Изминали са шест години, преди Кристи Хол да успее да осъществи собствената си идея, попаднала в „Черния списък“ на нереализираните сценарии през 2017 година. Тогава Daddio остава на трета позиция, със скромните 40 точки, гласувани му от киноспецовете, но ето, че в настоящето се оказва един от най-уникалните и интригуващи филми, които ще имат своята премиера на престижния филмов фестивал в Торонто – буквално след дни.
Решаващ фактор за финалния резултат е интересът на Шон Пен и Дакота Джонсън към сюжета – именно те поемат главните и единствени роли в историята, която проследява пътуването на една млада жена в такси от летището към дома ѝ. Всъщност важен за автора на филма и – да се надяваме – за зрителите е самият диалог, който водят по между си таксиджията и жената, докато пътуват по улиците на Ню Йорк.
Ето какво споделя Кристи Хол за своята идея и реализирането й:
Според мен е по-лесно да разголиш душата си пред някой непознат, като шофьор на такси например, защото знаеш, че надали ще го видиш отново… Въпреки ограниченията в снимачния период (само 16 дни, изцяло в студио), Дакота Джонсън успя да изиграе забележително сложна роля – умело дълбае в пластовете искреност и отвежда образа до състояния, които не съм си представяла, че са възможни… От началото до края просто не можеш да откъснеш погледа си от случващото се на екрана. Нейната героиня е уверена в себе си, но в същото време и уязвима. Тя неусетно балансира между привлекателния секси-чар и устата, пълна с ругатни, които притежава, като в същото време излъчва невинна мекота. Тя не изпитва страх от пъстроцветните личности, които населяват прочутия мегаполис, а игривото й любопитство дава възможност на разговора да се задълбочи и развива в неподозирани посоки.
Убедени сме – дори преди да сме гледали трейлър на филма! – че наравно с високата оценка за работата на Дакота Джонсън по този филм, Шон Пен също заслужава суперлативи. Сценаристката-режисьор Кристи Хол наистина е имала уникален шанс да работи с двама професионалисти, което гарантира интерес от страна на публика и критици в Торонто, а вероятно и по-широко разпространение на Daddio в близко бъдеще по щатските кина.
