Леос Каракс е сред най-ярките гласове на френското кино в последните няколко десетилетия, макар и да е правил само 6 пълнометражни филма. Филмографията му е кратка, но включва заглавия като изящния портрет на обърканата любов The Lovers on the Bridge, сюрреалистичния шедьовър Holy Motors и най-скоро чудатата поп-опера Анет. Филмовото наследство, което ще остави след себе си, е малко, но значително, и рефлектира доста ясно развитието на постмодерното киното от 80-те насам.
Именно това прави следващия проект на режисьора неочакван, но някак подходящ. Навлизайки в старостта си и правещ рефлексия на живота си, Каракс е решил да създаде експериментален, есеистичен автопортрет, в който ще преразгледа себе си и света през погледа на собственото си творчество, примесено и с кадри от реални исторически събития. Филмът се казва It’s Not Me и дебютира на тазгодишния филмов фестивал в Кан, където получи добри реакции от феновете на французина.
Вижте два кратки тийзъра, които ни дават по-добра представа за визията на It’s Not Me:
И преди сме споделяли вълнението си да видим финалния, озадачаващ проект на Жан-Люк Годар, който също дебютира тази година в Кан и бе завършен на деня преди смъртта на режисьора. Интересното тук е, че Леос Каракс явно е поел по пътя на ментора си в посока на по-късните му, експериментални години, тъй като It’s Not Me наподобява най-много творения на Годар като масивното му визуално есе за историята на киното Histoire(s) du cinéma и автопортрета му JLG/JLG: Self-Portrait in December.
Макар и да са в противоположните краища на спектъра от гледна точна на продуктивност, Каракс винаги е бил достоен наследник на Годар, което ни кара да се вълнуваме още повече за It’s Not Me. Макар и да се надяваме Каракс да направи и нов, пълнометражен филм скоро (и това сякаш е на път да се случи), този скромен, но интересен проект е също достойно допълнение към филмографията му. Възможно е дори да ни помогне да я осмислим по начин, който преди е бил невъзможен.
Официалният синопсис на филма гласи:
За изложба, която в крайна сметка не се състои, музеят „Помпиду“ иска от режисьора да отговори в снимки на въпроса: Къде си, Леос Каракс? Той се опитва да даде отговор, пълен с въпроси. За него, за „неговия“ свят. Аз не знам. Но ако знаех, щях да отговоря…
It’s Not Me е написан и режисиран от Леос Каракс. Филмът вече е разпространен по френските кина и се надяваме скоро да можем да го видим и тук.
