Три / 3

Експериментална формула за щастлива любов

Най-либералните в интимен план европейци – французите, приемат любовницата за естествена спътница на брака. Холандците пък първи легализираха гей браковете. Германия, която трябва да защитава честта на водеща страна на континента не само в икономическо отношение, сега контрира и излиза с едни гърди напред. И аз съвсем не съм сигурна, че това се случва само на полето на изкуството.

Твърде много хора се развеждат. Твърде малко се решават на брак. А тези, които остават с първия си брачен партньор, докато смъртта ги раздели, са още по-малко. Нашето време е време на серийна моногамия, панически страх от обвързване и самота, причинена от болестта на модерните общества – алиенацията. То обаче е време и на свобода и толерантност. А в модерното общество все повече има както необходимост от промени на статуквото, така и за съществуването на различия и за приемането им. Първо от самите различни, а след това и от обществото.

В „Три” Том Тиквер се опитва да изведе нова формула за семейно щастие (от основата на класическия любовен триъгълник), в която едно все още е най-самотното число, а две вече не е достатъчно удобно, комфортно и още по-малко – сигурно. С типичен немски прагматизъм, сухо чувство за хумор и самоирония, той разказва историята на Хана, Симон и Адам като ги събира случайно, с тази случайност, която се проявява с бутването на първото блокче от наредено домино. Само че тук, в крайна сметка, нещата съвсем естествено се хармонизират в едно цяло за разлика от резултата от ефекта на доминото.

Докато героите му се влюбват, женят, изневеряват, поддържат връзките си и неизменно продължават напред, защото така повелява несломимият немски дух от стихотворение на Херман Хесе, Тиквер разсъждава с гласовете им за половата детерминираност, обречеността на човек да живее според наложените представи на обществото, променящата се роля на изкуството, прекрачващо границите на традиционната естетика и навлизащо в полето на науката, променящата се роля и на науката, която е стигнала толкова напред, че има нужда от комисии по етика, за да я регулират, традиционната тема за смъртта като вододел, обръщащ огледалото към нас с много по-голяма сила от което и да е друго събитие и помагащ ни да се осмелим да бъдем повече такива, каквито не си признаваме, или не знаем все още, че сме.

Действието се развива в Берлин – модерният, космополитният, градът на обединените две Германии, приютил хора от къде ли не. Един толкова шарен, мултикултурен, но и напредничав град вероятно би се оказал достатъчно отворен и гъвкав за експерименти и затова е чудесен фон за тази нестандартна тройка. Аз не съм сигурна, че тя е новата семейна формула на бъдещето, но при всички положения е любопитно отиване напред. Отговорът на Тиквер е сериозен и лаконичен, но колкото и назидателен да изглежда последният кадър на филма, толкова той е и логичен, защото идва в следствие на много доброто разбиране и обич към героите и съчувствие към техните нужди от страна на режисьора-сценарист.

В този ред на мисли някои сцени от филма могат да шокират по-традиционно настроените зрители, но на всеки, който е гледал „Парфюмът”, креватните комбинации едва ли ще се сторят толкова дръзки. В други сцени Том Тиквер вплита сънища и видения и това са най-слабите и ненужни места в „Три”, но пък те са в традициите на естетизираната буквална метафора, така характерна за немското кино. (Справка: Вим Вендерс и „Смърт в Палермо”.) По-интересно е разделянето на екрана на няколко прозореца, в които действието тече вихрено в началото на филма, сякаш за да задвижи машината на промените и за тримата герои.

А героите, и те са любопитни образи. Неслучайно единият е учен – острият връх в любовния триъгълник Адам, който се занимава с изследвания за използването на стволови клетки в медицината, пее в хор, тренира източно бойно изкуство и разполага с малка лодка на Балтийско море. Като учен би трябвало да е носител на новото и прогресивното, но иначе живее в полупразно жилище без нито една книга. Другият, най-многострадалният и чувствителен от тримата – Симон, работи във фондация, която се занимава с арт проекти. А Хана е жизнената, любопитна и активна ТВ журналистка и член на етичната комисия за наука. Всички те са на 40. И животът им току-що започва наистина, защото вече знаят какво точно искат от него.

Пусни коментар