Изгубен филм на Хичкок открит в Новозеландски киноархив

от на 2011-08-06
 

The White Shadow

Филмовият архив на Нова Зеландия и Националната фондация за съхраняване на филмовото наследство (NFPF) обявиха през седмицата, че са открили първите 30 минути от The White Shadow – филм от 1923-та, ерата на нямото кино, в който дебютира Алфред Хичкок. 24-годишният Алфред не е на режисьорското столче (филмът е дело на Греъм Къртис), но действа като асистент-режисьор, монтажист и художник на терен. Тази британска мелодрама е с участието на Клайв Брук и разказва история за две близначки – едната добра, другата зла, в чиито роли е Бети Компсън.

Фондацията възстановява филмови копия поетапно и според LA Times допълнителна субсидия е позволила разширяване на обсега на дейност. Филмът е открит сред колекция копия от ‘античния’ вид, използващи нитроцелулозата като филмова основа. The White Shadow пристига в Нова Зеландия през 1989 г. заедно с други неидентифицирани американски нитратни материали, сред които се оказва и филма на Джон Форд Upstream от 1927 година. Добре, че експертът по нитратите във фондацията се е загледал в надписа „Близначките”, продължил с проучването и накрая стигнал до заключение – всъщност трите ролки с обща продължителност 30 минути са The White Shadow.

Председателя на Националната асоциация на филмовите критици Дейвит Стерит, който е и експерт на тема Хичкок, не скрива неприязънта си към режисьора на филма Къртис и го смята за „бездарник”, който завиждал на младия кинаджия. И с право – десетки години по-късно целият свят познава именно името Хичкок, нали?

The White Shadow е изпратен обратно в САЩ, повторната му премиера е предвидена за 22 септември в Samuel Goldwyn Theater – залата, в която Националната филмова академия обявява Оскаровите номинации. Филмът ще бъде добавен в Архивът на академията, посветен на Хичкок, в който се съхраняват и писмата на режисьора.

Хайде сега си представете кога (и дали) някой някога ще субсидира нашата Национална Филмотека, където със сигурност има купища неоткрити целулоидни съкровища?! Еми – няма… Ама от подобна идея става приемлив сюжет за документална късометражка, а? Или по-скоро – доместик фентъзи?

коментари
 
Отговорете »

 
  • Иван
    2011-08-06 at 23:23

    Имаме много готин документален филм по тази тема – „35 мм спомени“ от 2002 или 2003 година. В него ставаше въпрос за съхранението на старите ленти. Особена файда обаче – йок :(

    Отговор

  • 2011-08-06 at 23:32

    Именно!
    На мен като човек влюбен в историята и архивирането, ми се къса сърцето като виждам какви количества безценна информация се съсипват от липса на… всичко – мерак, пари, интерес, желание, ентусиазъм… тъжни констатации, които много трудно (ако въобще) биха могли да се променят! :(

    Отговор

  • 2011-08-07 at 00:44

    Преди две години Борислав лазаров беше направил филм за любопитни архивни кадри от Филмотеката, някои показвани за първи път. Та в този филм се споменаваше и за това, че не знам там колко си милиона са отпуснати за цифровизация на старите ленти. Не знам доколко ще стигнат тези пари, но покрай тази инициатива може да изскочи и нещо позагубено. 😉

    Отговор

Коментирайте