Сигурна съм, че Гийермо дел Торо е открил голямата тайна – забавлявай се от сърце с нещата, които създаваш, за да твориш без усилие и с безкрайно удоволствие. Именно затова филмите му притежават едно особено сияние, подобно на ореол в различен цвят, защото той е вложил частица от душата си във всеки от тях, а те са представлявали неразривна част от него в рамките на (поне) няколко години – шедьовърът „Лабиринтът на фавна” излъчва злато, двете части на „Хелбой” са огнен пурпур, „Блейд II” е пепел от сребро, „Огненият пръстен” е океанско синьо, „Пурпурният връх” е тъмен кармин… „Формата на водата”, най-новото творение на шантавия, неопитомен и супер-талантлив мексиканец, обгръща зрителите със спокойната зеленина на патиниран бронз – с усещане за сигурност, уникалност и приказна неповторимост.
Една история винаги може да се започне с „имало едно време” – това е магическата формула, способна да отключи въображение, в което тайнствени водни контейнери са охранявани преди повече от половин век в секретна лаборатория от безмилостен агент; и в тези водохранилища е измъчвано странно същество, което очарова една самотна чистачка, а тя го измъква от принудителния затвор и след много перипетии двамата откриват свободата, слели сърцата си. Обобщено-опростен, така сюжетът звучи странно, налудничаво и до известна степен захаросано и може би щеше да се превърне в такъв филм, ако всички метаморфози не се случваха в главата на Гийермо дел Торо. Именно той е дръзкият разказвач, който избира за принцеса на своята история чаровна, но няма чистачка, поставя я пред съдбоносен избор в извънредни обстоятелства и я хвърля в прегръдките на същество от мистериозни географски ширини, което наподобява човек-амфибия. Любовната им история се разлиства като водна лилия – появила се неочаквано, бяла и неопетнена от думи, неосквернена от предразсъдъци, инстинктивна, страстна и безстрашна. В името на това чувство героинята рискува всичко, защото за нея животът не би имал смисъл, ако не намери сили да последва интуицията – тя усеща, че единственият й шанс да види истинското си отражение е в очите на онзи, който я приема безрезервно – без измислени преструвки, без социални условности, без вселенския фалш.
Съвсем тенденциозно дел Торо е подредил всичките си герои извън рамката на традиционните очаквания – фантасмагорични, неуравновесени, невъздържани, неклиширани, нестандартни и абсолютно неочаквани, те създават пред очите на зрителите истинска вълшебна мрежа, с която покриват огледалото на реалността. Киното е именно това – магия – и с нейна помощ историята оживява извън, отвъд и въпреки всички познати трикове.
Един от смелите режисьорски ходове е изключително сполучливият кастинг – с меката нежност на Сали Хоукинс, с търпеливата, върлинеста странност на обичния му Дъг Джоунс, с жестоката хамелеонска неустрашимост на Майкъл Шанън, с деликатната уязвимост на Ричард Дженкинс, с точните включвания на Майкъл Шулбарг и Октавия Спенсър. Подобно на начина, по който дел Торо извайва своя амфибиен принц – с цялостен костюм, впечатляващи светлинни детайли, с чар, който излъчва сила, той оформя и останалите герои и като умел кукловод поставя всеки на най-точното място в историята. Прагматични и логични са причините, поради които действието се развива в средата на миналия век – освен, че има възможност да се ползва готов декор, именно това е времето, в което е възможно да се случат всякави конспирации, включително и шпионска намеса от страна на съветски агент.
