Пришълецът едва ли е поредица, която има нужда от представяне. Трябва да сте живели под някоя много солидна скала, че да се интересувате от кино и да не знаете нищо за „перфектния организъм”. Това е франчайз с вече четиридесет и пет годишна история, който си има своите сериозни възходи и величествени падения.
Ридли Скот, който постави началото още през 1979 година с първия филм, успя успешно да закопае поредицата с опитите си за предистория. Макар Прометей да имаше своите плюсове и прикрит чар, то последвалото продължения Пришълецът: Завет бутна летвата толкова ниско, че едва ли ще е толкова трудно да представиш нещо по-качествено.
Седем години феновете на Пришълеца трябваше да чакат този нов филм. Струваше ли си обаче чакането? Пришълецът: Ромул е самостоятелна история, което означава, че не е нужно да сте гледали който и да е от останалите филми, за да му се насладите. Разбира се, така няма да хванете много от препратките и референциите, но пък няма и да ви затрупат с тон експозиция. Достатъчно е да знаете, че се развива двадесет години след първия.
Колкото и относителни за подобен филм да са спойлерите, такива ще има. Ако все още не сте гледали Пришълецът: Ромул, то продължете на своя отговорност.
Седмата част (ако не броим Пришълецът срещу Хищникът) от епичната сага за перфектното биологично оръжие започва с прибирането на мистериозен астероид в товарния отсек на космическа станция. Учените бързо разрязват скалата и ни разкриват толкова търсената заветна цел – ксеноморфът.
Действието се прехвърля на мрачна миньорска планета, собственост на корпорацията Уейлънд-Ютани. Време е зрителите да се запознаят с главните герои, техните проблеми и стремеж за по-добър живот. Разбира се, огромната корпоративна машина не се вълнува от благополучието на своите служителите, както и от смъртността поради различни болести всяка година. Затова младежите изготвят план, с който да си подсигурят въпросния по-добър живот.
Историята може да звучи просто, но и първите Пришълци не могат да се похвалят с кой знае колко дълбок и комплексен наратив. Но и не мисля, че това е основният акцент на тези филми.
Групичката се озовава на огромна космическа станция, която много скоро ще се разбие в астероидния пояс на планетата. Целта им е проста – взимат криогенните камери, запасяват се с достатъчно гориво, за да могат да проспят деветте години до желаната планета и напускат този носещ се в космоса ковчег. Нещата обаче бързо се объркват след като попадат на дълбоко замразени фейсхъгъри, чакащи своя момент.
Тук идва и един от най-големите фенсървиси в целия филм, поне за мен. Синтетичният човек, който героите намират и активират, за да им помогне, има вида и гласа на Аш от първия Пришълецът. Нужно ли е андроидът да прилича на толкова добре познат персонаж? Със сигурност не. Обаче е приятен реверанс към старото, като в същото време не е и самоцелен фенсървис без причина, просто за да е там (Дедпул и Върколака знае много добре).
Признавам, че Пришълецът: Ромул започва бавно. Сценарият на Феде Алварес и Родо Саягуес не се опитва да хвърли зрителите директно в устата на звяра, а постепенно ни подготвя за основната атракция. Първата форма на създанията тук има много повече екранно време от останалите части, подсилвайки чувството за параноя на главните герои и непрекъснатата игра на котка и мишка.
Ставайки дума за персонажите, като изключим двама или трима, останалите са там просто, за да умират. Нямат кой знае какви характеристики или изразени черти, с които да се открояват. Повечето имат някаква „драма” (убитата майка на Бьорн или бременната Кей), но реално тя не служи за нищо, както и не допринася за някакво развитие на тези герои. Единствената по-прилична роля е тази на Кейли Спейни като Рейн. В началото тя е крехка и наивина, готова на всички, за да постигне мечтите си, но към края на филма вече уверено държи плазмената пушка и смело се изправя сама срещу настъпващата хорда от ксеноморфи.
