Няколко месеца след премиерата му, вече не се сещаме за Не се тревожи, скъпа, а само за широко обявените му задкулисни драми, което е показателно за разочарованието ни от филма, за който имахме наистина големи надежди. Но, въпреки че крайният продукт определено не беше това, на което се надявахме, все пак имаме желание да видим следващите проекти на Оливия Уайлд, защото я смятаме за интересен режисьор с добър стил, който просто трябва да се развие още.
А следващият ѝ ангажимент е за малкия екран (което беше въпрос на време, имайки предвид колко много и качествена телевизия се прави в момента) и за него тя ще се съюзи с любимите ни A24, за да адаптира двете свързани книги Жестокото присъствие на времето (A Visit From the Goon Squad) и Изумруденият град (The Candy House) на американската писателка. Дженифър Игън. Идея, която намираме за много амбициозна и много опасно, особено с оглед на Не се тревожи, скъпа.
Ето какво ни притеснява – смятаме, че Жестокото присъствие на времето е малко прехвалена книга, носител на награда „Пулицър“, която чрез 13 кратки взаимосвързани истории разказва за музикалния продуцент Бени Салазар, неговата асистентка и клептоман Саша и множество герои в тяхната орбита. Проблемът е, че в крайна сметка различните истории издишват тематично и накрая нямаш чувството, че си научил особено много, нито за героите, нито за света им. Едно от най-добрите неща в книгата, от друга страна, е прескачането между различните етапи в живота на героите, които не са моментално очевидни, авторката не обяснява прекалено много и хитро поставя по някоя следа, споменава нечия баба или развод, така че да те ориентира във времевата линия. На хартия това е хитро, но дали ще може да се пренесе успешно на екран?
Изумруденият град пък е продължението на историята, което обаче е по-жанрово и се фокусира върху технологичния гигант Бикс Бутон и неговото изобретение, което позволява на хората да изживяват и споделят всеки един от спомените си с други хора, в замяна на техните спомени, а героите от първата книга и техните семейства също са намесени. Идеята за спомените, това как ги пазим и възприемаме, е една от любимите теми на научната фантастика и сме виждали нейни всевъзможни итерации – добри и лоши. Затова и се чудим, ако един телевизионен проект се опитва едновременно да адаптира и двете книги, не е ли това малко прекалено амбициозно?
Винаги сме смятали, че е по-добре артистите да се стремят към височините, вместо да увяхват в комфорта на посредствеността. Просто се притесняваме, че много обещаващия Не се тревожи, скъпа се оказа с малко повече елементи, отколкото знаеше какво да прави и как да поддържа качествено. Можем обаче само да се надяваме, че един млад талант като Оливия Уайлд се е поучила от грешките си, разширила е инвентара си от умения и сега ще достави по-впечатляващ и амбициозен продукт.
Стискаме ѝ палци и определено ще следим развитието на проекта.