За цялостната атмосфера са отговорни и художниците в екипа, които изпипват всички детайли – от количките с материали за почистване в секретната лаборатория до шарките на килима и библиотеката в хола на разказвача, до ваната в спасителната баня и плюшените седалки на киното, което съживява старите ленти на долния етаж. Датският виртуоз на камерата и светлините Дан Лаустсен създава истински автентична атмосфера и надали може да предположите, във века на компютърно-генерираните чудеса, как са реализирани поетичните подводни сцени, с които започва и завършва филма – подобни майсторски прийоми и изобретателност получават безрезервното ни възхищение…
Създаден с бюджет, по-малък от 20 милиона долара, обиколил над 35 фестивала буквално в цял свят, получил над 200 награди и номинации само за четирите последни месеци на 2017 година след премиерата му във Венеция (откъдето неговият автор си тръгна със „Серджо Леоне”, по-известен като една от най-авторитетните награди в света на киното – „Златния Лъв”), отличен от едва ли не всяка общност на кинокритиците в света като един от шедьоврите на 2017 година, творбата на Гийермо дел Торо заслужава всичките суперлативи, които се сипят по нейн адрес. Не е случаен фактът, че и в наградите на Холивудската чуждестранна преса филмът води пред всички с номинации в седем категории (а тази вечер ще стане ясно и колко от тях ще се превърнат в „Златни Глобуси”) – хората харесват красиво разказани приказки, това е истината.
Каквито и препятствия има да преодоляват главните герои, те трябва да се обичат – и дори само със силата на чувството ще са способни да победят злото, което винаги се изпречва на пътя им. Колкото и да са стари/познати/изтъркани тези постулати, те винаги работят безотказно. Огромното достойнство на „Формата на водата” е именно фóрмата, в която ни ги поднася дел Торо – дръзко, чаровно, опияняващо нежно. Забравете елементарните сравнения с лайтмотива за „красавицата и звяра”, не обръщайте внимание на вездесъщите обвинения в „стремеж към социална справедливост” (героите на дел Торо са с най-различна социална, расова и сексуална принадлежност, но това наистина няма никакво значение!) – ако не успеете да се потопите в приказката, ако не ви очарова любовната история, ако традиционната скептичност е ваша втора природа и ви попречи да видите този филм с непредубедени очи, то вие, уважаеми зрители, вероятно сте загубили способността да се удивлявате и забавлявате с нещо толкова естествено като увлекателно разказана, красива история за обикновени хора и техните чувства. Дел Торо ни я поднася с открито сърце и с дяволито намигване, а ние, понеже сме негови искрени почитатели, задочно му благодарим. И (май) е време за Оскар…
Определено беше над очакванията ми. Доста силен и затрогващ, както в емоционално, така и в кинематографично отношение. Някъде четох цитат на Иняриту, който доста добре описва филма: „Формата на водата“ е обяснение в любов към любовта и киното.“ Със сигурност всеки киноман ще разпознае влиянието на творчествата на Бъртън, Гилиам, Спилбърг, Жан-Пиер Жьоне (и най-вече „Невероятната съдба на Амели Пулен“), както и цялостният реверанс към класическите хорър филми и мюзикъли от 50-те, но по-хубавото е, че все пак, най-силно впечатление успяват да направят характерите, драмата и режисьорската провокация в съчетанието и интерпретацията на клишетата. Е, имаше и една-две сцени, които изкънтяха на кухо, но за щастие в крайна сметка наистина нищо не успя да заличи доброто впечатление от амбицията за нестандартния поглед към стандартния жанров конфликт. Безспорно това за мен му е най-добрият филм на Дел Торо.
Има ли го онлайн вече?
Няма го. Походете малко на кино бе, да ви еба в авантаджиите. Иначе съм съгласен с коментара на Мечока, макар че не бих стигнал чак до там да определя филма като най-добрия на дел Торо… но със сигурност е в топ 3.