Пришълецът: Ромул е истинско пиршество за сетивата. Още от мрачната миньорска планета до бавно разбиващата се станция в астероидния пояс, всичко е изпипано до най-малкия детайл. Личи си, че екипът е вложил много старание да изгради специалните ефекти и мога само да ги аплодирам за прекрасно свършената работа. Най-силно се открояват вече спомената сцена с бавно разпадащата се станция и множеството киселинни локви, носещи се в безтегловност пред Рейн, докато тя се опитва да маневрира между тях.
Разбира се, ако решите да търсите под вола теле, както се казва, то със сигурност ще намерите неща, за които да се хванете. От вече споменатото изпъление на Рук, копието на Аш, има какво да се желае що се отнася до ефекти, но това не беше чак такъв проблем за мен. Самият сценарий на места също страда от дупки или нелогични решения, които да ви накарат да възкликнете от недоумение. Има и няколко откровено глупави неща, които служат за побутване на действието и никога не биха се случили в нормални обстоятелства.
Като оставим тези неща настрана, Пришълецът: Ромул има много визуални препратки към останалите филми. Феде Алварес е решил да играе много сигурно и спокойно можем да кажем, че не е поел кой знае какви рискове през по-голяма част от филма. Има някоя и друга готина идея (като киселината в безтегловност), но много от сцените са реверанс или дори директно копие на познати моменти. Дали това е лошо? Тук съм сигурен, че можем да поспорим. Лично за мен много от тези елементи работеха. Не всички, но повечето си вършеха добре работата и седяха сравнително адекватно на фона на новия филм. Най-вероятно не съм и уловил всички.
Друг изключително прекрасен елемент бяха самите ксеноморфи, във всичките им форми. Фейсхъгърите бяха доста опасни и много подвижни тук, движейки се като глутница от подивели вълци из станцията, търсейки поредната си жертва. Единственият честбъстър, който видяхме (къде без него), си беше произведение на изкуството. Създанието не бързаше да напусне топлото тяло, извиваше се бавно като змия, покрито с кръв и вътрешности. Огромен боди хорър елемент изпълваше тази кратка сценка.
Разбира се, стигаме до черешката на тортата. Какво е филм за Пришълци без самия Пришълец. През по-голяма част от филма, след като започват да се появяват, създанията са показвани предимно в близък план. Лиги се сипят в изобилие, устните им вечно треперят, в очакване на по-малката уста да нанесе смъртоносен удар. Екипът се е постарал по-голямата част от ефектите тук да са практични, по подобие на първия филм. Имаме актьор в костюм дори. Ксеноморфите са наистина чудесни. Те са зловещи, заплашителни, преценяващи и смъртоносни. Феде Алварес не си е позволил никакъв компромис що се отнася до основните антагонисти.
Финалното създание, открит реверанс към четвъртия филм (и Прометей?), вече е друго нещо. Признавам, че съм леко раздвоен що се отнася до начина, по който беше представено. Скоростта му на растеж дори не я коментирам. Поне не се опита да бъде любящо дете, а бързо се справи с майка си и всеки, който се опита да се изправи на пътя му.
Няколко пъти вече споменах визуалните препратки и фенсървиса към други филми от франчайза. Нищо обаче не съм казвал за един елемент, който на няколко пъти с лекота ме изкара от филма и лично мен ме дразни много – директни цитати на реплики. Едно е Рипли да се изправи в огромния роботски костюм срещу величествената кралица на ксеноморфите и да изрече култовите думи (които са и драматургично мотивирани), а съвсем друго е Анди просто да избута обикновен ловец и да повтори същото докато го разстрелва, заеквайки. Просто се оронва тежестта и престижа на подобен диалог.
Примери като този има много и просто не бяха нужни. Това вече е типът фенсървис, от който Пришълецът: Ромул страда. Щеше да е по-добре Алварес и Саягуес да се бяха опитали да създадат собствени реплики, с които да бъдат запомнени тези герои. За съжаление сега ще останат в сянката на миналото.
