът” представлява буквална еманация на част от идеите му. Бог е мъртъв. Няма такова нещо като обективна истина. Има само перспективизъм – собствени многобройни, разнообразни и променливи перспективи. Те от своя страна водят до категоричния нихилизъм и вярата, че нищо няма значение и че животът няма цел. В такъв свят единственият изход на човек е самоубийство. Нищо чудно, че повечето хора са недоволни от филма…

коментари
 
Отговорете »

 
  • Pow R Toc H
    2013-11-15 at 23:52

    Бях гледал само един трейлър преди доста време, така че нямах никакви очаквания, а май беше хубаво да се знае кой е писал историята, защото филма определено ме свари неподготвен. На всичкото отгоре взех и момичето ми да се поразсеем малко. Мъка! :)
    Добро ревю, филма е даже още по – добър, бачи не ни хареса. :)

    Отговор

  • Чичо Митко
    2013-11-17 at 10:28

    Хубаво е един режисьор като Р. Скот преди да пусне един филм на пазара, първо да го гледа.
    Брутален. Безсмислен. Ненужен. Безидеен. Предсказуеми клиширан. Да не се гледа!!! Изгубено време и пари. Хау!

    Отговор

  • MadMax
    2013-11-17 at 12:46

    Нечовешки филм !!!
    Длъжен съм обаче да предупредя тези, които тепърва се канят да го гледат … това не е типичен филм на Ридли Скот, това е типичен Кормак Маккарти – дълбок, брутален и смазващ във всяко отношение.
    Не знам защо, но ми идва ми да направя аналог с филмографията на Тони Скот. Тони има няколко филма, които човек може да припознае и със завързани очи като негови … „Enemy of the State“, „Man on Fire“, „Deja Vu“, „The Taking of Pelham 1 2 3“, „Unstoppable“, че дори и „Domino“ … и има един филм, който изпъква и се отличава като шлифован диамант сред необработени такива – „True Romance“. Разликата в случая я прави гения на Тарантино и неговия марков талант да изгражда диалози, образи и взаимоотношения.
    Както и да е … идеята ми е, че по подобен начин в „The Counselor“ се усеща влиянието на Кормак … с тази разлика, че филмът е още един шлифован диамант сред множеството в съкровищницата на Ридли.
    Голям филм ! Дано всички го усетят по този начин :)

    Отговор

  • 2013-11-18 at 13:50

    Дам, МакКарти е безкомпромисен, но и Ридли е свършил прекрасна работа по визуализирането на неговия брутален нихилизъм. :)

    Отговор

  • Емилия
    2013-11-18 at 16:24

    До автора на статията:
    Актьорът се казва ФасбендЕр.

    Отговор

  • Zed
    2013-11-18 at 17:27

    Оффф… не, че е важно де…
    http://www.youtube.com/watch?v=oilEtaP5wn4
    er , като ur в hurt.

    Отговор

  • M.Knox
    2013-11-19 at 00:19

    Аве, сериозно ли чета правописни корекСии MF!?

    Браво Дрин, нямам търпение да го гледам! Овълчала съм и за шедьовъра на Марти!

    Отговор

  • 2013-11-19 at 10:28

    @M.Knox
    Айде, бе, какво се моташ? :)

    Отговор

  • harry
    2013-11-19 at 16:24

    „и дори Камерън Диас, която принципно е доста далеч от нивото на останалите…“

    Who the fuck are you?!
    Тук спрях да те чета. Сериозно.

    Отговор

  • 2013-11-20 at 12:07

    :)

    На Майкъл Фасбендер баща му е германец и си остава единствено вашото предпочитание, дали ще го наричате по английски маниер, гърчейки си устата в нещо като ФАЕСБЕНДЪР, по немско му, както в случая го казват по немските телевизии ФААСБЕНДА или така както го виждате. Понеже е супер важно да се казват нещата в оригиналната им форма, wtf.

    И да не се правите, 90% от всички хора гледали трейлъра го гледат отново заради песента и яката работа, който е свършил екипа, който го е правил, оставящ впечатлението, че ще е нещо средно между body of lies и heat.

    Отговор

  • 2013-11-20 at 12:08

    Хах,

    Това „вашото“ си е вашо да му се радвате.

    Отговор

  • 2013-11-22 at 19:13

    @harry
    Не виждам нищо нередно. Ако ти смяташ че Диас е толкова добра актриса колкото Фасбендър, Круз, Пит и Бардем.., ами, тогава аз не искам да те чета!

    @рицар
    Честно казано, не разбрах какво точно искаш да кажеш.

    Отговор

  • Zed
    2013-11-22 at 22:15

    Известни актьори декламират умни фрази. Добрите го правят с лекота, Диас е на ръба на възможностите си. В общи линии това е филмът. На Дринив му се иска да е нещо повече, но не е. Той просто е точно това, ни повече ни по-малко.
    п.п
    На портокалковия сок вече ще му фикам O-J. 😀

    Отговор

  • AzUrAL
    2013-11-23 at 00:58

    “The Taking of Pelham 1 2 3″ – Този римейк е абсолютен боклук.Да го даваш за пример положителен пример, че чак и нещо открояващо се с апломб за стил или нещо подобно не е сериозно.

    Отговор

  • AzUrAL
    2013-11-23 at 01:02

    „В такъв свят единственият изход на човек е самоубийство.“ – Зависи от гледната точка.Според Камю въпроса за самоубийството е съвсем друга работа.Единствения истински въпрос общо взето във философията според него.