Да походим на кино, ама в коя държава? 🙂 Защото в София, където уж е най-богатата кинопрограма в България, точно този филм имаше три-четири прожекции и дотам 🙂 Предварително се извинявам (и ще се радвам), ако бъркам 🙂
Да де, ако някой наистина е искал да види филма, е имал възможността – било то и само фестивално 🙂
„Със сигурност всеки киноман ще разпознае влиянието на творчествата на Бъртън, Гилиам, Спилбърг, Жан-Пиер Жьоне (и най-вече „Невероятната съдба на Амели Пулен“)…“
хм, този мишмаш ми действа по-скоро отблъскващо… особено частта с лигнята Амели
Пуснали са още прожекции и ще се гледа 🙂
Тъкмо го гледах преди малко (има-няма два часа), както (смятам) е редно да се гледа – на кино. Великолепно направен филм, който съвсем спокойно можеше да бъде и ням, толкова въздействен и смислено построен е визуалният разказ. Аудио-визуално – безупречно произведение на изкуството. Жалко наистина, че в България за такива филми разчитаме на едва няколко прожекции, обикновено в салони, не толкова адекватни като техника и като разположение вътре в залата (в Люмиер екранът е далече, далече, дори все едно е в друга зала, звукът също не е това, което трябва да е), а някой видео-елементаризъм получава с лекота доверието и благословията на разпространителите и го гледаме не на 3, ами на 14-D в моловете. Специално „Формата на водата“ не смятам, че е чак пък толкова жанров и „само за посветени“, че да не събере доста публика при по-сериозно разпространение. Но не, тук при нас „романтичен филм“ е „50 нюанса повърнато“ и нищо друго.
И все пак, при все че Дел Торо ще е престъпно да не бъде номиниран от Академията за режисура за сметка на по-политкоректните опции; че филмът е страхотен технически, музикално, с добри актьорски изпълнения – не мисля, че сценарият беше нещо повече от стандартен. Лично аз не видях някакво кой знае какво разчупване на приказните стереотипи, добрите бяха добри, а лошите – лоши, без изненади вървеше и ходът на историята. Разбира се, и един такъв изчистен сценарий има своите достойнства, главното от които е, че не привлича толкова внимание върху думите, а оставя сетивата да се гмурнат и плуват из образите и музиката. Точно както основните шедьоври на нямото кино, които са изградени върху прости човешки истории (Чаплин и т. н.). И в тази връзка, с дъх на лек спойлер – в една определена сцена ми се стори, че ще има повторение на „Танца на хлебчетата“, само че с пръсти (всъщност, те други пръсти танцуваха по едно време, но както и да е) 🙂
Като заключение за мене си – голям филм на Дел Торо и дано да вземе нещо от Оскарите, ще е напълно заслужено. Но колкото и клиширано да звучи, „Лабиринтът на фавна“ за мен все още си остава негов връх.
Като типичен циник ,мога да кажа,че за първи път ми се случва да се прибирам с идиотска широка усмивка от кино. Филма е класическа Дисни приказка за възрастни и се почуствах като малко дете. Усетих го броени секунди,макар че беше 2 часа.
Изключително мазен и клиширан филм. Добре че беше Майкъл Шанън да спаси филма доколкото това изобщо беше възможно…
Изключително тъп и повърхностен коментар.
Много си е точен коментарът. Филмът е много жалко падение и пълна излагация ако се сравнява с „Лабиринта на Фавна“
До
Salvador DiCaprio
Аз съм на същото мнение.
Филмът е изваян от клишета на толерастия, съчетани с мелодраматична сюжетна линия, достойна за ученички и стари моми.
Къде гледахте филма, само в София ли има прожекции?
Няма търпение да го гледам.
Узи, знаеш ли как се казва книгата, по която е правен ,,Джон Картър“
Марсианската принцеса от Едгар Райс Бъроуз
Мен ме интересува 2рия филм, който отпадна, не се състоя. По коя книга щеше да е
Bтората част трябваше да използва елементи от „The Gods of Mars“, ако не греша.
Аха, стана ми интересно как продължават. Браво Узи, бърз си
Дойде време за хамериканските им егоцентрични награди и кибиците а.k.a. критиците, дето няма да си замъкнат задниците в кината да си платят за филм и да дадат обективна оценка – получават вкъщи ДВД-копия за платени ревюта, а им през оная работа за филмите – и ги изпиратстват и пускат като ДВД-скрийнъри, щото повечето драскачи са си пишман маймундаджии?!