Дали Пришълецът: Ромул постига нещо уникално и революционно? Разбира се, че не. Той не се и опитва. Феде Алварес е хорър режисьор и това си личи. Много хора се оплакват и от така наречените jump scare моменти, които били прекалено много за подобен филм. Лично аз, като човек, който гледа огромно количество подобни филми, смея да кажа, че имаше добър баланс.
Едва ли някога ще получим Пришълец, който да ни впечатли по подобие на Ридли Скот и Джеймс Камерън, но това е нормално. Една формула може да се усъвършенства до един момент, а след това просто трябва да се набляга на това, което работи.
Ако този филм не ви допада, то със сигурност ще има за какво да се хванете и да намерите и най-малките кусури, с които да оправдаете омразата си. Забелязал съм, че когато човек харесва нещо, той е готов да си затвори очите за много от неговите недостатъци. (Както аз с първия Пришълецът срещу Хищникът.)
Пришълецът: Ромул не се опитва да преоткрива нови хоризонти или да изменя установените правила. Той работи с това, което разполага, опитвайки се да изведе най-доброто на показ. Не може да стъпи на малкия пръст на вече споменатите първи две части, както и на част от пръста на тройката. В същото време е толкова напред пред Пришълецът: Завет, че дори не е нужно да го споменавам.
Пришълецът: Ромул е голям фенсървис, спор няма, но в същото време си е и свой собствен филм. Die hard феновете на поредицата със сигурност ще намерят проблеми, особено след като са били подведени и преди. И все пак този филм заслужава своето място сред аналите на франчайза и може да се гордее с постигнатото.
Личната ми оценка в случая клони към 7.5/10, но определено ще трябва да го гледам поне още един път. Може и да открия още неща, които да ми допаднат.
Каква е тази простотия? Господ да ни прости алчността! Не сме виновни ние просто такава ни е природата!
…..съгласен с повечето написано и най-вече за финалния акт! Изгледах след това четвъртия филм и всичко подобно с майка/дете е доста по-добро там…та и самото същество, но Крис Кънингам все пак.
Не ми хареса, в трети акт също, че тя просто спря гравитацията и ги уби едно по едно, без много зор. Това с гравитацията е от Dead Space поредицата игри, който знае, знае…
Станцията като визия и мууд е от Alien Isolation играта и ме изкефи доста. Има едно към едно малки детайли в дизайна и уреди, предмети…
Ripley репликата – пълен криндж! :((
Гледах го два пъти и пак бих, но не се нарежда никъде из между старите, поне според мен….
Dead Space вайба беше много голям да, но предпочетох да не правя аналогии с игри 🙂 Но иначе съм много съгласен 🙂
Да фен сервис е и не предлага почти нищо ново, но макар и кусурите си е най-качествения който съм виждал някога. Очарован съм от това колко добре са вникнали за да ни предложат есенцията от най-добрите елементи от старите филми. Личи си че режисьора е истински фен или поне е работил с такива докато е изработвал продукта и е вложено сърце в изделието. Крафтинга е на ниво. Ретро дизайна на корабите и практическите ефекти ме вкарват в духа на вселената на пришълеца и не изцяло, но поне малко в усещането за осемдесеттрарски блокбъстър, когато филмите пебиваваха в физическата реалност и се създаваше усещане за автентичност и грандиозност, а не като сега всичко на зелен екран в стерилна зала, поредната видео игра..
Нищо общо с нови сериали и продължения на StarWars които уж също се опитват да бъдат фенсървис, но отдолу стоеше една бездушна машина за пари бълваща буламач докато има кой да го гледа. Мисля че това изделие беше последната глътка свеж въздух защото предстоящия сериал Alien: Earth с това лого на Hulu и Disney вече си прилича на чисто цокане.
Бих казал че това е третия най-добър Alien който съм гледал.
Извинявай Ридли, знам че прояви креативност и се бореше да градиш митология в прикоалите. Не съм от хейтърите на прикоалите, гледам си ги, но това тук ме стопли повече.
