Маймуна / Monkey

Гледах новия филм на Димитър-Коцев-Шошо, за който всички говорят. Бях малко скептичен, понеже честно казано не харесах предишната продукция на същия режисьор – „Лора от сутрин до вечер”. Стори ми се доста женски филм, ако разбирате какво искам да кажа.

Изненада! Още след първите десет минути от „Маймуна“ , разбрах, че преживяването този път ще си струва. Стана ми драго  при мисълта, че най-после има български филм, който носи история и дълбочина. Филм за живота такъв, какъвто е. Без да е прекалено весело. Без да е прекалено тъжно. Животът разказан през очите на едно дете. Детето, което всеки един от нас някога е бил. Детето, което умее да се радва на малките радости и което понякога осъзнава и вижда света много по-ясно. Детето, което дори, когато порасне, остава дете.

Сценарият на Димитър Коцев и Иван Марков ни потапя в ежедневието на две сестри – Мая (Александра Костова) и Ива (Радина Боршош), които, освен, че са от различни майки, са и коренно различни. Мая е бунтарка, има странни възгледи за света, ходи с размъкнати дрехи и изобщо не ѝ пука от никого. Напомни ми донякъде на Пипи Дългото Чорапче. Освен това има маймунка на име господин Нилсън, която храни с банани, макар че често се случва да черпи с тях своите шантави приятели. По-голямата сестра Ива е нейна противоположност – тя е красива, фина, облича се елегантно и живее в къща, стил Уолт Дисни, но това не я прави разглезена принцеса.

Двете момичета нито за миг не си съперничат. Между тях няма напрежение. Няма злоба. Има само обич. И като казах тази дума, не мога да не спомена основното, което ги свързва – обичта към техния баща Андрей. Невероятният образ Юлиан Вергов, когото винаги съм харесвал. Има много кино в този актьор. Много роли има в него. И тази определено е една от най-добрите му. Въпреки че се появява за кратко във филма, образът му крепи нишката от началото до края на историята. И както в живота често се случва , реалността ловко и спонтанно посипва камъни по безгрижните дни на  сестрите . И всяка крачка от пътя е труден, красив и мъдър. Защото любовта го движи.

Спечели ме много и атмосферата. Свежа, позитивна, съвременна. Момчетата правят бийтбокс и се катерят по стените, София е приказка. Градът на младите, които търсят себе си. Градът на младите, които са свободни да правят каквото поискат, свободни да лудеят, да говорят простотии и да се забавляват като за последно. Младите, това сме ние. И това е нашата реалност. Нашата София. Нашето време. И всеки има място под слънцето. Дори различните. Онези, които копнеят да бъдат приети от останалите наоколо.

Такава е основната линия, по която се движи сюжета. Няма да пиша спойлери, макар че ми идва отвътре да го направя. Този филм събуди нещо в мен. Този филм ми открадна думите. Остави в мен купища въпроси. Въпросът за осъзнаването и добротата, за смирението на човека пред съдбата на другия.  За това как понякога трябва да израснеш по-бързо и дори, когато Дядо Коледа напусне сънищата ти, да можеш да продължиш да вярваш в светлината и магията на живота, да не сваляш усмивката от лицето си, въпреки него. Такъв, какъвто е. В един момент разбираш, че каквото и да се случи, трябва да намериш сили да продължиш напред.

Преди да завърша – искам да изкажа моите адмирации към актьорския екип. Брилянтна игра, естествена, открояваща се! Ще се убедите сами, че този филм заслужава повече от едно гледане. Бих си го пуснал поне още три пъти. Защото ми подейства. Защото ми взе думите и не ми ги върна. И както казва един приятел – „На Маймуна не ми хареса само, че много бързо светнаха лампите в киното и всички ме видяха да плача.” Красота.