Момиче с потенциал / Promising Young Woman

С доста сериозно закъснение най-сетне започна тазгодишният награден сезон със Златните глобуси, които се проведоха в неделя, 28 февруари. Традиционно Глобусите са първите и (ако си говорим честно) най-несериозните награди, но те все пак дават старта на сезона, който завършва с Оскарите и обикновено все пак успяват да отбележат някаква част от филмите, които ще доминират разговорите през наградния сезон. Затова дойде и време и ние да обсъдим някои от филмите, за които със сигурност отново ще ни се наложи да говорим през идните два месеца, а един от най-спорните от тях вероятно ще бъде именно „Promising Young Woman”.

Веднага ще направя уговорката, че това ревю ще съдържа спойлъри, тъй като този филм губи от влиянието си, ако не говорим за всичките му разкрития. Сериозно обаче ще препоръчам, ако можете да го гледате, без да знаете прекалено много за него, тъй като разкриването на тайните му по време на самия филм е много сериозна част от преживяването.

„Promising Young Woman” разказва за титулярната перспективна мацка Каси, чийто живот на пръв поглед не би трябвало да е такъв, какъвто го намираме – тя е красива и умна млада дама, която е учила медицина и всичко изглежда й е вървяло като по учебник. Филмът обаче започва с това, че тя е невероятно кисела и антисоциална, живее при родителите си, които й правят крайно незавоалирани намеци, че й е време да се изнесе. Тя изглежда обича да разговаря само с шефката си в кафенето, в което работи, но дори и с нея използва тежко саркастичното си и леко злобно чувство за хумор, което я представя като мизантроп, който не се интересува от това да се разбира добре с хората.

Каси обаче има „тайна самоличност“ – през нощта си изкарва най-провокативните тоалети, намазва се с грим и отива в нощни заведения, в които се прави на мъртво пияна и само чака някой млад мъж да дойде при нея, да се направи на загрижен за безопасността ѝ и да си я заведе вкъщи, за да се възползва от нея. В този момент тя се изправя, поглежда ги изведнъж директно в очите, сваля преструвката и ги кара да си платят. Цялата кампания е базирана на това, че в университета такъв тип уж добри момчета са изнасилили и снимали нейната най-близка приятелка, която впоследствие се е самоубила. Вендетата на Каси е най-вече срещу мъжете, които се правят на добри и загрижени, а всъщност искат да се възползват от жена, която не е в състояние да каже „не“, но по-конкретно тя работи към това да отмъсти на конкретните замесени – от тези, които реално са извършили престъплението, през тези, които са го покрили и до тези, които просто не са повярвали на разказа на приятелката й.

Искам да започна с това, че филмът сам по себе си е адски приятен и, въпреки доста тежката си тематика, всъщност много забавен за гледане. Травмата на Каси нарочно е противопоставена с ярките, бонбонени цветове, които пропиват всеки кадър, което чисто визуално е супер приятно като решение. В началото цялата работа е инсценирана, така че да кара зрителят да си мисли, че тя тези момчета ги убива, но всъщност става ясно, че тя просто ги унижава и ги кара да се изправят очи в очи с реализацията, че всъщност не са добрите момчета, за които се имат. Режисьорката Емералд Фенел, за която това е пълнометражен дебют, обяснява, че тя нарочно е решила да поеме по този път, а не съвсем традиционния „rape and revenge” жанров стил, тъй като статистиките показват, че жените (особено пък такива слабички и деликатни като нейната героиня) рядко предприемат физическо насилие – техните оръжия са други.

Супер стилизираната визия и самата жанрова конструкция на филма са много приятни. Мета добавката, че в ролите на гаднярите Фенел каства актьори, които са любимци на интернета, именно защото са играли практически перфектни, любвеобилни и грижовни момчета в предишни филми и сериали (Адам Броуди, Макс Грийнфилд, Кристофър Минц-Плас) е абсолютно гениално решение. А за Кери Мълиган могат да се кажат само суперлативи. Тя по принцип е безобразно талантлива актриса, която е способна да предаде травмата и болката на своята героиня само чрез жест, тук успява да бъде едновременно безкомпромисна и съсипана от болка, болезнено хаплива в един кадър и разпадаща се в следващ, кара зрителя да разбира изцяло защо се е стигнало до нейната кампания за отмъщение, дори и да не сме съгласни с методите й. Представянето на Мълиган е едно от малкото неща в този филм, за които не виждам как може да има две мнения.

