Te / Loro 

Политическата сатира е труден жанр за реализиране в киното. Понякога се обръща на фарс,понякога е излишно драматизирана до степен, в която цялото послание става за смях. Трябва да бъде поета от майстор, който не просто знае как да използва похватите на киното, за да представи гледната си точка, но трябва и наистина да му пука за нещата, които иронизира и тематиката, която обсъжда. Това е единственият начин да се направи истинска сатира, която пази баланс между осмиване и искрено недоволство. А пък ако го е правил и преди с изключителни проекти, още по-добре за крайния продукт и за нас – публиката.

Новият филм на Паоло Сорентино „Те” представя остра сатира над бившия италиански премиер Силвио Берлускони и подлизурковците, които се въртят около него в опит да се докопат до властта между 2006-а и 2009-а година. Начело на дружинката подмазвачи е Серджио Мора (Рикардо Скамарчо), който се занимава с уреждане на проститутки на правилните места, така че да получи облаги. По този начин той се опитва да се приближи към Берлускони, когато решава, че е време да се измъкне от провинциалното си градче и да има истинска власт в Рим.  Той се запознава с фаталната жена Кира, която има план да приближи Серджио до “него” – изпълнения със страхопочитание и омая прякор, който ламтящите за власт използват за Берлускони.

Пищността и изобилието, с което Сорентино снима по принцип, и тук са на преден план, майсторски заснети от честия му партньор Лука Бигаци. Ексцесиите на партито на Серджио, целящо да привлече окото на Берлускони, са показани в дълъг монтаж на секси полуголи танцуващи тела и валящи от небето екстази. Сорентино харесва да показва изобилието на италианския елит, но никога не пропуска да ни покаже отношението на героите си към това изобилие. В прекрасния „Великата красота” той използваше огромните, пропити от цвят и алкохол партита, за да покаже празнотата на това съществуване. Тук го прави, за да покаже пошлостта на човек, който въпреки всичките скандали около себе си, продължава да търси одобрението и любовта на нацията.

За политическите нърдове може би „Те” няма да бъде дори достатъчно ексцесивен. Истинският Берлускони е известен с невероятния разврат, който е царял на неговите събития, който тук е донякъде смекчен, тъй като Сорентино е по-заинтересован да търси скритото страдание и недоволство, лежащо под сексуалния нагон на героя му. Едни от най-силните сцени във филма са между Берлускони и жена му Вероника (Eлена София Ричи), която е крайно отегчена и разочарована от съпруга си и използва всякакви начини да нарани грамаданското му его.

Сорентино отново каства Тони Сервило в главна роля, след като двамата постигнаха зашеметяващ успех с „Великата красота”. И докато Сервило никога няма да бъде сбъркан за истински приличащ на Берлускони, това съвсем не е целта. Той изопачава и набляга на неговите най-неприятни черти с лекотата, с която самият Берлускони ги носи. Той е егоцентрик, обожаващ да слуша собствения си глас, разгонен старец, който предлага на 20-годишни момичета да му седят в скута без да му трепне окото, а в същото време горделив и лесно обидчив избухливец, който истерясва и крещи или заплашва хладнокръвно при най-малката обида, която възприеме. Сервило докарва всеки един аспект от личността му до екрана със завиден апломб, който кара публиката тотално да забрави, че Берлускони не носи наистина това лице.

Останалата част от актьорския екип също е на ниво, но най-вече сияят жените. Елена София Ричи е хладнокръвна и безкомпромисна, единствената способна да се противопостави на огромния характер на съпруга си. Касия Смутниак играе Кира с повече пластове, отколкото някой би очаквал от този персонаж. Щеше да бъде съвсем лесно тя просто да бъде прелестната хубавица, която се възползва от властния женкар. Тя обаче успява да произведе и дълбоко затаените несигурности на Кира, които правят героинята й далеч по-интересна.

Има един единствен проблем с „Те” и това е, че Сорентино малко се е подхлъзнал по изобилието, на което така обича да отдава внимание и всъщност е снимал два филма – „Те 1“ и „Те 2“. Той обаче иска да представи филма си по фестивали и да се бори за награди, както си и трябва, но за да се впише в изискванията, събира един общ “фестивален“ монтаж на двата филма. За 145 минути той представя основната си история и го прави по впечатляващ начин, но няма как да не се забележи, че структурата на филма страда – първите 30ина минути са само за Серджио, после той изчезва за 40, после се появява отново. Има сцени, които трябва да препращат към предишни събития, но тези предишния събития са отрязани. Сцени на продължителен (признавам, изключителен) диалог, се следват от няколко набързо преминати и недоразказани моменти, които обаче са важни сюжетно.

В „Те” няма нищо политически коректно, но и нищо, което да провокира либералната филмова публика към недоволство. Няма нищо премълчано, защото всичко е преувеличено, с целта да бъде сатиризирано. Истината е, че няма и нищо особено провокативно, освен ако някой адски пуритан не се обърка да отиде да гледа филм на Сорентино. Въпреки структурните недостатъци, Паоло Сорентино отново  ни поднася филм, който е много по-дълбок от прелестната си външна опаковка. И докато тук той не достига до емоционалните висоти, които предизвика у нас с „Великата красота”, няма как да си изкривим душата и да кажем, че филма е ново заслужило попълнение във филмографията на създателя си.