Яж, моли се и обичай / Eat Pray Love

Пий, помисли и гледай нещо друго
от на 2010-09-23
 

Яж, моли се и обичай - ревю

С риск да бъда сериозно заплют и обвинен в какво ли не от женската част на читателите ни, ще кажа, че „Яж, моли се и обичай” е супер дълга, изградена без капчица въображение скука от клише до клишето, която за пореден път експлоатира една типично женска ниша, която напоследък се превръща в явление с гигантски пропорции.

С две думи екранизацията на едноименния роман на Елизабет Гилбърт е историята на една нюйоркска писателка (Джулия Робъртс), която изгубва радостта от живота. Поради тази причина тя слага край на брака си и на връзката си, с която смята, че може да замаже нещата, и заминава на едногодишно пътешествие в Италия, Индия и Бали. По време на това бягство от проблемите, тя помага на доста хора да се справят с болежките си, но уви основната причината, поради която предприема всичко това – желанието отново да открие себе си – не й се получава.

Хавиер Бардем и Джулия Робъртс

Дали накрая всичко се оправя и дали нашата героиня среща висок, смугъл чужденец, който й показва изгубената любов? Както казват американците „Take one goddamn wild guess!”

Доста от така наречените „чиклит” или „чикфлик” (в зависимост от медиума) са пълни с такива евтини и елементарни послания, пред които трагедия като „Послушай гласа на сърцето си, за да достигнеш до душата на вселената” на Коелю изглежда безобидно. Честно, не мога да си представя как интелигентна жена може да се хваща на такива неща като „Господ е в теб, научи се да си прощаваш, защото това е истинският път към просветлението и истинската любов, усмихвай се с душата” и т.н. и т.н. – да не продължавам, че и без това искам по-бързо да ги забравя – с каквито е пълен филмът. Лично за мен те са по-лоши и от чалгата.

Има една „поговорка”, която гласи „не съди за книгата по филма ѝ” и затова няма да казвам нищо за печатното произведение на Елизабет Гилбърт, но ако в нея има и половината от „елементаризма” на филма, значи положението никак не е добро. Понякога си мисля, че жените имат по-грешна представа за себе си, отколкото имат мъжете за тях.

Яж, моли се и обичай - Джулия Робъртс

Общо взето единственият истински момент, който откривам във филма, е сцената с пицата в Неапол, където героинята ни и шведската й приятелка обсъждат понапълнелите си фигури. Направо не мога да повярвам, че това е част от същия филм. Всъщност, ако трябва да бъда честен, цялата част, която своеобразно можем да наречем „Яж”, чието действие се развива в Рим, e доста приятна, особено пък, ако сте в леко гладно състояние. Доколкото разбирам обаче, тези неща липсват в книгата, при което положение изглеждат малко самоцелни.

Ако интересите ви се простират извън това колко точки за любов предлага седмичният ви хороскоп, по-добре отидете на барче или на дискотека, вместо да се самозалъгвате с произведения от този род.

коментари
 
Отговорете »

 
  • MCFOXXX
    2010-09-24 at 01:53

    Обаче и твоята не е лесна… Да се измъчваш да гледаш този филм.

    Само трейлъра като видях и ми стана ясен, без да се имам за някакъв разбирач.

    Много добро ревю, но трябваше да е много по-критично според мен. Такива филми са чиста загуба на време. В твоя случай и на средства.

    Отговор

  • 2010-09-24 at 02:04

    Хахахаха, мейт!

    :)

    Best review eva'!

    А Джулия Робъртс… да яде (каквото и да било) с тая голяма уста… си е наистина чаровна гледка, хахахаха :)

    Отговор

  • 2010-09-24 at 02:44

    Джулия беше… горе долу. :)

    Да ви кажа, бях вдъхновен от ордите жени, които бяха на прожекцията и понеже така и така тази седмица отнасям сериозен хейт, реших да им се подложа и на тях. :))))

    За протокола, пари съм дал само за билетче за градския транспорт да се занеса до киното. Ама сигурно в скоро време ще ми се наложи да си плащам, защото от фирмите разпространителки са ми набрали :)

    Отговор

  • Kolio
    2010-09-24 at 19:09

    Дринов, изречението ти "Понякога си мисля, че жените имат по-грешна представа за себе си, отколкото имат мъжете за тях." е за докторантура, честно! :) рии-спект :)

    Отговор

  • 2010-09-24 at 19:52

    @Kolio

    Ако беше някой мъж, нямаше да се зарадвам толкова :))))

    Като защитя доктурантурата, ще трябва да ми викаш Док :)))))))))))))))

    Отговор

  • 2010-09-25 at 01:42

    Ужасно негативно сте настроени всички.