Това обаче не е просто жанрово упражнение, би било неискрено да се опитам да говоря за филма извън всякакъв политически и културен контекст, дори и да ми се искаше. Това е филм, който е изключително повлиян от съвремието, от всички разговори, които се водят в момента, от феминистките и #MeToo движенията, той очевидно иска да бъде разискван в културния си контекст с всичките му послания и позиции, а не просто като стилистично издържан мрачно комедиен трилър. И тук вече започват споровете.

Да, жените са бесни, вбесяващо е, че общо взето откакто влезем в пубертета постоянно ни се повтаря как трябва да се държим и да се обличаме, за да се предпазим от това някаква ужасия да ни се случи, а накрая, когато се случи, в огромен брой случаи накрая хората казват, че нищо не може да се направи. И да, не е красиво и възпитано, не е поведение на „изискани дами“ от време на време да ликуваме за отмъщение. Само че „Promising Young Woman” не толкова изследва тази тематика, колкото те удря като чук през лицето отново и отново с посланието си. Филмът всъщност не отива надълбоко в темата за получаването на съгласие и кои неща в обществото ни довеждат до огромния проблем със сексуалното насилие, колкото само повтаря без финес, че всички мъже са еднакви, че не трябва да им се има доверие и че цялата система работи за тях. Един от последните обрати например, когато се оказва, че поредното изглеждащо перфектно момче, детският хирург Райън, може би ще бъде изключението от правилото, а всъщност се оказва, че е лично замесен в първоначалното престъпление, работи като емоционален юмрук вътре във филма, но пък размива посланието му, защото цялата работа започва да мирише на неискреност. Ако ни бяха показани мъже, които не са „като всички останали“, щяхме да сме по-заковани в реалния свят и съответно и посланието щеше да бъде по-силно.

В екипа имаме спор дали Каси е изградена като полу-библейска мъченица, която накрая умира за делото си или по-скоро е показана като човек, който толкова се е изгубил в желанието си за отмъщение, че е станала самоцелно жестока и самата тя наранява жени около себе си не по-малко от мъжете, срещу които вилнее. Друг спорен момент е и сутринта, след като кумът намира младоженеца с „мъртвата стриптийзьорка“ в леглото – самата сцена на смъртта й е страхотна и силно разтърсваща, но последващия разговор между мъжете цели да бъде нарочна препратка към това, което би трябвало да се казва на жертвата, а не между съзаклятниците в престъпление. Вместо това обаче е още една твърде пресилена „метафора“, от която въобще няма нужда – зрителят не е на тяхна страна, няма нужда да ни се напомня с толкова силно многозначителен диалог, че на тези хора моралните им компаси не са на правилното място. Самата финална сцена със задгробния SMS освен това е ужасяващо глупава, филмът трябваше да приключи с писмото към адвоката, отново се проявява липсата на увереност в това публиката да може сама да възприеме нюанси.

По всяка вероятност „Promising Young Woman” ще бъде много сериозна част от кино дискусиите в следващите два месеца и напълно ще разбера, ако много хора се изнервят на това, заради не безпочвените подозрения, че той е „бутан“ поради политически и културни причини, а не толкова заради самостоятелните си филмови качества. Само че трябва да сме честни – самостоятелните му качества са доста, начело със страхотната стилистика и първокласното изпълнение на Кери Мълиган. Крайно мрачното чувство за хумор и поддържащия актьорски състав също са прекрасни, а има и някои сцени, които без никакъв проблем успяват наистина да бъдат силно емоционално влиятелни.  А това, че подтиква всички да го обсъждат после, да го дискутират и дори да спорят, съвсем не е лошо, всъщност това е следата на влиятелното изкуство. Именно заради това препоръчвам на всеки да го гледа – няма значение дали ще вземе награди или не, нека го обсъдим, нека спорим конструктивно и интелигентно, нека имаме тези неудобни разговори. Може да научим един от друг нещо за киното, пък и за себе си.