Извинявай Финчер, личи си таланта ама сетъпа на Alien 3 доста ме отегчаваше.
Извинявай Жьоне. С теб започнах, гледал съм Alien Resurrection десетки пъти като дете. Е при опита си да го изгледам отново не издържах и го спрях на 20-тата минута. Въпреки че харесвам стичащите се лиги на пришълеца там, лъхаше ми вече на бездушен съвременен sci fi екшън.
В едно ревю четох че Alien: Romulus е най-добрата фантастика с извънземни за 21ви век. Интересното е че нивото е толкова ниско че са прави.
Никога не мога да се съглася, че 3-та и 4-та част са слаби. Няма такова нещо. Това е просто фен-мейд филм правен от фен за феновете. Няма нищо оригинално. Няма новите идеи и опит за разкриване на вселената на Инженерите, което в Прометей те помита с идеи и визия. Това си е обикновен Sci-Fi Horror и просто се наслаждаваш на още от старото, но с неподходящи за ролите си кифли.
Първият час ми хареса много повече и изграждането на света беше невероятно с брутална кинематография, която ми напомни на Блейд Рънър 2049 и The Batman. Ефектите бяха страхотни и направо филмът изглеждаше като 150 милионна продукция, вместо обявения бюджет от 80 млн. За мен лично филмът изгуби собствения си чар, след като реши да вкара толкова много фен сървиз, за да угоди на целия франчайз . А наистина трябваше да се фокусира само върху елементите от първите два филма. Лично аз исках да видя повече хорър и съспенс в стил първия филм и „Alien Isolation“, точно както беше описано резюмето на „Romulus : „Докато претърсват изоставен космически кораб, група колонисти се срещат лице в лице с най-СТРАХОВИТАТА ФОРМА НА ЖИВОТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА „. Според мен щеше да бъде много по-добре, ако фокусът беше само върху един или няколко ксеноморфа и те да си бъдат антагонистите в историята, защото последните филми вече ми писна от злодеи андроиди. И финалът щеше да бъде много по-добър без този Инженер и вместо него трябваше да бъде пришълец. Май никога няма да видим завръщане към корените и да бъдем свидетели на сървайвър хорър история с много напрежение и клаустрофобия, вентилационни шахти, криене, страх и т-н. Този филм просто не беше страшен, въпреки практичните ефекти. Всъщност повече бих искал да видя филм с историята след като качиха астероида на кораба с пришълеца от първия филм, отколкото това, което гледах сега.
Въпреки всички недостатъци, филмът е нива над „Завет“.
7/10
Новият Пришълец е най-доброто след Пришълците! И не защото е филм, който разкрива нови и нови неща, не, той просто запазва баланса, който Прометей и Пришълеца 3 губят, според мен те можеха да бъдат много над средното ниво филми, ако не бяха изключително недомислените сценарни решения. И във двата филма има пропилени възможности, потенциал, който можеше да бъде много добре използван. Например: ако докторът в Пришълеца 3 не беше убит в средата на филма, това щеше да засили емоционалната основа на историята, ако беше останал докрая, той можеше да се жертва да помогне на Рипли, да извади Пришълеца от нея и по този начин да получи изкупление за немърливоста си като доктор. Реално Пришълеца 3 към средата си се превъръща просто в една гонитбата. Прометей пък страда от неадекватните се персонажни решения. Именно затова Пришълецът: Ромул на Феде Алварез успява, просто защото сюжетно успява да запази баланса, е, има си кусури, но като цяло успява да се справи много-добре. Играл съм Dead Space, това е една от любимите ми игри, да видя заигравката с гравитацията подобно на играта, за мен беше голям кеф!
Dead Space би бил страхотен филм, ако има кой да го направи, разбира се. Ще бъде точно от ранга на Пришълецът
Първите 30-40 минути ми бяха малко бавни, можеха да направят по-интересно въведение. Атмосферата през цялото време беше добра, това е плюса. Хареса ми, че беше малко по-различен, финалът ми беше неочакван. Но сравнение с първите два наистина е назад 🙂 Бих гледал и продължение, което пак да се развива преди двойката.