    Отговор

  • M.Knox
    2013-12-06 at 01:19

    Както се казва – пълен с нулеви морфеми!
    Хареса ми много!!! Интро сцената напомня Shame.

    Отговор

  • 2013-12-06 at 12:00

    Браво! Радвам се. :)

    @AzUrAL
    Естествено, че зависи от гледната точка. В случая това е тази на Ницше.
    Каква според Камю би била съдбата на Съветника? И връзва ли се филма с някои от неговите идеи. Питам сериозно, щото не съм запознат с идеите му. :)

    Отговор

  • Егати
    2013-12-10 at 01:07

    филмът е слаб. с пародиен псевдо философски сюжет.слаб сценарий ,който актьорите не могат да спасят.

    Отговор

  • 2013-12-11 at 22:47

    Филмът е един от най-добрите филми за годината. Това, че голяма част от хората не могат да го разберат си е техен проблем. Мозъкът ви е толкова промит от селски подобия на фантастични хапи ендинг филми, че не може да различите истинските и нормални филми от жалките заглавия излезли, през тази година. Филмът има много дълбок замисъл затова хора, които не могат да го разберат като автора на ревюто да спрат да критикуват филм, който те самите не мога да усмилят !

    Отговор

  • 2013-12-12 at 00:59

    Извинявай тогава, господин разбирач и осмисляч! Къде видя критика в ревюто? Въобще направи ли си труда да го прочетеш?

    Влади, Узи, къде сте когато има нужда от вас?

    Отговор

  • Павката
    2014-01-07 at 14:02

    Уникално тъп филм в който нищо не се случва. Целия филм е силни ама много силни и тежки диалози. Някаква сделка се провали и всички се разбягаха, това е филма, много тъп и празен, не съжелявам за 9-те лева, а за 2-та изгубени часа които никой няма да ми върне :(

    Отговор

  • Милбо
    2014-01-08 at 02:43

    35% – 34% в ротънтоматоус ме изненада много – бях се нагласил на официално посещение в почивните дни …
    даже си мислех, че само той става за гледане (ако не броим филмите за деца, коит бяха единствените, които на практика ставаха) …
    и така реших да си остана с разочарованието от тази неочаквана оценка … вместо към нея да добавям и потенциалното (защото не е сигурно) разочарование и от филма …
    ще го изгледам с кеф – но не в киното – като му дойде реда ….когато няма опасност от разочарование …

    относно последния параграф в ревюто – дали това може да има връзка със самоубийството на брат му … трудно ми е да си представя, че това не е някакъв фактор…
    животът има смисъл само заради неща извън нас … ние сами по себе си не може да сме смисъл (дори и да сме толкова успешни като Ридли Скот) – и кво става – когато „извън нас“ става това, което е направил брат му …

    This clip of R. Scott filming his brother in their first film ever – some 49 years ago – …
    look at the smile of his little brother after coming out under the bridge …

    http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-19316140

    Отговор

  • MadMax
    2014-01-08 at 20:06

    Филмът е повече от жесток и определено е един от бисерите на годината. Но е изключително важна нагласата с която се гледа. Тези, които са запознати с творчеството на Кормак МакКарти са нясно за какво говоря :)

    Отговор

  • michoacan
    2014-01-29 at 06:46

    Чудесно ревю. Днес кой ли не пише ревюта, но това е наистина на ниво. Но мисля, че авторът отива твърде далеч. Ницше? Неее. Силно се съмнявам, че Ридли Скот или даже Маккормак са го чели. Те са американци, затова не ги надценявайте, без значение колко големи са, разбирай – известни. Аз съм склонен към по-простичко тълкувание: филмът е вик, изтръгнал се от гърдите на създателите му, които, без да е нужно да се увличат по екзистенциална философия, са хора наблюдаващи, мислещи, дишащи и най-вече потресени от онова, което се случва в скрития свят, всеки ден, всеки час, всяка минута. Вик, който лично аз си превеждам така: „Хора! Това наистина го има! Докога?“

    Отговор

  • 2014-02-02 at 13:30

    Съгласен съм за простичкото тълкуване – обикновено „простото“ е най-вярно, адекватно и „красиво“, но ти пък недей така грубо да ги подценяваш Скот и МакКарти. :)

    Отговор

  • bellodox
    2014-02-23 at 23:55

    филма не става. и го казвам, защото съм го разбрал.. границата между гениалността и лудостта е на върха на бръснача. в този филм обаче авторите са се подхъзнали и това им е отрязало главата.. 😉

    Отговор

  • станислав
    2014-07-10 at 22:07

    Понеже ме човъркаше… гледах филма втори път. За мен това е най-добрият филм на 2013г., да кажем заедно с “Гравитация“. Cormac McCarthy е наситил всяка реплика от филма със смисъл. Въобще това е най-силният диалог, който съм виждал в киното от години. …Първия разговор между Фасбиндер и Брад Пит… освен всичко се говори за Ciudad Juárez и за множеството убийства на момичета в този град… ако някой се интересува по темата има нещо – “2666“ на Роберто Боланьо( най-силният роман на 21 век.)…

    Отговор

  • Владимир
    2017-04-05 at 11:00

    Филмът беше разочарование…

    Отговор

Коментирайте