Независимото и нехоливудско кино също има нужда от реклама и след като в началото на септември видяхме първия трейлър на „The Salesman” („Forushande”) на иранския майстор и носител на „Оскар” Асгар Фархади („Раздяла”, „Миналото”), дошло е време Amazon Studios да ни представят още един.
„The Salesman”, който спечели награда за най-добър сценарий и за най-добра мъжка роля в лицето на Шахаб Хосейни на тазгодишния фестивал в Кан, разказва за младото семейство Емад (Хосейни) и Рана (Таранех Алидости), които изпълняват главните роли в местна интерпретация на пиесата „Смъртта на търговския пътник” на Артър Милър. Когато техният дом в Техеран е разрушен, Емад и Рана са принудени да се преместят в ново жилище, където взаимоотношенията им са поставени на сериозно изпитание, след насилствен инцидент, свързан с предишния наемател на апартамента – жена, която се е занимавал с проституция…
Филмът изследва психологията на отмъщението, сериозно обтегнатите семейни връзки, условията на живот на жените в Иран и мъжката психика.
Доста харесваме Фархади и „The Salesman” ни изглежда като поредния му силен филм. Надяваме да можем да го видим на голям екран, например на предстоящия София Филм Фест. Шансовете не са малки (двата му предишни филма дойдоха), а ще станат и още по-големи, ако бъде номиниран за „Оскар” за чуждоезичен филм – той е иранското предложение за тази година.
Режисьор на „The Salesman” („Forushande”) е Асгар Фархади, а в ролите са Шахаб Хосейни, Таранех Алидости, Мина Садати, Бабак Карими, Марал Бани Адам и други.
Премиерата е на 27 януари в ограничен брой киносалони в Ню Йорк и Лос Анджелис, след което ще последва и широко разпространение.
Това е то – от тези три неща, смях, сълзи или съспенс – в крайна сметка най-високо естетически стои съспенса….
Състоянието на нарастващо съпреживяващо напрежение в най-чиста форма ни ангажира без да ни манпулира и ни прави съпричастни (изправя ни пред същите избори) без да се налага някой да морализаторства just in case…
Поразително е също как от първите кадри на филм като този се усещат две съществени неща…истината, която е на екрана от първите секунди и спешността (the urgency) да се разкаже нещо важно…нещо, което ни касае днес и сега. Това чувсто на докосване до истина и the urgency на случващото се са безценни в контекста в който живеем.
Ние знаем много едностранни неща за иранското общество, предимно стереотипи разни – но отново и отново филмите, които правят ме поразяват дълбоко. Някъде там – в цялата шарена практика на това, което се опитват да въпроизвеждат като общество и начин на живот (в противоес на това, което ние сме приели и предпочитаме като най-добрия начин на живот) – има някаква инатливо заложена дълбока истина за човека и неговата цел на тази земя…
Иранците имат страхотно кино, жалко само, че държавата им е ислямска кочина.