Както твърдят киноспецове, които са имали шанса да се разходят до Кан и да видят (голяма част от) филмите там, една от най-спорните награди, връчени тази година, е за най-добър режисьор – поделиха си я Оливие Асаяс за „Personal Shopper” и Кристиан Мунджиу за „Graduation”. След дебютиране на първия щатски трейлър на филма на Асаяс, ние за пореден път си задаваме въпроса „защо уважаващи себе си режисьори продължават да ангажират Кристен Стюарт?” Не че се надяваме на отговор, но противно на всякаква логика с увеличаване на броя на ангажиментите на това момиче, тя сякаш става все по-скована и неизразителна. Вярно е, че Асаяс е работил вече с нея в „Облаците на Силс Мария” и покрай Жулиет Бинош може да се научиш на много тайни, но последващите роли на Стюарт не показаха да е „прихванала” от актьорския занаят. В „Personal Shopper” тя е в ролята на млада жена, преследвана от дух, който ѝ изпраща sms-и (честно?!)…
Това е история за духове в подземния свят на модата в Париж. Морийн е на двайсет и няколко години и работи за известна знаменитост, като попълва нейния гардероб с дрехи от цяла Европа. Те са специално избрани и закупени от младата жена, която е „personal shopper” и за известно време се установява в Париж. Там Морийн очаква някаква вест от… духа на нейния брат-близнак, който е починал няколко месеца по-рано. „Ние си дадохме дума – който умре пръв, ще даде знак на другия.” Медиум-бууу! е положението, няма шега.
В трейлъра наистина са избрани неясни кадри, които са монтирани хаотично и създават известно напрежение, но в никакъв случай не събуждат желание да дадем шанс на филма. Въпреки уважението ни към френскиия режисьор, който е написал сам „Personal Shopper”; въпреки фестивалния отзвук и наградите – филмът е представен в Торонто, Мелбърн и Сидни, Нова Зеландия, хорър-феста в Лисабон, Цюрих, Хамбург, Ню Йорк, Бусан, Лондон, преди да тръгне в разпространение в Европа (декември-януари) и Щатите (март 2017), тази история за съжаление не ни трогва. В актьорския екип са включени още Ларс Ейдингер, Зигрид Боазис, Андерс Даниелсен Лий, Тай Олуин, Хамоу Грайа, Нора Ван Валдстатен и Бенджамин Биолей.
Макар да не е типичен хорър (а може би щеше да е по-добре за режисьора да навлезе дълбоко в жанра), филмът разчита на фраза от рецензия на The Guardian – „a dash of pure Hitchcockian brilliance” и може да изкуши почитатели на този жанр – ако и те останат разочаровани от видяното, значи и Стюарт (наистина) не може да играе, и режисьорът си е изиграл неправилно картите. Все пак има нещо нередно в това да смяташ сънливата позеваща девойка за „най-добрата актриса на нейното поколение”…
IFC Films ще пуснат филма в избрани киносалони на територията на САЩ от 10 март 2014.
Плакатът е убиец.:))))
Може би цялата дърводелска структура на Стюърт идва от факта, че като малка толкова много се е гипсирала от собствената си анемичност, видяна в огледалото, и това я е дамгосало за в бъдеще. Има много мета хляб у визията ѝ.
Циментов фейс просто…
Кристен Стюарт е обаятелна, макар да е по-обра(т)на от Ема Стоун или Марион Котияр. Нейното категорично присъствие е достатъчно основание да се гледа който и да е филм. Да не забравяме и поредната глупост на Уди Алън – Café Society, в която, освен нея и малко Джеси Айзенбърг, нямаше кой знае какво да се види.