    Не съм го гледал още, но мисля, че ако го сравним с всички малоумия напоследък и с общата маса продукция, филмът може и да ни донесе нещо, което често забравяме – а именно да се позагледаме в себе си и да си дадем сметка, че трябва понякога да се научим да се обичаме и тогава да търсим любовта у друг.

    Отговор

  • 2010-09-25 at 14:22

    @Влади

    Когато започваш с "не съм го гледал още" нямаш право да ни обвиняваш в негативизъм. Ние все пак сме го гледали и знаем по-добре.

    Филма е пълен евтинджос!

    Първо да се научим да обичаме себе се и после да търси любовта у другиго? Може, но само ако е представено под форма подходяща за нормални хора, а не за емоционални и интелектуални инфантили!

    Отговор

  • 2010-09-25 at 15:29

    Филма ми харесва

    Отговор

  • Antova
    2010-09-26 at 14:44

    "…в крайна сметка въпреки цинизма и насилието, бомбардиращи ни ежедневно, хората имат нужда и да плачат, да се вглеждат в по-сантиментални неща , да изпитват силни чувства." Марчело Мастрояни – "Спомням си, да, аз си спомням"

    Отговор

  • 2010-09-26 at 15:49

    Така е! Затова предпочитам да си пусна за 100-тен път някой нежен и красив филм като "Часовете" или "Изгубени в превода", отколкото да гледам тази помия, в която има повече насилие, отколкото в "Експендабълс"!

    Отговор

  • Jen
    2010-09-27 at 19:07

    А аз се чудя как талантлив човек като Дарио Марианели се е забъркал в това.

    (Часовете нежен? Може би… in a most brutal way обаче. :))

    Отговор

  • 2010-09-27 at 20:58

    @Jen

    "Часовете нежен? Може би… in a most brutal way обаче." – няма какво да добавя. Абсолютно вярно :) Важна е идеята :))))))

    Отговор

  • 2010-09-27 at 22:15

    Мите,

    сещам се поне за две наши приятелки, които ще ти издерат физиономията заради това ревю. Иначе сериозно започвам да се притеснявам, че мненията ни все по-малко се различават:) А с "Часовете"направо ме уби… Един от любимите ми филми евър.

    Отговор

  • 2010-09-28 at 01:47

    @break

    Да заповядат! :)

    За "Часовете" не знаеше ли, че и на мен ми е любим. Даже съм го включил в класацията ми на филмите на десетилетието.

    Отговор

  • 2010-10-01 at 19:14

    Утре ще гледам филма с мама и ще взема отношение по него и по книгата (понеже съм я чела). Две неща обаче ми хрумнаха междувременно:

    1. Може би на женски филми трябва да пращаш и жени, които да ти пишат рецензиите, защото какво ли би се получило, ако на мъжки филм като EXpendables дадеш думата само на жена за рецензия?

    2. “Понякога си мисля, че жените имат по-грешна представа за себе си, отколкото имат мъжете за тях.” – Като жена, много ти благодаря за това изречение, винаги е полезно да го прочетеш за пореден път…. Взимаме се У ръце!

    Отговор

  • 2010-10-01 at 20:13

    Дрин-сан, подкрепям преклонението пред началото на докторската ти работа по психология! Изречението е наистина възхитително 😀 аз все още не съм прочела книгата, ала разбирайки, че кака Джулия е избрана за главната роля, категорично се разграничих от намека за желание, промъкнал се неканен у мен, за гледане на филма 😉 Една от най-бързо действащите причини за превръщане на мозъка в каша е употребата на клишета – добре е да се ограничи/забрани (в този случай) гледането им…

    Отговор

  • 2010-10-02 at 15:26

    @Лора

    Ако имаше кой да пращам, щях да го правя :))) Непрекъснато питам за желаещи да ми ударят едно рамо :) Само, че не ти ли се струва, че мененията за отделните филми ще са по-безпристрастни, ако наистина имаме размяна на автори мъже/жени спрямо жанровете, които са наложени от обществото да бъдат строго женски или мъжки?

