„Кинематограф“ е първата в България платформа, фокусирана изцяло върху късометражно кино и предоставяща свободен достъп за гледане на повече от 2000 филма от над 90 държави.
С Юлиян Спасов, създателят на платформата, си говорим за късометражните филми, пътуващото лятно кино и магията на прожекциите на открито.
Проектът „Кинематограф“ е на над десет години. Макар да рискувам да досадя с този въпрос, ще го задам. Какво е „Кинематограф“ и защо само късометражно кино?
И ние още го разгадаваме какво е точно. Но вече знаем някои неща. В зората на киното, късометражният е бил единственият съществуващ формат, поради факта, че няколко секунди кино са били същинско техническо предизвикателство. Когато братя Люмиер създават първата машина „кинематограф“, снимат прости щрихи от обществения живот и след това ги представят в кафенета из Франция. Дотогава не е имало киносалони и още дълго време ги няма, докато от този експеримент лека-полека не започне да се развива бъдещата киноиндустрия. Паралелно се развива и концепцията за киноразказ. От щрихи, се преминава към доста по-сложни сюжети, изграждат се герои, сценично оформление, все повече се вижда, че киното има дълбоко въздействие върху гледащия го, и то може да бъде мощно средство за разказване на истории.
Това е абсолютният център на проекта „Кинематограф“ – историите. Историческата конотация по-скоро я навързахме във времето. В самото начало беше просто очарованието от кратките, но силни истории. Киното като цяло разказва истории, независимо от неговата продължителност, но дългите филми, или както е технически правилно – пълнометражните филми, са навсякъде сред нас, познаваме ги добре, те са достигнали до „голямата публика“, благодарение на световната инфраструктура за киноразпространение. Дори едно 6-годишно дете вече си има любими филми, герои, познава актьори. Със стрийминг платформите в съчетание с мобилните устройства играта превъртя.
Съвсем друга е ситуацията с късото кино. Тази инфраструктура не работи за късото кино. До появата на интернет късометражното кино съществува, но практически няма публика. Показва се на филмови фестивали, изключително рядко по телевизията, и то само в няколко държави. С появата на интернет се зароди втори начин хората да гледат, но се появяват и ред други неща, борещи се за вниманието на хората, с което късото кино отново се оказа забравено в ъгъла, или както е прието да се казва – нишово изкуство.
А то никак не е нишово. Късометражното кино също е пъзел, събиращ образите на Живота, във всичките му щрихи, форми и нюанси, като дори прекрачва граници на въображението, немислими за комерсиалното кино.
Когато стартирахме в света имаше 4 подобни платформи, но в нито една не откривахме тази цялост на работа не само с филмите, но и с авторите, с публиката, с местата, където се гледа. Именно това формира отношение у нас към късото кино, на което е израз „Кинематограф“. Това не е класическа платформа за разпространение, а кауза да се завърнем към нещо много естествено, но някак избледняло в това ни лудо ежедневие – да си разказваме истории, да слушаме истории, да улавяме такта на деня, да усещаме какво вълнува хората. Защото хубавото на света ни днес е, че отвсякъде извират всякакви истории, и от всяка има какво да научим, а късото кино се оказва най-сполучливият към момента медиум за бързото предаване на тези истории сред хората.
Какво се промени от създаването на „Кинематограф“ досега?
Никой вече не нарича късометражните филми „клипчета“.
В последните години организирате все повече прожекции на открито. Как минава едно лято на „Кинематограф“?
Лятото на Кинематограф е някаква одисея със своя си природа и динамика, несравними с останалите ни дейности. Всъщност лятното кино е пресечна точка на всичките ни дейности, в буквален и преносен смисъл. То е най-сложният ни проект, впряга всичките умения и експертиза на екипа, и няма място за грешки. Ако през останалото време правим, каквото правим, то лятото разбираме какво сме правили през останалото време.
Малко неща в живота могат да се сравнят с кино на поляна, открито лятно небе и късометражна програма.
