Днес е премиерата на „My Art” в програмата на Венецианския фестивал – драма, написана и режисирана от актрисата Лори Симънс, която е запазила за себе си и главната роля. Разказът е непосредствен и (предполагаме) увлекателен поглед към живота на една 65-годишна жена, която мечтае за признание в артистичните среди. Тъй като самата Симънс се занимава с различни форми на модерно изкуство през годините, на филма може да се гледа и като на своеобразна автобиография, в която са поканени да участват Паркър Поузи, едната дъщеря на Лори – Лена Дънам, Робърт Клоеси, Джон Ротман, Джош Сафди, Блеър Браун и Барбара Зукова.
Ели Шайн (Лори Симънс) е художник и живее в Ню Йорк. Тя живее добре – има стабилна работа като преподавател, приятели с важни житейски постижения и едно вярно, остаряло куче на име Бинг. В продължение на десетилетия Ели лелее една мечта – да завоюва своето място на уважаван творец в света на модерното изкуство, и колкото повече тази мечта й се изплъзва, толкова повече се изостря нейната чувствителност на тема „липса на признание”. Когато получава предложение да ползва лятна къща и студио, които принадлежат на някой от известните й приятели, тя съзира възможност да „рестартира” живота и своята работа. Ели несъзнателно намира вдъхновение у двама актьори, останали без работа, които поддържат градината на лятното й убежище: Франк (Клоеси), скорошен вдовец, който се опитва да събере отново живота си и да обърне гръб на посредствената си актьорска кариера, и Том (Сафди) – млад актьор, чиято съпруга (Поузи) има по-малко амбициозна мечта за техния съвместен идиличен живот в провинцията. Към тях се присъединява Джон (Ротман) – трикратно развеждан адвокат без илюзии, който си търси развлечение за лятото. Това странно трио помага на Ели да преоткрие своята артистична идентичност, като участват в нейните видео-инсталации – невероятни импровизирани възстановки на стари холивудски филми. Те придружават Ели в едно странно и неочаквано пътешествие, за да открие своето късно появило се артистично вдъхновение.
Ясно е, че за подобни арт-експерименти зрители у нас могат да се намерят… само в артистичните среди, които се занимават с модерно изкуство. Но пък е обнадеждаващо, че и подобни малки, независими филми – лични истории, могат да получат своя шанс за среща с публиката на супер-престижен фестивал като Венеция. Премиерата на „My Art” е на 6 септември – днес, а инфо за (хипотетичното му) разпространение се очакват… вероятно след това, но надали някой от създателите му питае големи надежди…
