Прожекции на шедьоври с Катрин Деньов в зала „Славейков“
„Вечната Катрин Деньов“ се казва поредицата с прожекции на класики, с която Френският институт ще зарадва ценителите през април. Програмата започва тази вечер в зала „Славейков“ в София от 18:30 часа с мюзикъла Шербургските чадъри на Жак Деми, останал емблематичен за редица поколения, с мелодии, композирани от Мишел Льогран. Ретроспективата продължава в събота на 6 април от 19 часа с абсолютния шедьовър Дневна красавица на испанския режисьор и виртуоз на сюрреалистичния спектакъл Луис Бунюел, в който актрисата, в разцвета на красотата си, интерпретира ролята на своенравна жена с лоша репутация.
В Шербургските чадъри се срещаме с Жьоньовев, която отчаяна, вижда как нейният годеник заминава на фронта в Алжир. Майка й, почти разорена, я подтиква към богатия Ролан Гасар… След Лола и Заливът на ангелите, Жак Деми съчинява, заедно с Мишел Льогран, причудливо и уникално преживяване: изцяло изпята мелодрама, наподобяваща банална опера. Лудо харесван или осмиван, филмът се превърна в световна референция в седмото изкуство.
В Дневна красавица Катрин играе Севрин – красива млада жена, която живее със съпруга си, с когото никога не е имала физически отношения. Във фантазиите си тя си представя различни садо-сексуални срещи. Когато разбира, че нейна позната работи като проститутка, тя също отива в публичен дом, където прекарва следобедите, а вечер се прибира при съпруга си. Първоначално срамежлива и неотзивчива, постепенно тя се отпуска и става любимка на много клиенти. В живота ѝ настъпва обрат, когато дребният престъпник Марсел се влюбва в нея и я иска само за себе си. В света на Севрин обаче границата между фантазията и реалността невинаги е очевидна.
На 12 април от 18:30 ч., Последното метро на Франсоа Трюфо събира за пръв път актрисата с Жерар Депардийо. С този филм те завоюват десет отличия Сезар, между които наградата за най-добра актриса за Катрин Деньов.
На 13 април от 19:00 ч. Френският институт представя Индокитай на Режис Варние – митичен филм разказващ романтична история на фона на исторически събития, който ни отвежда в далечните земи на колонизирания Индокитай. За изиграването на тази независима, силна, но и чувствителна роля, Катрин Деньов е отличена с втори Сезар за най-добра актриса през 1993.
Следващата седмица, на 19 и 20 април, специалната месечна програма с два по-близки до съвремието филма. Сбогом на нощта, осми филм на Тешине с нейно участие, насочващ вниманието ни към ислямската радикализация, и Истината – първият филм на френски език на японския режисьор Хирокадзу Корееда, който тя озарява в компанията на Жулиет Бинош.
И накрая, най-последният ѝ филм, комедията Жената на президента на Леа Доменак, в който актрисата се подвизава в тайорите на Бернадет Ширак, чийто прожекции бяха изцяло разпродадени на премиерата в България през ноември миналата година, на Френския филмов фестивал-Киномания.
От митичните ѝ дебюти до съвременните ѝ проекти, тази поредица от филми проследява кариерата на една актриса, която винаги е била влюбена в киното. Открай време тя е едновременно навсякъде. По булевардите, на кориците на списанията, в киносалоните и по телевизията, при Гарел или Бери. Вездесъщият талант, който Катрин Деньов тъй щедро раздава, продължава да радва зрители от няколко поколения по цялата планета.
Една от кралиците на френските филми от 60-те и 70-те, тя обединява екранен аристократизъм и еротичен магнетизъм – след над 130 роли Катрин все още няма намерение да позволи за нея да се говори само в минало време.
В личен план Катрин Деньов има сключен един законен брак – с лондонския фотограф Дейвид Бейли /1965-1972/. Преди това преживява страстна връзка с режисьора Роже Вадим, от когото е синът ѝ Кристиан Вадим. През 1971, когато все още официално е съпруга на Дейвид Бейли, среща Марчело Мастрояни. От него ражда дъщеря си Киара Мастрояни. От двете си деца има общо пет внука. Катрин Деньов е съжителствала също с режисьора Хю Джонсън. Бурната ѝ връзка с Жерар Депардийо продължава десет години, а през следващите седем актрисата се свързва с журналиста Пиер Лескюр.
„Хората си мислят, че я познават и знаят много за нея, но това изобщо не е така. В нея живеят две жени и на двете не им харесва да бъдат Катрин Деньов. Забавно е да се работи с нея. Понякога е твърде директна и може да ти каже нещо неприятно, но това не е толкова важно. Важното е, че тя има силно присъствие. Невероятна е! Тя е стопроцентова жена и това е много приятно“, казва за нея Депардйио. А Франко Неро изрича: Във филма „Тристана” на Луис Бунюел има сцена, в която Катрин Деньов стои гола до прозореца и гледа към младеж на площада, който също гледа към нея с надеждата да я види без дрехи. В този миг камерата фокусира върху лицето ѝ. Това бе най-секси кадърът, който съм виждал, без да всъщност да показва нищо. Винаги ще помня такива сцени.“