Сега и по-каузалният отговор – лятното кино ни минава в разрешителни, кабели, логистика, фитнес, бюрокрация, генератори, трафик, жега, прах, бензин, комари, още жега, въжета, платна, батерии, макари, гафер, ограничителни ленти, флашки… разбира се и много зеленина, разговори с деца и родители, смях, да не си помислите, че ни е гадно.
Всъщност, киното и прекият културен ефект са само част от процеса. Откритите летни сцени позволяват общуване между хората на ново ниво. Хем най-различни хора сядат едни до други и споделят заедно преживяването, хем се получава обмен между нас и хората, между кинотворци и публика, дори и между кметове (които често присъстват на прожекциите) и граждани. Това изгражда нови връзки в обществото и разширява полето за открита комуникация, в която всеки може да се включи.
Къде правите прожекции на открито и кое е перфектното място за едно лятно кино?
По паркове, поляни, крепости, амфитеатри, площади, до хижи, в хижи, до реки, в затънтени планински села и малки градчета, разбира се в столицата и големите градове също. Списъкът е дълъг. В общи линии бихме направили кино навсякъде, където е възможно, освен на Луната (и това сме го обмисляли). Това е някаква форма на експериментиране с пространството, но и с възприятието на филмите. Не съм сигурен дали има перфектно място. Всяко място си има свое очарование.
Има ли публика за късометражно кино в България?
Публика има и ще има все повече. Публика имаше и в самото начало на проекта, но сега е десетки пъти повече. Публиката се изгражда. Ако нещо не се показва е естествено да няма публика, затова ние се стараем да направим късометражното кино видимо. Много хора не знаят, че всъщност харесват къси филми. Ние им предоставяме възможност да разберат дали това е така.
Една история, случила се по време на прожекция…
Измежду загубени и намерени телефони и деца, взаимодействието на екипа с публиката и с институциите, историите са много. Но ето една история – на едно лятно кино в Трявна, където впрочем събираме огромна публика заедно с местния фестивал „Fun Навън“, в лятото, в което още бяхме шокирани от нахлуването на Русия в Украйна, дойде един любезен човек, който си говори с екипа известно време встрани и всичко изглеждаше наред. На закриването на събитието, той се приближи до водещия, който изказваше заключителни слова на микрофон. Даде знак, че иска да ни поздрави за инициативата и да каже нещо за последния филм. Унесен в общата позитивна атмосфера, водещия му връчи микрофона, а мистериозният човек започна директно да възхвалява Русия. Отне ни близо 15 секунди да изтичаме до миксера и да спрем озвучителната система, за да избегнем физическо спречкване пред 200 зрители. В крайна сметка всичко завърши позитивно, защото изглеждаше твърде нелепо, хората разбраха грешката ни и се смяха, а ние осъзнахме, че и ние изглеждахме нелепо. Също хубавото на ситуацията беше, че никой в публиката не взе насериозно бръщолевенето на един русофил. Беше ни трудно да повярваме, но и си взехме уроците тогава, един от които звучи много символично особено в днешната политическа обстановка – трибуна не се дава на случайни силуети в тъмното.
Как виждате развитието на Вашия проект в бъдеще?
„Кинематограф“ съществува, благодарение на граничещата с лудост убеденост на около 150 млади човека, преминали през организацията като доброволци през последните 12 години, и на шепата от 10-на човека, които в момента съставляваме екипа. Всеки от нас работи друго през основното време, за да може да си позволи в краткото останало време да продължава полета на „Кинематограф“. През последните години получихме минимална подкрепа от някои институции като Столична община и НФК, която позволи да разширим дейностите си, но бъдещето на проекта не е гарантирано. Все още се борим за настоящето си, но в магичния плен на неспиращия извор от нови и нови късометражни истории, които гледаме на първа линия, не спираме, а ускоряваме. Накъде, времето ще покаже.
За повече информация относно лятното кино, събитията и пълната програма на „Кинематограф“ можете да посетите – https://kinematograf.bg/programa