Не искам да плюя каквато е да е от тази вселена. И се радвам на всеки нов кадър от нея, но… неща ново не видях освен един мутант между ксеноморф е инженер накрая. Нищо повече…
Има потенциал за развитие на вселената. Но да го направят както трябва, не като деда ти Ридли 🙂
Деси ви Ридли и до сега направи 2 прекрасни филма и всеки отрекъл го е идиот пълен! Всеки от тях има толкова философия и идеи, а това другата са си чисти елементарни екшъни. Е този бе такъв. Елементарен филм
Той добре започна с Прометей, но не трябваше да разкрива как е създаден. Трябваше да си остане мистерия, Ридли тръгна в друга посока 🙂
Въпрос на гледна точка. За мен всеки, който смята Завет за прекрасен филм е идиот пълен, ама няма да тръгна да обвинявам феновете му. Всеки има право на лош вкус 🙂
Струва ми се,че преди няколко години, Ридли Скот трябваше да остави Нийл Бломкамп (District 9) да направи неговата си версия на Alien,която щеше да отмени ВСИЧКО след Aliens и да продължи „старата песен на нов глас“ ,ама пусто тщеславие.
Още повече,че Сигърни Уийвър и Майкъл Бийн подкрепяха Бломкамп и бяха готови да се завърнат .
В една Алтернативна Вселена може и да се е случило…
Още е възможно да се случи, след като има ново ръководство. Даже и Ридли Скот да не го подкрепи, Джеймс Камерън беше готов да се включи като продуцент. Ако този филм има успех и в боксофиса всичко е възможно 🙂
Аве, за какво въобще говорите?! Този филм е един от най-слабите в поредицата, за да не напиша, че е най-слабият! Кастингът е изцяло несполучлив, казват му джен зет Пришълец! Твърде много фен сървиз, при това дума по дума са копирани реплики от другите серии! А последния акт на филма, е просто…закопаващ!
Най-добрият от поредицата, е 2-ката! След това са 1, 4, 3! След тях са Завет и Прометей! А новият филм се намира съвсем в края след комбото Пришълец срещу Хищник 1 и 2! Неслучайно след слабия старт в боксофиса в Щатите и що-годе добрия на останалите страни по света, най-вече в Китай, то през тази седмица ще си проличи, че този филм ще е флоп…
Посредствено глуповат филм, с красиви и изпипани декори, но умствено изостанал сюжет, директен рип оф на предходните филми. Тук пишат за фенсървис – това е фен сървис от типа стар уорс в ерата на дисни за ментално увредени хора с хормонални и метаболитни проблеми.
Филмът е една пропиляна възможност. Ако Прометей и Ковенант са скъпоплатени красиви, претенциозни и изпипани провали, това е просто посредствен провал.
Щом мислите, че Ридли Скот е закопал този франчайз с „Прометей“ и „Завет“, значи не виждам смисъл да ви чета ревютата.
Напълно съм съгласен с Димитър. Много точно ревю. Бих препоръчал да гледате филма на 4DX. С ефектите преглътнах някои глупости в сценария. А фактът, че екипът играе толкова на сигурно е дори тъжно. Аз съм на мнение, че можеше да бъде нещо много по-добро, ако просто не се правеха всички тези фенсървиси. Много от тях са си направо излишни, но след фиаското с “Пришълецът: Завет” донякъде го разбирам.
Най-доброто след 1986, доволен съм! Бих гледал още.
Относително приятно ревю
Тези младежи и девойки ми дойдоха в повече, началото на филма е загуба на екранно време (освен, ако не е 3ч. като Блейд Рънър). Общо взето все едно гледам микс от другите части. Имаше малко екшън, много глупости, като липса на безтегловност все едно се разхождам в кварталния магазин… стига бе хора, те излизат в открития космос… и т.н. Очаквам следващия филм от поредицата да е с деца 4 група в детската градина…