Първа снимка от „4:44 Last Day On Earth” на Ферара

Обикновено „краят на света” е запазена територия на холивудските блокбастъри или на хорър филмите, но от време на време се появява по някое независимо заглавие, което идва да ни покаже, че темата не е изтърканото клише, което ни се представя напоследък.

А когато тази тема попадне в ръцете на добър режисьор, нещата стават още по-интересни. Такъв е случаят с предстоящата психологическа катастрофична драма на Ларс фон Триер „Меланхолия”, както и с обекта на нашия конкретен интерес „4:44 Last Day On Earth” на Абел Ферара („Кралят на Ню Йорк”, „Лошият лейтенант”).

До този момент почти нищо не се знаеше за „4:44 Last Day On Earth”, освен че Ферара ще режисира и ще е с участието на винаги отличния Уилям Дефо. Сега обаче, благодарение на The Playlist, можем да видим първата снимка от филма, на която виждаме Дефо да се разхожда по улиците на неизвестен град в последните часове от съществуването на света, такъв какъвто го познаваме, както и кратък синопсис, който хвърля малко светлина върху част от историята.

В голям апартамент високо над града живее нашата двойка. Те са влюбени. Тя е художник, той е преуспял актьор. А това трябва да е просто един нормален ден. Но не е. Нито за тях, нито за който и да е друг. Защото утре в 4:44 часа, плюс-минус няколко секунди, краят на света ще дойде много по-бързо, отколкото дори и най-големите песимисти са си представяли. Окончателният крах няма да дойде без предупреждение, но ще бъде без възможност за бягство. Няма да има оцелели. Както винаги има такива, които след като последната им цигара е запалена, а превръзка на очите им здраво затегната, въпреки всичко ще се надяват на спасение. На чудо. Но не и нашите двама влюбени. Те – като по-голямата част от населението на Земята – са приели съдбата си: светът ще свърши.

Не знаем за вас, но на нас това ни звучи адски интересно. Общо взето, мислехме си, че едва ли тази година ще изскочи нов некомерсиален проект, който би могъл да ни развълнува повече от „Меланхолия” на Триер или „La Piel que Habito” („The Skin I Live In”) на Алмодовар, но виждаме, че сме грешали.

По всичко изглежда, че след флирта си с документалното кино от последните няколко години Абел Ферара има шанс да се завърне подобаващо към игралното кино и към старата си слава, когато бе един от най-ярките алтернативни гласове на Америка.