Патрик Мелроуз / Patrick Melrose

Нищо не ни изпълва така едновременно с удоволствие и горчивина, като добрия край на добрия сериал. И въпреки че с мини-сериалите сме по-подготвени за този момент, сладко-киселото чувство се проявява със същия интензитет.

Вече ви разказахме за пилотния епизод на „Патрик Мелроуз“ по HBO. С радост съобщаваме, че и през останалите 4 часа нивото никога не пада, кастът е все така изключителен, а историята – все така страхотно трудна за понасяне.

Вторият епизод „Nevermind“ се развива почти изцяло в спомените на Патрик, 15 години преди събитията от първи епизод. Виждаме наглед перфектното лято на семейство Мелроуз в къщата им в южна Франция. Зад пастелните, пропити със слънце цветове на идиличния пейзаж обаче разбираме колко трагично детство изживява младият Патрик (сърцераздирателно изигран от Себастиан Малц). Ставаме свидетели на радостния садизъм на бащата (Хюго Уийвинг) и пълното безсилие и алкохолния ступор на майката (Дженифър Джейсън Лий) на Патрик.

Третият епизод „Some Hope“ е може би най-технически впечатляващият епизод от петте. Има около 10-минутен непрекъснат кадър из едно парти от най-високите нива на английската висша класа – самата принцеса Маргарет (Хариет Уолтър) е в средата на веселието. Дори и да не сме го усетили досега, веднага виждаме сатиричния и подигравателен поглед на вече трезвения Патрик (и създателите на сериала) към английската класова система и неизбежното снобарство на тези на върха ѝ.

В четвъртия епизод „Mother’s Milk“ добиваме картина за брачния живот на Патрик, а петият „At Last“ затваря сериала по задоволителен и завършен начин – арката на героя от петте епизода приключва, въпреки че оставя публиката да спекулира дали той ще се промени, или ще се плъзга обратно отново и отново по пързалката на депресията и пороците си.

През целия сериал ставаме свидетели на емоционално изследване на прецакания главен герой, но също така и на всички около него. Всеки един второстепенен герой получава задоволителна арка, която да накара публиката да ги опознае и да ги чувства като истински хора, а не просто заден фон от живота на Патрик. Не можем специално да не споменем Индира Варма като американката Ан, която няма намерение да се съобразява с тормоза на Дейвид Мелроуз, и Пип Торънс, играещ Никълъс Прат, последния приятел на Дейвид, чиято нескончаема суета и снобарство обикновено са източника на най-много хумор в целия сериал.

За съжаление, емоционалният заряд достига кулминацията си в третия епизод и въпреки че безспорно е една от най-силните сцени в целия сериал, след като Патрик преминава голямата си емоционална бариера, оттам нататък всичко се усеща като вървене надолу по хълма – по-лесно и не толкова удовлетворяващо.

„Патрик Мелроуз“ като цяло е изключително телевизионно преживяване от начало до край, но би било грешка да се очаква, че целият сериал е като пилотния епизод. Излишъкът и ексцесиите с наркотиците и разврата от първия епизод се видоизменят и дори отстъпват място, но дълбокото и сериозно изследване на емоциите, на теми като скръб, гняв, травма и семейна обремененост, започват от първите и не спират до последните секунди на петчасовия маратон. Въпреки че понякога му липсва малко лекота и баланс между набъбналото напрежение и непрекъснатия болезнен сарказъм, „Патрик Мелроуз“ без съмнение ще остане като перла в короната на Бенедикт Къмбърбач.

„Патрик Мелроуз“ е достъпен в HBO GO