Доста си далеч от истината…. Определено книгите те плашат.
Не знам защо ли ме подразни ироничният тон на авторката на ревюто!? Може би, защото не отбира от стойностно кино и автори на същото. Я, по-добре си гледай и пиши за StarWars…
А може би просто защото си тъп като гъз 😀
И ти ги дръстиш същите в твойто сайтче. Лика – прилика сте си.
Някой може ли да ми каже дали филма ще излиза на кино в България?
За момента, доколкото е известно, не се придвижда излизането му в редовна програмация, но има две ексклузивни прожекции на филма – на 16 и 18 януари от 19:00 часа в кино „Люмиер“.
Има го в замундата
Нищо не казвате за изненадата Jumanji: Welcome to the Jungle
Ужасно глупав,безмислен,бавен,без история,досаден,налудничав филм.
Незнам, кой здравомислещ човек може да оцени такъв филм за награди Златен глобус !?
Не го гледайте !
Много тегав и отегчителен филм, не ми хареса! Стискам здраво палци за Нолан!
Някак много перфидно се пробутва толерантността към страннополовите в лицето на съществото с член, който хем го има, хем го няма….. 🙂
Ами този бленуван приказен шедьовър не е за примитиви и тип „ниско организирана белтъчна материя“. Лайняният „Бук“ е достъпун за мнозинство дубили!!!
Честно казано очаквах повече! И не мога да си обясня защо любовта им не ме „грабна“ по начин както в „Аватар“! Нещо куцаше!Някои сцени не допринасяха с нищо за това-напротив!Въобще ми дойде малко нанагорно! Разбира се, че формата няма значение, важно е съдържанието!Не е важно дали пием вода от чаша или бутилка! Есенциалното е ,, че без вода/любов/ загиваме!Но, съгласете се, че можем да обичаме и спасяваме котките и кучетата си но да правим любов с тях си е направо лудост!Със същия успех агентът можеше да е немец или севернокореец! Не разбирам защо е точно руснак!Или се прави лек реверанс към журито-американци!Та така….много въпроси…..ама карай да върви, това е любов!Не мисля, че филмът е толкова заслужил, но това е лично мое мнение! Ако „Аватар“ не взе Оскар защо въпросната лента да го получи?
Лично мое мнение ,че филма е надценен хубав е но не е най добрата работа на Дел Торо,за мен има влияние дори от Кубрик и по трудно разбираем е филма за широката аудиториа киномани,но Дел Торо,ако се съобразяваше с всички нямаше да стигне до тук.Много филми изгледах през 2017 онлайн,но най-много ме впечатли Три билборда извън Ебинг Мисури-много хъбав филм.
Филмът е и много дълъг, и много тегав, и много измислен. Типично мексиканска история – злодей, хубавица, любов (необяснима), щастлив (може би) завършек с характерен американски привкус на домакински хепи енд. Събрал бил всякакви награди…. – което показва единствено опита на критиците да са оригинални и екстравагантни – като джендър 3, например в отсъствието на по-стойностна конкуренция (може би). Нека този, който не е съгласен, да ми припомни какво е общото между Формата на водата и Изкуплението Шоушенк, че да получат еднаква оценка и съответно – награда.
„Човекът – амфибия“. Повест от Александър Беляев от 50-те…
На мен пък ми прилича на римейк на Аватар. Само един аутсайдер може да приеме различните
Хубава приказка. Ама чак пък толкова…
Но пък, ако има статистика за зоофилите, то тази година ще удари връх – https://img-9gag-fun.9cache.com/photo/ax1znOp_460s.jpg
Страхотно беше да се насладя на този филм! Плаках и не ме е срам да го призная! Адмирации към целият екип на творбата!!!