    Чакам мнение за филма 😉

    @Svetly

    Знам си аз, че мога да разчитам на твоята подкрепа. Все пак "Great minds think alike", нали? :))))) Това трябва да ми кажеш как е на японски и ще си го тауирам някъде. :)))

    Отговор

  • маргарита
    2010-10-02 at 23:19

    филма ми хареса много

    Отговор

  • 2010-10-03 at 17:54

    @маргарита

    Нещо по-конкретно да споделиш?

    На мен ми допадна, че суперизвестното гуру от Индия, при която нашата героиня трябваше да медитира, за да открие вътрешното си равновесие (или каквото там), си живееше в Щатите, без въобще да се интересува от това какво се случва в родината ѝ и от глупостите, в които вярват последователите ѝ.

    Отговор

  • дакси
    2010-10-04 at 13:51

    Филмът ми хареса!Какво да се прави?! :-)))

    Отговор

  • 2010-10-04 at 17:44

    @Дринов

    Не съм сигурна, че в оценяването или възприемането на което и да е изкуство трябва да се стремим да бъдем безпристрастни. Но разбирам какво имаш предвид. Де да знам, мен и да ме пратиш на зомби филм, Американски пай или на Познай какво се случи миналото лято хич няма да мога да бъда безпристрастна или да изкарам нещо кой знае какво положително от тях.

    А сега за филма – познавам мъже, които са го харесали, макар да е чисто женски :))) Първо, изборът на Джулия за главната героиня дълбоко ме потресе навремето, когато разбрах за него. Оттам ми стана ясно какъв филм ще се получи. Не е лош, не е нищо особено, а и можеше да бъде по-кратък, но не ме подразни, защото през цялото време си знаех, че това е чисто и просто филм с Джулия Робъртс. Книгата е по-добра и задълбочена, доколкото си спомням. Имаш интересни разсъждения, особено в частта за Индия, и шегички, а може и да не е била кой знае какво, но да съм я прочела когато ми е била необходима. Ако аз трябва да пренаредя дестинациите във филма, бих подкарала нещата така: намирам Хавиер Бардем (може и да не е в Бали) и с него заминавам за Италия и Индия. В първата да ядем, а във втората, понеже сме намерили вече себе си, вместо да медитираме ще се посветим на друго древноиндийско изкуство – кама сутра.

    И частта за суперизвестното гуру е супер!!! Но обюо взето, какво беше – всяко време си заслужава пророците, или нещо подобно.

    Отговор

  • Gabriella
    2010-10-06 at 19:41

    Ох, добре, ще си спестя парите и няма да го гледам. "Женските" филми и книги наистина са ужасни. Самото разделение е ужасно след като е ясно, че във всички нас има по малко и от мъжа, и от жената – в различни количества, разбира се. Джули и Джулия адски ме подразни с тъпъта си идея, макар че Мерил Стрийп беше страхотна, но какво от това?

    Отговор

  • 2010-10-06 at 20:38

    @Лора

    Да разбирам, че и ти не си супер въодушевена?

    Иначе, доста добра идея за пренаредените дестинации. Опасявам се обаче, че и така за да ми хареса филма трябва да бъде чисто порно. Разбира се, че без Джулия, не ставайте отвратителни. Брррр!

    @Gabriella

    Като че ли, пак имаме съвпадение на мненията (поне отчасти със сигурност). Брей, брей, да не повярва човек. :)

    Отговор

  • цвети
    2010-11-02 at 03:53

    "Женските" филми са гадни тъпи и "мъжките" филми са гадни и тъпи. Точка по въпроса. Аз мислех,че филмите се делят според други класификации,но изглежда нищо не разбирам… Смятам,че филма е хубав,не съвършен,но все пак хубав.А кой какво научава и извлича от него зависи от самия човек. Като видите нещо свързано с молитва, обич и Тибет, го обявявате за плоско,клише и тъпо. Супер цинични и бездушни сте станали, обръщате го на кама сутра и на некво порно и най-лошото – изглеждате ми доста еднакви и не особено оригинални. пс: книгата е в пъти по-добра от филма

    Отговор

  • 2010-11-02 at 15:10

    Това е ревю на филма а не на книгата.

    На мен той ми е евтин, ама това е защото сме "еднакви и не особено оригинални", тъй че…

    П.П.

    В "Самсара" има Тибет, има и любов, има и молитва, а пък филма е хубав.

    Просто всеки има право на вкус.

    Отговор

Коментирайте